Решение № 46 от 27.02.2026, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Видин, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ при участието на секретаря ВЕНЕЛИНА Б. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ Частно наказателно дело № 20251300200598 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 30, вр. чл. 14 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/.

Делото е образувано въз основа на Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимното признаване на финансови санкции, издадено и изпратено от Областна администрация Гюсинг /Bezirkshauptmannschaft Güssing, adresse Hauptstraße1, А-7540 Güssing/, Република Австрия, з а признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция, респективно решение № BH GS /03/256000122724/25 на Областна администрация Гюсинг /Bezirkshauptmannschaft Güssing, adresse Hauptstraße1, 7540 Güssing/, Австрия, постановено на 14.07.2025г., влязло в сила на 02.08.2025г., с което на М. И. М., роден на *.*.*г., с ЕГН ********** с постоянен адрес- град Видин, ул. „*“ № *, и настоящ адрес- град Видин, ул.

„*“ № *, е наложена финансова санкция в размер на 110 евро.

В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание, представителят на Видинската окръжна прокуратура, заяви че не оспорва искането на издаващата държава и моли чуждото решение да бъде признато и допуснато неговото изпълнение.

Служебният защитник на засегнатото лице М.- адвокат Н. В. М. в с.з. заяви, че оспорва искането на издаващата държава, като не следва да бъде признато чуждото решение и да бъде допуснато неговото изпълнение, тъй като засегнатото лице не е идентифицирано, доколкото в Удостоверението по чл.4 е посочено само с две имена, а адреса визиран в документа е промишлена зона, в която няма жилища.

1

Съдът, след като се запозна с представеното Решение за налагане на финансова санкция, визирано в Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимното признаване на финансови санкции, и приложените по делото доказателства намира за установено следното:

Производството е образувано въз основа на изпратено Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, обективиращо посоченото по-горе решение. Решението за налагане на финансова санкция е на държава- член на Европейския съюз- Австрия и се отнася за деяние, което представлява нарушение /управление на МПС с превишена скорост/ на разпоредбите за движение по пътищата, по австрийския закон. Съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, двойна наказуемост не се изисква за деянията посочени в чл. 14, ал. 2, т. 1 – 32, както и за деяния съставляващи едно или повече от следните престъпления или административни нарушения според законодателството на издаващата държава, и в часттност по чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИАКОРНФС „поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на моторни превозни средства, както и разпоредбите относно опасни товари“.

Видно от справката по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., М. И. М., роден на *.*.*г., с ЕГН ********** е с постоянен адрес- град Видин, ул. „* “ № *, и настоящ адрес- град Видин, ул.

„*“ № *. Тъй като засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Видинска област /съдебен район на Окръжен съд Видин/, то Окръжен съд Видин е компетентен да разгледа Решението - чл. 31 ЗПИИАКОРНФС.

Решението се отнася за деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение визира конкретиката на решението, която се допълва и от приложеното към преписката на издаващата държава уведомление до засегнатото лице за наложената му финансовата санкция. Липсват данни, че срещу засегнатото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата и от изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася за деяния, които: а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или б) са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния.

Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата 2 равностойност на тази сума. Решението е било постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство поради възрастта си носи наказателна и административно наказателна отговорност, и подлежи на преследване за деянието, за което е постановено решението. Решението е влязло в сила. Видно от представеното удостоверение, решението е постановено от несъдебен орган по отношение на действия, които се преследват като правонарушения, съгласно законодателството на издаващата държава. Засегнатото лице е имало възможност да отнесе делото до съд с компетентност по наказателни дела.

Производството е било писмено, като засегнатото лице е било уведомено относно правото си да обжалва решението и за сроковете на обжалване. Решението е било връчено на засегнатото лице на 18.07.2025г. Засегнатото лице не е поискало повторно разглеждане или обжалване в регламентирания срок. Към удостоверението е приложено уведомление до засегнатото лице, в превод на български език, за извършеното нарушение и наложената санкция.

Представеното удостоверение, ведно с приложението към него, е пълно и визира конкретиката на решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение.

Тезата на защитата за непълнота на Удостоверението по чл.4, посочена по-горе, е неоснователна. В документа засегнатото лице е идентифицирано с две имена, но и с дата на раждане, а така също и с адрес в Р. България. Видно от справката по реда на Наредба № 14/18.11.2009г. посочения в Удостоверението по чл.4 адрес съвпада с постоянния адрес на засегнатото лице, а датата на раждане отговаря на рождената дата на М. И. М.. Налага се извода, че в Удостоверението по чл.4 засегнатото лице е идентифицирано в достатъчна степен.

