Решение № 547 от 25.11.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 547 гр. Велико Търново, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20254100500285 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 51 от 09.01.2025 година по гр. д. № 2162/2024 год. РС – Велико Търново е осъдил „ОЗК - Застраховане“ АД ЕИК121265177 да заплати на К. В. Л. сумата от 5000 лв. - обезщетение за претъпени неимуществени вреди като пострадал от настъпило на 31.10.2023г. ПТП ведно със законната лихва от 10.04.2024г. до окончателното плащане, както и сумата от 533,33 лв. – разноски по делото, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 6000 лв. Със същото решение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адв. М. М. – пълномощник на ищцата е присъдено възнаграждение в размер на 900 лв.

Ищцата Л. е осъдена да заплати на ответника „ОЗК – Застраховане“ ЕАД разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от иска – 116,67 лв.

Против решението в частта му, с която искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за разликата от 2000 лв. до 5000 лв. е подадена въззивна жалба от ответника „ОЗК – Застраховане“ ЕАД чрез пълномощник юрисконсулт С. Х., както и за законната лихва върху тази сума, считано от 10.04.2024г. Прави оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част. Смята, че е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът не бил обсъдил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и 1 изводите не съответствали на събраните доказателства. Неоснователно и без да се основава на доказателствата било присъдено обезщетение в завишен размер като не бил приложен правилно чл. 52 ЗЗД. Излага подробни доводи и анализ на доказателствата и установените от тях факти като аргументира, че справедливият размер на обезщетението е 2000 лв.

Предвид изложеното в жалбата отправят искане да бъде отменено решението в обжалваната му част и да бъде постановено ново решение, с което да бъде отхвърлен иска за разликата от 2000 лв. до 5000 лв. Претендират присъждане на разноските по делото. Претендира присъждане на разноски.

В жалбата не са направени искания са събиране на нови доказателства, не се сочат нови доказателства.

В срока по чл. 263 ГПК от насрещната страна не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.

В хода на проведеното съдебно заседание жалбоподателят не се явява.

Въззиваемата страна К. Л. не се явява, не се явява и пълномощникът Представено е писмено становище от адв. М. включващо и писмена защита. адв. М. М..

Великотърновският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и възражения, обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и в съответствие с предмета на въззивната проверка, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна против обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Не са налице процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на решението, което да обуславят недопустимост на решението.

След като съдът приема, че решението е валидно и допустимо, следва да се премине към разглеждане на спора по същество и преценка правилността на атакуваното решение, според наведените във въззивната жалба възражения.

Предмет на делото пред първата инстанция е предявен от ищцата К. В. Л. против „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД с искане за присъждане на обезщетение в размер на 6000 лева за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 31.10.2023 г., ведно с лихва за забава /иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ/ върху дължимото 2 обезщетение от 10.04.2024 година до окончателното плащане. Твърди се в исковата молба, че на 31.10.2023 година по вина на водача на автомобил, чиято „Гражданска отговорност“ е застрахована при ответника, е настъпило ПТП, в резултат на което е претърпяла физически и психически травми – изпитвала е болки в областта на гръдния кош и десния крак, непрекъсната умора и болка, отразяващи се и на работоспособността . Изпитвала затруднения в дишането и ходенето. Твърдят се и психически страдания – изпитвала страх за живота си, страх да пътува с автобус и други превозни средства; неудобство от това, че известно време не е можела да се справя сама с ежедневието си. Отправила извънсъдебна претенция до ответника, който предложил обезщетение в размер на 1000 лв. с което не се съгласила, поради което предявява пред съда претенция за 6000 лв.

Ответникът признава наличието на валидно застрахователно правоотношение, възникнало на основание договор за застраховка „Гражданска застраховка на автомобилистите, по отношение на виновния водач, но оспорва вината да е изцяло негова.

Твърди, че вина за настъпилото ПТП има и водача на другия автомобил. Оспорва размерът на претенцията като в първата инстанция твърди, че 1000 лв. е справедливия размер. Пред въззивната инстанция приема, че справедливото обезщетение е в размер на 2000 лв. Счита, че нараняванията на ищцата са леки и в рамките на обичайното време се е възстановила.

Направил е възражение, че ищцата е допринесла за своето увреждане като не се е държала в автобуса и това е допринесло за падането и получаването на нараняванията.

При така сложения предмет на делото следва да бъде установявано в рамките на процеса наличието на валиден застрахователен договор при ответника за автомобила, управляван от делинквента към датата на процесното ПТП, проведено рекламационно производство за доброволно уреждане на спора със застрахователя, както и предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увредения – деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и настъпилите вреди. По акцесорната претенция следва да бъде установено наличието на главен дълг и настъпила забава за изпълнение.

