Решение № 4013 от 26.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4013 гр. София, 26.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ АНД. КРУШАРСКИ при участието на секретаря ЙОАНА К. ДОЛДУРОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ АНД. КРУШАРСКИ Административно наказателно дело № 20211110212648 по описа за 2021 година

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 26.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд – Наказателно отделение, I – ви състав , в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ КРУШАРСКИ

1 и при участието на секретаря Йоана Долдурова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 12648 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е наказателно постановление № 21-4332-015635 от 27.01.2021 г., издадено от началника на отдел „Пътна полиция” – СДВР, с което на Л. В. Б. му е наложена глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 23, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон.

С оглед на това се иска отмяна на атакуваното НП.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят и неговият процесуален представител, редовно призовани, не се явяват и не изразяват допълнително становище по делото.

АНО, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по делото.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства съображенията на страните, приема за установено следното: и

Жалбата е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок.

На 17.07.2021 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че на същата дата, около 13:31 часа в гр. София, на бул. Генерал Скобелев, като водач на лек автомобил Рено Меган с рег. № ***, управлявал същия с посока на движение от бул.

Стамболийски към ул. Позитано, и до Мол София, поради недостатъчно разстояние реализира ПТП в рязко спрелия пред него лек автомобил Мерцедес с рег. № *** – нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на първото нарушение и при идентичност правната му квалификация на двете нарушения, на основание чл. 53 от ЗАНН, на жалбоподателя му е наложена 2 глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 23, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Преди да се занимае с анализа на доказателствената съвкупност събрана по делото, съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип на презумпцията за невиновност. В този смисъл е и ППВС № 10/1973 г., т. 7, които разрешения са актуални и днес и от които съдът не намира основание да отстъпи. Да се приеме обратното, означава да се размести доказателствената тежест, а това води до там обвиненото лице да доказва своята невинност, което е пряко и драстично нарушение на презумпцията за невиновност, уредена в чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България, чл. 6, пар. 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), както и чл. 3 и чл. 6 от Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г., относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство.

Съдът намира че приетите за установени по-горе фактически положения, за извършено ПТП между двата автомобила, авторството на деянието, както и механизма на ПТП, се установяват от наличната по делото доказателствена съвкупност: показанията на свидетеля В. К. и писмените доказателства по делото (л. 10-13 от делото). Доказателствените източници относно всички тези обстоятелства са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, поради което съдът ги кредитира като достоверни.

С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при издаване на наказателното постановление (НП), не са допуснати нарушения на процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.

3

От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и място, жалбоподателят е извършил, както от обективна, така и от субективна страна, нарушение на чл. 23, ал. 1, вр. чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП, като поради неспазване на необходимата дистанция е предизвикал ПТП с движещия се пред него лек автомобил, който е спрял рязко.

Нарушението е извършено с форма на вината небрежност – деецът не е предвиждал общественоопасните последици (настъпването на ПТП), но е бил длъжен и е могъл да го стори, особено ако беше съобразил поведението си с вменената като нарушена разпоредба на ЗДвП.

Съдът намира за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че той не е успял да спре, защото автомобилът пред него е спрял рязко, а в същото време неговото внимание е било отвлечено от паднала на пътя ламарина, която е ударила движещия се пред него автомобил. Разпоредбата на чл. 23, ал.

1 от ЗДвП, е повече от категорична и вменява задължение на водача, да спазва такава дистанция, от движещото се пред него превозно средство, че да избегне удар в него, даже и когато това превозно средство намали скоростта или спре рязко, като законът не се интересува от причината, поради която това превозно средство е спряло. Задължението на водача, движещ се отзад е абсолютно и не може да отпадне, защото вниманието му е било разсеяно от някакво непредвидено препятствие на пътя. Законовата формулировка на вменената разпоредба е именно такава, точно защото тя имплицитно съдържа в себе си и тази хипотеза (на внезапно възникнало препятствие на пътя), чрез която жалбоподателят се опитва безуспешно да се екскулпира. Поради тези съображения, по пренценка на настоящата инстанция, това възражение се явява неоснователно и като такова беше отхвърлено от съда.

При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО е наложил глоба в предвидения от закона размер, която е абсолютно определена, поради което не може да бъде намалявана от съда.

В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението (в резултат на него е било увредено чуждо имущество) и на нарушителя (за същия не се установени, нито многобройни, нито е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което да сочи на нетипично ниска обществена опасност;

4 такова обстоятелство не е и внезапно появилия се предмет на пътя, предизвикал внезапното спиране на увредения автомобил – тъй като това е типичната ситуация, която урежда чл. 23, ал. 1 от ЗДвП) , както и от другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива нарушения, т.е. не е налице маловажен случай.

С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното постановление, като правилно - законосъобразно и обосновано, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-015635 от 27.01.2021 г., издадено от началника на отдел „Пътна полиция” – СДВР, с което на Л. В. Б. му е наложена глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 23, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Софияград в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5