Решение № 143 от 01.11.2023, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Асеновград, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Шейтанов при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно наказателно дело № 20235310200344 по описа за 2023 година Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Делото е образувано по жалба подадена на 18.04.2023г. от Н. В. В. от гр. Смолян, бул. „България“№32,вх.Б, ап.14 и адв. В. В. от АК Смолян против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4930050 издаден от ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1 т.4 от ЗДвП на Н. В. В., с ЕГН********** от гр. Смолян, бул. „България“№32,вх.Б, ет.5, ап.14 е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лв.

Жалбоподателя се явява лично по делото, като чрез отразеното в жалбата и в съдебно заседание, се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и се моли за неговата отмяна поради допуснати съществени нарушения свързани с неговото издаване.

Сходно становище изразява и повереника на жалбоподателя адв. В. В. от АК Смолян. В съдебно заседание същия подържа изцяло подадената жалба, като анализирайки в подробности проведеното административнонаказателно производство и обстоятелствата във връзка с издадения ЕФ счита, че вмененото нарушение е останало недоказано, като обжалвания фиш следва да се отмени и поради допуснати множество процесуални нарушения. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

1

Въззиваемата страна, редовно уведомени, не изпращат представител. Според представеното писмено становище, обжалвания електронен фиш е правилен и законосъобразен и като такъв следва да се потвърди. Претендират за заплащане на юрисконсултско възнаграждение или алтернативно при уважаване на жалбата да се намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение до минимума предвиден в закона.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Свидетелят Х. Х. К. работи като полицейски служител в РУ Асеновград, на длъжност мл. автоконтрольор. На 29.05.2021г. св. К. бил на работа дневна смяна и около 09.00 часа се намирал на бул. „България ” в гр. Асеновград срещу №71. На мястото имало пешеходна пътека и въведено с пътен знак ограничение на скоростта до 30 км.ч. До посоченото мястото св.К. се придвижил със служебен автомобил с ДК№ РВ 2022 АМ, който в последствие бил позициониран и ориентиран с предната си част срещу идващите от към центъра на гр. Асеновград автомобили. В предната част на купето на автомобила било монтирано АТСС TFR1-М № 566, което при включен режим контролирало движещите се в посока от изток към запад МПС-та. При настройката на АТСС, св. К. не се съобразил с въведеното с пътния знак ограничение.

Тай като пътния участък се е намирал в района на границите на населеното място, той започнал работа по контрол на скоростния режим при общото ограничение важащо в населено място, в случая до 50 км.ч. В 09.21 часа намиращо се в работен режим техническото средство, се активирало, като с него било заснет клип № 24409 на движещо се МПС- автомобил с ДК№ СМ 9868ВА, който преминал със скорост от 84 км/ч, при приета за разрешена скорост до 50 км/ч. Констатациите на св. К. във връзка с работата му с АТСС TFR1-М № 566, били отразени в съответния дневник /копие към адм. нак. преписка/ и попълнения от него протокол за използване на АТСС с дата от 29.05.2021г. / препис на лист 29 от съд.дело/. Заснетите на този ден с устройството клипове били свалени, запазени и изпратени за по-нататъшна обработка и анализ. При това се установило, че заснетия в 09.21 часа видеоклип № 24409, съдържа запис на движещо се МПС-лек автомобил „Фолксваген Туарег”, с ДК№ СМ 9868ВА, собственост на св. Н. В. В. от гр. Смолян. Установеното в хода на проверката и превишението на скоростта от 81 км.ч., след приспадане на толеранс от 3 км.ч, станало причина спрямо собственика на МПС-то, да бъде издаден ЕФ К № 4930050, в който нарушението било квалифицирано по чл.21,ал.1 от ЗДвП. Съставения фиш бил връчен на нарушителя на 04.04.2023г. /справка към адм. нак. преписка/. След неговото връчване, в предвидения от закона срок по чл. 189, ал.5 от ЗДвП, от страна на Н. В. В. не била подадена съответна декларация относно управлението на автомобила от друго лице. На 07.04.2023г. от нарушителя постъпило възражение адресирано до ОД на МВР Пловдив, с което същия оспорил факта на управление на автомобила, като заявил, че 2 посоченото в ЕФ превозно средство е управлявано от друго лице, без идентифицира същото. Във връзка изминалото време от съставяне на ЕФ и момента на неговото връчване, нарушителя поискал да му бъде даден запис от снимката с мотив, че същата му била необходима за депозиране на декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП. / лист 8 от съд.дело/ . Направеното с възражението искане било уважено, като с писмо от 16.05.2023г. на Началника на РУ Асеновград ни нарушителя бил изпратен съответния снимков материал. /лист 21 от съд.дело/. Междувременно постъпила и жалбата на нарушителя против връчения ЕФ.

Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателства- от разпита на св. Х. Х. К., писмените и веществени такива: Електронен фиш на ОД на МВР гр. Пловдив, удостоверение за одобрен тип техническо средство, удостоверение от проверка на мобилна система за видеоконтрол, Техническо описание и инструкция за експлоатация на автоматизирано техническо средство TFR1-М, снимков материал, запис на СД носител, протоколи за проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-М“, протокол за използване на АТСС с дата от 29.05.2021г. / препис на лист 29 от съд.дело/, писма и останалите писмени доказателства.

Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество, за неоснователна.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че от страна на Н.

В. В. е осъществен съставът на вмененото административно нарушение. Нарушението за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, касае превишаване на разрешената скорост, която за път в населено място е 50 км/ч, в какъвто смисъл е и текста на посочената като нарушена разпоредба на чл.21, ал.1 от ЗДвП. От събраните в хода на производството доказателства се установява съставомерността на констатираното нарушение, тъй като автомобилът на нарушителят Н. В. е заснет при движение със скорост от 81 км/ч, с автоматизирано техническо средство, като е отчетена и допустимата грешка/толеранс от 3 км/ч.