Предвид изложеното съдът приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИАКОРНФС, следва да бъде признато и изпратено за изпълнение.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА И ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ на решение № BH GS /03/256000122724/25 на Областна администрация Гюсинг /Bezirkshauptmannschaft Güssing, adresse Hauptstraße1, 7540 Güssing/, Австрия, постановено на 14.07.2025г., влязло в сила на 02.08.2025г., с което на М. И. М., роден на *.*.*г., с ЕГН **********, с постоянен адрес- град Видин, ул. „*“ № * и настоящ адрес- град Видин, ул. „*“ № *, е наложена финансова санкция в размер на 110 евро.

Решението може да се обжалва или протестира пред САС в 7 дневен срок от днес.

ОБЖАЛВАНЕТО не спира изпълнението.

СЛЕД влизането на решението в сила, препис от него да се изпрати на Националната агенция на приходите, съобразно чл. 22 от ЗПИИАКОРНФС.

3

УКАЗВА на НАП, че следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнението на Решението, съгласно чл. 22, ал. 2 ЗПИИАКОРНФС.

На основание чл. 24, ал. 1, т.1 и 2 ЗПИИАКОРНФС незабавно да бъде уведомен компетентния орган на издаващата държава, като му се изпрати копие от настоящото решение, а също де се изпрати копие от решението и на Министерството на правосъдието на Република България.

Съдия при Окръжен съд – Видин: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Видин, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ при участието на секретаря ВЕНЕЛИНА Б. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ Частно наказателно дело № 20251300200598 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 30, вр. чл. 14 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/.

Делото е образувано въз основа на Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимното признаване на финансови санкции, издадено и изпратено от Областна администрация Гюсинг /Bezirkshauptmannschaft Güssing, adresse Hauptstraße1, А-7540 Güssing/, Република Австрия, з а признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция, респективно решение № BH GS /03/256000122724/25 на Областна администрация Гюсинг /Bezirkshauptmannschaft Güssing, adresse Hauptstraße1, 7540 Güssing/, Австрия, постановено на 14.07.2025г., влязло в сила на 02.08.2025г., с което на М. И. М., роден на *.*.*г., с ЕГН ********** с постоянен адрес- град Видин, ул. „*“ № *, и настоящ адрес- град Видин, ул.

„*“ № *, е наложена финансова санкция в размер на 110 евро.

В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание, представителят на Видинската окръжна прокуратура, заяви че не оспорва искането на издаващата държава и моли чуждото решение да бъде признато и допуснато неговото изпълнение.

Служебният защитник на засегнатото лице М.- адвокат Н. В. М. в с.з. заяви, че оспорва искането на издаващата държава, като не следва да бъде признато чуждото решение и да бъде допуснато неговото изпълнение, тъй като засегнатото лице не е идентифицирано, доколкото в Удостоверението по чл.4 е посочено само с две имена, а адреса визиран в документа е промишлена зона, в която няма жилища.

1

Съдът, след като се запозна с представеното Решение за налагане на финансова санкция, визирано в Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимното признаване на финансови санкции, и приложените по делото доказателства намира за установено следното:

Производството е образувано въз основа на изпратено Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, обективиращо посоченото по-горе решение. Решението за налагане на финансова санкция е на държава- член на Европейския съюз- Австрия и се отнася за деяние, което представлява нарушение /управление на МПС с превишена скорост/ на разпоредбите за движение по пътищата, по австрийския закон. Съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, двойна наказуемост не се изисква за деянията посочени в чл. 14, ал. 2, т. 1 – 32, както и за деяния съставляващи едно или повече от следните престъпления или административни нарушения според законодателството на издаващата държава, и в часттност по чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИАКОРНФС „поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на моторни превозни средства, както и разпоредбите относно опасни товари“.

Видно от справката по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., М. И. М., роден на *.*.*г., с ЕГН ********** е с постоянен адрес- град Видин, ул. „* “ № *, и настоящ адрес- град Видин, ул.

„*“ № *. Тъй като засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Видинска област /съдебен район на Окръжен съд Видин/, то Окръжен съд Видин е компетентен да разгледа Решението - чл. 31 ЗПИИАКОРНФС.

Решението се отнася за деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение визира конкретиката на решението, която се допълва и от приложеното към преписката на издаващата държава уведомление до засегнатото лице за наложената му финансовата санкция. Липсват данни, че срещу засегнатото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата и от изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася за деяния, които: а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или б) са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния.