Решение № 227 от 17.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. София, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20231100500782 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 12502 от 09.11.2022 г. по гр.д. № 73751/2021 г. на Софийски районен съд, 168 състав, е признато за установено, че Н. Н. Б., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл.422 от ГПК, вр. с чл. 79 от ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 3085,23 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м.11.2018 г. м.04.2020 г. в имот, находящ се в гр. София, бул. „*******, ап. 9 с абонатен №205059, сумата от 505,35 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 28.06.2021г., както и сумата от 30.42 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 06.2018 г. до м.04.2020 г. ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 20.07.2021 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №42484/2021 г„ по описа на СРС, 168 състав.

Н. Н. Б., ЕГН **********, е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 210,50 лева - разноски в първоинстанционното производство и сумата от 92,14 лева - разноски в заповедното производство, а „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* е осъдена да заплати на Н. Н. Б. ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 477,74 лева разноски по делото.

1

С горепосочения съдебен акт е отхвърлен искът на „Т.С.“ ЕАД по чл.

422, ал. 1 вр. чл. 79 от ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 от ЗЕ за незаплатена топлинна енергия за сумата над 3085,23 лева до 3675,76 лева и за периода м.05.2018 г. м.10.2018г. вкл. като погасен по давност, и за разликата до 8039,86 лева като неоснователен, както и исковете по чл. чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забава върху задължението за топлинна енергия за сумата над 505,35 лева до предявения размер от 1102,97 лева и за сумата от 5,40 лева, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 28.06.2021г.

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на въззивна жалба с вх. № 290158/29.12.2022г., подадена от ответника Н. Н. Б., с която е обжалвал решението на районния съд в частта, с която е признато за установено, че дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 3085,23 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м.11.2018 г. - м.04.2020 г. в имот, находящ се в гр. София, бул. „*******, ап. 9 с абонатен №205059, сумата от 505,35 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 28.06.2021г., както и сумата от 30.42 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 06.2018 г. до м.04.2020 г. ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 20.07.2021 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №42484/2021 г„ по описа на СРС, 168 състав, както и в частта, с която е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 210,50 лева - разноски в първоинстанционното производство и сумата от 92,14 лева - разноски в заповедното производство.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Въззивникът счита, че в хода на първоинстанционното производство не е бил установен размерът на реално потребената топлинна енергия за БГВ за периода м.05.2018г. – м.04.2019г., тъй като не е следвало същата да бъде начислявана на база служебен отчет въз основа на чл.69, ал.2, т.2 от Наредба № 16-334/06.04.2007г. поради обстоятелството, че по време на този период е бил редовно осигуряван достъп до имота. Допълнил е, че дори и да са били налице основанията за прилагане на чл.69, ал.2, т.2 от Наредбата за служебно определяне на топлинна енергия, то в случая това не е следвало да бъде правено на база четирима обитатели, тъй като в хода на делото не са били събрани доказателства, от които да се установи, че именно това е бил броят на лицата, обитавали процесното жилище. Изложени са оплаквания още, че не е бил установен и размерът на потребената топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация. В тази връзка жалбоподателят изтъква, че е налице несъответствие между пълния отопляем обем на процесния имот, 2 който вещото лице след запознаване с релевантната документация при изготвяне на СТЕ е посочило, че възлиза на 273 куб.метра, и пълния отопляем обем на имота от 280 куб.метра, посочен в издаваните фактури и изравнителни сметки и служещ като база за изчисляване от страна на ищеца на дължимата топлинна енергия. Освен това към исковата молба не били представени фактури, а единствено съобщения към фактури, като тези документи не били подписани от служител, не сочели абонатен номер, адрес и титуляр на партидата, фактурите не присъствали в дневниците с продажби на „Т.С.“ ЕАД. На следващо място, навени са доводи, че абонатната станция не отговаря на техническите изисквания и не е била въведена в експлоатация, поради което отчитането е било необективно. Освен това водомерите не били преминали метрологични проверки. Оспорено е и наличието на облигационно правоотношение между ищеца и ответника по продажба на топлинна енергия, тъй като не били представени доказателства, в т.ч. и писмен договор за присъединяване на етажната собственост към топлопреносната мрежа.

