Присъда № 123 от 20.03.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ по присъда №123 от 20.03.2023 г. по НОХД № 1619/2022 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав:

Производството пред настоящата инстанция е образувано по внесен обвинителен акт срещу Х К. Ж. за това, че на 10.11.2021 г. в около 22:30 часа в гр.С, ж.к.С г, ул. „В Б” , ап. е отнел чужда (собственост на А. Х. К.) движима вещ - мобилен телефон марка „Ейпъл” модел”Айфон 12 Про”, с ИМЕЙ: , на стойност 1 537,50 лв. от владението на А. Х. К., без негово съгласие, с намерението противозаконно да го присвои – престъпление по чл.194 ал.1 НК.

Съдебното производство се проведе по общия ред.

ПострадА.ят А. Х. К. не пожела да бъде конституиран като ЧО/ГИ по делото.

В хода на съдебните прения, представителят на Софийска районна прокуратура поддържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт по отношение на подсъдимия. Изразява становище, че формираната доказателствена съвкупност, по безспорен и достатъчно убедителен начин установява авторството и съставомерността на вмененото на Ж. престъпление. От показанията на свидетелите А. Х. К., М. В. и М. Н. се установява, че именно подсъдимият е взел телефона на пострадА.я, като моли съда да кредитира с доверие показанията на свидетелите, дадени пред орган на ДП, тъй като същите са били в близък период от време, считано от деянието. Показанията на свидетеля А Ч. са изключително важни, тъй като макар същият да не е имал пряка видимост към действията на подсъдимия, ясно го е чул да казва, че телефонът трябва да се вземе. В тази насока са и показанията на свидетелката Р. С.. Предлага на съда да не кредитира показанията на свидетелка А. С., дадени в хода на съдебното следствие, а само тези от ДП. От значение за делото са и показанията на видетеля К., на който подсъдимият е продал вещта за сумата от 200 лв., а той от своя страна я е предал в полицията с протокол за доброволно предаване, в който също е отразил това обстоятелсто. Пледира за постановяването на осъдителна присъда с налагане на наказание в размер на пет месеца лишаване от лишаване от свобода с приложение на института на чл.66 ал.1 НК за срок от 1 три години, като в тежест на подсъдимия, следва съдът да присъди и сторените в производството разноски.

Защитникът на подсъдимия Ж. - адв. П.-САК излага доводи, че в зала свидетелите са дА. различни интерпретации на станалото на процесната дата, като показанията им в голяма степен се различават от фактическата обстановка, изложена от СРП в обвинителния акт. НА.це са както противоречия между заявеното от всеки един от тях, така и вътрешни противоречия в показанията им. Излага доводи, че поо време на инцидента С., М., А., Р. и Ангел са били в кухнята и са нямА. каквато и да било възможност да възприемат какво се случва в другата стая – хол, където се твърди, че е станало сбиване и е нанА. побой на свидетеля А. Х. К.. Освен подсъдимия и А. К., в тази стая са били и свидетелите Н. и А. Различия в показанията на тези очевидци започват още от часа на инцидента, който вариара от 22.30 до 00.30 часа, така също и по отношение на причината тези всички лица и най-вече К. се намират в този апартамент. Твърди, че версиите варират от игра на карти, порно, възможна употреба на наркотици и т.н. Излага доводи, че противоречия са нА.це и по отношение на местонахождението на процесния телефон. На първо място, не стана ясно къде е бил телефонът още при влизането на К. в стаята – държал ли го е, в джоба ли му е бил, а впоследствие и къде е намерен същият – под масата, на масата или другаде.

Свидетелят С. твърди, че телефонът е бил на масата, но Н. е категоричен, че го е видял в джоба на А. К.. Има и твърдения, че телефонът е бил в коидора. В показанията си пред съда С. казва: „Нищо не е станало, нищо не съм видял, нищо не съм чул. От Марти знам за телефона, а полицаите говориха за изгубен, откраднат, изчезнал или забравен телефон. Свидетелят Н. заявява:

„Кристиян подаде телефона на А.“, а така също твърди: „Впоследствие разбрах, че парите са от продажбата на телефона, но го разбрах от Марти”.

