Решение № 1337 от 13.10.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1337 гр. Варна, 13.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Христина В. Тодорова Колева при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело № 20213110106420 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от Б. Я.. С., с ЕГН ********** и адрес *****, чрез пълномощника му адв.Ц.Б. – АК Варна срещу Г.Д.П.Б.З.Н, с адрес *****, с която са предявени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1695.01 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от ищеца, в размер на 215.07 часа за периода от 01.01.2018г. до 10.07.2020г., както и сумата от 333.74 лв., представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за положен в периода от 01.01.2018г. до 10.07.2020г. извънреден труд, изчислени, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане до 26.04.2021г.

В исковата молба се твърди, че в периода от 01.01.2018г. до 10.07.2020г. ищецът полагал труд на длъжно ст „младши инспектор“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Варна.

Същата била на структурно подчинение към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ /ГДПБЗН/ в МВР. Съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи ищецът бил със статут на държавен служител. Брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Нормалната продължителност на работното време била с 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно чл.187 ал.3 ЗМВР работното време на държавните служители се изчислявало в работни дни-подневно, а за работещите на 8, 12, или 24- часови смени 1 сумирано на тримесечен период, като съгласно ал.5, т.2 работата извън работното време се компенсирало с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. В разпоредбата на чл.178, ал.1, т.З към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден труд. В Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г./отм./ изрично било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 1,143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. била отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, която била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016г. В процесния период дей ствала Наредба №8121з-776/29.07.2016г., издадена от Министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. В чл.3, ал.3 от същата наредба се посочвало, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В действащата Наредба №8121з776/29.07.2016г. липсвала изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015г. Наредба № 8121з-407 от11.08.2014г., която в нормата на чл. 31, ал.2 регламентирала изрично при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00ч.и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 1.143. Ищецът поддържа, че липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана би била и противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следвало субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.). В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, у становени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. За периода от 01.01.2018г. до 10.07.2020г. ищецът положил общо 1504 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлизал на 1719 часа.

Преизчисляването на нощния към дневен труд водело до извънреден труд от 215 часа, който не бил заплатен от ответника и заплащането, на който се претендира от ищеца. Ищецът претендира също заплащане на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане до 26.04.2021г., като сборът на дължимите обезщетения за забава се претендиран в общ размер от 281.44 лева. Ищецът моли за уважаване на исковата претенция, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото 2 разноски.

В срока и по реда на чл.131 ГПК е по стъпил отговор от ответника, с който се оспорват исковите претенции като неоснователни и недоказана.

Счита претенциите за погасени по давност. Не се оспорва, че страните по делото са били в служебно правоотношение през процесния период. С исковата претенция се въвеждала нова дефиниция несъществуваща в правните норми уреждащи полагането на труд като своеобразен наднормен такъв. Положеният труд в един отчетен период били отработените часове дневен и нощен труд и резултатът от сумирането у становявал, дали общо положеният труд е в рамките на нормата за продължително ст на работното време за отчетния период или я надвишава, при което надвишението представлявало извънреден труд и се заплаща като такъв. Трудът или бил в нормите за продължителност, или част от него бил извън тях. Поддържа, че часовете нощен труд не могат да бъдат определени като положени над нормата, за да се дължи допълнително възнаграждение за извънреден труд.

Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) се прилагала за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ) независимо от формата на соб ственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). Ищецът бил държавен служител и неговото служебно правоотношение било уредено в специалния ЗМВР. Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилагало за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ била регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд. Нормалната продължителност на работното време през деня била до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица била до 7 часа (чл. 140, ал. 1, изречение второ КТ). Съгласно специалния закон ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР била 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следвало, че нормалната продължителност на работното време през нощта била 8 часа и не е налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба. Извършването на преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължително стта на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано дей ствието на законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентирала специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което било недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове. Видът и условията за заплащане на възнаграждения, натурални престации и работното време на държавните служители в МВР били предмет на подробна уредба в гл. XV, раздел VI и VII от специалния ЗМВР от 2006 г. (Обн. ДВ. бр.17 от 24 Февруари 2006г., отм. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г.) (ЗМВР-2006) и гл. VII, 3 раздел VI и VII ЗМВР от 2014 г. (Обн. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г., последно изм. и доп. ДВ. бр.58 от 23 Юли 2019г.) (ЗМВР-2014). От анализа на законодателството и измененията в него , ответникът прави извод, че изброяването на видовете възнаграждения било изчерпателно, като в противен смисъл било безсмислено в ЗМВР-2006 да се включва възнаграждение за извънреден труд без посочен размер, ако същото се дължи по силата на ЗДСл. Излишно било и прибавянето в ЗМВР-2014 г. на възнаграждение за труд през нощта, в почивни и празнични дни и време на разположение, които също биха следвали от ЗДСл. Допълнението в чл. 202, ал. 5 ЗМВР-2006, касаещо характера на изброяването, на текста „за държавните служители от МВР“ показвало желанието на законодателя недвусмислено да лиши служителите в МВР от допълнителни възнаграждения, определени в други нормативни актове, които не са насочени специално към служители на МВР. През периода, за който ищецът претендира допълнително възнаграждение като извънреден труд след превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 дей ствала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Наредба 8121з-407 от 11.08.2014г., отменена с Наредба 8121з-592 от 25.05.2015г. на мини стъра на вътрешните работи, която от своя страна е отменена с Решение №8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм. дело № 5450/2016г. не била относима към посочения в исковата молба период на полагане на труда. В ЗМВР в чл. 187, ал. 3, законодателят определил продължително ст на нощния труд от 8 часа.

Затова не била налице празнота, а има специфична законова уредба, различна от общата, с която е допусната продължително ст на нощния труд от 8 часа.

Определената законова норма от 8 часова продължително ст на работното време, установена със закон и се ползва с презумпцията за кон ституционност и задължителност за прилагането й до момента в който не бъде оспорена и призната за несъответстваща на конституционните норми. Претенцията следвало да бъде напълно отхвърлена и с оглед на обстоятелството, че било налице искане за дължимо възнаграждение за положен нощен труд не на основание правните норми, които го уреждат по реда на ЗМВР, а с оглед на искане от ищеца да се извърши преценка на законодателната целесъобразно ст на същия. С оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР били предвидени редица компенсаторни механизми, като допълнително възнаграждение за прослужено време (чл.178, ал.1,т.1 ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл.189, ал.1 ЗМВР), обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл.234, ал.1 ЗМВР), обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение (чл.234, ал.1 ЗМВР), по-благоприятен режим на заплащане на извънредният труд по неговата продължителност - до 280 часа за година по чл.187, ал.5,6 и 7 ЗМВР и други. Заплащането на трудово възнаграждение за положеният нощен труд имало самостоятелна функция и значение. Предвидените условия за разграничение на нощен и извънреден труд в ЗМВР кореспондирали с Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време, включително по въпроса за начина на компенсиране на положеният нощен труд. Предвидените компенсационни механизми били във връзка с равнището на безопасност и отчитане условията на неговото полагане, а не с 4 компенсирането чрез превръщане на същия в извънреден такъв. Специалните норми, определени в други актове на Общността, например във връзка с продължителността на почивката, работното време, годишния отпуск и нощния труд за някои категории работници, имали приоритет пред разпоредбите на директивата. Ответникът твърди, че задължението му за заплащане на положеният нощен труд било напълно и своевременно изплатено, поради което превръщането на часовете нощен труд в извънреден такъв след приравняването им в извънреден би се явило като недължимо платено, респективно от друга страна да се заплати по-висока стойност на труд, който реално не е положен. ЗМВР прави ясно разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд било регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР.