Решение № 8543 от 13.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8543 гр. София, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20241110109876 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от ищеца „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548 /универсален правоприемник чрез промяна на правната форма на „Вива Кредит“ ООД, ЕИК 201995287/, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 73Г, представлявано от изпълнителния директор **** чрез адв. А. Г. Н. – адвокат при МАК, със служебен адрес гр. София, **** срещу Д. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, *****, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати следните суми: 1000 лв., представляваща непогасена главница по Договор за *** от 3.03.2022 г.; 90,46 лв., представляваща договорна лихва за периода от 02.08.2022 г. до 03.03.2023 г.; 154,56 лв., представляваща такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за периода от 02.08.2022 до 03.03.2023 г.; 125,05 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 03.03.2023 г. до 21.02.20224 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба 21.02.2024 г. до окончателно изплащане на сумите.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на 03.03.2022 г. между страните е сключен Договор за *** под формата на кредитна линия с възможност за еднократно или многократно усвояване на главница до размера на одобрения кредитен лимит, който възлизал на сумата от 1000 лв. и по силата на договора бил усвоен еднократно в пълен размер и частично още два пъти. С подписване на договора ищецът се задължил да заплаща текущото си задължение до 30 дни от усвояване на главницата, като при еднократно усвояване се сочи, че 30 дни текат от датата на усвояване на целия кредитен лимит, а при усвояване на части – от датата на първото частично усвояване. Твърди, че преди сключването на договора е представен Стандартен европейски формуляр (СЕФ), както и че ответникът е заявил и декларирал, че е избрал доброволно преди подписване на договора да се ползва от допълнителен пакет от услуги „VIP обслужване“ и такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие, за което му била предоставена и Тарифа.

1

Излага, че срокът на договора е изтекъл на 03.03.2023 г., респ. че всички дължими погасителни вноски са падежирали. Твърди, че по процесния договор е усвоена сума в общ размер на 2000 лв., както следва: 1000 лв. на 04.03.2022 г., 300 лв. на 04.07.2022 г. и 700 лв. на 27.07.2022 г. Сочи, че са извършени плащания в общ размер на 1195,75 лв., като непогасеният остатък за периода от 02.08.2022 г. до 03.03.2023 г. излага, че възлиза на сумата от 1586,06 лв., която сума включвала главница, „директен дебит“, „неустойка за липса на удостоверение“, „такса ангажимент за фиксирана лихва“ /включена и в размера на ГПР/, „удостоверение за липса на задължения“, законна лихва, такса забава. Ищецът в таблица инкорпорирана в исковата молба, е посочил подробно размера и периода на задълженията по пера. Твърди, че в чл. 15 ал. 1 - ал. 3 от Договора, страните са уговорили, че при непредставяне на съгласие за директен дебит се начислява неустойка за неизпълнено задължение в размер на 2% от усвоената, но непогасена главница, като начислената неустойка била дължима с текущото месечно задължение. Страните се договорили, че ако се предостави съгласието за директен дебит, кредиторът се задължава да спре начислението. Твърди, че до края на срока на договора такова съгласие за директен дебит не било предоставено. Страните се споразумели, че в срок до 5 дни от подписване на договора, както и 2 дни преди изтичане на всеки следващ тридесет дневен период на заплащане на текущото задължение, кредитополучателят следва да предоставя Удостоверение за настоящ адрес, като при неизпълнение на задължението се начислявала неустойка в размер по 0,5% от общия размер на усвоената/усвоените и непогасена/непогасени главница/главници, която неустойка ставала част от текущото задължение и била дължима в края на всеки тридесетдневен период. Сочи, че съгласно договореностите между страните, при еднократно представяне на такова удостоверение се спират начисленията. Твърди, че такова удостоверение не е предоставено от ответника.

