Протокол № 619 от 04.07.2023, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 619 гр. Варна, 29.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов

Членове:

Яна Панева

Стоян К. Попов при участието на секретаря Десислава Ц. В.чкова и прокурора А. К. А.

Сложи за разглеждане докладваното от Яна Панева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233100600641 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

ПОДС.Н. А. Б. – редовно призован, явява се лично и с адв.И. Т., редовно упълномощен на първата инстанция и приет от съда.

ЖАЛБ.-ПОДС.В. К. К. - редовно призован, явява се лично и с адв.Б.

Ж., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

ПОДС.Б. Л. И. – редовно призован, явява се лично и с адв.Д. М., редовно упълномощен на първата инстанция и приет от съда.

ГР.ИЩЕЦ и Ч.ОБВ.В. Е. А. - редовно призован, не се явява, за него се явява адв.Б. М. Р., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

ПРОКУРОРЪТ – Считам, че не са налице пречки да се даде ход на делото.

АДВ.Р. - Да се даде ход на делото.

АДВ.Т. – Считам, че не са налице пречки да се даде ход на делото.

АДВ.Ж. – Считам, че не са налице пречки да се даде ход на делото.

АДВ.М. - Считам, че не са налице пречки да се даде ход на делото.

1

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

На основание чл.331, ал.2 от НПК делото СЕ ДОКЛАДВА от СЪДИЯ ЯНА ПАНЕВА

Съставът на ВОС, като взе предвид, че пред въззивната инстанция е постъпило на 11.05.2023 г. оттегляне на протест от Д.В. – прокурор при Районна прокуратура-Варна намира, че производството в тази част следва да бъде прекратено и

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството във въззивната инстанция по отношение на подадения протест от прок.П.Х. против присъда по

НОХД№2339/2022 г. на ВРС, постановена на 14.03.2023 г.

Определението в тази част е окончателно.

Страните заявиха, че няма да сочат доказателства и нямат искания за събиране на нови такива.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и дава ход на същото

ПО СЪЩЕСТВО

ПРОКУРОРЪТ – Макар и към момента да е оттеглен протеста на ВРП, аз моля да уважите жалбата на адв.Р.. В съдебния акт са налице противоречия, които правят невъзможно да се установи каква е преценката на съда за установените факти и за техния анализ.

2

На л.13 в съдебния акт се сочи, че съдът кредитира показанията на В. А. относно това, че първоначално се е стигнало до осъществяване на физически контакт между него и подс.Б.,и че подсичането му е било направено или от подс.Б., или от подс.И.. На л.18 от мотивите на съдебния акт, съдът вече посочва, че механизмът за получаване на телесното увреждане е подсичане от подс.К. на В. А. в областта на краката му. В тази смисъл не може да се определи коя от двете версии съдът възприема за достоверна, при все че в първия случай посочва, че подсичането е било направено или от подс.Б., или от подс.И., във втория- от подс.К..

Налице е противоречие в мотивите относно обстоятелствата за осъщественото от подсъдимите, които са от значение и за правилното приложение на закона.

По-нататък на л.14 съдът кредитира показанията на свид.В.В. относно това, че А. бил съборен на земята от подс.Б. и К.. Отново става въпрос за участие на втори подсъдим, освен К., в събарянето на А.. Няма как при това положение законосъобразно да се отхвърли съучастието на подс.Б. в настъпването на противоправния резултат. Вместо това, съдът е посочил на л.18 долу, че при кредитиране на СМЕ безспорно е установено, че увреждането е причинено само и единствено от действията на подс.К.. Няма как заключението на СМЕ да определя кое е лицето или лицата, които са причинили противоправния резултат. А и е необяснимо, при по-горе описаното кредитиране на показанията на свид.В. А. относно това, че подсичането му е било направено или от подс.Б., или от подс.И., и това е кредитирано в диспозитива на съдебния акт тези две лица да бъдат оправдани, а да бъде осъден само К.. Считам, че при тези противоречия е следвало най-малкото да се направят очни ставки между подсъдимите, А., А.а и В.В..

