Решение № 6321 от 07.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6321 гр. София, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора И.ова при участието на секретаря Юлия С. Д.а Асенова като разгледа докладваното от Теодора И.ова Въззивно гражданско дело № 20221100509385 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца „АЛД А.“ ЕООД, чрез адв. И. Ч., срещу решение № 20047074 от 11.07.2022 г. по гр.д. № 22630/2021 г. на СРС, ГО, 178 състав, с което е отхвърлен предявеният от „АЛД А.“ ЕООД против „ЗД Б.И.“ АД иск правно основание на основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 332,23 лв., включваща 302,23 лв. дължимо застрахователно обезщетение по застрахователна полица № Е******* за претърпени от ищеца имуществени вреди, причинени му вследствие на настъпило на 21.09.2018 г. ПТП със собствения му лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, рег. № *******, и 30 лв. разходи за остойностяване на щетите, ведно със законната лихва от 20.04.2021 г. (предявяване на иска) до окончателното й изплащане.

С въззивната жалба се твърди неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост на извода на съда, че е била налице хипотезата на чл. 3.7.2 от Общите условия към договора за имуществена застраховка „Автокаско“, даваща възможност на застрахователя да откаже изплащане на застрахования на претендираното застрахователно обезщетение. Твърди се, че цитираната норма не е приложима, тъй като не е доказано предходно заведените от ищеца при ответника щети по отношение на процесния автомобил да са били изплатени или отстранени от застрахователя. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Претендират се съдебни разноски за двете инстанции, включително и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

С отговора на въззивната жалба, подаден от ответника „ЗД Б.И.“ АД, чрез юрк. Г.И., се поддържа правилност на първоинстанционното решение и се иска неговото потвърждаване. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Фактическият състав на чл. 405, ал. 1 КЗ, ангажиращ отговорността на застрахователя по имуществена застраховка „Автокаско“, включва наличие на следните елементи: 1) действително застрахователно правоотношение между ищеца и застрахователя по имуществена застраховка „Автокаско“; 2) настъпване, в рамките на действие на застрахователния договор, на застрахователното събитие, представляващо покрит застрахователен риск; 3) изправност на ищеца като страна по договора за застраховка; 4) настъпване на вреди за застрахованото лице и техния размер; 5) причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и претърпените вреди.

В случая посочените предпоставки за уважаване на иска са налице. С доклада по чл.

146 ГПК първоинстанционният съд е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието на действително застрахователно правоотношение между ищеца и ответника по имуществена застраховка „Автокаско“, застрахователна полица № Е*******; настъпване, в рамките на действие на застрахователния договор, на 21.09.2018 г., на застрахователното събитие, представляващо покрит застрахователен риск ПТП с предмета на застраховката лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, рег. № *******; настъпване на вреди за застрахованото лице – увреждане на предна броня на автомобила; причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и претърпените вреди. Размерът на обезщетението следва да се определи съобразно стойността за възстановяване на автомобила, изчислена на база средни пазарни цени към настъпване на произшествието (чл. 386, ал. 2 КЗ), която стойност в случая възлиза на 144,78 лв., съгласно заключението на автотехническата експертиза, което настоящият състав кредитира като пълно, ясно и обосновано.

Не е налице и хипотезата на чл. 3.7.2 от Общите условия към договора за имуществена застраховка „Автокаско“ (ОУ), пораждаща за застрахователя право да откаже изплащане на застрахования на претендираното застрахователно обезщетение. Съгласно чл.

3.7.2 ОУ застрахователят обезщетява до два пъти през срока на действие на застраховката щети по основните външни корпусни детайли (броня, калник, преден/заден капак, панел, страница, таван, стъкла, огледала и стандартно монтирани осветителни тела), но не повече от осем външни основни корпусни детайли сумарно по двете претенции. Тази клауза следва да се тълкува в смисъл, че застрахователят е длъжен да изплати обезщетения за щети по 2 основните външни корпусни детайли до два пъти през срока на действие на договора и до осем външни корпусни детайли сумарно по двете претенции, а не в смисъл, че се освобождава от задължението за плащане в случай на завеждане на повече от две щети за повече от осем детайла. Тоест от значение е фактът на заплащане на обезщетение, а не завеждането на щета.

