Решение № 260706 от 30.11.2022, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№………………/30.11.2022 г. гр. София

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в публично заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА при секретаря Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т. дело №

1028 по описа на СГС за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът

“Г.У.С.И В.” ЕАД (в несъстоятелност), ЕИК *******, твърди, че вземането на ответника “Е.” ЕООД, което е включено в списъка с приетите вземания, одобрен с oпределение от 28.04.2020 г. по чл.

692, ал.4 ТЗ, не съществува и предявява отрицателен установителен иск с правно основание чл. 694, ал.1, т.2 от ТЗ.

С подадената по реда на чл. 365 ГПК искова молба, ищецът твърди, че с решение № 1229/04.07.2019 г. по т. дело 6789/2013 г. по отношение на него е открито производство по обявяването му в несъстоятелност. С определение № 1802/248.04.2020 г. по реда на чл. 692, ал.4 от ТЗ е оставено без уважение възражението на длъжника срещу списъка с приетите вземания, в частта относно вземанията на “Е.” ЕООД за сумата от 85 109, 90 лв. – главница по изпълнителен лист от 16.09.2011 г. по гр. дело № 6363/2010 г. на СРС, 40 състав и договор за цесия от 12.09.2012 г. и вземане за законна лихва върху главницата за периода 22.02.2019 г. – 04.07.2019 година. Ищецът твърди, че ищцовото дружество е имало задължения към “Х.” ЕООД по силата на посочения изпълнителен лист, но че не се установява ответникът “Е.” ЕООД валидно да е придобил вземането, тъй като договорът за цесия не е съобщен на длъжника от кредитора - цедент. Поради това ищецът твърди, че цесионерът – кредитор с прието вземане, не може да иска плащане от длъжника. В допълнение, ищецът сочи, че дори и да се приеме, че има валиден договор за цесия и същата е съобщена надлежно на длъжника, се прави възражение за погасяване по давност. За период, повече от 5 години се твърди, че ответникът - взискател не е предприел действия за събиране на вземането.

Ответникът

“Е.” ЕООД, в законовия срок по чл. 367 ГПК, депозира отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск със следните аргументи. Ответникът твърди, че искът е предявен от лице без надлежна представителна власт, тъй като към момента на депозиране на възражението от длъжник в производството по несъстоятелност, мандатът на Съвета на директорите на дружеството в несъстоятелност е бил изтекъл. Оспорва и надлежната представителна власт на изпълнителния директор на дружеството да предявява иск, тъй като сочи, че се касае за дружество с открито производство по несъстоятелност, а в този случай само синдикът или упълномощен от него адвокат могат да извършват процесуални действия. Ответникът оспорва и иска по същество, като се сочи, че в полза на третото лице – дружеството “Х.” ЕООД има установено вземане, за което е издаден изпълнителен лист по гр. дело №6363/2010 г. на СРС, 40 състав. Ответникът твърди, че цесията е била съобщена на длъжника на 14.09.2012 г., като има входящ номер на “Г.У.С.И В.” ЕАД (в несъстоятелност) – № 1231 / 14.09.2021 г.

Уведомлението е подписано от управителя на цедента – А.В.. Допълнително се сочи, че най-късно с молбата за предявяване на вземането в производството по несъстоятелност, длъжникът е уведомен за цесията. Ответникът оспорва твърдения за погасяване по давност на вземането, сочи се, че след образуване на изпълнителното дело са предприемани множество изпълнителни действия. Оспорват се твърденията, че вземането е погасено поради плащане в рамките на изпълнителното производство на първоначалния кредитор “Х.” ЕООД.

В открито съдебно заседание по делото, проведено на 01.12.2020 г. ищецът заявява, че не поддържа възражението за погасяване на вземането на ответника чрез плащане в полза на цедента.

Производството се развива с участието на синдика на ГУСВ ЕАД (н), който не взема становище по иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на производството е предявен от ищеца - длъжник “Г.У.С.И В.” ЕАД (в несъстоятелност) по реда на чл. 694, ал. 1, т.2 от ТЗ иск за установяване несъществуването на вземането на ответника “Е.” ЕООД, което е включено в списъка с приетите вземания от съда с определение от 28.04.2020 г., постановено по реда на чл. 692, ал. 4 от ТЗ.

