Решение № 16683 от 25.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16683 гр. София, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110145622 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗАД „..“ АД срещу ЗАД „..“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД, с искане за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 978,05 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане, представляваща дължимото регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № .., с включени разходи за неговото определяне, образувана във връзка с настъпило застрахователно събитие на 16.10.2020 г., вследствие от което били нанесени щети по л.а. „..“ с рег. № .., предмет на сключен договор за имуществена застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № ...

Ищецът твърди, че на 16.10.2020 г., около 14:30 часа, на главен път II – 99 км.20, пътен възел Созопол, на отбивката от Созопол, при включване на главен път Созопол – Бургас е настъпило ПТП с лек автомобил „Т..“ с рег. № .., който се блъснал в задната част спряло на знак „Стоп“ МПС „..“ с рег. № .., тъй като не оставил достатъчно разстояние от движещото се пред него МПС. Бил съставен двустранен констативен протокол, в който водачът на лек автомобил „Т..“ с рег. № .. признал вината си ПТП.

Увреденото имущество било предмет на сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ – застрахователна полица № .., с период на валидност от 18.08.2020 г. до 17.08.2021 г. Към датата на ПТП отговорността на виновния водач била застрахована при ответника по сключен договор за задължителна застраховка 1

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Ищецът твърди, че за отстраняване на щетите по увреденото имущество пред дружеството била заведена преписка по щета № .., по която било одобрено за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 4558,81 лв., като сумата от 3135,44 лева била изплатена на „АГС Партс“ ЕООД за авточасти и сумата от 1423,37 лева била изплатена на „Омникар Ауто“ ЕООД за извършване на ремонта. С изплащането на дължимото застрахователно обезщетение в полза на застрахованото лице, ищецът встъпил в правата му срещу застрахователя на делинквента. В тази връзка, ищецът изпратил до ответното дружество покана с искане за възстановяване на регресното вземане за изплатено застрахователно обезщетение, връчена на 24.09.2021 г. Към настоящия момент вземането на ищеца не било погасено от ответника, поради което последният следвало да му заплати и обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода от 05.09.2022 г. до 05.09.2025 г., в размер на 380,89 лева. Ето защо ищецът моли съда да осъди ответника да плати на дружеството сумата от 978,05 представляваща дължимото регресно вземане за изплатеното застрахователно обезщетение, с включени разходи за неговото определяне, както и сумата от 380,89 лева– мораторно обезщетение за периода от 05.09.2022 г. до 05.09.2025г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Счита, че не са налице основанията за ангажиране на отговорността му. Оспорва размерът на претендираното обезщетение, като намира, че калкулираната цена за подменената част навдишава средната такава, както и цената за труд. Поради това намира, че не е основателен претендирания размер на обезщетение и същият е завишен. Оспорва претендираното акцесорно вземане. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Претендира разноски..

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.411 от КЗ.

Уважаването на предявения иск по чл.411 от КЗ е предпоставено от положителното установяване на три групи факти: 1/наличие на валиден договор за имуществено застраховане между увредения и ищеца и извършено плащане по него от страна на последния във връзка с настъпили вреди на застрахованото имущество в срока на действие на договора; 2/вредите да са причинени в резултат на деликт, с оглед на което за увредения да са възникнали права срещу причинителя на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и 3/към момента на настъпване на 2

ПТП гражданската отговорност на делинквента да е била предмет на валиден застрахователен договор, сключен с ответника. Съдът намира, че събраните по делото доказателства обуславят извод за наличието на така установения фактически състав.

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните са отделени фактите, че към 16.10.2020 г. ответникът е осигурявал застрахователно покритие по отношение на отговорността на водача на „Т..“ с рег.

№ .., съгласно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и че в изпълнение на договорните си задължения по договор за имуществена застраховка „Каско“, с предмет- л.а. „..“ с рег. № .., ищецът е изплатил за отстраняване на настъпилите вреди застрахователно обезщетение в размер на 4558,81 лв.

С настъпването на застрахователното събитие, а именно – осъщественото на 16.10.2020. пътно-транспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял описаните в протокола за ПТП повреди, за застрахователя е възникнало задължението по чл. 405, ал.1 от КЗ – да заплати застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена вреда в рамките на предвидената в договора сума. Установи се от приетите по делото писмени доказателства, че ищецът като застраховател е изплатил за възстановяване на вредите от процесното ПТП застрахователно обезщетение в размер на 4558,81 лв. и е сторил ликвидационни разноски в размер на 15 лева, с оглед на което и на основание чл. 411 от КЗ съдът приема, че е встъпил в правата на застрахования спрямо делинквента и спрямо застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”.

