Решение № 127 от 21.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Пловдив, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Розалия Кр. Шейтанова

Членове:

Весела Ив. Евстатиева

Миглена Р. Маркова при участието на секретаря Христина В. Христова в присъствието на прокурора Светлозар Н. Чераджийски като разгледа докладваното от Весела Ив. Евстатиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235300600070 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по жалба на адв.Р. Д., служебен защитник на подсъдимия Б. А. П. срещу присъда № 193 от 17.10.2022г., постановена по НОХД № 4307 /2022г. по описа на Пловдивски районен съд.

С посочената присъда подсъдимият П. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК вр. с чл. 373 ал. 2 от НПК, вр. с чл. 58А, ал. 4, вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от НК е осъден на осем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 400 лева. На основание чл. 66 ал. 1 от НК първоинстанционният съд е отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години. Подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от една година. Районният съд е приложил чл. 59 ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 59 ал. 4 от НК и се е разпоредил с вещественото доказателство по делото.

Присъдата се обжалва с доводи за незаконосъобразност. Навеждат се оплаквания за необоснованост на съдебния акт, който според защитата е постановен при превратна оценка на доказателствените източници. Прави се и оплакване, че първоинстанционният съд в мотивите към постановената присъда не приел, че в случая е налице хипотезата на чл.13 от НК. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна или връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Доводите се поддържат и в съдебно заседание пред въззивния съд от защитата и подсъдимия. Акцентира се на опорочаване на 1 съдебния акт и поради предубеденост на съда. Подсъдимият желае да бъде оправдан, като се приложи чл.13 от НК, че в случая е действал при крайна необходимост.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище за обоснованост и законосъобразност на обжалваната присъда и предлага на въззивния съд нейното потвърждаване. Счита, че районният съд е извършил законосъобразен анализ на събраните доказателства при протеклото производство по Глава 27 от НПК и обосновано е стигнал до извода за виновността на предаденото на съд лице.

Пловдивският окръжен съд след като провери изцяло правилността на присъдата съгласно чл.314 от НПК и като взе предвид становищата на страните, и приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

От събраните по делото доказателства, настоящият съд намира за установена следната фактическа обстановка, след проведено съкратено съдебно следствие пред първоинстанционния съд в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК:

Подсъдимият Б. А. П. на 22.02.2022г. придружавал майка си свид.Д. П.А, с която били заедно сутринта в Сектор ПП при ОДМВР гр.Пловдив. След като приключили с ангажиментите си, двамата тръгнали с лек автомобил “Пежо 207” с регистрационен номер ***. На мястото на водача седнал П., макар че ясно съзнавал, че е под влияние на наркотично вещество-Метадон, тъй като се лекувал по програма за лечение на наркотична зависимост. На същия ден свид.Ж.Ж. – *** в група “ООР” към сектор “ОП” при *** РУ при ОД МВР-Пловдив бил на смяна като автопатрул с позивна “434” съвместно с колегата си свид.Г.Д. – *** в група “ООР” към сектор “ОП” при *** РУ при ОД МВР-Пловдив за времето от 07:00 часа до 19:00 часа. На 22.02.2022 г., около 11:10 часа, в гр. Пловдив, в района на бул. „***“№***, полицейските служители спрели за проверка лек автомобил – “Пежо 207” с регистрационен номер ***, като установили водача на автомобила – подсъдимият Б. А. П., който споделил на служителите на реда, че е на метадонова програма.

Поради това свидетелите отвели подс. П. в сградата на *** РУ при ОД МВР- гр. Пловдив за извършване на проба за употреба на наркотични вещества. Пробата била извършена от *** Й.К., с техническо средство „Drager Drugcheсk /Дрегер Дръгчек/ 5000”, с фабричен номер ARKF – 0023, с накрайник №ARPJ-0881 и номер на извършената проба- 311. Пробата на П. била положителна с отчетено вещество - метадон. На П. бил издаден талон за медицинско изследване с номер 15809/22.02.2022г. След проверката автомобилът Пежо бил управляван от свид.П.А, тъй като свидетелите Ж. и Д. отвели подс.П. до УМБАЛ „Св. Георги“ - гр.

Пловдив, където последният отказал даване на кръв и урина за извършване на изследване.

Инспектор К. съставил АУАН с бл.номер ***/22.02.2022 г на Б. П. за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, след което подсъдимият бил задържан за срок до 24 часа.

В изложения смисъл е приета фактическата установеност на деянието и от първостепенния съд, след проведено съкратено съдебно следствие по Глава 27 от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият и защитникът му са изразили съгласие пред първостепенния съд да се ползват директно доказателствата, приобщени на досъдебното производство без да се събират други такива, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът с определение е обявил, че 2 при постановяване на присъдата ще ползва наличната по делото доказателствената маса, тъй като е събрана при спазване правилата на процесуалния ни закон и подкрепя самопризнанието на подсъдимия.

Доказателствената съвкупност безспорно подкрепя всички елементи от предявеното на П. обвинение - фактът на управление на процесното МПС /л.24 дос.пр./ на инкриминираното място и време, изводимо от показанията на свидетелите Ж. и Д.; тестването на подсъдимия от свид.К. с техническо средство Дрегер Дръг чек 5000 с фабр.№ ARKF – 0023, с накрайник №ARPJ-0881 и номер на извършената проба- 311 и съответно отчетения резултат метадон, за което са приложени писмени доказателства /л.17-20, л.47-48 дос.пр/ , както и вещественото доказателство по делото; отказът на подсъдимия да даде кръв за изследване /л.20-21 дос.пр./; фактът на провежданото метадоново лечение, което се извежда от обясненията на подсъдимия от досъдебното производство, както и от приложените медицински документи на л.33-41 от дос.производство. В настоящия казус всички ангажирани доказателствени способи, допустими съгласно НПК водят до доказване на деянието / Р № 126-2019-ІІ НО ВКС, Р № 25-2020-ІІ, Р № 27-2020-ІІІ, Р № 81-2018-ІІІ, Р № 116-2016-ІІІ, Р № 30-2015-ІІ/, а в случая е спазен и регламента на Наредба № 1/17г.за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на накротични вещества или техни аналози.

