Решение № 99 от 05.08.2024, Окръжен съд - Кърджали
- Съд
- Окръжен съд - Кърджали
- Дело
- Въззивно гражданско дело 134/2024
- Вид
- Решение № 99
- Подписан
- 05.08.2024
- В сила
- 19.06.2025
- Състав
- Веселина Атанасова Кашикова Иванова, Васка Динкова Халачева, Мария Кирилова Дановска
Цитирани разпоредби
- чл. 215 - 217 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 215 - 217 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 215 - 217 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.10, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 127, т. 6 · Конституция на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 99 гр. К., 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две х..ляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:
Мария К. Дановска
Васка Д. х..лачева при участието на секретаря Петя х... Мих..йлова като разгледа докладваното от Васка Д. х..лачева Въззивно гражданско дело № 20245100500134 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
С Решение № 580/21.12.2023г., постановено по гр.д. №853/2023г., К.йският районен съд е отх..ърлил предявените субективно пасивно съединени искове на Н. А. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. в., ж.к. „м.“, бл. 113, вх.. 7, ет. 7, ап. 126, против Районен съд - С. и Окръжен съд - Х..., с правни основания чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, за осъждането на ответниците да заплатят на ищеца, всеки от тях.. сумите от по 5 100 (пет х..ляди и сто) лева, представляващи обезщетения за неимуществени вреди от бавно правосъдие, съответно по ЧНД № 570/2021 г. на РС - с. и по ВЧНД №№ 573/2021 г., 679/2021 г., 710/2021 г и 33/2022 г. по описа на ОС-х...
В основата на настоящото въззивно производство стои депозираната лично от ищеца в първоинстанционното производство Н. А. Н. въззивна жалба, насочена против Решение № 580/21.12.2023 г., постановено по гр.д. № 853/23 г. по описа на Районен съд – К.. В жалбата се твърди нищожност на обжалвания съдебен акт и се иска обявяването й, без да се излагат конкретни доводи за това. В условията на алтернативност се твърди и недопустимост на същия акт, като се иска обезсилването му на две основания- първо, че първоинстанционното производство е гледано без конституиране на Прокуратура на Р. България като заинтересована страна, съгласно чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, и второ, поради това, че делото е протекло без служебен защитник. В жалбата се излагат съображения, че тези две процесуални нарушения са от х..рактера на съществените и са неотстраними за първи път от въззивната инстанция. Излагат се и съображения за изначална нередовност на исковата молба и не даване на указания за това от първоинстанционния съд, поради което се иска 1 отмяна на обжалваното решение и връщането му за ново гледане. Изложени в жалбата са и съображения по съществото на спора.
В производство е депозирана и от назначения на ищеца Н. служебен защитник адв. Р. Р. от АК- К. въззивна жалба, насочена срещу същото Решение № 580/21.1.220243 г., постановено по гр.д. № 853/23 г. по описа на Районен съд – К.. В жалбата се изтъкват съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, като постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и поради необосноваността му. Иска се да бъде отменено обжалваното първоинстанционно решение, вместо което да бъде постановено друго по съществото на делото, с което да бъдат уважени изцяло предявените от ищеца искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивните жалби от ответника по същите Районен съд – с., в който са изложени съображения, че на базата на обективен и всестранен анализ на събраните в производството доказателства решаващият съд установил, че жалбата на ищеца по ДП № 54/2020 г. по описа на ОСлС при ОП-х.. е разгледана в процесния период на две съдебни инстанции и е постановен краен съдебен акт, което обуславяло и правилността на извода му за отсъствие на забавено правосъдие.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивните жалби и от ответника по същите Окръжен съд - Х..., в който са изложени обстойни съображения за валидността, допустимостта и правилността на обжалваното първоинстанционно решение.
Изтъква се довод, че съгласно мотивите, отразени в т.6 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в производството не е налице задължително другарство между прокурора-участник по реда на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ и ищеца или ответника по смисъла на чл. 215 - 217 от ГПК, поради което и не е налице недопустимост на обжалваното решение. Алтернативно се изтъква, че дори да се приеме, че е било допуснато отклонение от процесуалните правила, то същото можело да бъде санирано от въззивния съд чрез конституиране на представител на ПРБ за участие във въззивното производство, което е също такова по съществото на правния спор. Изложени са съображения и, че първоначалният отказ на решаващия съд да допусне безплатна правна помощ не води до недопустимост на решението, доколкото в х..да на висящия исков процес с нарочно определение, на ищеца е предоставена правна помощ от вида процесуално представителство, с което му е осигурена възможност да упражни процесуалните си права в пълен обем. Изтъкнато е в отговора и че атакуваното решение е постановено по редовна и допустима искова молба, като произнасянето на районния съд е изцяло в рамките на ищцовите фактически твърдения и обх..ата на търсената от него защита.
Изложени са и съображения по същество, че по делото безспорно е установено, че в производството по обжалване на постановлението за прекратяване на ДП № 54/2020 г. по описа на ОСлС при ОП-х.., не е допуснато нарушение от страна на ОС-х.. - спазени са процесуалните срокове за произнасяне и продължителността на производството е разумна.