В случая е видно от приетите като писмени доказателства уведомление за щета от 19.09.2018 г. (без номер), уведомление за щета № **********/ 19.09.2018 г., уведомление за щета № 1803029/ 20.09.2018 г., уведомление за щета № 1803029554/ 21.09.2018 г., опис на щета № 1803029263/19.09.2018 г., 2 бр. описи на щета № 1803029263/19.09.2018 г., опис на щета № **********/19.09.2018 г., опис на щета № **********/20.09.2018 г., опис на щета № 1803029554/21.09.2018 г., че по отношение на лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, рег. № *******, при ответното дружество, в рамките на действие на застрахователния договор № Е*******, са били заведени 4 бр. щети, като процесната е четвъртата поред, с увредени общо 9 корпусни детайла – рамка на леви врати, преден капак, таван, десен ъгъл на задна броня, спойлер на задна броня, лява задна врата, панел заден ляв калник, предна броня, спойлер на предна броня. Застрахователят обаче не е обезщетил ищеца по нито една от четирите заведени щети. Това обстоятелство е признато с молба от 26.10.2021 г., подадена от процесуалния представител на ответника. Признанието има доказателствена стойност, тъй като се отнася до неблагоприятен за признаващата го страна факт. По тези съображения следва да се приеме, че за застрахователя не е възникнала възможността да откаже изплащане на застрахования на претендираното от него застрахователно обезщетение във връзка с последно заведената щета № 1803029554/21.09.2018 г.

Искът за присъждане на сумата 30 лв. – обезщетение за направени разходи за остойностяване на щетите, представляващи възнаграждение за изготвяне на независима експертна оценка, е неоснователен. Разпоредбата на чл. 405 КЗ не предвижда задължение на застрахователя по застраховка „Каско“ за заплаща на застрахования направени от последния разноски за възнаграждение за изготвяне на независима експертна оценка.

Поради частично съвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, първоинстанционното решение ще следва да бъде отменено в частта, с която искът е отхвърлен за сумата 144,78 лв., както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за първата инстанция над сумата 140 лв. до сумата 250 лв., вместо което бъде постановено решение, с което искът по чл. 405 КЗ бъде уважен за сумата 144,78 лв., ведно със законната лихва върху същата, считано от 20.04.2021 г. (подаване на исковата молба) до окончателното й изплащане. В останалите части първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото ответникът „ЗД Б.И.“ АД следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ищеца „АЛД А.“ ЕООД сумата 404,80 лв. част от разноските, направени при разглеждане на делото пред двете инстанции, съответна на уважената част от иска. Ищецът „АЛД А.“ ЕООД следва да бъде осъден, на основание чл.

78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, да заплати на ответника „ЗД Б.И.“ АД сумата 100 лв. юрисконсултско 3 възнаграждение за процесуално представителство на дружеството пред настоящата инстанция, определена съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 20047074 от 11.07.2022 г. по гр.д. № 22630/2021 г. на СРС, ГО, 178 състав., в частта, с която предявеният от „АЛД А.“ ЕООД против „ЗД Б.И.“ АД иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 332,23 лв., включваща 302,23 лв. дължимо застрахователно обезщетение по застрахователна полица № Е******* за претърпени от ищеца имуществени вреди, причинени му вследствие на настъпило на 21.09.2018 г. пътнотранспортно произшествие със собствения му лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, рег. № *******, и 30 лв. разходи за остойностяване на щетите, ведно със законната лихва от 20.04.2021 г. (предявяване на иска) до окончателното й изплащане, е отхвърлен за сумата 144,78 лв. дължимо застрахователно обезщетение по застрахователна полица № Е******* за претърпени от ищеца имуществени вреди, причинени му вследствие на настъпило на 21.09.2018 г. пътнотранспортно произшествие със собствения му лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, рег. № *******, както и в частта, с която „АЛД А.“ ЕООД е осъдено да заплати на „ЗД Б.И.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски за първата инстанция над сумата 140 лв. до сумата 250 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, да заплати на „АЛД А.“ ЕООД, ЕИК *******, сумата 144,78 лв. дължимо застрахователно обезщетение по застрахователна полица № Е******* за претърпени от ищеца имуществени вреди, причинени му вследствие на настъпило на 21.09.2018 г. пътнотранспортно произшествие със собствения му лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, рег. № *******.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20047074 от 11.07.2022 г. по гр.д. № 22630/2021 г. на СРС, ГО, 178 състав, в останалата част.

ОСЪЖДА „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК *******, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „АЛД А.“ ЕООД, ЕИК *******, сумата 404,80 лв. част от разноските, направени при разглеждане на делото пред двете инстанции, съответна на уважената част от иска.

ОСЪЖДА „АЛД А.“ ЕООД, ЕИК *******, на осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. чл.

25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, да заплати на „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК *******, сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5