Предаденото на съд лице не оспорва управлението на процесното МПС след употреба на наркотично вещество и то конкретно – метадон. Оспорва се правната оценка на стореното от първия съд, който не е приел аргументите на защитата, че деянието не се изразява в противоправно виновно действие, тъй като П. е процедирал в условията на крайна необходимост – т.е. принудил се е да управлява МПС, макар и след прием на наркотично вещество, за да спаси по-висше благо – здравето на своята майка. Само че, подсъдимият не държи сметка за това, че твърдението му не е подкрепено с доказателствата по делото, събрани на досъдебното производство, чиято единствена преценка стои на обсъждане при протеклото съкратено съдебно следствие. Доколкото този аргумент касае правната страна на разследваното престъпление и при наличие на възражение от подсъдимия и защитника му в този смисъл, правилно то е било обсъдено от първия съд и аргументирано е било отхвърлено. Няма пречка признатите от подсъдимия факти, обективирани в обвинителния акт да бъдат признати, но предаденото на съд лице да поиска от съда да приложи правилния материален закон, ако основанието за приложението му се корени в приобщената по делото доказателствена маса още от досъдебното производство. В противен случай производството е следвало да протече по общия ред, но подсъдимия е предпочел да се възползва и от обсъжданата облекчена процедура, от която при доказаност на обвинението би получил редуцирано наказание лишаване от свобода. В този ред на мисли, тъй като фактите по управление на конкретното МПС след употреба на метадон са безспорно установени, следва да се направи преценка дали деянието не се субсумира под хипотезиса на крайната необходимост по чл.13 от НК, която се дължи и от въззивния съд, в каквато насока са основните възражения на жалбоподателя.

Тук в допълнение към мотивите на първостепенния съд следва да се добави и 3 следното:

Липсват доказателства по делото, които да сочат на крайно необходими действия от страна на подсъдимия, с които да е осъществил състава на настоящото престъпление, но това да е сторил за да избегне по-тежки и значими като обект на охрана обществени отношения и при положение, че причинените от деянието вреди да са по-малко значителни от предотвратените. Следва да се посочи, че при спирането на подс.П. за проверка от двамата свидетели Ж. и Д., както и впоследствие отвеждането му при свид.К., който извършил тестването с Дрегер на подсъдимия, подсъдимият на никого от тях не е съобщил причината, поради което е седнал зад волана и е пристъпил към управление на автомобила, след като е приемал метадон. Това се извежда от показанията на посочените свидетели, които са общували и с майката на подсъдимия без да им е направило впечатление тя да се чувства зле. Това не е било съобщено и от свидетелката П.А, която в момента на спирането им и извършената проверка на сина й се е намирала в автомобила, а след това го е управлявала до *** РУ. Така твърдяните факти не са достигнали до знанието на тримата свидетели, а следва да се отбележи, че събитието се е развивало в не малък по продължителност период от време – П. е бил спрян около 11,10ч., видно от съставения АУАН; тестван е с техническото средство в 11,55ч., видно от съставения протокол за извършване на проверка за употребата на наркотични или упойващи вещества /л.19 дос.пр./; в 12,30ч. е отказал кръвно изследване пред Д-р С. в УМБАЛ „Св.Георги“ гр.Пловдив /л.2021 дос.пр./. В този период от време никой от свидетелите не е научил, че свид.П.А е с нарушено здравословно състояние и се нуждае от помощ, още повече, че без възражения от нейна страна и от сина й, тя се е качила да управлява МПС. Дадените обяснения от подсъдимия на досъдебното производство в тази насока настоящият съд приема единствено като израз на правото му на защита. Липсва съобщение и до тел.112, обсъдено и от РС.

Същевременно абсолютно житейски алогично и неприемливо е подсъдимият да не съобщи още на место и по време на цялото разследвано събитие, продължило около 2 часа, спешна необходимост от оказване на помощ на неговата майка, заради която се е наложило да управлява МПС след прием на метадон. В този ред на мисли цитираната от защитата съдебна практика, представена и пред първостепения съд, всъщност подкрепя горните аргументи. Обосновано контролираният съд е приел, че подсъдимия е осъществил състава на възведеното му обвинение по чл.343б ал.3 от НК и е отказал да го оправдае по чл.13 от НК.

При отмерване на наказанията, настоящият съд счита, че е допуснато нарушение на закона, но като резултат наказанията се явяват справедливи. Настоящият съд намира, че наказанията е следвало да се определят в минималните размери от съответно една година лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лева. Така те се явяват съответни на обстоятелствата по чл.54 от НК, тъй като според настоящия съд липсват многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, както и дори едно изключително, каквото неправилно е било отчетено от първия съд, свързано с подбудите за извършване на противоправното деяние, които са недоказани. Поведението на подсъдимия към инкриминирания момент не разкрива факти, обуславящи завишена обществена опасност, но 4 липсва основание за допълнително снизхождение, каквото е проявил първият съд. Все пак, при редукция на наказанието от една година съгласно чл.58а ал.1 от НК то се равнява на това, наложено от районния съд, а именно осем месеца лишаване от свобода. Поради липсата на съответен протест основанието за ангажиране на отговорността на подсъдимия от това по чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК не може да бъде изменено в такова по чл.54 от НК. Не е възможно и увеличаване на наказанието глоба на минималния размер от 500 лева.