Решение № 54 от 23.10.2026, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Бяла Слатина, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Н. Харалампиева при участието на секретаря Ивка М. Вълкова като разгледа докладваното от Цветелина Н. Харалампиева Административно наказателно дело № 20261410200318 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. Т. С. от гр. Ч.б., обл. Плевен, ул. „О.П.“ № 30, чрез процесуалните му представители адв. С. С. Т. и адв. А. В. П. от АК – Ловеч, с която се обжалва Наказателно постановление № 390/19.08.2026 г., издадено от инж. Б. Г.ев М. – директор на Регионална дирекция по горите – Берковица, с което за нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, във връзка с чл. 211, ал. 2, т. 1 от същия закон, във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 1 и чл.

9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и т. II.2.1.1 от Заповед № 24/18.01.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 153,39 евро /300 лева/.

Според административнонаказващия орган, на 16.06.2026 г. жалбоподателят, като лице, упражняващо лесовъдска практика, издал превозен билет № 7681/00103/16062026/182526-B776A30 за 3,60 пл. куб. м дърва за огрев от дървесни видове зимен дъб, цер и келяв габър, като при заснемането на натоварената дървесина приложените изображения не обхващали изцяло товара по височина, ширина и дължина. Деянието е отнесено към землището на с. Тлачене, общ. Бяла Слатина, при посочените в превозния билет GPS координати и е квалифицирано като издаване на документ в нарушение на установените за него ред и условия.

Срещу така постановеното наказателно постановление е подадена жалба от административнонаказаното лице, с която се иска неговата отмяна като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Релевират се доводи за 1 непълно описание на нарушението, неяснота относно конкретните изображения, за които се твърди, че не отговарят на изискванията, неправилна правна квалификация, ограничаване правото на защита, недоказаност на вината и съществени нарушения при извършване на проверката. Поддържа се и възражение за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят Г. С. се явява лично и с процесуалните си представители адв. Т. и адв. П., които поддържат подадената жалба и молят съда да отмени процесното наказателно постановление.

Жалбоподателят дава обяснения, че поради естеството на терена е бил в невъзможност да извърши по-добро заснемане на превозното средство.

Развиват съображения, че предвидената фотофиксация е осъществена, но административнонаказващият орган не е конкретизирал кои снимки не отговарят на техническите изисквания. Сочат противоречия в показанията на разпитаните служители на РДГ – Берковица относно датата на проверката, броя на снимките, които според тях не отговарят на изискванията, авторството на съставените документи и превозното средство, както и че частният характер на упражняваната лесовъдска практика изключва приложението на посочения в НП чл. 211, ал. 2, т. 1 от ЗГ. Алтернативно настояват да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН. Претендират разноски съгласно представения по делото списък и договор за правна помощ.

В предоставения от съда тридневен срок процесуалните представители представят и писмени бележки, в които подробно излагат становището си по установената фактическа обстановка и по приложението на материалния и процесуалния закон, като отново поддържат искането за отмяна на наказателното постановление, а при условията на евентуалност – за приложение на института на маловажния случай.

Въззиваемата страна – директорът на РДГ – Берковица, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител в съдебното заседание на 12.10.2026 г. По делото е постъпило писмено становище на юрисконсулт М.Д. с вх. № 8555/12.10.2026 г., за което е дадена възможност на защитата да се запознае. По делото е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като се запозна с депозираната жалба, съдът установи, че същата е подадена от активно легитимиран субект /срещу когото е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване, пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/ и при липса на данни за пропускане на законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

В съдебно заседание са разпитани актосъставителят К. Х. К. и свидетелите Т. И. Т. и Б. К. Б., служители на РДГ – Берковица към процесния период. Съдът е приел и приобщил административнонаказателната преписка, включително процесното НП, АУАН серия А00 № 0113124/17.06.2026 г., Констативен протокол серия А00 № 153236/17.06.2026 г., електронния 2 превозен билет със снимков материал, позволителното за сеч, относимите заповеди на изпълнителния директор на ИАГ, документите относно правоспособността на жалбоподателя и компетентността на наказващия орган, както и допълнително представените от страните документи.

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства и събраните гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите К., Т. и Б., преценени самостоятелно и в тяхната съвкупност, се установява следната фактическа обстановка:

Г. Т. С. е лице, упражняващо лесовъдска практика, вписано в публичния регистър на ИАГ, за което е представено Удостоверение № 8106/23.10.2012 г.

Дървесината, за която е издаден процесният превозен билет, е добита от частна горска територия въз основа на Позволително за сеч № 0861934/29.03.2026 г. Това обстоятелство се установява от данните в превозния билет и останалите писмени документи, а се потвърждава и от показанията на разпитаните служители на РДГ – Берковица, които изрично сочат, че жалбоподателят работи като частен лесовъд.

На 16.06.2026 г. в 18:25:28 часа чрез информационната система на Изпълнителна агенция по горите бил издаден превозен билет № 7681/00103/16062026/182526-B776A30 за превоз на общо 3,60 пл. куб. м дървесина, описана по вид и количество в документа. Като превозно средство в билета е вписан товарен автомобил „Ивеко“ с регистрационен номер ЕН 1075 КС. Посочени са съответните данни за произход, място на издаване и превозване, както и GPS координати LAT: 43.321847934275866 и LON:

23.827416440472007. Към превозния билет били прикачени четири фотографски изображения, генерирани и съхранени в информационната система.

