Решение № 5540 от 24.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5540 гр. София, 24.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. А.А при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. И.ОВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. А.А Административно наказателно дело № 20241110213420 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 42-0011223 от 29.08.2024г., издадено от ГЛН. — Началник ОО "АА", София, ул. "Витиня" № 1, определен от министъра на МТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 ЗДвП и чл.47, ал.2 ЗАНН, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 93б, ал. 7, т. 3 от ЗАвПр, за нарушение на чл. 8,§.

2, изр. 2-ро във вр. с чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвПр и чл. 2, §.3 от Регл. № 561 AETR ДВ 28 от 1995 г., на MEHMET SAHIN дата на раждане: **********, държава Турция, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лева.

Недоволен от НП е останал С., който чрез упълномощения от него адв. И. Д.- АК Хасково го обжалва в срок. В жалбата излага съображения против обжалвания акт. Навеждат се твърдения за наличието на множество процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство и при издаване на процесните АУАН и НП.

Моли за отмяна на процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощеният му защитник - адв. Д.. Същия в молба се обръща към съда да даде ход на делото и отмени атакуваното НП, доколкото на наказаното лице не е дадена възможност да възрази срещу така съставения АУАН преди да бъде издадено НП, с което е нарушено правото му на защита. В допълнение адв. Д. отбелязва, че подзащитния му е чужд гражданин и не е имало преводач, който да му преведе издадените документи. Намира също така, че е налице неяснота при описанието на нарушението, което е от естество да засегне 1 правото на защита на жалбоподателя и е основание за отмяна на издаденото НП. Предоставя адв. пълномощно, договор за правна защита и съдействие и списък с разноските. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.

В придружителното писмо, с което е изпратена административнонаказателната преписка, въззиваемата страна взема отношение по същината на заявеното в жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Прави възражение за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 29.08.2024 г. около 13:09:33 часа в гр. София, на автогара Сердика, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №102, сектор 5, жалбоподателят С., като водач на МПС марка „Мерцедес“, модел „Туризмо РХД М“ с регистрационен номер ..., от категория М3 извършвал международен превоз на пътници по автобусна линия до страна, която не е член на ЕС с МПС с регистрация в ЕС по маршрут гр. София- гр. Истанбул. След извършена проверка от страна на свидетеля АГ. И КВ. се установило, че водачът не е ползвал намалена дневна почивка от минимум 9 последвателни часа, а именно за 24 часовия период от 01 часа и 08 минути (UTC -време) на дата 08.08.2024г. до 06 часа и 57 минути (UTC -време) на 08.08.2024г., след края на предходната ползвана нормална дневна почивка, водачът не бил ползвал намалена дневна почивка от минимум 9 последователни часа, като намалението било 3 часа и 11 минути. За посочения период водачът бил ползвал почивка от 5 часа и 49 минути. Нарушението било установено чрез проверка на дигиталната карата на водача за дати 07 и 08.08.2024г, която била представена към датата на проверката.

Описаните факти, св. АГ. счел за нарушение на AETR ДВ 28 от 1995 чл. 8,§. 2 изр.2-ро във вр. с чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвПр и чл.2, §.3 от Регл.№ 561 и на място съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 03242/29.08.2024г. Жалбоподателят не владеел български език, като не бил повикан и преводач.

Въз основа на АУАН, на същия ден е издадено и обжалваното НП № 42-0011223 от 29.08.2024г., издадено от ГЛН. - Началник ОО "АА", София, ул. "Витиня" № 1, определен от министъра на МТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 ЗДвП и чл.47, ал.2 ЗАНН, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 93б, ал. 7, т. 3 от ЗАвПр, за нарушение на чл. 8,§. 2 изр.2-ро във вр. с чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвПр и чл.2, §.3 от Регл.№ 561 AETR ДВ 28 от 1995 г., на MEHMET SAHIN дата на раждане: **********, държава Турция, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лева.

Словесното описание на нарушението по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци, като се констатира разлика в посочената правна квалификация.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели- АГ.- актосъставител и КВ.- свидетел на установяване на 2 нарушението и съставянето на акта, както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични, и ясни.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съдът въз основа на извършената служебна проверка, намира че при ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила.

Този състав на съда, намира че при съставянето на акта и издаването на НП е било грубо нарушено правото на защита на жалбоподателя като е ограничена възможността му да разбере за какво точно е ангажирана административнонаказателната му отговорност, доколкото жалбоподателят е бил турски гражданин, който не е владеел български език. Не се намират доказателства, които да сочат, че по време на проверката и на съставянето на акта е присъствал преводач или поне друго лице, владеещо български и турски език, което да окаже помощ за разясняване на извършената проверка и осъществяване на комуникацията между жалбоподателя и актосъставителя. Не се установява също така актът, който е съставен на български език и е предявен на жалбоподателя да е бил преведен на турски език, като не се установява, че жалбоподателят е разбрал в действителност за какво точно му е съставен акта, респ. да е разбрал въобще какво е това, което му е предявено да подпише.