Направените възражения за относно недоказване на мястото където се е намирало АТСС, респективно мястото където е била заснето нарушението и направените в тази изводи относно във връзка с порочност на електронния фиш и налични допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, съдът намира за неоснователни. Мястото е било достатъчно добре индивидуализирано, като в тази насока показанията на разпитания по делото в качество на свидетел полицейски служител не създават каквото и да е съмнение.

Съдът, извършвайки преценка на събраните по делото, както и на доводите и възраженията на страната счита, че обжалвания ЕФ е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за нарушение, установено със система от 3 одобрен тип и технически годна за експлоатация. Същият има нормативно предвиденото съдържание по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като възпроизвежда данните от видеоклипа, създаден автоматично от използваното техническо средство и съответно направените от него снимки. Снимките от клипа, както и самия клип, които са приложени по делото, представляват веществено доказателствено средство от категорията на визираните в чл. 189, ал. 15 от ЗДвП и установява извършването на съставомерно деяние по чл. 182, ал. 1, т. 4 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. С оглед реквизитите на електронния фиш, предвидени в чл.189, ал. 4 от ЗДвП, неоснователно нарушителят оспорва липсата на категорични данни относно мястото на извършване на нарушението. Съставомерните признаци на релевираното нарушение изискват движение в населено място със скорост над разрешената. В случая от представените копия от изображения от клипа и от съдържанието на протокола за използване на АТСС от 29.05.2021г. /лист 29 от съд.дело/ се установява по несъмнен начин, че мястото на деянието е в гр. Асеновград, на бул. „България“ срещу №71, което именно е посочено в електронния фиш, поради което съдът намира, че мястото на нарушението е идентифицирано в достатъчна степен и по начин, по който се нарушава по никакъв начин правото на защита на наказаното лице. Тук е мястото да се посочи, че съдът не кредитира приложения явно по погрешка, към адм.наказателната преписка протокол за използване на АТСС от 29.05.2022г. тъй като същия освен, че касае гл.път І-8 то явно, е че няма никакво отношение спрямо обжалвания електронен фиш, който е за нарушение установено на 29.05.2021г. и то в населено място.

В действителност от приложените към адм. наказателната преписка черно бели копия от снимки и видеоклип се установява, че те съдържат изображения на автомобил с ДК№ СМ 9868ВА, които са снети от клип с № 24409. Доколкото именно този клип е отбелязан в протокола за използване на АТСС от 29.05.2021г. съставен от св.К. във връзка с неговата работа, именно на тази дата, то е налице една непрекъсната връзка от доказателства, от които единствения възможен извод, е че регистрационния номер, които тези доказателства възпроизвеждат принадлежи на автомобил, който е бил заснет с превишена скорост с посоченото в протокола АТСС. Собствеността и марката на този автомобил се установяват и от приложената към адв. наказателната преписка справка от ПП и КАТ при ОД на МВР Пловдив.

Реквизитите на ЕФ са изчерпателно регламентирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, без да е налице празнота в закона, налагаща приложение на разпоредби от ЗАНН, в какъвто смисъл са част от доводите на защитата. Съгласно текста на чл.189, ал.4 от ЗДвП, то „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:

4 териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката начините за доброволното є заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи”. Всички тези необходими и достатъчни реквизити, са категорично и точно описани в обжалвания електронен фиш - серия К № 4930050 на ОДМВР Пловдив, като конкретно и пределно ясно е описано нарушението, включващо данни за място, дата, час на извършване на нарушението, както и в какво се състои деянието, и кои разпоредби са нарушени - превишение на максимално допустимата скорост с 81 км/ч при ограничение от 50 км/ч, което представлява нарушение по чл.21, ал.1, във вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП. Предвид гореизложеното съдът намира, че електронният фиш, притежава всички изискуеми реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП.

Внимателния анализ на обжалвания ЕФ и събраните по делото доказателства дават основани на съда да заключи, че и останалите възражения посочени в жалбата се явяват неоснователни и следва да се оставят без уважение. Неоснователни се явяват и доводите на страната касаещи подаденото на 07.04.2023г. възражение /лист 8 от съд.дело/. В случая следва да се отчете, че след като на нарушителя В. е бил надлежно връчен съответния ЕФ, то съгласно указаното в него и във връзка с разпоредба на чл.189, ал.5 от ЗДвП, за лицето е била налице възможност, или да заплати глобата, или до представи в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на неговото СУМПС. Нарушителя обаче не се съобразил с дадените му указания, нито с разписаното от закона, а е счел, че може да подаде възражение по чл. 189, ал.6 от ЗДвП. Систематичното тълкувана обаче на тази разпоредба, а и наличната съдебна практика установяват, че възможността за подаване на възражение по този ред е предвидена единствено за лицата, спрямо които се издава ЕФ, след вече е налице анулиран ЕФ по предходната алинея и то въз основа на подадени декларация. Доколкото нарушителя не попада в хипотезата на изр.2 на ал.5 на чл.189 от ЗДВ, то той няма как за него да важи правилото на разпоредбата на ал.6. В тази насока възражението за нарушено право на защита се явява неоснователно. Наведените доводи, че собственото му МПС е било ползвано от друго лице, не представляват основание за отпадане на адм.наказателната отговорност на собственика, още повече след като се установи, че той не се е възползвал от предвидената от закона възможност да посочи по съответния ред това друго лице.