Решение № 761 от 14.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 761 гр. София, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. А. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20241110104315 по описа за 2024 година

ЮЛ е предявил срещу ЮЛ осъдителен иск с правно основание и чл. 49, ЗЗД във вр. чл.

45, ал. 1 ЗЗД, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 15000 лв. частичен иск 435448 лв., представляваща обезщетения за претърпени имуществени вреди представляваща пропусната ползи за периода от 31.12.2022г. до 31.12.2023 г., настъпили в резултат на невъзможност за реализиране на стока в търговската мрежа, поради отнемане на държането на склад, в който се е намирала стоката, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 24.01.2024 г. до окончателното погасяване на задълженията.

Ищецът твърди, че с ответника имали сключен договор от 04.08.2020 г. за наем на склад № 3, находящ се в ******** с площ от 198 кв., в който съхранявал стоката на управляваното от него дружество. Твърди, че страните имали устна договорка наемната цена, дължима за месеците от май до август 2022 г. да бъде заплатена наведнъж през есента на същата година. Поддържа, че на 26.08.2022 г. получил уведомление, че дружеството има задължения към наемодателя в размер на 4009.28 лв., което задължение изплатил с няколко превода, последният от които на 24.10.2022 г. Излагат се твърдения, че на 30.11.2022 г., с уведомление № 179, наемодателят го уведомил, че прекратява облигационното отношение, считано от 05.08.2022 г. Допълва, че на 05.09.2022 г. бил поканен да подпише приемопредавателен протокол за предаване на помещението, както и че в случай, че не го направи, ще му бъде предявена неустойка на основание чл. 31 от сключения помежду им договор в размер на 100 лв. за всеки просрочен ден. Тъй като ищецът се представлявал от Юлия Миконе-украинска гражданка, която не била в България и не се отзовала на покана, ключалките на помещението били сменени, а стоката задържана от ответника. Твърди, че за натрупаната неустойка било образувано гражданско производство пред РС Варна, по което било допуснато обезпечение на иска. Сочи, че бил поканен до 16.12.2022 г. да освободи помещението, като в същото време му бил отказан достъп до последното, тъй като наемодателят сменил ключалките и демонтирал монтираната в обекта сигналноохранителна техника. Навежда възражения, че поради задържането на стоката в помещението е прекратил дейността си в 2/3 от магазините си, което от своя страна довело до невъзможност за погасяване на банковите задължения и задълженията на дружеството към НАП. Твърди, че за периода 01.01.2022 г. до 30.09. 2022 г. печалбата на дружеството била в размер на 327717 лв., като прогнозната печалба за цялата година била в размер на 436956 1 лв. Излага твърдения, че в резултат на задържаната стока, печалбата за следващата година – 2023 г. била в размер на 1508 лв., тъй като стоката за снабдяване на магазините на ответника била задържана в помещението, обект на договора за наем. Посочва, че след прекратяването на договора за наем на 05.08.2022 г. магазините му продължили да работят, тъй като в тях имало още стока, но след изчерпването й след 2022 г. дружеството не можело да развива търговска дейност и претърпяло имуществени вреди в резултата на невъзможност за реализиране на печалба през 2023 г. С тези аргументи моли за уважаване на претенцията.

Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск както по основание, така и по размер. Излага твърдения, че исковата молба е нередова, като я счита за неясна. Твърди, че предявените от ищеца вреди са настъпили в резултат на допуснато обезпечение, производството по което не е приключило, поради обжалване на постановеното първоинстанционно решение пред ОС Варна, поради което сочи недопустимост на исковата молба. Оспорва изложените от ищеца фактически твърдения, относно наличие на устна договорка за разсрочено плащане на дължимата цена по договора. Твърди, че договорът за наем е прекратен, поради неизпълнение от страна на ищеца, като с предявената претенция, последният цели да черпи блага от собственото си неправомерно поведение. Оспорва изложеното в исковата молба твърдение, че ответникът не е осигурил достъп до помещението, както и че същият самоволно е сменил ключалките в обекта. Допълва, че горното действие е извършено в присъствието на частен съдебен изпълнител, като установената в помещението стока е описана от него във връзка с допусната обезпечителна мярка по друго производство, подсъдно на РС Варна. Оспорва стойността на наличната стока. Оспорва твърдението, че описаните от ищеца вреди са настъпили в резултат на допуснатата обезпечителна заповед, като излага твърдения, че с получената за 2022 г. печалба в размер на 327717 ищецът е можел да закупи нова стока за следващата 2023 г. и да недопуска преустановяване дейността на дружеството, като и че не е положил достатъчна стопанска грижа, което поведение отрича да се намира в причинно – следствена връзка с допускането на обезпечение по образуваното дело пред РС Варна.

Твърди, че не са налице елементите от състава на чл. 45 ЗЗД. С тези аргументи моли за решение при отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен договор за наем от 04.08.2020 г., сключен между ЮЛ в качеството му на наемодател и „ЮЛ, като наемател, съгласно който е предоставен за ползване под наем на обект, представляващ склад № 3 с обща площ 198 кв. м., находящ се на етаж сутерен от сграда разположена в търговско-складова база „*******” в ********, при първоначален срок от 3 години считано от 17.08.2020 г. Съгласно чл. 23 от процесния договор в случай на забава за плащане на някое от паричните задължения на наемодателя по този договор, наемодателят след като е поканил наемателя и му е предоставил 5 дневен срок за изпълнение, имал право да развали договора с писмено предизвестие с незабавно действие. В чл. 31 е посочено, че в случай, че в договорения срок наемателят не освободил и не предадял на наемодателя помещението, същият дължал неустойка в размер на 100 лв. на ден за всеки ден от забавата.

Представено е уведомление от ответника ЮЛ, адресирано до „ЮЛ от 02.02.2021 г., с която „ЮЛ е уведомен, че имал незаплатени задължения за наем в размер на 3227.34 лв., като ищецът е поканен в пет дневен срок да ги заплати. От разписката за доставяне е видно, че същото е получено на 03.02.2021 г.

Представено е уведомление от ответника ЮЛ, адресирано до „ЮЛ от 26.08.2022 г., с която последният е уведомен, че към 26.08.2022 г. имал незаплатени задължения за наем в размер на 4009.28 лв., като ищецът е поканен в пет дневен срок да ги заплати, като в случай, че задълженията не бъдат заплатени уведомлението следвало да се счита за изявление за прекратяване на договора за наем на основание чл. 23 от договора от 04.08.2020 г. Видно от 2 представените доказателства същото е било получено на 29.08.2022 г.

Представено е уведомление от ответника ЮЛ, адресирано до „ЮЛ от 30.11.2022 г., с която последният е уведомен, че считано от 05.08.2022 г. договорът за наем от 04.08.2020 г. бил прекратен, като на ответникът бил предоставен последен срок до 16.12.2022 г. да освободи помещението от находящата се в него стока и да предаде владението му на ЮЛ. В уведомлението е посочено, че ако не бъдело освободено помещението ответникът е щял да влезе във владение и да използвал находящата се в него стока, за да се удовлетвори, както и да предяви иск по чл. 310 ГПК. От разписката за доставяне е видно, че същото е получено на 01.12.2022 г.

По делото са представени четири броя платежни нареждания от 14.09.2022 г., от 28.09.2022 г., 04.10.2022 г. и 24.10.2024 г., от които е видно, че ищецът е превел по сметка на ответника суми от по 1000 лв. с посочено основание наем на ***** .

По делото е представен отчет за приходите и разходите на „ЮЛ за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г., годишна данъчна декларация на ищеца за 2022 г., справка за актуално състояние на всички трудови договори към 21.01.2024 г. на „ЮЛ, както и списък на магазини за дрехи.

