Решение № 1669 от 10.08.2021, Административен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 1669 Година

2021, 10.08.

Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд.,VІІ състав на 12.05.2021 година в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

Секретар: Т.К. при присъствието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа докладва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 205 по описа за 2021 година и като обсъди:

Производство пред първа инстанция.

Ищецът С.А.И.,***, чрез пълномощник адв.М., е предявил срещу ответника Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията”/ГДИН/ - София, бул.”Ген. Николай Столетов”№21 претенция за присъждане на сумата от 7 000 лева за периода от 01.01.2012г. до 25.01.2021г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтър­пяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив.

Твърденията на ищеца са за нарушени права по чл.3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека/ЕКЗПЧ/ като конкретно посочва, че по време на пребиваването му в Затвора – Пловдив са липсвали елементарни битови и хигиенни условия, а именно: липса на достатъчно жилищна площ/не е надвишавала 3 кв.м./; липса на вентилация, довела до задух и кашлица у ище­ца; лошо състояние на тоалетните/с неработещи казанчета, липса на прегради, липса на работещи чешми или умивалници/; лошо състояние на банята/на л.св. се налага да се къпят по 30-40 заедно и при работещи 5-6 душа, от които тече или гореща или ледено студена вода с лошо качество, която не става за пиене; липса на достатъчно прозорци, същите са залостени и с решетки, а оттам и на осветление и проветряване, което е довело до дихателни проблеми, кашлица и предразположеност към респираторни заболявания у ищеца; липса на външна изолация, водеща до ниски температури през зимата, както и наличие на мухъл и плесен в килиите, следствие от минаващи през тях тръби, които капят; непре­доставяне на дебели завивки; спалното бельо се сменяло много рядко, което от своя страна предпоставя развъждане на дървеници и бълхи, вследствие на което ищецът постоянно имал обриви по тялото и крайниците; липса на водена индивидуална и корекционна работа, както и неосигуряване на възможност да участва в програми за въздействие за индивидуална и групова работа, довело до поведенческа и личностна криза; отказ от предоставяне на медицинска, психологическа и психиатрична помощ.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът – Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, чрез процесуалния си представител юриск.Ч., счита така предявените пре­тенции за неоснователни, поради което настоява за отхвърлянето им. Пра­ви възражение за изтекла погасителна давност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за частична основателност на исковите претенции.

Пловдивският административен съд – Второ отделение, Седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в нас­тоящото производство доказателства, както по искане на страните, с оглед дадените им указания, така и служебно събрани на основание чл.284 ал.3 ЗИНЗС, намира за установено следното от фактическа стра­на.

От постъпила справка относно правното положение на С.А. И. от Затвора – Пловдив се установява, че същият изтърпява наказание лиша­ване от свобода, осъден, както следва: с протоколно определение №113/ 18.11.2019г. на ОС – Пловдив по НОХД №2107/2019г. за деяние, извършено в условията на опасен рецидив на 06.06.2019г. и на основание чл.196 НК е опре­делено и наложено наказание за срок от четири години и три месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, като наказанието е приведено в изпълнение с начало на изтърпяване 07.06.2019г. Минали осъждания: по НОХД №658/2013г. на ОС – Пловдив, признат за виновен на основание чл.199 НК и осъден за срок от четири години и шест месеца лишаване от свобода с начало на изтърпяване на наказанието 24.04.2013г. и освобождаване на 14.04.2017г. – условно предсрочно с остатък 2 месеца и 17 дни; по НОХД №1609/2017г. на ОС – Пловдив – признат за виновен на основание чл.199 НК и осъден за срок от две години лишаване от свобода с начало на изтърпяване на наказанието 29.07.2017г. и освобождаване на 06.02.2019г. по изт./л.56/.

