Определение № 829 от 11.11.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 829 гр. Сливен, 08.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно частно гражданско дело № 20242200500524 по описа за 2024 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от П. Й. Х. чрез адв. П. П. от САК против Определение №4127 от 01.11.2024г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№2719/2024г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение молбата на адв. П. П. за изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските.

Жалбоподателят заявява, че обжалваното определение е неправилно и необосновано. Посочва, че адв. П. е осъществил представителство на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА по иск за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит. Предвид стойността на предявения иск дължимото адвокатско възнаграждение, претендирано от него било в минималния размер по НМРАВ – 400лв. Счита, че в случая е нарушен чл.5 от ГПК, а съдът е интерпретирал неправилно Решение по дело С-438/22 на СЕС от 25.01.2024г.Налице било изключението по чл.101, пар.3 от ДФЕС и излага подробни съображения в тази насока. Освен това посочва, че претендирания адвокатски хонорар отговаря на чл.36, ал.2 от ЗА, като е справедлив и обоснован спрямо фактическата и правна сложност на делото. Работата по делото за съда и за адвоката би била същата и при значителна стойност на кредита. Работата по едно дело не се изчерпвала само с изготвянето на искова молба, а включвала преглед на съдебната практика в дадения район, комуникации с клиента, консултации, набавяне на документи, изготвяне на множество съпровождащи документи, следене хода на делото, процесуално представителство, изразяване на становища и др. Поради това счита, че 1 определения от съда размер на адвокатското възнаграждение е неправилно определен. Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.

Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна – „Вивус.БГ“ ЕООД, гр. София, която в законоустановения срок е подала отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна. Намира обжалваното определение за правилно, законосъобразно и обосновано. Посочва, че адвокатското възнаграждение било разумно и справедливо определено. Разноските по делото не следвало да бъдат източник на неоснователно обогатяване за страната, в чиято полза е крайният съдебен акт. Постановения акт бил съобразен с практиката на СЕС. Моли съда да потвърди обжалваното определение.

От фактическа страна се установява следното:

Производството по гр.д.№2719/2024г. по описа на СлРС е било образувано въз основа на исковата молба, подадена от П. Й. Х. чрез пълномощник адв. П. П. от САК против „Вивус.БГ“ ЕООД, гр. София, с която е предявен иск за прогласяване за нищожен на договор за кредит от 25.06.2023г., с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК;

Ищецът е представляван от процесуален представител по пълномощие – адв.

Пресиян П. от САК, осъществяващ безплатна правна помощ по чл.38, ал.1 т.2 от ЗАдв.

С Решение №944/16.10.2024г. по гр.д.№2719/2024г. на СлРС е уважен предявения от П. Й. Х. против „Вивус.БГ“ ЕООД, гр. София иск, като е прогласена нищожността на Договор за кредит от 25.06.2023г. С Решението са присъдени разноски на ищцата в размер на 51лв. за платена д.т. и адвокатско възнаграждение на адв. П. на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв в размер на 300лв. В мотивите съдът е приел, че адвокатското възнаграждение се определя с оглед фактическа и правна сложност на делото, приключило в едно съдебно заседание и следва да е в размер на 300лв.

Решението е връчено на ищеца чрез адв. Пресиян П. на 30.10.2024г.

Още на 25.10.2024г. адв. П. е подал молба по чл.248 от ГПК с искане за изменение на решението в частта относно разноските, като му се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.

В законоустановения срок е постъпило становище по молбата от насрещната страна, която я намира за неоснователна.

С обжалваното Определение №4127 от 01.11.2024г. по гр.д.№2719/2024г., СлРС е оставил молбата без уважение, като е посочил, че в решението е изложил съображения за това защо и до какъв размер следва да уважи искането на ищеца за 2 присъждане на разноски, като допълнително се е позовал на Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22.

Няма данни кога определението е връчено на П. Й. Х.. против него е подадена на 05.11.2024г.

Частната жалба

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съдът намира, че заложените в НМРАВ минимални адвокатски възнаграждения следва да се приемат като ориентир, който съсловната организация е приела, че съответства на положения от адвокатите труд. Все пак трудът положен от адвокатите по реда на чл.38, ал.1 от ЗА следва да получи адекватно възнаграждение и ангажиментът им с предоставяне на безплатна правна помощ на нуждаещи се лица, които нямат финансова възможност да заплатят адвокатско възнаграждение не следва да се превръща в повод те да бъдат незаслужено санкционирани, като трудът им не бъде заплатен.

Претендираният размер на адвокатското възнаграждение от 400лв. действително е минималният размер, съгласно разпоредбите на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Този размер обаче, съпоставен с характера и цената на иска /511,74лв./, съдът намира за несправедлив и несъответстващ на целта на приложимия нормативен акт.

Претендираният размер следва да бъде намален под минималните размери, определени в съответните текстове на Наредба №1/2004г., като се съобрази с вида на иска, характера и сложността на спора и обема на процесуалните усилия, положени от пълномощника по него.

В случая съдът намира за приложима т.2 на Решение от 25.01.2024г. на втори състав по дело № C‑438/22 на СЕС, което има пряко действие в РБ, с което е прието, че „член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер понисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 3

101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.“. Така, след като в случая е налице нарушение на забраната на чл. 101 пар.

1 на ДФЕС, както е посочено в т. 3 на цитираното по-горе Решение на СЕС, „националният съд е длъжен да откаже да приложи тази /Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ национална правна уредба“.

В тази насока въззивният състав споделя съображенията на районния съд.

Поради това съдът определя размера на адвокатското възнаграждение, дължимо от ответното дружество за осъщественото от адв. П. безплатно процесуално представителство на ищцата П. Й. Х. в първата инстанция в размер на 300 лв. Този размер не накърнява престижа на адвокатската професия, нито поставя под опасност качеството на оказаната помощ и не ограничава независимостта на адвоката, осъществил правната помощ.

Като е стигнал до същия резултат относно определения размер на дължимото на адв. П. адвокатско възнаграждение, първоинстанционният съд е постановил правилен акт. Правилно районният съд е отказал да измени размера на определеното адвокатско възнаграждение.

Поради това и подадената против определението по чл.248 от ГПК частна жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от П. Й. Х. с ЕГН ********** чрез адв. П. П. от САК против Определение №4127 от 01.11.2024г. по гр.д. №2719/2024г. на Сливенски районен съд, с което е оставено без уважение искането за изменение на постановеното по делото Решение №944/16.10.2024г. в частта за разноските, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4