Необходимо е било да се извърши цялостна и задълбочена проверка и оценка на събрания доказателствен материал, като се изложат подробни съображения кои и защо показания следва да бъдат приети или отхвърлени, респективно от приетите за достоверни показания, кои обстоятелства съдът приема за доказани и защо. В случая намирам, че има разминаване между първото и второто задължение на съда.

3

Подобно е положението и при кредитиране на показанията на свид.П.С..

Съдът приема за достоверни показанията и, че свид.А. е започнал да души подс.И., и в резултат на отблъскването на първия от втория, постр.А. се оказал на земята. При положение, че съдът възприема тази обстановка, то това означава, че И. има значително участие в падането на А. на земята, т.е. И. е участвал в нанасянето на средната телесна повреда. Изобщо, при анализа на случката не става ясно защо съдът възприема изцяло участието на подс.И. в това А. да падне на земята, но за резултата - средната телесна повреда, отчита единствено каузалния принос на подс.К.,но не и приноса на подс.И.. Според мен, действително се касае за престъпление, което е извършено в условията на съучастие и то поне на двама от тримата подсъдими, като блъскане и удари са нанесли и тримата, а падането е причинено от съвместни действия по блъскане и подсичане, съответно от страна на подс.И. и подсс.К..

Друго противоречие в мотивите на съдебния акт се открива на л.18 найдолу и продължението му на л.19. Там съдът посочва, че нанесените удари от подс.Б. и подс.И. са причинили на пострадалия А. телесни увреждания, които отговарят на нормата на чл.130, ал.2 от НК. В причиняването на тези увреждания, според съда бил взел участие и подс.К.. Не става ясно какви са тези действия на подс.В. К., които са доВ. и до нанасяне на лека телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК спрямо А.. И тук съдът си противоречи, т.к. един път посочва, че тези действия на подс.К. са били погълнати от деянието по чл. 129, ал.1 от НК, а после вече говори за нанесена от последния и телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК. С оглед констатираните противоречие в мотивите, съдът не е изложил ясни съображения защо едни показания се възприемат и кредитират, но направените изводи са различни от смисъла на тези показания, които съдът е възприел като достоверни.

Считам, че при това положение, констатираните пороци на присъдата са съществени, те са отстраними, поради което Ви моля на основание чл.335, ал.2 от НПК да бъде отменена изцяло присъдата, а делото ще се върне на ВРС за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебно заседание.

АДВ.Р. – Представям договор за правна защита и съдействие с оглед присъждане на разноски.

Аз от своя страна Ви моля да уважите депозираната жалба. Споделям до голяма степен аргументите, изложени от представителя на прокуратурата, които за процесуална икономия няма да преповтарям.

Желая да акцентирам Вашето внимание върху няколко основни 4 момента и считам, че първият от тях е свидетелските показания на В.В..

Считам, че това лице равно отстои от двете групи свидетели, които са оформени в това производство. Считам, че същият и неговите показания следва да се кредитират и то именно с оглед това, че са констатирани противоречия и са прочетени по съответния ред неговите показания, дадени на ДП. Считам, че същите следва да бъдат съобразени, доколкото тези обяснения са дадени скоро след инцидента. От тях прави впечатление, че А. по никакъв начин, с никакви действия не е предприел каквото и да е нападение към който и да е от подсъдимите.

Същият е бил повален от страна и на тримата, като всеки един има своето участие в загубата на равновесие, падането и постигане на съставомерния резултат. В това считам, че се изразява и общия умисъл между тях. Действително В. е възприел серия от удари, насочени към А., а съобразявайки тези показания с приетите експертизи, се установява, че А. е загубил равновесие именно от подсичане и удари, насочени към него.

С оглед на изложеното считам, че поне двама, със сигурност един от тях е подс.К., имат пряко отношение към постигане на съставомерния резултат, съобразявайки рамката на обв.акт.