В съдебно заседание, жалбодателят Н. Н., чрез назначения му по делото служебен защитник адв. Р. Р., поддържа и двете депозирани въззивни жалби по изложените в тях..съображения.
2
В съдебно заседание, ответникът по въззивната жалба Районен съд – с., редовно призован, не изпраща представител.
В съдебно заседание, ответникът по въззивната жалба Окръжен съд - Х..., чрез писмено становище поддържа изцяло подадения по делото отговор на депозираните във въззивното производство две жалби. Представя и писмени бележки по съществото на спора.
В съдебно заседание, Окръжна прокуратура - К., участваща във въззивното производство в качеството си на контролираща страна по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, счита депозираната лично от жалбодателя Н. въззивна жалба относно довода за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неучастие по реда на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ на прокурор, за основателна.
Окръжният съд, по повод депозираните въззивни жалби, изгради своето становище:
Жалбите, като подадени в срок и от имащо правен интерес от обжалването лице, са процесуално допустими, и като такива подлежат на разглеждане по същество.
Компетентния първоинстанционен К.йски районен съд е сезиран с искова молба, с която е предявена за разглеждане искова претенция, съставляваща субективно пасивно съединени два иска, всеки с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, с предявяването на които ищецът Н. А. Н. цели да бъде осъден всеки от ответниците - Районен съд - С. и Окръжен съд - Х..., да му заплати сумата от по 5 100 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди, причинени му от бавно правосъдие по ЧНД № 570/2021 г. по описа на РС - с. и по ВЧНД №№ 573/2021г., 679/2021 г., 710/2021 г и 33/2022 г. по описа на на ОС-х...
В така образуваното по депозираната от ищеца искова молба производството по гр.д. № 853/2023 г. по описа на Районен съд – К., не е участвал в качеството си на контролираща страна по смисъла на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ прокурор от съответната на съда Районна прокуратура- К..
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаната рамка на въззивна проверка, настоящата инстанция констатира, че атакуваното пред настоящия съд решение, предмет на настоящата въззивна проверка е валидно, но недопустимо. Както беше посочено, в нарушение на разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, която гласи, че делата по този закон пред съда се разглеждат със задължително участие на прокурор, компетентният първоинстанционен съд не е призовал за участие съответната прокуратура като контролираща страна и такава не е участвала по делото. Нарушението би било несъществено, предвид разясненията, дадени в т.15 на TP № 3/22.04.2004 г., постановено тълк.д.№ 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, и не би съставлявало основание за обезсилване на решението, ако единствен ответник би бил Прокуратурата на Р. България. В настоящия казус обаче това не е така – надлежни ответници са Районен съд - С. и Окръжен съд - Х....
Съгласно цитираното задължително за настоящия съд Tълкувателно решение № 3/22.04.2004 г., постановено по тълк.д. № 3/2004 г. по описа на ОСГК на ВКС, и в частност и съгласно 3 цитираната т.15 от същото, участието на прокурор по делата по ЗОДОВ е задължително, съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от същия закон. В тези случаи прокурорът участва в качеството на представител на единната и централизирана Прокуратура на Република България в качеството й на контролираща страна (чл. 26, ал. 3 от ГПК). Участието на прокурор в това производство е реализация на правомощията на Прокуратурата по чл. 127, т. 6 от Конституцията на Република България- да следи за спазване на законността, като съдейства за постановяване на правилно решение. Именно затова ал. 3 на чл. 26 от ГПК сочи, че прокурорът има правата на страна, но в х..потезата на чл. 10 от ЗОДОВ, когато Прокуратура на Република България не е ответник по делото, тя не е задължителен другар на страната, защото не е участник в материалното правоотношение по фактическите състави, уредени от закона, въз основа на които се поражда право на обезщетение за вреди.
Именно и затова тя не е обвързана от правните последици на решението и по отношение на нея не се постановява нарочен диспозитив, но участието в това производство на прокурор от съответната прокуратура, който да следи за спазване на законността, е задължително.
Изтъкнатия от втория ответник по жалбата довод за възможността във въззивното производство да бъде изправен този порок на обжалваното решение, настоящата инстанция намира за неоснователен. Действително тази инстанция по своя х..рактер е инстанция по същество, но така констатираното нарушение като съществено процесуално такова, не може да бъде поправено за първи път пред настоящия съд по изложените вече в предх..дния абзац съображения, с оглед х..рактера на участващия по този ред съответен прокурор като представител на единната и централизирана Прокуратура на Република България в качеството й на контролираща страна да следи за спазване на законността във всяка фаза на производството, в аспекта и на предвидената в гражданското законодателство ранна преклузия.
Предвид изложеното и само на това основание, следва първоинстанциноното решение да бъде обезсилено, а тъй като делото не подлежи на прекратяване, следва същото да се върне на друг състав на компетентния К.йски районен съд, който в едно надлежно проведено производство и при участие по реда на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ на задължителната контролираща страна- прокурор от съответната на съда Прокуратура, да разгледа предявената искова претенция.
Водим от горното, въззивният съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 580/21.12.2023г., постановено по гр.д. № 853/2023 г. по описа на К.йския районен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда, съгласно мотивировъчната част на акта.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5