Решение № 141 от 17.11.2025, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Силистра, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Людмил П. Хърватев

Членове:

Добринка С. Стоева

Ана Аврамова при участието на секретаря Ели Ст. Николова в присъствието на прокурора П. Хр. П. като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253400600270 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №10 от 07.05.2025г. постановена по НОХД №97/2022г., Дуловски районен съд е признал подс.Н. С. И. за невинен в това, че на 29.08.2021г. в гр.Дулово, обл.Силистра, самоволно, не по установения от закона ред е осъществил едно оспорвано от другиго-Л. П. М., Д Х. П. и М Х. Б свое предполагаемо право-правото на собственост на част от нива с площ 995кв.м., като изградил ограда от телена мрежа и бетонни стълбове, като по този начин променил съществуващата граница на посочения имот и случаят е немаловажен, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по предявеното обвинение по чл.323, ал.1 НК

Съдът е отменил взетата по отношение на подс.И. мярка за неотклонение „Подписка“.

Недоволен от постановената присъда е останал прокурор при РПСилистра, който я счита за неправилна, а обвинението доказано. Според прокурора ДРС неправилно е интерпретирал и оценил събраните в хода на наказателното производство доказателства, които доказват вината на подсъдимия. Поради това прокурорът иска от въззивната инстанция да отмени присъдата на ДРС и постанови нова, с която да признае подс.И. за виновен по предявеното обвинение по чл.323, ал.1 НК. В съдебно заседание 1 представителят на ОП-Силистра не поддържа подадения протест, като намира присъдата на ДРС за правилна. Прокурорът намира престъплението за несъставомерно от субективна страна.

Редовно призован, подс.Н. С. И. се явява лично в съдебно заседание и заедно с адв.К., който счита протеста за неоснователен. Защитата намира, че подсъдимия не е извършил престъплението за което е обвинен и иска от въззивната инстанция да потвърди първоинстанционната присъда.

Подс.И. заявява, че няма какво да добави, а в правото му на последна дума, че не се счита за виновен.

Силистренски окръжен съд на основание чл.314, ал.1 НПК извърши цялостна проверка на обжалваната присъда и след като взе предвид доводите изложени в жалбата и становището на страните констатира следното:

От фактическа страна по делото е установено, че свидетелите М., П. и Б и подс.И. притежават два съседни имота. По повод изградена ограда от страна на подсъдимия и оспорване от страна на св.М., е образувана пр.№4219/2020г. по описа на РП-Силистра, която е прекратена с постановление за отказ от започване на наказателно производство от 13.04.2021г. на основание чл.323, ал.3 НК. Впоследствие св.С. И.-син на подсъдимия решил да използва мястото за изграждане на пчелин за да се възползва от съответните европейски фондове за финансиране. Едно от условията за изграждането на пчелина е било той да бъде ограден. За целта св.И. посетил Община Дулово, където го уверили /със съответния документ/, че за оградата която той възнамерява да изгради /с бетонни колове и мрежа/ не се изисква изрично разрешение за строеж.

Междувременно св.М. е завела гражданско дело в РС-Дулово за установяване границата между двата имота. През м.август 2021г. св.И. заедно с майка си-св.А И. са отишли на местото и са поставили два кола, с намерението за изградят изцяло ограда. Подсъдимия разбрал за действията на сина си и заедно със св.Б отишъл на местото като се скарал на сина си, че изгражда ограда, която св.М. е оспорвала. В това време е пристигнала и св.М. и отново възразила срещу изграждането на оградата, като е заявила, че е завела гражданско дело в РС-Дулово.

Видно от материалите по ДП, св.М. е подала жалба на 30.08.2021г. срещу изграждането на оградата. Призовката и документите по заведеното гражданско дело от св.М., подс.И. е получил месец след тази дата. На 13.06.2023г. с решение №85 по гр.д. №164/2021г., РС-Дулово е одобрил спогодба установяваща границите на имотите собственост на св.М. и подс.И..

Въззивния съд изцяло възприема фактическите изводи на първоинстанционния съд, тъй като са установени по безспорен начин обстоятелствата, относими за правилното решаване на делото, а при оценката на доказателствената съвкупност не са допуснати логически грешки.

С оглед на това настоящата инстанция счита, че протеста е неоснователен.

Независимо, че първоинстанционния съдебен акт се отличава с известна 2 непрецизност и структурна хаотичност досежно изложените аргументи, въззивната инстанция намира, че първоинстанционния съд е достигнал до правилен правен извод относно съставомерността и авторството на деянието по чл.323, ал.1 НК. Правилно ДРС е приел, че доказателствената съвкупност не може да обоснове по категоричен и несъмнен начин обективната съставомерност на този престъпен състав, който изисква деецът да осъществи своето спорно право „самоволно“, в смисъл, че предприема дейност за упражняването му по свое решение, без да се съобразява с волята или възраженията на отсрещната страна. По този начин деецът пренебрегва и властта, към която е следвало да се обърне, за да го защити и упражни.

По делото е безспорно, че по отношение на границата на двата имота е възникнал спор, приключил с постановление на прокурора за отказ от образуване на ДП на осн.чл.323, ал.3 НК. Безспорно е също така, че след тази дата /13.04.2021г./, подс.И. не е предприемал действия обективиращи състава на престъплението самоуправство. Действително в жалбата си св.М. е посочила, че подс.И. на 29.08.2021г. отново е предприел действия за поставяне на ограда, но също така е посочено, че там са присъствали и свидетелите А И. и С. И., съпруга и син на подсъдимия. В хода на досъдебното производство е установено, че инициативата за изграждането на оградата е на св.С. И., който се е снабдил и с документ от Община Дулово, че изграждането на подобен тип ограда не изисква специално разрешение. Видно от показанията на св.Б, присъствието на подс.И. на инкриминираната дата е било именно да се противопостави на сина си да изгради ограда, изтъквайки именно възникналия предходен спор по същия повод. В конкретния случай съобразно установената фактология, не са налице никакви действия, относими към някой от елементите на изпълнителното деяние на престъплението „самоуправство“, извършени конкретно от подсъдимия. Дори и да се приеме за достоверно твърдението на св.М. в жалбата й, че подсъдимия е присъствал на процесното място, то не е безспорно установено дали именно той има пряко отношение към поставените два оградни стълба, а не св.С. И., в каквато насока са основните доказателствени източници.