От Становище рег.№817 от 28.01.2021г. на ... ... Т.Ц. и ... ... Е.С. ... - Пловдив/л.26-29/ се установява, че в Затвора – Пловдив и в системата на ГДИН единственият меродавен документ, от който може да се направи справка за броя на л.св. по спални помещения, е „Сведение за разпределение и движение на лишените от свобода“, което пък по утвърдената „Номенклатура на делата със срокове за съхранение на ГДИН и териториалните поделения“ – ТС-НО-5, утвърдено със Заповед №Л-42/02.01.2020г. на Главния директор на ГДИН и утвърдена от Държавната агенция „Архиви“, се съхранява за срок от три години.

Съгласно наличната информация, л.св. С.И. е постъпил в затвора на 13.11.2019г. и е настанен в Приемно отделение в спално помещение „РЦ“, където е пребивавал до 18.11.2019г. Това спално помещение е с площ без санитарния възел 27,04 кв.м., с два прозореца с размери 0,49/1,20м. и 1,00/ 1,20м. и санитарен възел с площ от 2,66 кв.м. Помещението е предназначено да се обитава от 6 л.св., като през периода на пребиваване на ищеца в него/за период от 5 дни/, с изключение на 15.11.2019г., са пребивавали повече от 6 л.св.

Съгласно Протокол №4651/19.11.2019г. ищецът е разпределен на Пост №5, в спално помещение №61, където е пребивавал до 25.11.2019г. Това спално помещение е с площ от 27 кв.м., разполага с два отваряеми прозореца с размери 1,17/0,95м. и 1,17/0,44м. за добра осветеност и естествена вентила­ция, като в него са настанявани общо 6 л.св. В същото има санитарен възел с площ от 2,50 кв.м. с прозорец и постоянно течаща вода. Проветряването на помещението се извършва от л.св., настанени в килията, като се посочва, че никога не е имало проблем стаята да бъде проветрена. На л.св. И. е бил осигурен достъп до течаща топла вода, съгласно графика за разпределение на времето на л.св. от съответната група.

Съгласно Протокол №4763/26.11.2019г., И. е преместен на Пост №3, в спално помещение №39, където е пребивавал до 25.01.2021г./датата на депозиране на исковата молба/. Това спално помещение, съгласно таблицата на лист 23 по делото, е с площ от 47,80 кв.м., разполага с два отваряеми про­зореца с размери 0,60/1,20м. и 1,20/1,20м., със санитарен възел с площ от 2,50 кв.м. с един отваряем прозорец с размери

0,60/1,20м. За периода от 26.11. 2019г. до 16.06.2020г., от 19.06.2020г. до 26.06.2020г., от 22.08.2020г. до 15.09.2020г., от 30.09.2020г. до 08.10.2020г., от 13.10.2020г. до 16.10.2020г. и от 06.11.2020г. до 20.11.2020г., или за период от 265 дни се установява, че ищецът е пребивавал с повече от 10 л.св. в това спално помещение, при положение, че същото е с площ от 47,80 кв.м.

Установява се от становището също така, че във всички спални помеще­ния, в които е бил настаняван ищецът, а и във всички спални помещения в Затвора – Пловдив има обособени санитарни възли с достъп до течаща студена вода.

Оборудването на спалните помещения е стандартно и еднакво за всички л.св., а именно легло с размери 90/180см. и шкаф с размери 45/50см. Къпането е в обща баня, като всички л.св. имат достъп до течаща топла вода съгласно графика за разпределение на времето на л.св. от съответната група. Отоплението се осъществява чрез централно локално парно отопление през отоплителния сезон, а проветряването на стаята е по желание на л.св., които могат да правят това чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните поме­щения се посочва, че се осъществява също от настанените л.св., които за цел­та получават съответните прибори, както и могат да си закупуват от лавката на затвора вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си, съгласно Заповед №ЛС-04-642/28.11.2018г. на Министъра на правосъдието, а съответният отговорник на спалното помещение изготвя график за почистване, което е на доброволен принцип.

Посочва се, че И. по време на изтърпяване на наказанието си, от 02.10.2020г. е устроен като работник в „Обособено производство“ към ДП ФЗД – ТП Пловдив, не изявява желание да бъде включен в групова корекционна работа, провеждани са индивидуални беседи с л.св. на 24.08.2020г., на 28.01.

2021г. и 03.02.2021г., като тук съдът констатира, че последно посочените дати са извън исковия период. Отделно от това се твърди, че молби от л.св. И. против условията в затвора до момента на изготвяне на становището, не са подавани.

Представени по делото са също така :

- Седмичен график на служебната пералня в Затвора – Пловдив, от който се установява, че на л.св. е предоставена възможност в дните понеделник и четвъртък да изпират спалното си бельо/л.22/;

- Таблица за размерите на помещенията и прозорците на Пост №3, със­тавена от Н.Д., ...„Строителство и архитектура“/л.23/;

- Графици за разпределение на времето на лишените от свобода от Трети и Пети пост, и двата от 25.03.2014г./л.31-32/;

- План на присъдата/планиране/ на л.св. С.А.И. от 28.11. 2019г./л.30/;

- Алгоритъм за дезинфекция в обекти с обществено предназначение в условията на епидемично разпространение на Ковид-19 в Затвора – Пловдив, изгот­вен от ...

В.Т., ведно с График за извършване на дезин­фекционни мероприятия в Затвора – Пловдив/л.33-34/;

- Договор от 13.11.2018г., сключен между ГДИН и „ДДД-1“ООД с предмет услуги по дезинсекция и дератизация на сградите на ГДИН и териториалните й служби, ведно с 14 бр. протоколи за извършени услуги за периода 16.01.2019г. – 18.09.2020г./л.20, л.35-55/.

По делото като свидетел е разпитан Г.Ф.Н./чрез видео­конферентна връзка/. Същият заявява, че познава ищеца от 1998г. от затвора, били са с него в една килия, в момента също са в затвора в Трети пост, стая №39, а през 2018г. са били в килия №36, която била по-малка от тази, в която е в момента, през 2019г. са били в килия №39. Посочва, че в килиите е нямало хубаво осветление, зимата парното не е работило, лятото било много топло, имало дървеници, хлебарки и мухъл. Конкретно за килия №39 заявява, че била с размери 3,5/1,5м., в килиите не се пръскало, а само в коридора. За почист­ване давали по един сапун на човек, по 100 грама веро и 100 грама прах за пра­не, един килограм прах на четири човека се давал на месец, като последните няколко месеца имало оплаквания и започнали да дават тези перилни препа­рати.

Банята била много зле, като повечето душове не работили и пускали по 20-25 човека в банята. В килиите имало по два прозореца – крило и половина, като само едното крило се отваряло. Ищецът е работел – правел кутии, имал здравословни проблеми, казал, че са го оперирали на гърба, но свидетелят не знае от какво, оперирали го, когато е бил в затвора, но не може да каже какви оплаквания е имал в тази връзка. Посочва, че през килия №39 по тавана мина­вали канализационни тръби и от тавана капела и течала вода, като миналия месец/т.е. м.04.2021г./ минали и оправили тръбите, но още не били напълно оправени. Не си спомня ищецът да е участвал в групови занимания, а помещението, в което са настанени в момента, се чистило всеки ден по два-три пъти, по една метла и една лопата имали.

Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел, като същите ще бъдат коментирани при необходимост по-долу в това изложение, наред с останалия събран по делото доказателствен материал.

Други доказателства в хода на съдебното производство не са ангажирани от страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното.

Както вече се посочи, ищецът претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди - пряка последица от допуснатото от страна на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ нарушение на чл.3 КЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС в периода от 01.01.2012г. до 25.01.2021г., когато твърди да е пребива­вал в Затвора – Пловдив.

На първо място следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на ли­ше­ни от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпъл­нение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Така, съг­ласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на гла­ва единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно чл.205 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представ­лявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Разпечатката съдържа 42 от 108 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d2dfa3a7-33c9-4a99-8f30-113f04688c47