Определение № 4360 от 09.10.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1797/2024
- Вид
- Определение № 4360
- Подписан
- 09.10.2024
- В сила
- 25.09.2025
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Николай Свиленов Стоянов, Златина Иванова Кавърджикова
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4360 гр. Варна, 09.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова
Н. Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20243100501797 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесет и първа от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. А. Д. от гр. Варна срещу Определение № 357/05.06.2024 год., постановено по гр. дело № 888/2023 год. по описа на РС-Девня, с което е прекратено, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, производството по цитираното гражданско дело.
В жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно, като се настоява за отмяната му.
Жалбата е подадена в срок, срещу обжалваем акт, от страна с правен интерес от обжалване на определението и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Производството по гр. дело № 888/2023 год. по описа на РС-Девня е образувано по искова молба на Н. А. Д. от гр. Варна с вх. № 60484/14.08.2023 год. по рег. на РС-Варна, по която първоначално е било образувано гр. дело № 10397/2023 год. по описа на РС-Варна, прекратено с Определение № 9707/15.08.2023 год. и изпратено, на основание чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ, на РСДевня, с която искова молба ищецът е поискал да бъде осъден РС-Варна да му заплати сумата от 9083, 32 лева – претендирана от ищеца като „обезщетение за неустойка, ведно със законните лихви с падеж 22.09.2022 г.“, поради това, че Определението № 2833/07.03.2023 год. по гр. дело № 12840/2022 год. по описа на РС-Варна (с което определение е прекратено, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, производството по гр. дело № 12840/2022 год. по описа на РСВарна), е постановено без приети доказателства и при неосъществено открито съдебно заседание.
В исковата молба са наведени следните твърдения: Въз основа на 1 подадена пред РС-Варна на дата 22.09.2022 год. искова молба от Н. А. Д. е било образувано гр. дело № 12840/2022 год. по описа на РС-Варна, което било прекратено с Определение № 2833/07.03.2023 год. и исковата му молба заедно с приложенията към нея е била върната. Излага, че в нарушение на закона прекратителното определение е постановено в закрито съдебно заседание, без протокол и без приети доказателства с участието на страните.
Счита, че след като по подадената от него искова молба е било образувано гр. дело производството следвало да се развие в открито съдебно заседание.
Твърди още, че в приложенията към върната му с определението Определение № 2833/07.03.2023 год. по гр. дело № 12840/2022 год. по описа на РС-Варна искова молба били внесени предварително в бюджета на съда и държавните такси по тарифата в размер на 9083, 32 лева – а 4 на сто от цената на предявения от Н. Д. иск, който е с цена от 227 083, 00 лева. След като в нарушение на процесуалните правила съдът не изпълнил искането на ищеца за защита в производство в открит съдебен процес, е налице неоснователно получена предварителна облага за съда (РС-Варна) в размер на сумата от 9 083, 32 лева.
При така наведените твърдения е отправено искане съдът да установи, че Определението № 2833/07.03.2023 год. по гр. дело № 12840/2022 год. по описа на РС-Варна е постановено без приети доказателства при неосъществено открито съдебно заседание и за неизпълнението на задължението на районния съдия от РС-Варна за открит съдебен процес по гр. дело № 12840/2022 год. по описа на РС-Варна да се осъди Варненският районен съд да заплати на ищеца обезщетение за неустойка от 9083, 32 лева, ведно със законните лихви с падеж 22.09.2022 год.
След изпращането на делото на РС-Девня и образуването му под № 888/2023 год. по описа на същия съд, с разпореждане от 17.10.2023 год. исковата молба е оставена без движение и на ищеца са дадени указания да наведе конкретни твърдения за факти, обосноваващи искането му за осъждането на РС-Варна да му заплати сумата от 9 083, 32 лева; да внесе и уточнения относно размера на претендираната законна лихва за периода 22.09.2022 год. до подаването на исковата молба – 14.08.2023 год. ищецът е предупреден и за последиците от неизпълнение в срок на дадените му указания.
С подадената молба с вх. № 7221/07.11.2023 год. по рег. на РС-Девня, дадените на ищеца указания не са изпълнени. Вместо това в цитираната уточняваща молба ищецът е навел доводи, че законната лихва се определяла към момента на погасяване на главницата от 9083, 32 лева, която главница представлявала 4 на сто по Тарифата за ДТ от цената на иска в размер на 173 484, 00 лева по предявения иск по прекратеното гр. дело № 12840/2022 год. по описа на РС-Варна и която такса от 9083, 32 лева била предварително внесена в бюджета на съда по закон, като с това се гарантирало справедлив съдебен процес за защита на трудовите му права. В молбата си ищецът Н. Д. е развил и съображения относно отговорността на съда в случай, че прекрати производството по гр. дело № 888/2023 год. по описа на РС-Девня.
