Решение № 22727 от 15.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22727 гр. София, 15.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110111809 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от [фирма]. ([фирма]), регистрирано съобразно закона на щата Н. – С.А.Щ., с дружествен № С20010-****, представлявано от директора си Ст.М. срещу С. Б. К. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 5 000 щатски долара, получена от С. К. на 01.03.2018 г. при неосъществено основание за това – за изпълнение на бъдещи задължения във връзка с предстоящо сключване на договор за правно обслужване, изразяващи се в заплащане на бъдещи разходи към държавни органи и общини с оглед получаване от ищеца на разрешение за дейност по чл. 73 ЗКНВП, с която сума ответницата неоснователно се е обогатила, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума по ч. гр. дело № 12849/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.05.2022 г., съединен при условията на евентуалност с обратен осъдителен иск по чл. 219, ал. 3 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ГПК, предявен от С. Б. К. срещу А. Сименов Г. за заплащане на сумата от 7700 лева, представляваща сума, изтеглена от ищцата и получена от ответника, с която същият се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата.

Ищецът твърди, че на 01.03.2018 г. превел по специална банкова сметка, открита в [фирма] с титуляр ответницата С. К., в качеството й на лице, упражняващо адвокатска професия, сумата от 5000 щатски долара, предназначена за посрещане – заплащане от адв. К. на предстоящи разходи на [фирма]., ([фирма]) в страната – разноски към държавни органи и общини, свързани с бъдещата дейност на дружеството на територията на страната. Съгласно уговорката между страните преведената сума следвало да бъде използвана след писмено съгласуване с ищеца и потвърждение от представляващия дружеството – Ст.М.. Уточнява се, че страните се уговорили след превод на сумата ответницата да подготви и да изпрати на [фирма]., ([фирма]) проект на договор за правно обслужване, който да бъде подписан от дружеството, като до този момент сумата да бъде пазена от адвоката по специалната 1 клиентска сметка. Поддържа се, че паричните средства били предназначени за заплащане на бъдещи административни такси и разноски във връзка с издаване на ищеца на разрешение от министъра на здравеопазването за извършване на дейност по чл. 73 ЗКНВП в изпълнение на задълженията на ответницата по предстоящия договор. Посочва се, че по настояване на К. сумата била преведена предварително – преди сключване на договора за правно обслужване, в който впоследствие следвало да бъде уговорено и предназначението на предоставените парични средства, като бъдещи разходи, свързани с дейността на дружеството на територията на страната. В исковата молба се излагат твърдения, че между страните не е сключен договор за правно обслужване, ответницата не е изпратила проект на такъв до ищеца. Заявява се, че К. не е била овластена да разходва паричните средства, поради което и предвид неосъществяване на основанието, за което сумата е преведена – несключване на договора, дружеството отправило покана до ответната страна за връщане на сумата. Въпреки това не последвало плащане от К.. Ето защо, [фирма]. ([фирма]) подало заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 12849/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав, в хода на което в полза на дружеството и срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. С оглед дадени от съда указания във връзка с депозирано от длъжника възражение, ищецът предявява процесната установителна искова претенции. С тези съображения ищцовото дружество обоснова правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на иска. Намира за дължима и претендира и законната лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението в съда – 10.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата С. Б. К., чрез пълномощника си адв. Д., оспорва исковата претенция като неоснователна. Оспорва изложената от ищцовото дружество фактическа обстановка, като неотговаряща на действителната такава. Излага твърдения, че с представителя на дружеството-ищец провели кореспонденция по електронен път, започнала чрез отправено до нея искане през месец декември 2017 г. за осъществяване на адвокатска помощ и съдействие. Поддържа се, че представителя на [фирма]. ([фирма]) - Ст.М. извършвал дейност на територията на Република България чрез дружеството [фирма], като последното, заедно с [фирма]., били обединени за постигане на обща стопанска цел, съгласно договор за съвместна дейност от 01.12.2017 г. Твърди се, че на 18.01.2018 г. между [фирма], представлявано от Ст.М., същият в лично качество и ответницата С. К., като адвокат, бил сключен абонаментен договор за консултантска услуга. С нотариално заверено адвокатско пълномощно от 19.01.2018 г. с рег.

№ *** на подписа и рег. № *** на съдържанието на нотариус Д.К. с рег. № *** на НК и с район на действие РС – Троян, ответницата била надлежно упълномощена от [фирма] да го представлява пред множество институции за целите за снабдяване с разрешение за отглеждане на растения от рода на конопа. Поддържа, че в полза на ищеца било издадено разрешение от 23.04.2018 г., преведено и легализирано по искане на Ст.М.. С отговора на исковата молба ответницата не оспорва, че процесната сума е преведена по банковата й сметка, но твърди, че това е направено именно във връзка с издаване на разрешението, поради което К. не дължи връщане на сумата. Същата оспорва приложеното към исковата молба уведомление от 23.02.2018 г. да е стигнало до нея. Оспорва описаната от ищеца нотариална покана да й е връчена при отказ от 14.11.2023 г., а наред с това не става ясно от кого точно изхожда. Заявява, че след издаване на разрешението в полза на [фирма] и конкретно на 24.07.2018 г. К. се отказала от учредената й представителна власт. Поддържа се, че поради неизпълнение на задължението на дружеството да й заплати следващото й се адвокатско възнаграждение, същата потърсила защита на правата си по съдебен ред, във връзка с което било образувано гр. дело № 56314/2018 г. по описа на СРС, 88-ми състав.

