Решение № 600 от 20.12.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 600 гр. Благоевград, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело № 20241200501014 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

С Решение №325 от 07.05.2024 г. по гр.д.№722/2023г. по описа на РС Благоевград, съдът е отхвърлил иска на С. Л. С., ЕГН ********** и Б.Д. С. ЕГН **********, чрез адв. Г.

Ю., против А. С. С., ЕГН **********, Г. Й. Н., А. Й. М., ЕГН **********, А. М. П., ЕГН ********** и С. М. П., ЕГН **********, да се приеме за установено по отношение на ответниците Г. Й. Н., А. Й. М., ЕГН-**********, А. М. П., ЕГН-********** и С. М. П., ЕГН**********, че реална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, в земището на село Л., махала „ С.ци“, с площ за целия имот от 6 997 кв.м. с трайно предназначение - земеделска територия, с начин на трайно ползване- нива/орна земя/, стар идентификатор - 252030, с площ за реалната част от 1100/6997 /хиляда и сто върху шест хиляди деветстотин деветдесет и седем / идеални части, която идеална част представлява реална част с граници и съседи за същата - от две страни полски път, поземлен имот на А. С. и реална част от поземлен имот с идентификатор *** с площ за целия имот от 4000 кв.м. с трайно предназначение - земеделска територия, с начин на трайно ползваненива/орна земя/, стар идентификатор - 252040, която реална част с площ от 718 кв.м. / седемстотин и осемнадесет/ квадратни метра, е собственост на ищците на основание соченото по- горе владение и която реална част е с граници и съседи- от две страни полски път и имот на А. С., както и да се признае по отношение на ответника - А. С. С., ЕГН- 1

**********, че реална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** с площ за целия имот от 4 000 кв.м. с трайно предназначение - земеделска територия, с начин на трайно ползване- нива/орна земя/, стар идентификатор - 252040, с площ за реалната част от 718/4000 / седемстотин и осемнадесет върху четири хиляди / идеални части, която идеална част представлява реална част е с граници и съседи за същата- от две страни полски път, поземлен имот на А. С. и реална част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ за целия имот от 6997 кв.м. с трайно предназначение - земеделска територия, с начин на трайно ползване- нива/орна земя/, стар идентификатор - 252040, която реална част с площ от 1100 кв.м. / хиляда и сто / квадратни метра, е собственост на ищците на основание давност, текла в периода от 1911 г. до настоящия етап, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Въззивна жалба с вх.№14975/26.06.2024г. е подадена от адв.Г. Ю., като пълномощник на С. Л. С., А. С. С. и Д. С. С., всички със съдебен адрес: гр. Б., ул. „***“ №*, ет.*, кантора на адв.Г. Ю., против Решение №325 от 07.05.2024 г. по гр.д.№722/2023г. по описа на РС Благоевград.

Недоволни от атакувания акт са останали жалбоподателите, които го считат за неправилен, необоснован, постановен при нарушение на материалните и съдопроизводствените правила, излагайки подробни съображения в тази насока. Иска се от съда да отмени решението и да уважи предявения иск. С въззивната жалба не са представени нови доказателства и не са направени доказателствени искания. Претендират се разноски.

Препис от въззивната жалба е връчена на въззиваемите страни, от които са постъпили отговори на въззивната жалба. Считат, че решението е правилно и искат от съда да го потвърди.

Въззивният съд е конституирал като страна в процеса наследниците на Б. С.а – А. С. и Д. С., на основание чл.227 ГПК.

Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл. 269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд намира жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

При извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и 2 допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск - предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено.

Съображенията за това са следните:

Производството пред РС е образувано по искова молба от С. Л. С., ЕГН ********** и Б.Д. С., ЕГН **********, чрез адв. Г. Ю., против А. С. С., ЕГН **********, Г. Й. Н., А. Й.

М., ЕГН **********, А. М. П., ЕГН ********** и С. М. П., ЕГН **********. Б.Д. С., ЕГН ********** е починала в хода процеса и е заместена от своите наследници А. С. и Д. С..

Поддържа се в молбата, че двамата ищци имат сключен граждански брак от 1980.

Твърди се, че първият ищец е наследник на С. С. С.ски, бивш жител на село Л., общ.

Благоевград, починал на *** г., видно от приложеното копие на Удостоверение за наследници с изх.№ 15/17.11.2022г, издадено от Община Благоевград. Твърди се, че законен наследник на дядото е бил бащата на ищеца - Л. С.

С., също бивш жител на гр.

Благоевград, починал на **г, видно от приложеното копие на Удостоверение за наследници с изх.№ 417/22.01.2021г, издадено от Община Благоевград. Поддържа се, че към 1911 г. дядото на ищеца е притежавал имот в землището на село Л., махала „ Стойновци“, с площ от около осем декара, имот, който сега се намира в близост до язовира в селото, изграден 70те години, който имот му е бил дарен от неговите родители.