Представен е протокол № 335 от 13.06.2023 г. за опис на движима вещ по изп. д. № ******** по описа на ЧСИ Л.С., съгласно който на 13.06.2023 г. по молба на взискателя по делото ЮЛ въз основа на обезпечителна заповед от 02.05.2023 г. постановено по гр. д. № 5050/2023 г. на РС- Варна, с длъжник „ЮЛ, бил извършен опис, запор и оценка само на вещите собственост на длъжника намиращи се в склад № 3, находящ се в сутерена на сграда търговско-складова база в ******** до достигане на обща стойност от 15700 лв.

По делото е представена жалба от „ЮЛ до РП- Варна от 24.10.2022 г.

Представени са фактури № 35/05 от 31.05.2021 г., № 14/07 от 10.07.2020 г., № 28/06 от 17.06.2020 г., № 1082021/05 от 06.08.2021 г., както и проформа фактури № 116022021 от 16.02.2021 г. и 119042021 от 19.04.2021 г.

Представена е обезпечителна заповед № 98 от 02.05.2023 г. издадена по гр. д. № 5050/2023 г. РС- Варна, съгласно която е допуснато в полза на ЮЛ срещу „ЮЛ обезпечение за иск, с който се иска да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 15700 лв., представляваща обезпечение по неустоечна клауза на основание чл. 31 от договор за наем от 04.08.2020 г. за периода от 05.08.2022 г. до 10.01.2023 г., поради забава на длъжника да освободи склад № 3 , находящ се в сутерена на сграда в търговско-складова база в ********, посредством извършване на опис и запор само на вещите собственост на ответника намиращи се в помещението до достигане на обща стойност от 15700 лв.

Съгласно решение № 650 от 29.02.2024 г. постановено по гр. д. № 5050/2023 г. РСВарна, 31 състав е признато за установено за установено в отношенията между ищеца ЮЛ, и ответника ЮЛ, че ответното дружество дължи на ищцовото начислена за времето от 6 септември 2022г. до 10 януари 2023г. сума в размер на 12 700лв. неустойка на основание чл.31 от договор за наем от 4.08.2020г. присъдена по заповедното гр.д.№336/2023г. на ВРС, 31 състав, заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда[1]12.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлена претенцията за разликата от присъдената сума до претендираните 15 700лв. и за времето от 5 август 2022г. до 5 септември 2022г.

С решение № 1001 от 08.10.2024 г. постановено по гр. д. № 1103/2024 г. по описа на ОС –Варна е потвърдено решение № 650 от 29.02.2024 г. постановено по гр. д. № 5050/2023 г.

РС- Варна, 31 състав.

Разпитван по делото е свидетелят Д.С., който посочва, че работел в ЮЛ до месец 09.2025г., като основите му задължения били да отговарят за договорните отношения с наемателите, съответно голяма част от комуникацията с наемателите на дружеството бил водил свидетеля, какъвто бил случая и с „ЮЛ. Посочва, че „ЮЛ бил изключително некоректен наемател, системно се забавяли заплащанията на наемната цена, като били провеждали многократно разговори с тях, до един момент получавали обещание, че ще се заплатят дължимите суми в срок, като след това станала много трудна комуникацията с тях, тъй като започнали да се крият. Посочва, че на „ЮЛ били изпратени две покани да 3 освободят доброволно склада, като едната била месец 09.2022 г., а другата била месец 12.2022 г. Била им предоставена възможност да се явят и да си изнесат стоката от помещението, но нито на едната дата, нито на другата някой се появил и съответно стоката си останала вътре в склада. Твърди, че основен приоритет за ответника било ищецът да си вземе стоката, тъй като на ответникът основната му цел била да дава помещения под наем, стоейки тази стока в помещението водело само до вреди на дружеството с оглед факта, че не можело да се отдаде на друг наемател. Посочва, че докато той бил служител, стоката не била изнасяна от склада, като била описана повече от веднъж от ЧСИ по повод на съдебни производства.