Според оплакванията в подадената от ответника въззивна жалба спорен се явява само справедливият размер на определеното от първоинстанционния съд обезщетение в паричния му еквивалент над 2000 лв. до 5000 лв. Ищцата не обжалва решението относно присъденото обезщетение в размер на 5000 лв. и счита това за справедливия размер на обезщетението за претърпените от нея неимуществени вреди.

В хода на въззивната проверка нови факти не се твърдят, не са събирани и нови доказателства.

Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. Освен това установените по делото факти не се спорят от страните. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда пространно.

3

На 31.10.2023 година около 14:00 часа в гр. Велико Търновов района на „Дълга лъка“ в близост до завод „Кроношпан“ е настъпило ПТП между автобус „**”, рег. № ***, управляван от А.Ю.Р., и т.а. „**”, рег. № ***, управляван от В.А.. Към тази дата за автобус с рег. № *** е съществувала валидна застраховка „Гражданска отговорност“ със застраховател ответника. Факта на настъпилото ПТП и вината на виновния водач – този управлявал автобус „**”, рег. № *** се установява по несъмнен начин от представения Констативен протокол за настъпило ПТП, показанията на свидетеля Р. – водача на този автобус и изслушаната по делото съдебно авто-техническа експертиза. Причината за настъпилото ПТП са действията на водача на автобус „**”, рег. № ***, който със закъснение е забелязал т.а.

„**“ с рег. № ВТ *** РМ и макар и да е задействал спирачната уредба, не е успял да спре и е настъпил удар. Водачът на автомобила, чиято „Гражданска отговорност“ е застрахована при ответника, поради това, че не е спазил необходимата дистанция, въпреки че е задействал спирачната система на управлявания от него автобус, не успял да спре и се е блъснал в намаляващия скоростта си на движение или спрял товарен автомобил. В резултат на това удара между двете моторни превозни средства, ищцата, като пътник в автобуса „**”, рег. № ***, е загубила равновесие, въпреки че се е държала/според показанията на св. П./, залита напред и след това в обратна посока и пада в пространството зад нея, като се удря в елементите на вътрешното оборудване на автобуса, като се наранява в областта на подбедрицата, които травми е забелязала още сви. П..

Според изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза на 31.10.2023г.ищцата е получила разкъсно - контузна рана на дясна подбедрица с наложен шев на раната, болки в гръдния кош в ляво. Тези травматични увреждания са следствие от удари с или върху твърди тъпи или тъпоръбести предмети. Раната на подбедрицата е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а травмата в гръдния кош – болки и страдания. Съдебно-медицинската експертиза сочи, че срокът на лечение и възстановяване на раната на подбедрицата е около 20 дни, а за болките в гръдния кош е около 10 дни. Не са констатирани данни за настъпили усложнение. Още в деня на настъпилото ПТП ищцата е посетила МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, гр. Велико Търново където е направен шев на меки тъкани и хирургична превръзка на откритата рана в областта на дясната подбедрица, след което е насочена към личния й лекар. Последният след преглед на ищцата на същия ден и е установил, че тя е в добро общо състояние, но с палпаторна болезненост в ляво на гръдния кош. На ищцата са предписани обезболяващи и покой, като й е издаден болничен лист за 14 дни. Поставените скоби на откритата рана са премахнати на 9.11.2023г.

Свидетелката М. П. – колежка на ищцата и една от пътуващата с нея в автобуса пострадали сочи, че още на място след претърпяното ПТП ищцата е изпитвала болки в областта на гърдите и трудно дишала, като това продължило около две седмици след инцидента. Ищцата била изпратила снимка, на която свидетелката видяла отоци и синини по дясната ръка, като през този период се оплаквала от болки в гърдите и трудност при движение и приемала медикаменти. Свидетелката П. сочи, че ищцата се е оплаквала, че ри застудяване също изпитва болки.

4

За търпените от ищцата болки и преживени страдания сочи и свидетеля А.Л. – неин син. Разказва пред съда, че пред първите две седмици заедно с жена му и баща му се грижил за ищцата, тъй като не можела да става и ходи нормално. Свидетелят сочи, че майка му изпитвала страх от камиони и автобуси.

Не се спори между страните, че ищцата е отправила извън съдебна претенция към ответника/жалбоподателя в настоящото производство/ за изплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие на причинените от настъпилото на 31.10.2023г. ПТП травматични увреждания на здравето – преживените физически болки и страдания, в отговор на което било определено обезщетение в размер на 1000 лв. с писмо изх. № 211550/10.04-2024г. до адв. М. М. – пълномощник на К. Л..

Въз основа на така приетата за установена и от двете инстанции фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Осъществен е фактическият състав на непозволеното увреждане – факта на настъпване на твърдяното от ищцата ПТП, предизвикано от водача на застрахования при ответника автомобил, настъпилите в следствие на произшествието неимуществени вреди, както и наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и уврежданията на здравето на ищцата довели до физически болки и психически страдания, изпълващи съдържанието на неимуществените вреди.