Липсвал още и сключен договор между етажната собственост и „Т.С.“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение, тъй като срокът му на действие по 5г. е изтекъл. Въззивникът е изложил оплакване още, че общите условия на ищеца съдържат неравноправни клаузи и противоречат на изискванията на ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г., поради невъзможността на потребителя да влияе върху тяхното съдържание.

Не се дължала лихва за забава, тъй като ответникът не бил уведомен за издаването на фактурите, нито му била изпратена покана, поради което не е изпаднал и в забава. Лихва се дължала само ако е уговорена, а в случая се касаело и за прогнозни стойности на топлинна енергия. На последно място е изложено оплакване, че районният съд неправилно не се е произнесъл по възражението за изтекла погасителна давност за вземанията на „Т.С.“ ЕАД за дялово разпределение. Счита, че като погасени по давност следва да се приемат сумите за дялово разпределение за периода от м.06.2018г. до м.10.2018г. Така мотивиран, въззивникът моли решението в обжалваната част да бъде отменено, а предявените искове отхвърлени. Претендира и разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, като я оспорва като неоснователна.

Счита, че решението в обжалваните части е правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Страната претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба.

Решението не е обжалвано в частта, с която е отхвърлен искът на „Т.С.“ ЕАД по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 79 от ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 от ЗЕ за незаплатена топлинна енергия за сумата над 3085,23 лева до 3675,76 лева и за периода м.05.2018 г. - м. 10.2018г. вкл. като погасен по давност, и за разликата до 8039,86 лева като неоснователен, както и исковете по чл. чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забава върху задължението за топлинна енергия за сумата над 505,35 лева до предявения размер от 1102,97 3 лева и за сумата от 5,40 лева, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 31.07.2018г. до 28.06.2021г ., поради което в тази част не е предмет на проверка от настоящата инстанция.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 114863/23.12.2021г. на ищеца „Т.С.“ ЕАД, с която е предявил срещу ответника Н. Н. Б. обективно съединени искове с правно основание основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 8039.86 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м.05.2018г. - м.04.2020г. в имот, находящ се в гр. София, бул. „*******, ап. 9 с абонатен №2050059, сумата от 1102.97 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 28.06.2021г., сумата от 30.42 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.

06.2018 г. до м.04.2020г. и сумата от 5.40 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 31.07.2018г. до 28.06.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 20.07.2021 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №42484/2021 г„ по описа на СРС, 168 състав.

Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Ответникът бил собственик на топлоснабден недвижим имот с административен адрес: гр. София, район „Възраждане“, бул. „*******, като правото на собственост било придобито от него по силата на наследствено правоприемство след смъртта на баща му – Н.Н. Б.. В изпълнение на задълженията си по възникналото правоотношение, както и съгласно общите условия, ответникът доставял топлинна енергия през процесния период, но купувачът не я заплатил. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като след изтичането на този срок длъжникът изпадал в забава. Допълнил е, че в сградата, в която се намира процесният имот, се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Н. Н. Б. е подал отговор за 4 исковата молба, като оспорва предявените срещу него искове като неоснователни. Твърди, че не е ползвател на топлинна енергия и не е собственик на процесния имот, поради което не следва да отговаря за процесиите вземания. От молба-декларация № 645/14.01.2023г. се установявало, че в процесния имот било прекратено топлоснабяването и водоснабдяването, поради което неговият наследодател, придобил имота въз основа на НА № 70, том 4 XXXII, дело № 17676/1992г., не е бил в облигационни правоотношения с ищеца. С договор за замяна, обективиран в нотариален акт № 46, том II, рег. № 4647, дело № 203/2020г. от 31.08.2020г., ответникът се разпоредил с процесното жилище. Представената от ищеца декларация за откриване на партида на била подписана от него и нямала дата.

Позовава се на изтекла в негова полза кратка погасителна давност. Поддържа, че в жилището никога не е имало отоплителни тела и топломери на тях, за което е удостоверено в изготвени от ФДР документи. Не били представени фактури, които да са подписани от него, както и че не ставало ясно кога са поставени топломери в имота. Счита договора, сключен при общи условия, за неравноправен и нищожен. С предходно постановени съдебни решения претенциите на ищеца са бил отхвърляни като неоснователни.