Предвид съществуващата възможност за установяване по исков път с иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ несъществуване на приетото вземане, определението на съда по чл. 692 ТЗ, с което одобрява списъка на приетите от синдика вземания, не се ползва със сила на присъдено нещо. По съществуването и вида на вземането ще се формира сила на присъдено нещо с произнасянето на съда по установителния иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ ( така решение № 15 от 1.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 535/2009 г., I ТО, ТК).

Предпоставките за надлежно упражняване на правото на специалния отрицателен установителен иск на длъжника, предвиден в чл. 694, ал. 1, т. 2 от ТЗ са:

1)

Решение, с което по отношение на длъжника е открито производство по несъстоятелност;

2)

Предявено вземане в сроковете по чл.

685, чл. 688 от ТЗ;

3)

Синдикът да е включил вземането в списъка на неприетите вземания;

4)

Кредиторът е депозирал в срока по чл.

690, ал. 1 ТЗ възражение срещу неприемане на вземането;

5) да е налице произнасяне от съда по несъстоятелността по направеното възражение с определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ, с което вземането е включено в списъка с приетите вземания;

6) наличие на правен интерес от предявяване на иска;

7) установителният иск да е предявен от легитимирано лице, което може да оспори вземането - длъжник;

8) установителният иск да е предявен в преклузивния срок по чл. 694, ал. 6 ТЗ;

Активната легитимация по иска по чл.

694, ал. 1 ТЗ принадлежи на длъжника и на кредитора (така решение № 582 от 6.10.2006 г. на ВКС по т. д. № 172/2006 г., II ТО, ТК). Ищецът длъжник в случая има правен интерес да предяви иск по чл. 694, ал.1, т.2 ТЗ, тъй като има наличие на правен спор относно приетото вземане. Длъжникът може да предяви иска по чл.694, ал.1 ТЗ лично дори и ако е десезиран, защото неговото предявяване не е свързано с попълване на масата на несъстоятелността, а с намаляването на нейните задължения.

Разпоредбата на чл. 694, ал. 1 ТЗ урежда не само кой може да предяви установителен иск, но едновременно с това определя и предмета на иска. Видно от изложеното по-горе носители на правото да предявяват установителни искове са кредиторът и длъжникът, но ако са изпълнили процедурата по чл. 690, ал. 1 ТЗ - предявили са своевременно възраженията си пред съда по несъстоятелността срещу прието или неприето вземане с копие до синдика. В процедурата по чл. 694, ал. 1 ТЗ се разглеждат само вече предявени вземания и предявяването на иск за първи път в производството по чл. 694 ТЗ е недопустимо (така решение № 662 от 2.11.2005 г. на ВКС по т. д. № 110/2005 г., ТК).

От представените по делото доказателства и от извършената служебна справка за актовете, обявени в търговския регистър по партидата на “Г.У.С.И В.” ЕАД (в несъстоятелност), се установява следното:

С решение № 1229/04.07.2019 г. по т.д. №

6789/2013 г. е открито производство по несъстоятелност на ищеца “Г.У.С.И В.” ЕАД (в несъстоятелност).

В списъка на неприетите от синдика вземания, изготвен на основание чл. 685, ал.1, вр. чл. 686, ал.1, т.3 от ТЗ под номер 10, (стр. 56) е включено вземане на Е. ЕООД в размер на сумата от 215 156,36 лева – по ИД 201674104056/2013 г. на ЧСИ Х.П., съгласно удостоверение, изх. номер 391/24.08.2019 година.

Кредиторът с неприето вземане Е. ЕООД е подал възражение срещу списъка, вх. номер 109477/04.09.2019 г. и с определение 1802/28.04.2020 г. по т.д. № 6789/ 2013 г., постановено по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ, Съдът е включил в списъка с приетите вземания вземане на кредитора Е. ЕООД до размера на сумата от 85 109,90 лева – главница по ИЛ от 16.09.2011 г. по гр. дело 6363/201 г. на СРС, 40 състав и договор за цесия от 12.09.2011 г., законната лихва върху тази сума от 27.02.2019 г. – 04.07.2019 г. в размер на 3026,10 лева.

Относно процесуалната легитимация на ищеца:

Искът по чл. 694, ал. 1 ТЗ е предявен от изпълнителния директор на длъжника, съобразно чл.635, ал.3 от ТЗ.

Длъжникът в производствата по чл.694, ал.1 ТЗ се представлява от своя управителен орган, а не от синдиците, поради което и възражението на ответника, че исковата молба е подадена от лице без надлежна представителна власт, е неоснователно (така решение № 760 от 12.04.2005 г. на ВКС по гр. д. № 546/2004 г., ТК, II ТО).