Аргументира, че таксата ангажимент е уговорена в чл. 4 ал. 1, т. 2.2 и т. 2.3 от договора, като излага, че същата представлява такса за допълнителна доброволна услуга и се свежда до ангажимент на кредитора за целия срок на договора да осигури сумата от одобрения кредитен лимит, която да е достъпна за кредитополучателя при негово поискване за усвояване във всеки един момент от договора и то при изрично фиксиран лихвен процент от 15 % - ГЛП или 0,042 % на ден. Сочи, че тази такса се начислява само ако е усвоена сума от кредитния лимит, само върху размера на усвоената сума и само за периода до нейното връщане. Твърди, че посочената такса е включена в ГПР. Излага, че съгласно чл. 15 ал. 2 - 3 от договора, се начислява неустойка при неизпълнение на задължението на кредитополучателя в срок до 5 дни от подписване на договора, както и 2 дни преди изтичане на всеки следващ тридесетдневен период на заплащане на текущото задължение, да предостави удостоверение за липса на задължения по чл. 87 ДОПК, от което да е видно че няма задължения, както и удостоверение за настоящ адрес. При непредставяне на което и да е от двете удостоверения, или ако от удостоверението по чл. 87 ДОПК е видно наличието на задължения към държавни и общински органи, се начислява неустойка в размер по 0,5 % от общия размер на усвоената/усвоените и непогасена/непогасени главница/главници за всяко от непредоставените удостоверения, като начислената неустойка била дължима в края на всеки тридесетдневен период. Страните се договорили при еднократно представяне на такова удостоверение да се спрат начисленията, но въпреки това такова удостоверение не било представено. Ищецът сочи, че законната лихва за забава на основание чл. 20 ал. 3 от Договора се начислява върху всяко незаплатено текущо задължение, като размерът на законната лихва нараствал, т.к. за първия тридесетдневен период текущото задължение било просрочено. Последното се добавяло към начисленията за следващия тридесетдневен период и така до приключване на кредита - 12 тридесетдневни периоди. Сочи, че във 2 всяко текущо задължение няма главница, т.к. същата не била част от вноската на всеки тридесетдневен период, освен ако кредитополучателят не желае сам да направи частично или пълно погасяване на главница. Текущото задължение, към края на всеки тридесетдневен период се определяло като сбор от начислена и непогасена договорна лихва върху усвоените и непогасени главници, такса ангажимент за фиксиран лихвен процент, неустойки за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай че такива са начислени през текущия тридесетдневен период. Излага, че в чл. 20, ал. 4 от Договора са уредени такси съгласно Тарифа, за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие до заплащане на съответното текущо задължение или общото задължение по кредита. Сочи, че разходи за действия по събиране на задълженията са разходите за изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори и др., направени от кредитодателя, за да събере извънсъдебно и по доброволен начин просрочените си вземания. Поради неизпълнение на задълженията от страна на ответника, твърди, че е изпратил напомнителни CMC, електронни писма, като бил ангажиран и служител от КОЛ център, който да уведомява кредитополучателя за датата на плащане, размерът на задължението му и наличието на просрочие. Цената за тези действия излага, че не може да надвишава 15,50 лв. за едно просрочено тридесетдневно задължение или 0,50 лв. на ден. В настоящото производство ищецът претендира остатък от непогасена главница, остатък от непогасена договорна лихва за периода от 02.08.2022 г. до 03.03.2023 г., такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за периода 02.08.2022 03.03.2023 г., както и мораторна лихва върху главницата за периода от 03.03.2023 г. до 21.02.2024 г. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез назначения от съда особен представител. Ответникът оспорва наличието на заемно правоотношение между страните, като в тази връзка сочи, че представения от страна на ищеца договор не е подписан. Оспорва получаването на заемната сума. Евентуално сочи, че договорът е сключен за сумата от 1000 лв., която твърди, че е погасена чрез плащане. Оспорва като неравноправни клаузите регламентиращи размера на ГПР и ГЛП, както и таксата ангажимент за фиксирана лихва. Оспорва и начина на изчисляване на мораторната лихва. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, поради което в проведеното на 14.04.2025 г. о.с.з. съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между тях е сключен договор за кредит от разстояние по реда на ЗПФУР при посочените от ищеца условия.

По делото е представен Договор за *** от 03.03.2022 г., сключен между „Вива кредит“ ООД и ответника Д. Г. М. за сума под формата на разрешен кредитен лимит в максимален размер от 1000,00 лева, който се усвоява многократно на части или еднократно. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора кредитополучателят може по всяко време да усвоява суми от главницата до максималния размер на кредитния лимит, като за всяко усвояване отправя искане до кредитора. Договорът е сключен за срок от 1 година, при фискиран годишен лихвен процент на заема 15 % и годишен процент на разходите на заема 49,32 %. Съгласно чл. 4, ал.1, т. 2. 2 от договора, кредитодателят – настоящ ищец се задължава да не променя лихвения процент по договора и договора да бъде сключен при фиксиран лихвен процент, за което кредитополучателят – настоящ ответник заплаща „такса ангажимент“ в размер на 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница. Съгласно чл. 15, ал.1 от договора, до 5 дни от 3 подписване на договора за паричен заем, кредитополучателят се задължава да представи съгласие за директен дебит по банковата си сметка за целия срок на договора, като непредставянето му обуславя начисляване на неустойка в размер на 2% от усвоената, но непогасена главница, която се дължи ведно с текущото месечно задължение. Съгласно чл. 15, ал. 4 и ал. 5 от договора, в срок до 5 дни от подписването му и 2 дни преди изтичане на всеки следващ тридесетдневен период на плащане на текущото задължение, кредитополучателят следва да представя удостоверение за липса на задължения по чл. 87 ДОПК и удостоверение за настоящ адрес, като при неизпълнение се начислява неустойка в размер по 0,5 % от общия размер на усвоената и непогасена главница.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена от лице с необходимата квалификация.

Съгласно заключението на вещото лице предоставеният заем/кредитен лимит на ответника по процесния договор е в размер на 2 000 лв., като сумата е усвоена на 3 пъти, както следва: на 04.03.2022 г. - 1 000 лева; на 04.07.2022 г. - 300 лева; на 27.07.2022 г. - 700 лева. Ответникът е извършил плащания по договора в общ размер на 1 195,75 лв., както следва: на 05.04.2022 г. – 120 лв. и на 03.06.2022 г. – 1075,75 лв.

Със сумата от 1 195,75 лв., ищецът е погасил следните задължения: 1000 лв. главница; 55,93 лв. – директен дебит; 0,63 лв. – законна лихва; 36,45 лв. – договорна лихва; 14,20 лв. - неустойка за липса на удостоверение; 61,34 лв. - такса ангажимент фиксирана лихва; 13,00 лв. - такса по тарифа за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие; 14,20 лв. - удостоверение за липса на задължения. Според експерта неплатените задължения по процесния договор, като не се вземат предвид погасяването на начислените по договора задължения за директен дебит, неустойки за липса на удостоверение, такса ангажимент за фиксиран лихвен процент, такси по тарифа и удостоверение за липса на задължения са в размер на 1 064,74 лв., от които главница - 946,40 лева, законна лихва (03.03.2023 г. - 21.02.2024 г.) 118,34 лева.