2
С нова разпореждане от 13.11.2023 год. исковата молба отново е оставена без движение и на ищеца са дадени указания да изправи недостатъците на исковата си молба, които указания са идентични с дадените с разпореждането от 17.10.2023 год.
В дадения му срок ищецът не е изпълнил указанията. С Определение № 911/21.12.2023 год. по гр. дело № 888/2023 год. на РС-Девня, влязло в сила, съдът е прекратил производството в частта му по иска на Н. Д. за осъждане на РС-Варна да му заплати законна лихва върху сумата от 9083, 32 лева за периода от 22.09.2022 год. до подаването на исковата молба – 14.08.2023 год.
Относно иска за заплащане на сумата от 9083, 32 лева, първоинстанционият Районен съд – Девня е приел, че е надлежно сезиран с иск по ЗОДОВ и с Разпореждане № 489 от 16.02.2024 год. е конституирал като главна страна в процеса Прокуратурата на РБ (10, ал. 1 ЗОДОВ) и е разпоредил процедура по чл. 131 ГПК.
Въз основа на подадено от ищеца Н. Д. искане с вх. № 1314/27.02.2024 год. по рег. на РС-Девня, съдията – докладчик по гр. дело № 888/2023 год. се е отвел от разглеждането на делото.
След определянето на друг съдия-докладчик, с Разпореждане от № 892 от 27.03.2024 год. производството по гр. дело № 888/2023 год. по описа на РСДевня отново е оставено без движение и на ищеца са дадени указания да изправи нередовностите на исковата си молба относно иска за заплащане на сумата от 9083, 32 лева – да изложи ясно обстоятелствата и конкретизира фактите, на които основава искането си; да уточни дали претендираната сума е за обезщетение за вреди от непозволено увреждане или претендира връщане на дадена без основание сума; в случай, че сумата се претендира като обезщетение за вреди – да уточни вида и характера на вредите - имуществени или неимуществени и в какво се изразяват те. С разпореждането ищецът е предупреден и за последиците от неизпълнение в срок на дадените му указания.
С молба с вх. № 2729/25.04.2024 год. ищецът е навел хаотични и противоречиви твърдения, като не е уточнил нито вида и характера на вредите, чието репариране претендира от ответника РС-Варна, нито обстоятелствата, от които те произтичат Посочено е, че „вредите са субективни от неосъществен съдебен процес“ за осъществяването на който е внесена държавна такса в размер на 4 % от цената на иска, че „тази цена е за разглеждане на исковата молба в открито съдебно заседание и произнасяне на съда с решение“, което не е осъществено и тъй като Определение №2833 е постановено в закрито заседание „то не съответства на чл. 6 от Конвенцията по ДЕС.“ Посочено е също, че таксата от 9083, 32 лева е внесена предварително в бюджета на съдебната власт и е гаранция за справедлив съдебен процес, а неизпълнението на съда за открито съдебно заседание е незаслужена облага за съда и справедливостта изисквала съдът да бъде лишен от нея, като нямало значение за правната квалификация на иска по знаменателя на ЗОДОВ.
При тези данни РС-Девня е приел, че указанията не са изпълнени и с 3 обжалваното определение е върнал исковата молба и е прекратил производството, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
Определението е правилно.
Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК исковата молба трябва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. Горното изискване към съдържанието на исковата молба е необходимо за определяне на точната правна квалификация на предявения иск. Съдът не е обвързан от дадената от ищеца правна квалификация на твърдяното му да е накърнено субективно право, защото правната квалификация на иска обективно следва от наведените твърдения за факти и отправения въз основа на тях петитум и е служебно задължение на съда, тъй като е въпрос по приложението на материалния закон.
В случая наведените от ищеца твърдения за факти, с които той обосновава искането си да бъде осъден РС-Варна да му заплати сумата от 9083, 32 лева, са хаотични, разнопосочни и противоречиви и не позволяват да се определи правната квалификация на иска. На ищеца са били предоставени достатъчно възможности да изправи недостатъците на исковата си молба, указана му е и възможността да ползва правна помощ. Въпреки дадените му указания нередовностите на исковата му молба в горния смисъл не са отстранени и правилно производството по гр. дело № 888/2023 год. по описа на РС-Девня е било прекратено съобразно изискването на чл. 129, ал. 3 ГПК.
В обобщение обжалваното определение е правилно, а частната жалба срещу него – неоснователна и същата следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба с рег. № 4583/08.07.2024 год. по рег. на РС-Девня, подадена от Н. А. Д. от гр. Варна, срещу Определение № 357/05.06.2024 год., постановено по гр. дело № 888/2023 год. по описа на РСДевня, с което е прекратено, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, производството по цитираното гражданско дело.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4