Решение № 114 от 13.04.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Варна, 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. Славов

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Женя Р. Димитрова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно търговско дело № 20213001000603 по описа за 2021 година за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Булгаргаз“ ЕАД– гр. София, ЕИК 175203485, чрез представляващия Н.П, срещу решение №260031/22.06.2021г. по т.д. № 14/2020год. на ШОС, с което съдът е: отхвърлил исковете с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ, чл.92 ЗЗД на въззивното дружество, за осъждане на „Успех металпринт ССБ“ЕООД ЕИК 127592125, да заплати на въззивника: Сума в размер 185 691,11лв. представляваща дължима цена на доставени, но незаплатени от ответника количества природен газ, неприетото количество при равномерна доставка, разходи за пренос и капацитет и 43 363,73лв. представляваща дължима по договора неустойка, ведно със законната лихва върху горепосочената главница от подаване на иска до окончателното плащане. Осъдил е въззивника, да заплати на ответното дружество, сумата 9 500 лева разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. В жалбата са инвокирани конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост.

В жалбата се твърди, че съдът правилно е установил, че в процесиня период съгласно Договора за доставка, ответника е възложил на Булгаргаз да заяви на Комбинирания оператор Булгартрансгаз от свое име и сметка твърд, непрекъсваем тримесечен капацитетен продукт за пренос на доставените количества природен газ съгласно Заявка от 30.08.2017год. за осигуряване на тримесечен капацитетен продукт за 635. 000МВч/ден, потвърдена от 1

Булгаргаз съгласно договора за доставка. Съдът правилно е констатирал, че по отношение на заявяването на капацитет за пренос, Булгаргаз осъществява посредническа дейност между него и третото лице-Комбинирания оператор.

Оспорва като необоснован обаче извода на съда, че Булгартрансгаз било крайният получател на сумите, представляващи разходи за пренос и капацитет, и за това ищецът е следвало да установи настъпването за него на неблагоприятните последици от неизпълнението на задължението на ответника за заплащане на заявения капацитет и разходи за пренос.

Съдът неправилно и в противоречие с материалния закон-чл.20а ЗЗД, не е отчел, че процесната претенция се основава на сключен между страните Договор за доставка, неоспорен от ответната страна, в който са уговорени правата и задълженията на страните във връзка със заявяването и осигуряване на капацитет за пренос на природен газ. Сочи, че неправилно съдът е анализирал отношения, извън процесния Договор за доставка, ирелевантни за спора. Безспорно е установено, че е налице възлагане от страна на ответника за заявяване от Булгаргаз към комбинирания оператор за сметка на възложителя тримесечен капацитетен продукт и изпълнение на възложеното заявяване от въззивното дружество. За изпълнение на възложеното заявяване Булгаргаз е информирал ответника, съгласно сключения договор. За това счита за неоснователни възраженията на ответника за допусната грешка при отразяване от Булгаргаз на заявения тримесечен капацитет, както и извода на съда за липса на основание за начисляване на разходи за капацитет, поради допусната грешка на Успех Металпринт при попълване на заявката. След като е заявил определен капацитет Успех Металпринт като търговец и страна по договора, е длъжно да заплати разходите по осигуряването му. Също така Успех Металпринт е разполагало и с възможност за прекратяване на договора за доставка, но не се е възползвало, като същевременно е осчетоводило издадените процесни фактури и е ползвало данъчен кредит, което представлява признание и приемане на резултата от възложеното на ищеца действие.

Изложени са съображения, че Решението е неправилно и поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила –чл.12 и чл.235 ал.2 ГПК, понеже съдът е формирал изводите си на база част от доказателствата, без да обсъди всички поотделно и в тяхната съвкупност.

По същество се претендира отмяна на решението и уважаване на предявените искове в пълен размер. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна „Успех Металпринт ССБ“ ЕООД, с писмен отговор, чрез адв.В.К., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че решението на първостепенния съд е правилно като законосъобразно, по изложени съображения. Твърди, че ищецът съобразно чл.11 от договора, се явява посредник по осигуряване на услугата осигуряване на капацитет, като същата се извършва от едно трето лице-„Булгартрансгаз“ЕАД, което 2 единствено би могло да се яви като титуляр на вземане за тяхното изплащане. Счита също за основателно направеното възражение на ответника за унищожаемост на договора в тази му част, на основание чл.28 ал.1 ЗЗД /грешка в предмета/, поради наличие на грешка в направените от него заявки, както и на основание чл.29 от ЗЗД-измама, поради въвеждане в заблуждение.

По същество се претендира отхвърляне на жалбата, потвърждаване на решението и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва от процесуални представители. От процесуалния представител на въззивника са представени и писмени бележки в подкрепа на изразеното становище.

Настоящият състав на съда намира, че жалбата въз основа на която е образувано настоящото производство отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК и следва да бъде разгледана.

Съдът за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба от „Булгаргаз“ ЕАД, ЕИК 175203485 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Петър Парчевич“ № 47, представлявано от изп. директор Н А П срещу „Успех металпринт ССБ“ ЕООД, ЕИК 127592125 със седалище и адрес на управление гр. Шумен, кв. Тракия, ул. „Индустриална“, № 45, представлявано от управителя Г Д Г в която е предявен осъдителен иск, като ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сума в общ размер на 229 054.8 4 лв. от които главница 185 691.11 лв., представляваща дължимата цена на доставени, но незаплатени от ответника количества природен газ, неприетото количество при равномерна доставка, разходи за пренос и капацитет и 43 363.73 лв., представляваща дължимата по договора неустойка, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата сума.