Поради изложеното съдът приема, че събраните по делото доказателства обуславят извода, че поведението на причинителя на вредата разкрива признаците на деликта по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – налице е противоправно деяние, изразяващо се в извършване на неправилна маневра, като вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД) и е налице несъмнена причинна връзка между това противоправно и виновно поведение и понесения от застрахованото лице неблагоприятен имуществен резултат.

Не се оспорва от ответното дружество обстоятелството, че към датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие гражданската отговорност на причинителя на произшествието е била застрахована при него по силата на договор за застраховка “Гражданска отговорност”. Предвид това и с оглед на 3 извършеното плащане от страна на ищеца като застраховател по застраховка „Каско на МПС” са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество по отношение на ищеца на основание чл.

411 от КЗ. Спорен между страните е размерът на причинените вследствие процесното ПТП вреди, които подлежат на обезщетяване.

Съобразно установената съдебна практика /в този смисъл решения №209/30.01.2012г. по т.д. №1069/2010г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, №109/14.11.2011г. по т.д. №870/2010г. по описа на ВКС, ТК, І ТО, №52/08.07.2010г. по т.д. №652/2009г. ВКС, ТК, І ТО/ обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество /чл.203, ал.2 КЗ /отм./, респ. чл.400, ал.1 от КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл.203, ал.3 КЗ /отм./, респ. чл.400, ал.2 от КЗ/. Съгласно чл. 386, ал.2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, но тук такива изключения не се твърдят.

Спорен е между страните размерът на дължимото обезщетение за възстановяване на щетите. По делото е прието заключение на съдебна-автотехническа експертиза, което съдът намира за пълно, обективно и компетентно дадено и кредитира изцяло.

Вещото лице е посочило, че стойността необходима за възстановяване на л.а. „..“ с рег. № .., изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 4757,60 лева/2432,52 евро. Ответникът не оспорва, че дължи заплащане на разходите за определяне на обезщетението в размер на 15 лева ликвидационни разноски, както е предвидено и в чл.411 КЗ. Ищецът е заплатил на застрахования сумата от 4558,81 лева, като е встъпил в правата му спрямо причинителя на вредата/застрахователя по застраховка Гражданска отговорност по отношение на тази сума, както и сумата от 15 лева ликвидационни разноски. Ответникът е заплатил извънсъдебно сумата от 3595,76 лв., с която счита, че е репарирал изцяло ищеца. Видно от приетата по делото експертиза стойността за възстановяване на щетите е 4757,60 лева/2432,52 евро, която е над определената и изплатена от ищцовото дружество на застрахования, поради което съдът приема, че със заплащането на сумата от 3595,76 лв ответникът не е изпълнил в цялост задължението си, и исковата претенция се явява основателна до пълния й предявен размер от 978,50 лева/500,30 4 евро.

Представена е регресна покана с изх. №Л-5506/21.09.2021г., получена от ответника на 24.09.2021г, видно от поставен входящ номер върху същата от ответното дружество, като от тази дата е започнал да тече предвидения 30-дневен законов срок. Забавата е настъпила на 25.10.2021г. Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност, което е неоснователно. Ищецът е предявил исковата претенция за заплащане на лихва за забава само по отношение на периода 05.09.2022 г. до 05.09.2025 г., като е съобразил приложимия по отношение на вземанията за лихва давностен срок от три години, съгласно чл.111 ЗЗД. С оглед горното, искът за заплащане на лихва за забава също е изцяло основателен и следва да бъде уважен до пълния размер от 380,89 лева/194,75 евро.

При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 100 лева/51,13 евро държавна такса, 200 евро – депозит за експертиза, както и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78, ал.8 ГПК в размер на 50 евро, или общо 301,13 евро.

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

О С Ъ Ж Д А на основание чл.411 от

КЗ Застрахователно акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, .., да заплати на ЗАД „..“, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, .., сумата от 978,05 лева/500,07 евро - регресно вземане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ относно лек автомобил „Т..“ с рег. № .., а именно изплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско”, застрахователна полица № .., по ликвидационна преписка по щета № .., на застрахованото лице като собственик на л.а. „..“ с рег. № .. , за претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 16.10.2020 г., около 14:30 часа, на главен път II – 99 км.20, пътен възел Созопол, на отбивката от Созопол, при включване на главен път Созопол – Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.09.2025г. до окончателното й изплащане, по предявения иск с правно основание чл.86 ЗЗД сумата от 380,89 лева/194,75 евро – мораторно обезщетение, начислено върху главницата за периода от 05.09.2022 г. до 05.09.2025 г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 301,13 евро, представляваща сторени от ищеца разноски в производството 5