Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3489 от 05.06.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 921/2025
Вид
Решение № 3489
Подписан
05.06.2025
В сила
05.06.2025
Състав
Калина Анастасова, Темислав Малинов Димитров, Ина Бранимирова Маринова

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 3489 гр. София, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20251100500921 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 20258/08.11.2024 г. по гр.д № 17678/2024 г. по описа на СРС, 165 състав, с което са отхвърлени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени срещу „Гео Пет-М“ АД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 424,16 лв., представляваща стойността на топлинни услуги за периода от м.05.2021 г. до м.07.2022 г. в имот, намиращ се в гр. София, ул.

*********, аб. № *********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.01.2024 г., до погасяването; 78 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.07.2021 г. до 08.01.2024 г., за които в полза на „Топлофикация София“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.01.2024 г. по ч.гр.д. № 2984/2024 г. по описа на СРС, 165 състав.

Жалбоподателят - „Топлофикация София“ ЕАД, твърди, че решението е неправилно и моли същото да бъде отменено, като исковете бъдат уважени. Счита, че по делото е доказано ответникът да е потребил топлинни услуги в собствения му 1 имот, поради което се е обогатил неоснователно за сметка на обедняване на ищеца, тъй като не е заплатил стойността им. Претендира разноските.

Ответникът по жалбата – „Гео Пет-М“ АД, оспорва жалбата, като счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските.

Третото лице помагач – „Техем сървисис“ ЕООД, не подава отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 и чл. 86 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ответникът „Гео Пет-М“ АД дължи в полза на ищеца сумите, както следва: 424,16 лв., представляваща стойността на топлинни услуги за периода от м.05.2021 г. до м.07.2022 г. в имот, намиращ се в гр. София, ул. *********, аб. № *********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.01.2024 г., до погасяването; 78 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.07.2021 г. до 08.01.2024 г., за които в полза на „Топлофикация София“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.01.2024 г. по ч.гр.д. № 2984/2024 г. по описа на СРС, 165 състав.

С обжалваното решение исковете са отхвърлени изцяло.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е частично НЕПРАВИЛНО.

В тази връзка въззивният съд намира следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД:

На основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Ищецът в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба твърди, че между страните не е налице договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, въпреки което е доставял на ответника топлинна енергия за стопански нужди, със спестяването на разходи за заплащането на която ответникът се е обогатил за сметка на обедняване на ищеца, който е извършил разходи за предоставяне на ответника на топлинна енергия за стопански нужди.

На основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Ищецът в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в 2 исковата молба твърди, че между страните не е налице договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, въпреки което е доставял на ответника топлинна енергия за стопански нужди, със спестяването на разходи за заплащането на която ответникът се е обогатил за сметка на обедняване на ищеца, който е извършил разходи за предоставяне на ответника на топлинна енергия за стопански нужди.

За основателност на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е доставил топлинна услуга в твърдените количества и при посочената стойност, с която ответникът се е обогатил за сметка на обедняване на ищеца, тъй като е потребил топлинна услуга, без да заплаща стойността , т.е. не е извършвал разходи за потребената от него топлинна услуга за стопански нужди.

Следва да се установи дали в процесния имот – гараж № 7, намиращ се в гр.

София, ул. „********* ищецът е доставял топлинна услуга за процесния период.

Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, в посочения имот е доставена топлинна енергия, цената на която възлиза на 431,24 лв.

В настоящия случай ищецът основава претенцията си на твърденията за липса на сключен писмен договор между страните за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответника.

Ответното дружество в отговора на исковата молба оспорва факта, че между страните е налице договор за предоставяне на топлинни услуги за стопански нужди, като не оспорва, че е бил собственик на имота в периода, предмет на претенцията.

Посоченото обстоятелство се установява и от приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства, а именно – договор за учредяване на право на строеж от 25.09.2003 г., видно от който в полза на ответното дружество е учредено вещно право на строеж по отношение на сградата, в която се намира имотът, което е реализирано, съгласно разрешение за ползване на сградата от 08.09.2008 г.