Казва, че „телефонът приличал на същият телефон, който А. държал при влизането си”, но пък Н. твърди, че този телефон е бил в джоба на К.. Твърди също, че бил предложил да върнат телефона на К., но пък разпитаният като свидетел негов брат заявява, че никой от присъстващите не е предлагал да връщат телефона на А., дори свидетелят М. искал „да го метне през прозореца, защото А. заслужавал и повече от това”. Свидетелят М. заявява, че А. е носил телефон - скъп айфон в джоба си, като го е изпуснал, когато се били, респ. когато е бягал от апартамента. В същото време собственикът на телефона – А. казва: „На влизане в жилището телефонът ми беше в джоба и след това не знам какво се е случило с него, не съм го изваждал от джоба и не съм го оставял никъде в апратамента. Аз не съм сядал да вадя телефона”. А. е категоричен в разпита си пред съда, като казва: „Категорично заявавам, че не съм оставял телефона в апартамента.”. Най-важният момент от разпита на пострадА.я е момента, в който той отговаря на въпроса кога е установил липсата на телефона си. Той заявява, че изобщо не е знаел къде се намира телефона му, заявява: „Гледах дА. телефонът не е паднал някъде между седалките в колата”. Това води до единствената логична възможност, а 2 именно – че А. К. е изгубил телефона си. Това означава, че подсъдимият никога не е отнемал вещта от владението на пострадА.я, респ. не е виновен по повдигнатото обвинение. Защитата излага доводи, че голяма част от свидетелите признават, че знаят за инцидента един от друг, а не са преки очевидци, като едва след като полицаите са дошли в апартамента, те са разбрА. какво се е случило, което води до компрометиране на показанията ми, тъй като не са били преки очевидци.

От друга страна, не се установява по делото подсъдимият въобще да е знаел чий е телефона, тъй като този апартамент е бил място за сбирки на различни младежи, вкл. и непознати за разпитаните свидетели. НА.це е драстично разминаване между часовете на деянието, което се твърди, че е извършено от подсъдимия. Самият пострадал А. К. в с.з. не можа да бъде точен в колко часа и на коя дата се случил инцидента в апартамента.

Защитата твърди, че деянието, което евентуално е съставомерно, е различно от това, в което е обвинен подсъдимия, тъй като не е нА.це отнемане от владение на вещ, като в тази връзка е и съдебната практика - Постановление №6 от 26.04.1971 г. по наказателно дело №3/71 г. на Пленума на ВС, където е посочено, че загубената вещ не може да е предмет на престъпление, тъй като в когато владелецът е загубил вещта, той се е лишил от владението върху нея.

Т.е., ако подсъдимият се е разпоредил с вещта, то това би му навлякло единствено отговорност по чл.207 НК, но не и такава по чл.194 ал.1 НК, тъй като съставът на кражбата предвижда вещта да бъде отнета от владението на другиго, а такова отнемане в конкретния случай липсва.

Предлага на съда да признае подсъдимия Х. Ж., за невиновен по обвинението повдигнато от СРП.

В правото си на лична защита подсъдимият Ж. моли съда да се съобрази със заявеното от адв. П., като пита съда: ”Ако някой намери на земята 20 лв., на кого са тези пари?”.

В последната си дума, подсъдимият Ж. заявава, че е невинен и моли съда да постанови оправдателна присъда.

Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и при условията на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Х. К. Ж. е роден на г. в гр. С. Живее в с.гр., ж.к. «Ф ж», ул. «П п» бл.

, ет. ап. . Същият със средно образование, неженен, към момента студент във В в у „Н. Й.

В“, неосъждан. Приятелите му го наричат „Иката”.

Свидетелят М. Л. Н. живеел под наем от 01.11.2021 г. в жилище, 3 находящо се в ж.к. „С г“, в гр. С, ул. „В Б“ , ап. , срещу заведение „Клуб 35“.

В апартамента идвА. на гости, преспивА. и си тръгвА., когато пожелаят различни младежи и девойки. Почти ежедневно там прекарА. времето си свидетелите М. Н. В., А Р Ч. и неговата приятелка Р. П. С., подсъдимият Ж. и неговата приятелка към онзи момент – свидетелката А. А. С., свидетелите Н.

Б. П. и С. И. К..

ПострадА.ят А. Х. К. бил доведен в апартамента от свидетеля Ч., който той познавал отпреди.

На 09.11.2021 г., докато били в апартамента, пострадА.ят К. пожелал да има интимни отношения със свидетелката А. С., на което тя се възпротивила. Не споделила с подсъдимия за случилото се, но разказала за станалото на своите приятели, които пък съобщили на подсъдимия. Ж. решил да даде урок на свидетеля К..