Ответницата излага, че с отговор на нотариална покана от 13.11.2018 г. същата изпратила до 2

[фирма] отчет за изразходените средства на клиента. Наред с това се твърди, че в изпълнение на устно указание на Ст.М. – директор на ищцовото дружество, на 27.02.2018 г. и на 02.03.2018 г. част от изтеглените от К. парични суми от извършения превод от дружеството, а именно сумата от 4 000 лева, сумата от 8500 и сумата от 7 700 лева били предадени от нея на лицето Ст. А.М. за предоставени от същия консултантски услуги във връзка с процесното разрешение от 23.04.2018 г. Ето защо, ответницата счита, че точно е изпълнила възложената й от страна на ищеца работа и не се е обогатила за негова сметка, тъй като процесната парична сума не е останала в патримониума й, а е предадена, съответно в размер от 7 700 лева на посоченото лице. Излага, че в настоящата хипотеза е налице основание за превеждане на паричните средства по сметката на ответницата, произтичащо от правоотношението й с ищцовото дружество и свързаните с него лица [фирма] и Ст.М., както и, че сумата е използвана единствено в полза на същите. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените по делото разноски.

С определение от 07.02.2024 г. като трето лице – помагач на страната на ответницата С.

Б. К. е конституиран А. С. Г. и за разглеждане в настоящия процес е приет предявеният от С.

Б. К. срещу А. С. Г., при условията на евентуалност, обратен осъдителен иск по чл. 219, ал. 3 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ГПК за заплащане на сумата от 7 700 лева, представляваща сума, изтеглена от ищцата и получена от ответника, с която същият неоснователно се е обогатил за сметка на ищцата.

Ищцата по обратния иск твърди, че процесната парична сума от 5000 щ.д., след превалутирането й и след удръжка на дължимите банкови такси, е била изтеглена от нея и предадена именно на това лице – по устно указание на представляващия ищцовото дружество Ст.М. и по силата на абонаментния договор за консултантска услуга между [фирма] и С. Б. К.. Излага също, че основанието на предявения при условията на евентуалност обратен осъдителен иск срещу това лице е неоснователното му обогатяване с посочената сума за сметка на ищцата, в случай, че последната бъде осъдена да заплати сумата на ищеца, тъй като последната реално е постъпила в патримониума на А. С. Г. във връзка с ангажирането му от ищцовото дружество с консултантски услуги.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор подпомагащата страна А.

С. Г. оспорва като неоснователен и недоказан предявения главен установителен иск считайки за основателна насочената срещу него осъдителна претенция. Излага твърдения, че през месец декември 2017 г. започнал преговори с представляващия ищцовото дружество Ст. А.М. във връзка с предоставяне от страна на ответника Г. на консултантски услуги по повод издаване на разрешение за отглеждане на индустриален коноп в България. Посочва, че през месец януари 2018 г. А. Г. се срещнал лично със Ст.М., с когото постигнали съгласие Г. да извърши въпросните консултантски услуги, като едновременно с това да комуникира и с адв. С. К., отговаряща за издаването на разрешението. Излага се, че двамата постигнали и изричната уговорка Ст.М. да заплати на Г. за предоставените от него консултантски услуги, като преведе конкретната сума по адвокатската сметка на адв. К.. След посочената среща, на 02.03.2018 г. адв. К. уведомила Г., че на 01.03.2018 г. Ст.М. е превел по нейната сметка сумата от 5000 щатски долара, или 7 700 лева, превалутирани по курса на БНБ, поради което поискала веднага да му предаде посочената сума, тъй като била наясно за постигнатата уговорка между М. и Г.. Изтъква се, че още на същия ден К. предала на Г. сумата, за което същият подписал изрична разписка за получаването й. Ответникът по обратния иск твърди, че процесните 5 000 щатски долара са пряко обвързани с издаването на Разрешение № РД09-390/23.04.2018 г. и извършените в тази връзка консултантски услуги, а не с издаването на разрешение по чл. 73 ЗКНВП. Подчертава, че сумата от 7 700 лева му е предадена от адв. К. по изрично нареждане и със съгласието на Ст.М., въз основа на по-рано постигнатата уговорка между последния и Г.. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на предявения от ищцовото дружество иск срещу С. К.. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

3

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По главния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД този, който е получил нещо с оглед на неосъществено основание, е длъжен да го върне.

Касае се за хипотеза на предаване, съответно получаване на нещо с оглед осъществяването на едно бъдещо основание за това, което обаче не се е осъществило, т.е. към момента на имущественото разместване правното основание за това не е напълно завършено. Неговото окончателно завършване обикновено е в зависимост от осъществяването на едно бъдещо отлагателно условие и когато това условие не се реализира, основанието като цяло се счита за неосъществено. Плащане при неосъществено основание е налице и когато плащането е извършено с оглед сключването на един бъдещ договор между страните, която двустранна сделка впоследствие не е осъществена.