Решение № 437 от 23.10.2019, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Плевен, 23.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен граждански състав, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. МЕТОДИ ЗДРАВКОВ 2.Мл.съдия СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА при секретаря Десислава Гюзелева, като разгледа докладваното от мл. съдия Даскалова в.гр.д. №522 по описа за 2019г. на Окръжен съд-Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №856 от 13.05.2019г., постановено по гр.дело

№8221/2018г. по описа на Районен съд – Плевен, съдът е признал за установено по отношение на Л.П.Т. с ЕГН ********** ***, че дължи на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***” №25, офис – сграда ***, ет.2, офис 4, законен представител Н.Т.С.и М.Д.Д.– изпълнителни директори, главница в размер на 929,80 лева, договорна лихва в размер на 28,04 лева за периода 24.09.2016г.-19.05.2017г., такса за оценка на досие в размер на 25 лева, такса за услуга „Кредит у дома“ в размер на 266,46 лева и лихва за забава за периода 19.05.2017г. – 03.07.2018г. в размер на 105,41 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 03.07.2018г. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 4861 по описа за 2018г. на Плевенския районен съд е издадена заповед № 2966/04.07.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като за разликата до претендираните 475,07 лева такса за услуга „Кредит у дома“, отхвърлил предявения иск като неоснователен и недоказан.

Със същото решение е осъдил

Л.П.Т. с ЕГН ********** ***, да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„***” №25, офис – сграда ***, ет.2, офис 4, законен представител Н.Т.С.и М.Д.Д.– изпълнителни директори 688,90 лева деловодни разноски в исковото и 70,42 лева в заповедното производства.

Със същия съдебен акт е осъдил „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***” №25, офис – сграда ***, ет.2, офис 4, законен представител Н.Т.С.и М.Д.Д.– изпълнителни директори, да заплати по сметка на ПлРС сумата от 20 лева разноски за съдебно-графическа експертиза.

Със същото решение е осъдил Л.П.Т. с ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на ПлРС сумата от 130 лева разноски за съдебно-графическа експертиза.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от адвокат И.Н. ***, особен представител на Л.П.Т., в която са изложени доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно и предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло. Посочва се, че

РС-Плевен е извършил неправилна преценка на доказателства. Излагат се съображения, че процесния договор не отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит, включително и че не е сключен в предвидената за това форма. Навеждат се доводи за наличие на неравноправни клаузи. Излагат се съображения, че ищецът в първоинстанционното производство не е надлежно легитимирана страна, която да може да предяви иск, тъй като не е страна по договора за кредит. Оспорва се обстоятелството, че Л. Т. въобще е получавала и усвоявала кредит, отпуснат от „***“ ООД. Отправено е искане към Окръжния съд да отмени обжалваното решение, и да постанови решение по съществото на спора. Претендират се разноски за особен представител пред въззивната инстанция.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „***” ЕАД, ЕИК *** чрез юрисконсулт И.Н..

Излагат се доводи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Посочва се, че услугата „Кредит у дома“ е отделно уговорена и е свързана с извършване на плащанията по договора. Твърди се, че последната не се включва в годишния процент на разходите и за нея не намират приложение ограниченията на чл. 19, ал.4 и 5 ЗПК. Посочва се, че „***” ЕАД има надлежна легитимация като собственик на процесното вземане, както и че прехвърлянето на вземане е по принцип неформален акт. Развиват се съображения, че с подписването на договора сумата е получена в пълен размер от кредитополучателя. Отправено е искане към Окръжния съд да потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.

В проведеното пред въззивния съд заседание на 26.09.2019г. въззивницата Л.П.Т. не се явява, представлява се от особен представител адвокат И.Н. ***, който поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения. Претендира разноски.

В проведеното пред въззивния съд заседание на 26.09.2019г. за въззиваемата страна „***” ЕАД не се явява представител. Постъпила е молба да бъде даден ход в отсъствие на представител на дружеството, като се поддържа отговора на въззивната жалба по изложените в него съображения.

Представят се доказателства за платен депозит за особен представител. Отправено е искане към Окръжния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.

Плевенски окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените във въззивната жалба доводи, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

От приложеното ч.гр.д.№4861/2018г. по описа на

РС-Плевен безспорно се установява, че същото е образувано на основание подадено на 03.07.2018г. от

„***” ЕАД, ЕИК *** пред РС-Плевен заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Л.П.Т.. На 04.07.2018г. е издадена Заповед №2966 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Л.П.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на кредитора „***” ЕАД, ЕИК *** сумата от 929,89 лева, представляваща главница, сумата от 28,04 лева, представляваща договорна лихва за периода от 24.09.2016г. до 30.09.2017г., сумата от 25 лева, представляваща такса за оценка на досие, сумата 475,07 лева, представляваща такса за услуга „Кредит у дома“ за периода 24.09.2016г. до 30.09.2017г., сумата 105,41 лева, представляваща лихва за забава за периода от 19.05.2017г. до 03.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.07.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата 81,27 лева разноски по делото, от които 31,27 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. В издадената заповед за изпълнение е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за потребителски кредит №*********/04.08.2016г. и Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 19.05.2017г. Съобщението до Л.Т. за връчване на Заповедта е върнато в цялост с отбелязване, че търсеното лице не е открито, а адресът посетен на дати 10.07. в 12.10 ч., 21.07 в 11.50 ч.-събота, 13.08. в 14.40 ч. Изискана е Справка от НАП за действащи трудови правоотношения на длъжника (л.14 от ч.гр.д.№4861/2018г. по описа на РС-Плевен) и не са установени такива. На лист 17 от ч.гр.д.№4861/2018г. по описа на РС-Плевен, е уведомление до Л.Т., че на 09.09.2018г. последното е залепено на входната врата на вх. А, с отбелязване, че няма достъп до пощенска кутия и лицето не е открито. РС-Плевен е указал с Разпореждане №10186/26.09.2018г. на „***” ЕАД в едномесечен срок да предявят иска за установяване на вземането си. Искът с правно основание чл.415 ал.1 ГПК е предявен от дружеството в преклузивния срок по чл.415, ал.4 ГПК, поради което е допустим.