Съгласно чл. 43, ал.1 ЗАНН АУАН се предявява на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му и да го подпише. Съдът установи, че от събраните по делото доказателства безспорно се установи, че нарушителят е чужд гражданин. Установи се също, че при предявяване на АУАН на нарушителя не е бил назначен преводач, няма такова отразяване в АУАН, респективно жалбоподателят не е бил запознат със съдържанието на акта на разбираем за него език. Тъй като нарушителят не е разбирал съдържанието на акта той е бил лишен и от възможността да се възползва от правото си на възражение срещу него.

Разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, препраща за неуредените въпроси в ЗАНН към НПК, субсидиарно следва да бъдат приложени правилата на чл. 21, ал 2 НПК, като лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или друг език, като в тези случаи се назначава преводач. Съгласно чл. 142, ал.1 НПК когато обвиняемият не владее български език, следва да му се назначи преводач. Установява се, че в тежест на административнонаказващия орган е било да назначи преводач и да се убеди, че нарушителят е разбрал съдържанието на предявения му акт, както и че е разбрал правата, с които разполага в хода на образуваното административнонаказателно производство. В този случай съдът констатира, че това не е сторено, няма никакво отбелязване в АУАН или друг документ по преписката, предоставена на съда, от който да се установява, че на лицето е преведено и разяснено съдържанието на АУАН на разбираем за него език.

3

Съгласно чл. 55, ал.4 НПК правото на нарушителя, когато не владее български език, включва и предоставянето в писмен вид на разбираем за него език на актовете, имащи значение и пряко свързани с отговорността му.

От предоставената административнонаказателна преписка липсват доказателства, че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП са били предявени на жалбоподателя с писмен превод на разбираем за него език.

С оглед осигуряване прилагането на принципа за обективност в производството и осигуряване правото на защита на лицата, при връчване на АУАН на чужденец, невладеещ български език, контролният орган е следвало да назначи заклет преводач на родния език или на друг език, разбираем за нарушителя.

Съдът констатира, също така, че по административно - наказателната преписка липсват данни и за присъствието на преводач и в момента на връчването на НП, който да запознае жалбоподателя с текста на НП и с правата му съгласно ЗАНН. Административно наказващият орган не е посочил доказателства в тази насока, което мотивира настоящият съдебен състав да приеме за установено, че при съставянето и връчването на АУАН, както и при връчването на НП, административният орган не е осигурил присъствието на преводач от български на турски или друг разбираем за нарушителя език, който да го запознае с текстовете на тези два документа и с правата, с които разполага за защитата си. Установено бе, че нарушителят е бил поставен в ситуация, когато му наложено административно наказание "глоба", без да му е обяснено на разбираем за него език, какво нарушение е извършил, в какво е обвинен и с какви възможности за защита разполага, поради което съдът установи, че е нарушено правото му на защита. Това представлява съществено процесуално нарушение. В този смисъл е и съдебната практика по въпроса (Решение № 8214 от 21.12.2016 г. на АдмС - София по адм. д. № 10686/2016 г.)

В допълнение съдът, намира че обжалваното НП е издадено в деня, в който е съставен и връчван АУАН на жалбоподателя, което е в нарушение на изискванията на чл. 44, ал. 1 ЗАНН, съгласно който в 7-дневен срок от подписването на акта, жалбоподателят може да направи и писмени възражения. С тук посоченото съдът намира, че АНО е допуснал грубо нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване и нарушаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като го е лишил от възможността в дадения му от закона срок да възрази в писмена форма срещу съставения акт и по този начин му е отнета възможността да бъде прекратено административнонаказателното производство преди издаване на обжалваното НП.

Освен посочените до тук процесуални нарушения съдът, намира че е налице и нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, доколкото правната квалификация на деянието, което административнонаказващият орган е счел, че представлява административно нарушение е неправилна и неразбираема. В НП е прието, че жалбоподателят е нарушил „чл.

8,§. 2 изр. 2-ро във вр. с чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвПр и чл. 2, §.3 от Регл.№ 561 AETR ДВ 28 от 1995 г.“. В случая така субсумираните факти под тази правна квалификация не дават възможност нито на съда, нито на жалбоподателя да разбере коя разпоредба от кой 4 нормативен, международен или общностен акт е. Така изписана правната квалификация води до извода, че „чл. 8,§. 2 изр. 2-ро“ е разпоредба, съдържаща се в ЗАвПр. Следва да се посочи, че член с такъв параграф не съществува в този национален нормативен акт. Освен посоченото не може да се прецени и дали тази разпоредба се съдържа в посочения регламент, който дори не е индивидуализиран с година на влизане в сила и издал го орган, или не е от AETR, която също е посочена като нарушен акт. В случая така посочената правна квалификация е непълна, неточна и погрешна, съответно възпрепятства съда да извърши проверка на атакуваното НП по същество и ограничава правото на защита на жалбоподателя, съответно води до отмяна на атакуваното НП.