Твърди се, че дядото бил девет години войник и като такъв е участвал в три войни Балканската, Първата световна и Междусъюзническата война, като преди това е бил и редовен войник, но имотът през този период се е владеел от неговата съпруга и баба на ищеца, която е владяла за семейството им. След като получил имота от своите родители и преди да замине на първото си участие във война, дядото е започнал да изгражда паянтова жилищна сграда за семейството си, която не е била напълно довършена преди да постъпи в казармата, но в тази къща се ражда бащата на ищеца и негов брат, и която къща е довършена от близките на съпругата му - баба и в която сграда заживява семейството и е продължило да живее и след връщане на дядото от войната.

Твърди се, че към онзи период - когато имотът е бил предоставен на дядото от неговите родители до преди образуване на ТКЗС същият е имал граници: от едната страна, в долния си край дъб, като между имота на дядо му и имот на брат му -Х. С., който дъб стои и към настоящия етап, над имота на Х. С. е имало имот, собственост на С.М., като и двата имота са били разположени по дължината на границата между имотът на дядо му и тези два имота и тази граница съвпада по линия определена от дъба- почти права линия нагоре към горната част на имота, в която горна част / някъде по средата/ се е намирала изградената паянтова жилищна сграда, в която се е родил бащата на ищеца, от другата страна на имота, 3 успоредно на линията, образувана от основата на дъба, съседи на имота са били имоти на брата на дядо му - Х. С. и неговия син М. С.; от долната страна-плевнята, която е била изградена от дядото на самата граница на имота, разположена по дължината на линията, която се образува от дъба, но по долната граница на имота, от към страната на язовира /сега, който към онзи момент не е съществувал/, и която плевня и в момента е на самата граница на имота и долната му част, и продължава да е разположена на границата между имота и стария път за махалата, който стар път стои и се ползва и към настоящия етап; от горната страна е входа за имота. Твърди се, че заради денивелацията на място, почти по средата на имота, около 1918-1920 г., дядото е изградил и подпорна стена от камъни, които са пренасяни от около пет километра от имота, част от която подпорна стена стои и към настоящия етап в имота.

Сочи се, че в периода от време, в който е изградил подпорната стена, дядото е изградил и хармана, засадил е и овощни дръвчета - сливи и ябълки, част от които стоят и към настоящия етап и са видни на място. Освен овощните дръвчета, на мястото под подпорната стена, част от която стои все още и имало засадено лозе и всички го знаели като старото лозе. Твърди се, че след връщането от войната дядото е изградил плевня и харман, като и към настоящия етап плевнята е видима, като се виждат и следи от хармана. Плевнята е изградена 1918-1920г- в долния край на имота, над стария път.

Твърди се, че през 1936 дядото и бащата на ищеца изграждат и хамбара, който стои също в имота и на лицевата му страна има надпис с годината, в която е построен - 1936 г. В този период от време в имота от бащата на ищеца е изградена и втора паянтова жилищна сграда за нуждите на него и семейството му.

Твърди се, че всички тези подобрения в имота са правени от дядото и бащата на ищеца в продължение на много години, след като дядото е установил владение върху имота, и преди и след участието му във войните, имот който му е предоставен от неговите родители, като дарение, като след навършване на пълнолетие върху имота наред с дядото, владение е установил и бащата на ищеца, който заедно със знанието и съгласието на своите родители е владял и подобрявал състоянието на имота и насажданията в него, засаждал е овощни дръвчета и се е грижел за лозето, като собственик, грижел се е и за постройките в имота, като собственик, участвал е в тяхното поддържане и стопанисване, участвал е и в построяването на хамбара.

Твърди се, че в горната част на имота, т.е. в частта над изградената от дядото подпорна стена е имало и зеленчукова градина, в която били засаждани различни зеленчукови култури за нуждите на семейството на дядото и бащата на ищеца, както и на нуждите на семейството на ищците, след като установили свое владение през 1980 г.

Твърди се, че след образуване на ТКЗС, имотът има следните граници, конто са актуални и към настоящия етап и са видими на място, а именно: от едната страна, в долния си край продължава да стои дъба, като межда между имота и съществуващ вече черен път, реализиран по цялата дължина в бившите имоти на Х. С. и С. М., и след който път е било блок на ТКЗС, сега частни имоти, от другата страна на имота, успоредно на линията, 4 образувана от основата на дъба, съседи на имота са имоти на брата на дядо му-Х. С. и неговия син М. С.; от долната страна- продължава да стои плевнята, която е била изградена от дядо му на самата граница на имота, разположена по дължината на линията, която се образува от дъба, но по долната граница на имота, от към страната на язовира /сега, който към онзи момент не е съществувал/, и която плевня и в момента е на самата граница на имота и долната му част, и продължава да е разположена на границата между имота и стария път за махалата, който стар път стои и се ползва и към настоящия етап; от горната страна е входа за имота, като площта на имота не е променена и същата е такава, каквато е била и преди образуване на ТКЗС- около 8/осем/ декара.