При извършване на проверка на информацията за издадените превозни билети служители на РДГ – Берковица прегледали приложения към процесния превозен билет снимков материал. Според контролните органи от заснетите изображения не можело да бъде обхванато и преценено изцяло количеството дървесина, натоварено в товарния автомобил, по височина, ширина и дължина, както се изисква по т. II.2.1.1 от Заповед № 24/18.01.2022 г. на изпълнителния директор на ИАГ.

На 17.06.2026 г. служителите на РДГ – Берковица се срещнали с жалбоподателя в землището на с. Драшан, където той упражнявал професионалната си дейност. За констатираното по данните от електронната система нарушение бил съставен Констативен протокол серия А00 № 153236/17.06.2026 г., както и АУАН серия А00 № 0113124/17.06.2026 г. от актосъставителя К. К.. При съставянето на документите контролните органи не извършили измерване на действително превозената дървесина, нито проверка на мястото на нейната доставка. Констатацията за нарушение се основавала на преглед на снимките, съпътстващи превозния билет.

3

Въз основа на съставения

АУАН и събраната административнонаказателна преписка директорът на РДГ – Берковица издал атакуваното Наказателно постановление № 390/19.08.2026 г., с което на Г. С. била наложена глоба в размер на 153,39 евро, съответстваща на 300 лева – минималния размер по чл. 257, ал. 1 от ЗГ. В обстоятелствената част на постановлението е посочено, че при заснемането на товара не е обхванат изцяло товарът по височина, ширина и дължина. Посочени са номерът и датата на превозния билет, видът и количеството дървесина и данните за мястото на издаване.

В съдебно заседание актосъставителят К. К. заявява, че е извършена проверка в електронната система на ИАГ, при която снимките не давали възможност да се види целият товар на автомобила. Първоначално посочва, че и четирите фотографии не отговарят на изискванията на заповедта. При описване на автомобила назовава „Зил“, след което уточнява, че превозният билет е бил издаден за товарен автомобил „Ивеко“, а объркването се дължало на наличието на друг автомобил в сечището при съставяне на акта.

Свидетелят сочи, че проверката е извършена посредством електронната система, без непосредствен оглед на товара към момента на неговото превозване.

Свидетелят Т. Т. заявява, че според него три от четирите снимки не съответстват на изискванията, докато предната снимка е годна, тъй като регистрационният номер на товарното превозно средство е четлив.

Първоначално свидетелят сочи, че той е изготвил констативния протокол и че в него е вписан регистрационният номер на автомобила. След като съдът му предявява протокола, уточнява, че документът не е съставен от него, а от колегата Б., както и че регистрационният номер на автомобила в протокола не е вписан. По отношение на заснетия товар свидетелят заявява, че от едната страна се вижда само малка част от дървесината, без да може да посочи с категоричност дали е видима цялата височина на товара.

Свидетелят Б. Б. потвърждава, че процесният превозен билет е издаден за „Ивеко“ с регистрационен номер ЕН 1075 КС и че според неговата преценка три от снимките не отговарят на изискванията, като предната позволява четливо разчитане на регистрационния номер. В хода на разпита, след предявяване на Констативен протокол № 153236/17.06.2026 г., свидетелят потвърждава, че той е неговият съставител. Същият уточнява, че в документа не е отразено конкретно кои снимки са преценени като неправилни и че видът на товарното превозно средство и регистрационният му номер не са описани с отделен текст в акта, тъй като проверяващите са разполагали с превозния билет.

От приложените четири фотографски изображения, приети като част от данните към електронния превозен билет, се установява, че автомобилът действително е заснет от различни страни. На изображението от предната част се разчитат марката „Ивеко“ и регистрационният номер ЕН 1075 КС. На 4 останалите изображения са видими части от каросерията и натоварената дървесина, но копията не осигуряват пълна и достатъчно ясна видимост на товара във всички изискуеми направления. Следователно действително са изпълнени част от изискванията за фотофиксация, но не може да се приеме, че всички технически изисквания са били изпълнени изцяло.

От приобщените по делото доказателства не се установява произходът на дървесината да е незаконен, превозният билет да е издаден за несъществуващо превозно средство, с него да е извършван повторен превоз или да е констатирано различие между вписаното количество и действително доставеното. Не се установяват и конкретни вредни последици, произтекли от недостатъците на приложените изображения. Това не означава, че контролните органи са били длъжни да доказват настъпване на вреди, за да констатират формалното нарушение, а има значение при последващата преценка на неговата тежест.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на приложените писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН, и на показанията на разпитаните свидетели, които се кредитират в частта относно извършената електронна проверка, издаването на превозния билет, броя на наличните фотографски изображения и съставянето на констативните документи. В тази част показанията кореспондират с писмените доказателства, които имат самостоятелно доказателствено значение.

Съдът отчита констатираните в хода на съдебното следствие различия между свидетелските показания относно броя на изображенията, които не отговарят на изискванията, относно автора на констативния протокол и относно автомобила, описван от актосъставителя. Тези различия не следва да бъдат пренебрегвани, тъй като имат значение при преценката на точността на възприятията и спомените на свидетелите. Същевременно не всяко от тях е от такова естество, че да води до недостоверност на всички съобщени факти.