Определение № 4569 от 07.12.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2556/2022
- Вид
- Определение № 4569
- Подписан
- 07.12.2022
- В сила
- 07.12.2022
- Състав
- Деспина Георгиева Георгиева, Златина Иванова Кавърджикова, Иванка Димитрова Дрингова
Цитирани разпоредби
- чл.2 ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5 ал.1 т.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.9 · Закон за защита от домашното насилие
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4569 гр. Варна, 07.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Деспина Г. Георгиева
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20223100502556 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, образувано по жалба вх.№ 69428/ 11.10.2022г от Х. М. М. ЕГН **********, действаща в лично качество и като майка и законен представител на децата З.
С. М. ЕГН ********** и С. С. М. ЕГН ********** с местожителство на Х. М. М. и детето С. Сл.М.: гр.Варна, КРИЗИСЕН ЦЕНТЪР и с местоживеене на детето З. С. М.: гр.Варна бул.“..........., чрез адв. Св.С. от АК-Варна ул.“.........., против: решението на ВРС-48с-в № 2914/29.09.2022г по гр.д.№ 11894/ 2022, в частта му, с която е отхвърлена молбата й Счита същото за неправилно, порочно и постановено при нарушаване на материалния закон, като излага следните съображения:
1/ макар и правилно да е анализирал събраните по делото писмени и гласни доказателства, РС е постановил съдебния си акт в обжалваната част в нарушение на императивна норма на материалния закон: от една страна изцяло е пренебрегнал императивната норма на чл.2 ал.2 ЗЗДН, която гласи, че „за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие“, а от друга страна, макар да е приел, че е бил осъществен акт на физическо насилие над детето З. Сл.М., род.2015г, и нанесени физически травми на детето, молбата в тази част е била оставена без уважение молбата.
Поради това моли за отмяна на решението в неговата отхврълителна част, като вместо него бъдат постановени мерки за защита на осн.чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН чрез налагане на забрана на ответника да приближава всички молители, а майката – и по местоработата й.
В обобщение на изложеното в жалбата оплакване може да се посочи, че същото се свежда до вътрешно логическо противоречие в мотивите на съда – посочено е, че ответникът не ангажира доказателства, които да опровергават доказателствена сила на 1 представената от молителката декларация по чл.9 ЗЗДН, като от ответника извършените актове се потвърждават и от анализа на събраните доказателства.
Същевременно РС е приел, че актовете на осъществено психическо, емоционално и физическо домашно насилие били проява на обтегнати отношения по повод семейни недоразумения и не оправдавало поведението на ответника, като налагането на исканата мярка би ограничило неоснователно възможността на бащата да контактува с децата..., а ограничаването на допуска до местоработата на молителката би се ограничило прекалено правата на ответника.
С така постановеното решение РС изцяло е пренебрегнал един специален закон, който има за цел да защити жертвите от домашно насилие, а не да ограничава правата на извършителите на домашно насилие, т.е. целта на ЗЗДН е защита.
В конкретния случай се търси защита и по отношение на малолетните деца, спрямо едно от които е осъществен и акт на физическо насилие.
Поради изложеното моли за уважаването на жалбата й.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника по молбата С. И. М. ЕГН **********, с адрес: с.Каранци ......, общ.Полски Тръмбеш, обл.В.Търново, чрез адв.Мих.М. от АК- Велико Търново, със становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване решението на ВРС. Счита, че правилно и съобразно недоказаните твърдения на молителката е постановил законосъобразно решение, въпреки че, по негово мнение, дори и наложената мярка спрямо да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Х. Мар.М. и децата З. и С. била пресилена и ненужна.
Както станало известно, между С. М. и молителката - негова съпруга Х. М. М., пред ВТРС имало висящо дело за развод по исков ред, образувано по подадената от въззиваемия ИМ.
Предвид това компетентен да се произнесе относно режима и начина на отношенията между родителите и децата е РС-В.Търново, а не РС-Варна в настоящото производство..
Заявява, че няма да сочи нови доказателства предвид ограничения характер на производствата по ЗЗДН, въпреки наличието на достоверни данни за непристойно и противозаконно поведение на Х. Мар.М. спрямо въззиваемия, документирани от компетентни органи, в периода от 27.09.2022г - датата на провеждане на заседанието по делото пред РС-Варна, до настоящия момент.
Въззивната жалба е депозирана в срок от легитимирани страни и срещу подлежащи на обжалване съдебен акт.
Страните нямат заявени искания по доказателствата, нито са налице хипотезите на т.1, 2 и 3 от ТР № 1/2013 на ОСГТК, налагащи даване указания на страните по правната квалификация на иска, разпределение на доказателствената тежест и възможност за ангажиране на доказателства, респ. служебно събиране на такива.
Ето защо, жалбите заедно с писмените отговори следва да бъдат насрочени за разглеждане в о.с.з.
2
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане на въззивната жалба в о.с.з. н а 13.12.2022г от 14.00ч, за която дата и час да се призоват страните чрез техните процесуални представители, вкл. и по телефона.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3