Следователно, за процесния период ответникът, като собственик на имота, предмет на делото, е спестил разходи за заплащане на доставената в имота топлинна услуга.

Както беше посочено, стойността на спестените разходи за топлинна услуга възлиза на сумата в общ размер на 431,24 лв., поради което искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД се явява основателен за пълния предявен размер.

Възражението на ответника за давност е неоснователно. Задълженията, произтичащи от осъществен фактически състав на неоснователно обогатяване, се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от изискуемостта на вземането. Вземането на ищеца за първия месец от исковия период е изискуемо, считано от 01.06.2021 г. (датата на имущественото разместване без основание), като с 3 подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.01.2024 г., от който момент се счита предявен искът по чл. 422 ГПК, давностният срок е прекъснат.

Предвид посоченото, съдът намира, че искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи за пълния предявен размер.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД:

За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже главен дълг и изпадането на ответника в забава - отправяне на покана за изплащане на задължението и получаването ответника.

Съдът достигна до фактически и правни изводи за наличието на главен дълг за сумата от 424,16 лв., представляваща стойността на топлинни услуги за периода от м.05.2021 г. до м.07.2022 г. в имот, намиращ се в гр. София, ул. *********, аб. № *********.

Задължението, основано на фактическия състав на неоснователно обогатяване, е без срок за изпълнение, поради което за поставянето на длъжника в забава е необходима покана. По делото не са представени доказателства, от които да може да се формира извод, че ищецът е поканил ответника да му заплати процесното задължение преди датата на подаване на исковата молба, поради което за периода от 01.07.2021 г. до 08.01.2024 г. ответникът не е бил в забава и не дължи лихва за забава. Ето защо, искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД е неоснователен.

При посочените мотиви обжалваното решение следва да бъде отменено в частта , с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 424,16 лв., представляваща стойността на топлинни услуги за периода от м.05.2021 г. до м.07.2022 г. в имот, намиращ се в гр. София, ул. *********, аб. № *********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.01.2024 г., до погасяването, като посоченият иск бъде уважен.

В останалата част решението на СРС следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода от обжалването решението следва да бъда отменено и в частта, с която в полза на „Гео Пет-М“ АД са присъдени разноски за първоинстанционното производство над сумата в размер на 15,53 лв. до сумата в размер на 100 лв.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на „Топлофикация София“ ЕАД следва да се присъди сумата в размер на 633,50 лв., представляваща разноски за първоинстанционното и заповедното производство съобразно уважената част от исковете, както и сумата в размер на 126,71 лв., представляваща разноски за въззивното производство съобразно уважената част от жалбата.

4

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на „Гео Пет-М“ АД следва да се присъди сумата в размер на 15,53 лв., представляваща разноски за въззивното производство съобразно отхвърлената част от жалбата.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 20258/08.11.2024 г. по гр.д № 17678/2024 г. по описа на СРС, 165 състав, в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД, предявен от „Топлофикация София“ ЕАД срещу „Гео Пет-М“ АД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер 424,16 лв., представляваща стойността на топлинни услуги за периода от м.05.2021 г. до м.07.2022 г. в имот, намиращ се в гр. София, ул. *********, аб. № *********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.01.2024 г., до погасяването, както и в частта, с която „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати в полза на „Гео Пет-М“ АД сумата над 15,53 лв. до сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Гео Пет-М“ АД, ЕИК 130552297 дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД сумата в размер на 424,16 лв., представляваща стойността на топлинни услуги за периода от м.05.2021 г. до м.07.2022 г. в имот, намиращ се в гр.

София, ул. *********, аб. № *********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.01.2024 г., до погасяването, за която в полза на „Топлофикация София“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 22.01.2024 г. по ч.гр.д. № 2984/2024 г. по описа на СРС, 165 състав.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20258/08.11.2024 г. по гр.д № 17678/2024 г. по описа на СРС, 165 състав, в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, предявен от „Топлофикация София“ ЕАД срещу „Гео Пет-М“ АД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер 78 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.07.2021 г. до 08.01.2024 г., както и в частта, с която „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати в полза на „Гео Пет-М“ АД сумата в размер на 15,53 лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство.