Определение № 1649 от 06.07.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1649 гр. Пловдив, 06.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20225300501779 по описа за 2022 година Производство по чл.278 от ГПК във вр. с чл.538, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 50079/20.06.2022г. на регистратурата на ПдРС, подадена от Й.И.К., ЕГН: **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете М. Т. К., ЕГН:

**********, чрез пълномощника адвокат Х., против Определение № 6072/04.06.2022г., постановено по ч.гр.д.№ 2684/2022г., по описа на Районен съд – Пловдив, V гр.състав, с което е оставена без уважение молбата с правно основание чл.130, ал.3 от СК за даване на разрешение от съда детето да се откаже от наследството, оставено от неговия наследодател Т. В. К., починал на 13.02.2021г.

В частната жалба се излагат съображения, че обжалваното определение е нищожно, недопустимо и неправилно. Оспорва се изводът на районния съд, че отказът от наследство не е сред изброените действия в чл.130, ал.3 СК и по отношение на което съдът не може да дава разрешение. Поддържа се искането съдът да извърши преценка дали отказът от наследство е в интерес на детето, макар да не представлява разпореждане с конкретно имущество.

Моли да се съпоставят стойностите на активите на наследството със стойността на задълженията на наследодателя, които произтичат от изп.д.№ 20197110400654. Посочва, че въз основа на влязло в сила определение по чл.130, ал.3 СК ще следва да се заяви отказ от наследство по чл.52 ЗН с позоваване на указанията на съдебния изпълнител по изп.д.№ 20197110400654. Излага доводи, че не е налице пречка по чл.130, ал.3 СК за съда да направи преценка дали отказът от наследство е в интерес на детето, за което коментира постановената по въпроса съдебна практика и образуваното Тълкувателно дело № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС. Моли да се отмени обжалваното определение и да се върне делото на РС-Пловдив за 1 продължаване на съдопроизводствените действия. Счита, че производството по делото следва да се спре до постановяване на решение по горепосоченото тълкувателно дело.

Частната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

За да се произнесе по основателността на жалбата, съдът съобрази следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с молба по чл.130, ал.3 от СК на Й.И.К., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете М. Т. К., с която е поискано от районния съд да извърши преценка относно интереса на детето да приеме наследството или да се откаже от него и да разреши да се извърши от негово име на отказ от наследството на Т. В. К., починал на 13.02.2021г., съгласно уточняваща молба вх.№ 43731/31.05.2022 г.

Искането се обосновава с твърдението, че бащата на детето - Т. В. К. е починал като оставил наследство, в което няма конкретно имущество, но същото е обременено със задължения. Позовава се на съобщение по изп.д.№ 20197110400654 на ЧСИ Янкова с рег.№ 711, с район на действие ОС - Варна от 07.02.2022 г., с което е уведомена за образуваното изп.д. срещу наследодателя и дадените със същото указания за установяване дали наследството е прието или е налице отказ от наследството.

С обжалваното определение първостепенният съд е приел, че не може да се даде разрешение на малолетното дете да се откаже от наследството на своя наследодател. Изводите си съдът е мотивирал със застъпеното становище в Определение на ВКС №160/05.10.2020г. по ч.гр.д.№2612/2020г., според което разпоредбата на чл. 130, ал. 3 СК не намира приложение по отношение на отказа от наследство, тъй като последният не се съдържа в изчерпателно изброените правни действия, за извършването на които е необходимо разрешение на съда. Възприел е и становището за приложението на чл. 130, ал. 4 СК, съгласно която разпоредба дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения са нищожни. С оглед на това и доколкото не е било налице произнасяне с решение по Тълкувателно дело №1/2021г. на ОСГК по въпроса „допустимо ли е ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и представлява ли той отказ от права по смисъла на чл.130, ал.4 от СК“, молбата по чл.130, ал.3 СК е оставена без уважение.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като съобрази твърденията на жалбоподателката и като прецени данните по делото, намира следното:

Обжалваното определение е постановено от надлежен съдебен състав, в пределите на неговата правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Определението е допустимо, тъй като е постановено във връзка с надлежно сезиране на съда, не е налице произнасяне на съда извън предмета на молбата, нито по друг предмет, не е налице неподведомственост или неподсъдност на спора. По изложените съображения съдът намира за 2 неоснователни доводите в частната жалба за нищожност и недопустимост на постановеното от районния съд определение.

По същество определението е правилно.

Към настоящия момент не е налице произнасяне по тълкувателно дело № 1/2021 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия, образувано за постановяване на тълкувателно решение по въпроса: „Допустимо ли е ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и представлява ли той отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК?“ В разпореждането от 10.03.2020 г. за образуване на тълкувателното дело е разгледана противоречивата съдебна практика на ВКС по поставения въпрос, която е коментирана и в обжалваното определение от районния съд.

Настоящият съдебен състав на ПОС споделя разбирането, че имуществените права, за които е въведен разрешителен режим са императивно посочите в разпоредбата на чл. 130, ал. 3 СК. Според тази разпоредба забранени за самостоятелно извършване са разпоредителните сделки с недвижими вещи на детето, формалните сделки с движими вещи, с влоговете и сделките с ценните книжа. Сделките с тези права на детето трябва да бъдат извършвани само след получаване на разрешение от районния съд за всяко конкретно разпореждане. Анализът на съдържанието на чл. 130, ал. 3 СК показва, че имуществените права, за разпореждане, с които се изисква разрешение от районния съд са изчерпателно изброени и в същите не се включва даването на разрешение за извършване на отказ от наследство, а във връзка с това и преценката дали същият ще бъде в интерес на детето и съпоставяне на пасивите и активите на наследодателя. Същевременно от разпоредбата на чл. 130, ал. 4 от СК се обосновава нищожността на отказа от права, в това число на отказа от наследство (което несъмнено представлява съвкупност от субективни права, задължения и фактически отношения), когато той е извършен от ненавършило пълнолетие дете.

Извод за обратното не се обосновава от доводите на частния жалбоподател за указанията на съдебния изпълнител по изп.д.№ 20197110400654 да посочи дали е прието наследството, тъй като приемането на наследство от недееспособни лица е предмет на изрична уредба – чл. 61, ал. 2 ЗН, съгласно която те приемат наследството само по опис, която хипотеза обхваща и ненавършилите пълнолетие лица.

С оглед на изложеното съдът намира за неоснователно искането за даване на разрешение от съда за извършването на отказ на детето от наследството на Т. В. К..

Ето защо, обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди, а частната жалба да се остави без уважение като неоснователна.

По становището в частната жалба за спиране на производството съдът намира следното: По същество изразеното становище представлява искане за спиране на производството до постановяването на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС. Искането е 3 неоснователно, тъй като според задължителните разяснения в т.1 от Тълкувателно решение № 8 от 7.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 8/2013 г., ОСГТК при образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл. 292 ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция. Ето защо, искането за спиране на производството ще се остави без уважение.

Мотивиран от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6072/04.06.2022г., постановено по ч.гр.д.№ 2684/2022г., по описа на Районен съд – Пловдив, V гр.състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в частна жалба с вх.№

50079/20.06.2022г. на регистратурата на ПдРС, подадена от Й.И.К., ЕГН:

**********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете М. Т. К., ЕГН: **********, чрез пълномощника адвокат Х., за спиране на производството по делото до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС.

Определението подлежи на обжалвано с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4