Установява се от Договор за потребителски кредит №********* от 04.08.2016г., че е сключен между „***“ ООД и въззивницата Л.П.Т..

Съгласно договора, „***“ ООД предоставил на клиента Л.П.Т. кредит в размер на 1000 лева, с уговорена такса оценка на досие в размер на 50 лева, общ размер на фиксирана лихва в размер на 197,25 лева, представляваща 31,82 % лихва годишно, като общата сума за такса и фиксирана лихва е в размер на 247,25 лева, което представлява 48 % годишен процент на разходите (ГПР). В процесния договор е предвидена такса за услуга „Кредит у дома“ в размер на 852,97 лева, като общо дължимата сума по кредита е в размер на 2100,22 лева, като съгласно договора тази сума следва да бъде изплатена на 60 седмични плащания, всяко в размер на по 35,01 лева, като размерът на последното плащане е 34,63 лева. Съгласно договора, първото седмично плащане се дължи на 13.08.2016г. Пред РС-Плевен са представени формуляр за кандидатстване за кредит и Стандартен европейски формуляр.

Установява се от

Договор за прехвърляне на вземания, сключен на 19.05.2017г. в гр.София между „***“ ООД, ЕИК ***– цедент и „***”

ЕАД, ЕИК *** - цесионер, че са прехвърлени вземания, сред които и вземането произтичащо от договора за кредит с Л.П.Т., описано в Приложение №1/19.05.2017г. към Договор за прехвърляне на вземания, сключен между „***“

ООД, и “***” ЕАД на 19.05.2017г. Вземането, произтичащо от договора за кредит с Л.Т. е под номер 4905.

Установява се от уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания (цесия) с посочена в долен ляв ъгъл дата на изготвяне 06.06.2017г., че същото е адресирано до Л.Т., но съгласно известие за доставяне на „Български пощи“ на лист 27 от първоинстанционното производство, е непотърсено.

Установява се от уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания (цесия) с посочена в долен ляв ъгъл дата на изготвяне 15.10.2018г., че същото е адресирано до Л.Т., но на известие за доставяне от „Лео експрес“ на лист 30 от първоинстанционното производство, е отбелязано „няма връзка с получателя“.

Установява се от върнато в цялост съобщение на лист 40 от първоинстанционното производство, че Л.Т. не е намерена за връчване на препис от исковата молба и приложенията на дати 07.12. в 11.10ч., 22.12. в 12.30 ч. –събота, 09.01. в 10.15 ч.

Установява се от уведомление на лист 45 от първоинстанционното производство, че на 17.01.2019г. на входната врата на вх. А е залепено уведомление до Л.Т., с отбелязване, че няма достъп до пощенска кутия и лицето не е открито.

В исковото производство ответникът, въпреки положените усилия, не е открит на регистрираните постоянен и настоящ адрес, които съвпадат. От справката от НАП е видно, че за лицето липсват данни за регистриран трудов договор. Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на 01.03.2019г. на назначения особен представител адвокат И.Н. ***.

В депозирания пред РС-Плевен отговор на искова молба адвокат Н. е посочил, че няма връзка с ответника в първоинстанционното производство Л.Т., и поради горното обстоятелство оспорва сключването на договора, релевира доводи за противоречие със Закона за потребителския кредит, оспорва усвояването на кредита, както и надлежната легитимация на ищеца в първоинстанционното производство. В отговора на исковата молба особения представител прави възражение, че липсва надлежно уведомление до Л.Т. за извършеното прехвърляне на вземане.

Установява се от призовка до Л.Т. на лист 69 от първоинстанционното производство, че е върната в цялост с отбелязване, че лицето не работи във фирмата повече от 2 години, и няма друга информация.

Пред РС-Плевен е назначена и приета съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице Т.И.е дало заключение, че на 09.09.2016г., при кредитодателя е заплатена сумата от 185 лева, че с договора за прехвърляне на вземания от 19.05.2017г. е прехвърлена сумата от 929,89 лева главница, 128,04 лева договорна лихва, 25 лева такса оценка на досие и 475,07 лева такса за услуга „Кредит у дома“. Вещото лице посочва, че след сключване на договора за цесия, на

17.01.2018г. Л.Т. е заплатила сума в размер на 100 лева. Вещото лице уточнява в открито съдебно заседание, проведено на 18.04.2019г. пред РС-Плевен, че първични документи за тези плащания не са й предоставяни, а е работила по предоставена справка, от която е установила, че има заплатени суми – датата и сумата на която счетоводно са отразени плащания по кредита. Поставени са допълнителни задачи и е назначена и приета допълнителна съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице Т.И.сочи, че й е предоставен документ от 09.09.2016г., удостоверяващ заплатена сума в брой в квитанция-референция, издадена от „***“.