В процеса по установителния иск по чл.

694, ал. 1 ТЗ синдиците участват в собствено качество, т. е. редом с управителния орган на длъжника, като синдикът не може да предяви иск по чл.694 ТЗ нито от свое име, нито като представител на длъжника (решение № 33 от 25.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 155/2011 г., I ТО, ТК, решение № 96 от 6.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 966/2010 г., II ТО, ТК), в какъвто смисъл са и промените в чл. 692 от ТЗ – добавянето на ал.4 във ЗИДТЗ от 2016 година. Синдикът не представлява длъжника в това производство, защото по правило е формирал своето вътрешно убеждение по спорното вземане с изготвянето на списъците с предявени вземания (решение № 784 от 8.01.2006 г. на ВКС по гр. д. № 555/2005 г., I ТО, ТК). Съгласно решение № 1 от 26.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 2222/2017 г., I ТО, ТК, синдикът не е същинска страна в процеса - главна или подпомагаща, а участва с цел осигуряване гаранция срещу симулативност на производството по чл. 694, ал. 1 от ТЗ. Той действа в защита на общия интерес на всички участници в производството по несъстоятелност и конституирането му в производството по чл. 694, ал. 1 от ТЗ е проявна форма на правомощието му по чл. 658, ал. 1, т. 10 ТЗ.

Относно срокът за предявяване на исковата молба, исковата молба е предявена на 03.06.2020 г. (постъпила по пощата), в преклузивния 14-дневен срок по чл. 694, ал.6 от ТЗ, с оглед определение на САС №1645/ 22.06.2021 г. и съобразяване на правилото на чл. 62, ал.2 от ГПК.

С оглед на изложеното, следва да се заключи, че по делото се доказа наличието на всички предпоставки за допустимост на предявения по реда на чл. 694, ал. 1, т. 2 ТЗ отрицателен установителен иск, поради което същият е допустим и Съдът следва да се произнесе по неговата основателност.

При отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да установи наличието на твърдяното от него право (ТР №8/2012 г.) В случая това е вземането, предявено в хода на производството по несъстоятелност, въз основа на заявените правопораждащи факти и в претендирания размер.

Ответникът – кредитор с оспорено вземане

“Е.” ЕООД следва да докаже възникването в негова полза на вземанията, така както са предявени в производството по несъстоятелност, до размера, включен в списъка с приетите вземания, по силата на договор за цесия от 12.09.2012 г. с “Х.” ЕООД и че длъжникът е уведомен за цесията на 14.09.2012 година.

В списъка с приетите вземания, с определението на съда по несъстоятелността от 28.04.2019 г. по чл. 692, ал.4 от ТЗ е включено вземане на “Е.” ЕООД в размер на сумата от 85 109, 90 лв. – главница по изпълнителен лист от 16.09.2011 г. по гр. дело № 6363/2010 г. на СРС, 40 състав и договор за цесия от 12.09.2012 г. и вземане за законна лихва върху главницата за периода 22.02.2019 г. – 04.07.2019 година.

За установяване на претенцията си, ответникът “Е.” ЕООД е представил договор за цесия (стр. 47 - 49 по делото), сключен между него и “Х.” ЕООД на 12.09.2012 г., с който цедентът “Х.” ЕООД прехвърля възмездно на цесионера “Е.” ЕООД паричното си вземане по изпълнителния лист от 16.09.2011 г. и по изпълнителен лист от 20.09.2011 г. по гр.д.

№ 23633/2010 г. на СРС, 40 състав, дължимо от “Г.У.С.И В.” ЕАД (в несъстоятелност) (ИЛ от 19.09.2011 г. – стр. 50 по делото и ИЛ от 20.09.0211 г.

– стр. 51 по делото).

На първо място, не се спори, а и е недопустимо да се обсъжда въпросът (чл. 298 и чл. 299 от ГПК) относно съществуването на вземането на цедента “Х.” ЕООД по изпълнителен лист от 16.09.2011 г. и по изпълнителен лист от 20.09.2011 г. по гр.д. № 6363/2010 г. на СРС, 40 състав за суми по договор за извършване на СМР, сключен на 30.01.2008 г. и представляващи възнаграждение за приета работа и мораторна неустойка за забавеното му плащане, както и съдебни разноски.