Ето защо въззивната инстанция също намира, че е налице доказателствен дефицит досежно фактите, които обуславят съставомерността на деянието, още по-малко пък, които да сочат на участие на подс.И. във вмененото му във вина престъпление. Именно от това е продиктувано и поведението на представителя на ОП-Силистра и заявлението му, че не поддържа подадения протест.

Правилната интерпретация на доказателствената съвкупност напълно се споделя от въззивната инстанция, която счита, че не е необходимо да преповтаря доказателствения анализ на първоинстанционния съд в своето решение.

Предвид горното въззивната инстанция счита, че по отношение на това, извършено ли е престъпление по чл.323, ал.1 НК, какво е участието на подс.И. в него, и налице ли е причинно-следствена връзка между умишлено противоправно поведение на подсъдимия и конкретни самоуправни действия, както и досежно другите обстоятелства, които имат значение за отговорността 3 на дееца, съществуват сериозни съмнения. Съгласно чл.303, ал.1 НПК, присъдата не може да почива на предположения, а в случая събраните доказателства в своята съвкупност не представляват система от факти, която да води до единствено възможния извод, изключващ всички останали, че именно подс.И. умишлено и противозаконно е осъществил самоволно свое спорно право.

Ето защо настоящата инстанция на свой ред достига и споделя извода на решаващия съд, че не може да се приеме за категорично доказано авторството на деянието.

Не на последно място следва да се отбележи, че съществуващият правен спор досежно границите на двата имота, собственост на св.М. и подс.И. е решен на 13.06.2023г. с решение №85 по гр.д. №164/2021г., РС-Дулово, с което е одобрена спогодба установяваща границите на имотите.

В заключение следва да се посочи, че при разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правата на някоя от страните по делото, поради което обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.

Водейки се от тези си съображения и на осн.чл.338 НПК, Окръжния съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда №10 от 07.05.2025г. постановена по НОХД №97/2022г. на Дуловски районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Силистра, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Людмил П. Хърватев

Членове:

Добринка С. Стоева

Ана Аврамова при участието на секретаря Ели Ст. Николова в присъствието на прокурора П. Хр. П. като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253400600270 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №10 от 07.05.2025г. постановена по НОХД №97/2022г., Дуловски районен съд е признал подс.Н. С. И. за невинен в това, че на 29.08.2021г. в гр.Дулово, обл.Силистра, самоволно, не по установения от закона ред е осъществил едно оспорвано от другиго-Л. П. М., Д Х. П. и М Х. Б свое предполагаемо право-правото на собственост на част от нива с площ 995кв.м., като изградил ограда от телена мрежа и бетонни стълбове, като по този начин променил съществуващата граница на посочения имот и случаят е немаловажен, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по предявеното обвинение по чл.323, ал.1 НК

Съдът е отменил взетата по отношение на подс.И. мярка за неотклонение „Подписка“.

Недоволен от постановената присъда е останал прокурор при РПСилистра, който я счита за неправилна, а обвинението доказано. Според прокурора ДРС неправилно е интерпретирал и оценил събраните в хода на наказателното производство доказателства, които доказват вината на подсъдимия. Поради това прокурорът иска от въззивната инстанция да отмени присъдата на ДРС и постанови нова, с която да признае подс.И. за виновен по предявеното обвинение по чл.323, ал.1 НК. В съдебно заседание 1 представителят на ОП-Силистра не поддържа подадения протест, като намира присъдата на ДРС за правилна. Прокурорът намира престъплението за несъставомерно от субективна страна.

Редовно призован, подс.Н. С. И. се явява лично в съдебно заседание и заедно с адв.К., който счита протеста за неоснователен. Защитата намира, че подсъдимия не е извършил престъплението за което е обвинен и иска от въззивната инстанция да потвърди първоинстанционната присъда.

Подс.И. заявява, че няма какво да добави, а в правото му на последна дума, че не се счита за виновен.

Силистренски окръжен съд на основание чл.314, ал.1 НПК извърши цялостна проверка на обжалваната присъда и след като взе предвид доводите изложени в жалбата и становището на страните констатира следното:

От фактическа страна по делото е установено, че свидетелите М., П. и Б и подс.И. притежават два съседни имота. По повод изградена ограда от страна на подсъдимия и оспорване от страна на св.М., е образувана пр.№4219/2020г. по описа на РП-Силистра, която е прекратена с постановление за отказ от започване на наказателно производство от 13.04.2021г. на основание чл.323, ал.3 НК. Впоследствие св.С. И.-син на подсъдимия решил да използва мястото за изграждане на пчелин за да се възползва от съответните европейски фондове за финансиране. Едно от условията за изграждането на пчелина е било той да бъде ограден. За целта св.И. посетил Община Дулово, където го уверили /със съответния документ/, че за оградата която той възнамерява да изгради /с бетонни колове и мрежа/ не се изисква изрично разрешение за строеж.

Разпечатката съдържа 51 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d2e8fe7d-82d6-4fa7-9b3f-f582b6124737