Определение № 581 от 09.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 581 гр. София, 09.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова като разгледа докладваното от Майя Русева Частно касационно гражданско дело № 20258003103895 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.

С определение №.289/26.06.25 по г.д.№.382/24 на АС Бургас молба вх.

№.4247/25.04.25 на КОНПИ за изменение на решение №.49/14.03.25 по г.д.

№.382/24 на АС Бургас-в частта, с която комисията е осъдена да плати държавна такса /ДТ/ /10339,96лв./ и разноски за адвокатско възнаграждение /5600лв. на В.И. и 21000лв. на „Агрокас“ЕООД/ с оглед изхода на спора, е отхвърлена като неоснователна.

Постъпила е частна жалба от КОНПИ, в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна.

Ответните страни В. И. и „Агрокас“ЕООД чрез пълномощника си адв. П. В. оспорват жалбата.

Частната жалба е допустима-подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалвания акт е прието, че при подаването на исковата молба комисията не внася държавна такса, а в чл.157 ЗОНПИ е предвидено, че след приключване разглеждането на делото съдът се произнася с решение, с което се присъждат държавна такса и направените разноски в зависимост от изхода на делото; законът не съдържа разпоредби за освобождаване на някоя от страните по това 1 производство от заплащане на ДТ; освен това в трайно установената практика на ВКС се приема, че дори да бъдат одържавени вещи от проверяваните по реда на цитирания закон лица, то тези вещи не стават публична държавна собственост /опр.№.2031/9.06.25 по ч.г.д.№.1632/25, ІІІ ГО/; поради това и при отхвърляне на иска КОНПИ дължи заплащане на ДТ. Относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение е намерено, че размерът им е съобразен с голямата фактическа и правна сложност на спора, вкл. изключително големия обем писмени доказателства; отчетено е и обстоятелството, че за дружеството е присъдено половината от присъденото за първата инстанция адвокатско възнаграждение.

Настоящият състав намира, че така постановеното определение е правилно и законосъобразно.

По въпроса относно дължимостта на държавна такса от комисията вече е формирана практика на ВКС /опр.№.2833/04.10.23 по ч.г.д.№.3948/23, ІІІ ГО, опр.№.2366/3.08.23 по г.д.№.4777/22, опр.№.13/12.01.21 по ч.г.д. №.3107/20, IV ГО, опр.№.1666/15.06.23 по г.д.№.170/23, IV ГО, реш.№.147/ 16.09.19 по г.д.№.1998/18, IV ГО, и др./ във връзка с ясни законови разпоредби, която настоящият състав споделя. Съгласно същата в сега действащия закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество се съдържат изрични норми за присъждане на държавните такси в зависимост от изхода на спора /чл.157 ал.2 ЗОНПИ/, като комисията дължи заплащането им, когато искът е отхвърлен или производството е прекратено доколкото съгласно чл.154 ал.3 ЗОНПИ при подаването на исковата молба тя не внася държавна такса. Такава е разглежданата хипотеза, горецитираната практика е съобразена и изводите на въззивния съд в този смисъл са законосъобразни.

Правилно е отхвърлено и възражението за прекомерност на платените адвокатски възнаграждения. С оглед решение на СЕС по дело C-438/22. посочените в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир, но не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интереса, вида на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа. В случая, при отчитане на горните критерии и релевантните 2 обстоятелства, в това число при съобразяване, че правната и фактическа сложност на делото се преценява с оглед на въведените в спора факти и изложените въз основа на тях правни твърдения - а не само с оглед конкретно извършените от страните процесуални действия - и в случая тази сложност, както е посочил правилно въззивният съд, е голяма /касае се за специфично производство с голям материален интерес и с изключително голям обем доказателства /34 тома/, което засяга по сериозен начин правата на ответниците, адвокатската защита по него включва подробни отговори на въззивната жалба и на частна жалба, детайлни писмени бележки, явяване в открито съдебно заседание и пледиране, изготвяне на отговор на молба по чл.248 ГПК за изменение на решението/, платените адвокатски възнаграждения не се явяват прекомерни и не следва да бъдат намалявани.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №.289/26.06.25 по г.д.№.382/24 на АС Бургас.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3