В исковата си молба ищецът твърди неизпълнение на сключен между страните договор № 336-2013 от 29.09.2015 г. за доставка на природен газ, който е бил със срок на действие до 01. 01.2019 г. За потребеното от ответника количество природен газ, неприетото количество при равномерна доставка, разходи за пренос и превишен капацитет от ответника в периода от 03.10.2017 г. до 09.01.2018 г., „Булгаргаз“ ЕАД е издал съответно три фактури, като и 4 бр. кредитни известия и уведомление за допълнително плащане на неприето количество. Заявеният от ответника тримесечен капацитет за пренос в периода от 01.10.2017 г. до 31.12.2017 г. е в размер на 635.000 MWh/ден. Ответникът е погасил само част от паричното си задължение по трите фактури. Към 30.01.2020 г. неплатената част от паричното задължение е в размер на 185 691.11 лв. Уговорената с договора неустойка, която се начислява от деня, следващ падежа, на който е трябвало да се плати съответната фактура до 31.01.2020 г. е в общ размер на 43 363.73 лв. Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сума в общ размер на 229 054.8 4 лв. от които главница 185 691.11 лв., представляваща 3 дължимата цена на доставени, но незаплатени от ответника количества природен газ, неприетото количество при равномерна доставка, разходи за пренос и капацитет и 43 363.73 лв., представляваща дължимата по договора неустойка, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата сума.

В отговорът си на исковата молба ответникът не оспорва наличието на сключен между страните договор, посочен в исковата молба. Не се оспорва извършената от ищеца доставка на природен газ в посочения от него обем за месеците, за които са издадени процесните фактури. Твърди че е заплатил своевременно доставените му количества природен газ. Но оспорва дължимостта на посочените във фактурите суми за осигурен тримесечен капацитетен продукт. Твърди, че ищецът едностранно е начислил зададените от ответника стойности като дневна, вместо тримесечна база, превръщайки тримесечното количество в дневно. Извършено е погрешно отразяване на заявени количества капацитет, в резултат на което са завишени с 90 пъти параметрите на капацитетния продукт. В случай, че се приеме, че между страните е налице договорка за тримесечен капацитетен продукт в размер на 635.000 MWh/ден, ответникът прави възражение за унищожаемост на договора в тази му част на основание грешка в предмета – чл.28, ал.1 от ЗЗД, както и на основание чл.29 от ЗЗД – измама, поради въвеждане в заблуждение.

Установената фактическа обстановка пред първоинстанционния съд, не е спорна между страните.

От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

Страните като търговци, са сключили договор № 336-2013 от 29.09.2015год. за доставка на природен газ, изменен с подписаното на 21.07.2017 г. допълнително споразумение № 1 към договор за доставка на природен газ. С него, ищецът се е задължил да доставя природен газ на ответника, който е поел задължение да го приема и заплаща по реда и условията на договора – чл.2.1. Договорът е със срок на действие до 01.01.2019 г. – р-л ІІІ. Доставката на природен газ се извършва съгласно подписана между страните програма, в която се конкретизират количествата за всяка година.

Според чл.11.1 от договора ответникът възлага на ищеца да заяви на трето лице – Комбиниран оператор да осигури капацитета за пренос на доставяните количества природен газ от свое име и за сметка на клиента, съгласно Приложение №7. След получаване на потвърждение за осигурен капацитет за пренос от Комбинирания доставчик, в срок от 10дни ищецът като доставчик информира ответника-клиент за осигурения капацитет за пренос – чл.11.3 от договора. Разходите за капацитет са за сметка на Клиента и се заплащат ежемесечно и при условията на т.12.15 и 12.16 от договорачл.11.4.

4

Цената на доставения природен газ се заплаща от ответника по цени, определени с действащите нормативни актове в лева за 1 Мегаватчас или 1000 нормални куб. м. - чл.12.1 от договора. За процесния период от 03.10.2017 г. до 09.01.2018 г. цената на природния газ е определена с Решение № Ц-22 от 29.09. 2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране.

Разходите за капацитет и пренос се определят в съответствие с действащите тарифи на Комбинирания оператор – чл.12.2 от договора. Съгласно чл.12.8 Клиентът заплаща стойността на количествата, капацитета и преноса на природен газ по един от начините, посочени в чл.12.15 и чл.12.16. Съгл. чл.12.14 от договора ако заплащането не е извършено в уговорения срок, ответникът дължи на ищеца неустойка в размер на основния лихвен процент, определен от БНБ плюс 10 процентни пункта, изчислена на база 360 дни върху дължимата сума за всеки просрочен ден. Неустойката се начислява от деня, следващ деня, в който е просрочено плащането до деня на окончатнтелното й изплащане, включително.

От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните, се установява, че счетоводните регистри намиращи се в счетоводствата на страните са оформени и заведени, съобразно изискванията на българското счетоводно и данъчно законодателство. Същите са водени редовно съгласно принципите на счетоводната отчетност.

Процесните три фактури №№ 1000000175/03.10.2017 г. на стойност 68 500.96 лв.; 1000000480/02.11.2017 г. на стойност 66 425.93 лв. и 1000000969/01.12.2017 г. на стойност 68 500.96 лв. са осчетоводени от ищеца по разчетна счетоводна сметка 411/11 – „Клиенти“, подсметка – „Текущиглавница/пренос мрежа“, аналитична партида 396 „Успех металпринт ССБ“ ЕООД като вземане и по сметка 752 като финансови приходи. По същия начин са осчетоводени и посочените в исковата молба кредитни известия и уведомление за плащане. Фактурите са включени в дневника за продажби и в справките-декларации по ЗДДС за съответния период.

Разпечатката съдържа 33 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d2e89574-1b27-4206-b51b-004502ea5c18