Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 59 от 31.10.2023, Районен съд - Царево

Съд
Районен съд - Царево
Дело
Административно наказателно дело 280/2023
Вид
Решение № 59
Подписан
31.10.2023
В сила
09.02.2024
Състав
Минчо Танев Танев

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • § 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 118, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Царево, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Нели Г. Стоянова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно дело № 20232180200280 по описа за 2023 година Производството по делото е от административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила жалба от „Бляк Сий М“ ЕООД, ЕИК 204749433, против Наказателно постановление, № 719762-F720586 от 21.08.2023 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закон за данък върху добавената стойност на „Бляк Сий М“ ЕООД, ЕИК 204749433, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500,00 лева, за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ.

В жалбата се навеждат доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което жалбоподателя иска от съда то да бъде отменено. Твърди се, че в случая е приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от упълномощен представител- адвокат. Моли за отмяна на атакуваното НП.

Ответникът по жалбата- ТД на НАП се представляват от юрисконсулт.

1

Представителя на наказващия орган оспорва жалбата, иска от съда наказателното постановление да бъде потвърдено. Явява се актосъставителя.

По делото се събраха множество писмени доказателства, разпита се актосъставителя и водения от страна на жалбоподателя свидетел.

Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.08.2023 г. актосъставителя, съвместно с колегите- служители на ТД на НАП, извършили проверка на заведение стопанисвано от жалбоподателя. Служителите извършили контролна покупка и от получения фискален бон установили, че в същия не се съдържат част от задължителните реквизити. Констатираното било отбелязано в протокол за извършена проверка, а по късно бил съставен акт за установяване на административно нарушение F720586 от 10.08.2023 год. в който приетото а нарушение било описано ясно, точно, подробно и изчерпателно. АУАН бил представен лично на представител на жалбоподателя и приет срещу подпис. Наказващият орган, въз основа на съставения АУАН издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е описано по същия както и в АУАН начин. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.

118, ал. 4 от ЗДДС, вр. чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ и санкционирано на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закон за данък върху добавената стойност.

Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетеля, които кредитира изцяло. Същите са обективни, безпротиворечиви и кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, 2 което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл.

14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение.

Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното:

В разгледания казус, от събраните по делото гласни и писмени доказателства, съда намира за безспорно установено и доказано извършеното нарушение, за което жалбоподателя е привлечен към административно наказателна отговорност. Впрочем, жалбоподателя в жалбата си и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, не оспорва фактическите констатации по акта и извършеното нарушение, но твърди, че са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

Съда намира това възражение за основателно.

Съдът намира, че констатираното деяние макар и да осъществява признаците на административно нарушение, представлява маловажен случай като наказващият орган неправилно и в нарушение на закона, не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С предупреждението наказващият орган прилага чл. 20, ал. 2 - 4 и чл. 21.. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 3

12.12.2007 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/ 2005 г. ОСНК, докладчик съдията Б.

И., преценката на административно наказващият орган за „маловажност” на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В настоящия случай съдът намира, че предпоставките на чл.

28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, което е основание за отмяната на НП, поради издаването му в противоречие със закона. За да е налице „маловажен случай” на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В случая съдът намира, че наказващият орган не се е произнесъл в Наказателното постановление относно наличието или липсата на предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Административно-наказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административно наказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. В обхвата на съдебния контрол се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН, но самата преценка е в компетенцията на административно наказващият орган.

Съдът приема, че в конкретния случай е налице маловажен случай на административно нарушение и административно наказващият орган е следвало да съобрази разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и да не издава НП.

Съгласно § 1, т. 4 от ЗАНН „маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Съдът счита, че констатираното в настоящия случай нарушение извършено от жалбоподателя, следва да бъде квалифицирано като маловажен случай. В подкрепа на този извод на съда са фактите по делото- налице е бил касов апарат в проверявания обект, издавани са били касови бележки, не е налице неотразяване на приходи, не са ощетени и клиентите на търговския обект- касовия апарат е 4 бил свързан с везната в обекта и клиента е имал възможност да види теглото, единичната цена и вс. друго свързано с неговата покупка. Не без значение е и факта, че няма данни на дружеството- жалбоподател да са налагани други административни наказания.

При това положение, за съда се налага извода, че е налице по-ниска обществена опасност на конкретното нарушение от обичайната за този род.

Неприлагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН при наличието на предпоставките в конкретния случай, обосновава разбирането за нарушение на материалния закон, допуснато от административно- наказващия орган.

Приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е в правомощията и на съдебната инстанция, както по фактите, така и по правото. Така е в цитираното по-горе Тълкувателно решение на ВКС, както и в множество решения на Европейския съд по правата на човека.

Предвид на това съдът приема, че като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, административно- наказващият орган е допуснал нарушение на Закона, водещо до отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление, № 719762-F720586 от 21.08.2023 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП , с което на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закон за данък върху добавената стойност на „Бляк Сий М“ ЕООД, ЕИК 204749433, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500,00 лева, за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд- Бургас, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________ 5