На следващия ден, 10.11.2021 г., около 20:30 ч. в апартамента се намирА. свидетелите М. Л. Н., А Р Ч., А. А. С., Р. П. С., М. В, С. И. К.. Малко след 22.00 часа в жилището пристигнА. подсъдимият Ж., придружен от свидетеля Н. Б. П. и три неустановени по делото лица от мъжки пол.

Свидетелят АР Ч. привидно поканил пострадА.я К. на гости, като същият бързо се отзовал на поканата. Преди пострадА.ят да влезе в апартамента, свидетелите М. Л. Н., А. А.

С., Р. П. С., С. И. К. влезли в кухнята и затворили вратата. По този начин те нямА. видимост към хола, но пък чувА. добре. Свидетеля М. Н. В. пък се затворил в тоалетната на апартамента. В хола останА. подсъдимият Ж., свидетелите А. Р. Ч. и Н. Б. П., както и трите неустановени по делото младежи, всички въоръжени с боксове, палки и амортисьор.

Още при влизането на К. в апартамента, около 22.30 часа, той бил посрещнат с множество удари, нанесени от тримата неустановени по делото лица, подсъдимият Ж. и свидетелят Н. П..

При побоя, от дрехите на К. изпаднал личния му мобилен телефон марка „Ейпъл” модел”Айфон 12 Про”, с ИМЕЙ .

От ударите с металния бокс и палките, на К. били причинени травматични увреждания по различни части на тялото и главата, които представлявА. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а именно лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал. 2 НК.

По отношение на това деяние и авторството му от делото са разделени материА., за които се води друго наказателно производство с различен от настоящото предмет, видно от Постановление от 01.2.2022 г.

Кървящ обилно и молещ младежите да спрат да го удрят, пострадА.ят успял да избяга, като свидетелят М. Н. В. излизайки от тоалетната му отключил входната врата.

Стигайки до автомобила, паркиран в близост до блока, пострадА.ят се насочил към УМБАЛСМ „Пирогов”. Едва по пътя той установил липсата на телефона.

В същото време, в апартамента в ж.к. „С г“, в гр. С, ул. „В Б“ , всички вече се били събрА. в хола. Някой извикал: „Я вижте, телефона на А.”, като в този момент подсъдимият Ж. се приближил до паднА.я на земята телефон на К., навел се и го взел. Попитал останА.те младежи дА. някой има игла, за да извади СИМ картата. След като получил отрицателен отговор, подсъдимият взел телефона в себе си. Това обстоятелство било възприето от свидетелите Н. П., А Ч., Р. С. и М. В..

След това, подсъдимият Ж., придружен от свидетелката А. С., свидетелят Н. Б. П. и неустановените по делото младежи напуснА. жилището.

4

В апартамента останА. да пренощуват само наемателят М. Л., свидетелят М. Н. В., А. Р. Ч., Р. П. С. и С. И. К..

Още на същата вечер, но по-късен час, в ж.к. „СТ“ в гр. С, подсъдимият Ж. придружен от свидетеля Н. Б. П. се срещнА. със свидетеля А. Т. К.. В разговор подсъдимият споделил на Кирком, че отиват до заложна къща, за да провери каква сума би получил за телефона. Свидетелят К. се заинтересувал от вещта, като предложил на Ж. да му даде телефона срещу сумата от 200 лв., което предложение подсъдимият приел. След получаване на сумата, подсъдимият дал от нея 50 лв. на свидетеля Н. П..

На 11.11.2021 г. около 02.30 часа пострадА.ят К. подал сигнал в 07 РУ-СДВР, като било образувано досъдебно производство № 1485/2021 г. по описа на 07 РУ - СДВР, пр.пр.

№ 43977/2021 г., по описа на Софийската районна прокуратура.

В 13.30 часа на дата 11.11.2021 г. били задържани в 07 РУ-СДВР за срок до 24 часа установените в апартамента свидетели М. Л., М. Н. В., А. Р. Ч., Р. П. С. и С. И.

К..

На 11.11.2021 г. свидетелят А. Т. К. предал доброволно инкриминирания телефон, като с протокола за доброволно предване вещта била приобщена ка веществено доказателство по делото по реда на чл. 111 ал. 2 НПК, а впоследствие върната на А. К..

Разпечатката съдържа 43 от 107 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d2e0fc1f-6626-4621-856a-2f2d7042b624