Считам, че гр.иск е уважен в занижен размер, като моля да измените неговия стойностен размер. Действително, съобразявайки приетите медицински заключения, А. е развил и болести, които не са пряко свързани с травматичното увреждане, причинено от инцидента. Независимо от това, времето през което той се е лекувал, множеството операции, множеството усложнения, които са настъпили, следствие на това увреждане, обуславят един по-висок размер на гр.иск. Считам, че следва да бъде съобразена и практиката, установена по производства, които разглеждат увреждания от сходен характер по граждански производства, независимо от различията в тези производства, т.к. считам, че справедливия размер на обезщетението би следвало да бъде еднакъв, независимо от това какво е производството, доколкото гр.иск и в двете представлява едно и също нещо, а именно справедливо овъзмездяване на причинени неимуществени вреди.

Моля да уважите въззивната жалба. Моля да присъдите сторените от доверителя ми разноски. Моля за решение в този смисъл.

5

АДВ.Ж. – Аз съм изложил основното ми възражение по тази присъда и основно към мотивите към присъдата. Нашето възражение е, че липсват мотиви по основни факти и обстоятелства, касаещи както установената фактическа обстановка, така и по отношение обективната съставомерност на деянието в отразеното обвинение.

От друга страна, има противоречие в мотивите. В този смисъл е и молбата ми да отмените присъдата в частта, с която моят подзащитен е осъден и да потвърдите присъдата в останалата част.

Ще изложа доводи за това касателно само моят подзащитен. Съдът декларативно в мотивите, без да ги обсъжда казва категорично, че кредитира показанията на свид.А.. Тези показания, обаче, са много противоречиви.

Ще си позволя накратко да се аргументирам пред Вас. В с.з. на 18.10.2022 г., на въпрос на кО.ите „Защо ги гонихте?“, като говоря за неговото поведение, той отговаря, че това е територията на неговото заведение. Питат го до къде ги гониха, т.е. съдът не е обсъдил това обстоятелство, че тогава тримата подсъдими са бягали, те не са били във вербален и физически контакт с него, а той ги е гонил. А. обяснява, че нагоре обикалял и настрани. Казва: „ Аз не бягам, аз ги разкарвам!“/цитат/. Това е съществен елемент. Подсъдимите бягат, а пострадалият ги гони.

Касателно друг факт - за подсичането. Съдът казва, че кредитира отново показанията на А., но в същото съдебно заседание той отговаря, че не е усетил болка в краката в момента на удара. Отговаря, че са му подсекли двата крака.

Съдът казва, обаче, че само К. е направил „подсечка“, като тази дума е внесена от свидетелката А.а. Аз не знам какво точно се влага в „подсечка“ – спъване, ритане, хващане за краката ли. Съдът обаче я вкарва в мотивите си.

На въпрос на кО.ата М. как е паднал, той отговаря, че директно на земята е паднал, съборили го, не могъл да се подпре на ръце. Този факт, обаче, е изнесен в с.з. от самия пострадал. „Не можах да се подпра на ръце, ударих си главата и лицето“. В ДП на основание на събраните доказателства има изготвена СМЕ. Тя не е задължителна за съда, но тя уклончиво казва, че найвероятния начин /не сигурен, не 100%/ е след подсечката да е паднал, да се е подпрял на ръце и да се е получило счупването. В с.з. самия А. казва, че не е могъл да се подпре и се е ударил по главата и лицето. По кой механизъм е настъпил травматичното увреждане – от подсечката и падането, след 6 падането, от друг удар и от кой удар. Съдът в мотивите казва - К.. Ако го е подсякъл и си е ударил главата, до там спират действията на К. – няма настъпване на средна телесна повреда. Възможно е, както казва съда, да има лека телесна повреда, ако има данни, че си е одрал главата, лицето или носа.

Няма такива данни по делото. Съдът казва, че кредитира показанията на свид.А.а в същото с.з. Отново правя отметка, че тези показания не са били обект на СМЕ, и да бъдат реализирани, щото такава допълнителна не е искана.