Решение № 7916 от 17.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7916 гр. София, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.СТ.В при участието на секретаря И.Д.К като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20221110109837 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Г. М. Г., обективирано в Заповед № 442/21.12.2021г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „А А“, и за възстановяване на Г. М. Г. на заеманата преди уволнението длъжност„инспектор“ в отдел „Контрол“ към Регионална дирекция „А А“- София.

Ищецът твърди, че с ответника били страни по трудово правоотношение, което било прекратено, считано от 29.12.2021г. по силата на Заповед № 442/21.12.2021г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „А А“ на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, като към датата на прекратяването заемал длъжността „инспектор“ в отдел „Контрол“ към Регионална дирекция „А А“- София. Поддържа, че уволнителната заповед е незаконосъобразна, тъй като не са посочени дата и място на съставянето й, както и имена на връчителя, и тъй като е немотивирана- в нея липсва конкретика относно правоотношението, което се прекратява, относно момента на възникването му, както и относно момента на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, сочено като основание за прекратяване на трудовоправната връзка, което основание поддържа, че не е възникнало, тъй като и към момента на депозиране на исковата молба не е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Счита, че действителната причина за прекратяване на трудовото правоотношение с него е, че стриктно и добросъвестно изпълнявал задълженията си, поради което отказал да внесе изменения в съдържанието на вече съставен от него акт за установяване на административно нарушение. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва исковете, поддържайки, че процесната уволнителна заповед е издадена от компетентен орган на работодателя и в предвидената за това писмена форма, като счита, че ирелевантни за законосъобразността й са мястото на връчване, както и конкретният субект, извършил връчването. Поддържа освен това, че към датата на назначаването му служителят вече е бил упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което декларирал изрично пред работодателя и което се установявало и от 1 писмо с изх. № 1046-40-3922/2/23.12.2021г. на управителя на НОИ и приложен към него списък, съгласно който ищецът е упражнил правото си на пенсия по чл. 69, ал. 2 КСО на 01.07.2010г. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази наведените от страните конкретни доводи, събраните по делото относими доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално задължение на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово правоотношение през сочения от него период, както и прекратяването на същото по силата на заповедта, която оспорва, и от сочения в исковата молба момент.

В тежест на ответника- работодател, по този иск е при условията на пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи, че в обективната действителност са се осъществили всички законоустановени предпоставки за възникване на субективното му потестативно право едностранно да преустанови трудовоправната връзка с конкретен работник или служител, които при разглежданото уволнително основание по чл.

328, ал. 1, т. 10б КТ, са следните: 1/ заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да е издадена от компетентен орган на работодателска власт- обстоятелство, което не е спорно между страните; 2/ към датата на възникване на трудовото правоотношение ищецът да е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Основателността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност предполага да се установи, че прекратяването на процесната трудовоправна връзка е незаконосъобразно, че същата не е прекратена на друго основание- изтекъл срок, предизвестие от работника или служителя, чийто срок да е изтекъл към момента на приключване на съдебното дирене в съответното съдебно производство, както и че към момента на уволнението служителят е заемал длъжността, на която иска да бъде възстановен.

Същевременно, следва да се има предвид, че обхватът на съдебната проверка, респ. предметът на съдебното производство по трудови дела, е ограничен само до спорните обстоятелства, въведени с исковата молба, която трябва да съдържа изрично позоваване на нарушения при оспорване на съответното уволнение. В този смисъл са Решение № 665 от 01.11.2010 г. по гр.д. № 242/2009 г. ІV г.о.; Решение № 555 от 09.02.2012 г. по гр.д. № 1224/2010 г. ІV г.о. и Решение № 149 от 13.06.2012 г. по гр.д. № 475/2011 г. ІV г.о.

Не са спорни, поради което с доклада по делото и на основание разпоредбите на чл.

146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се от допълнително доказване са отделени следните правнорелевантни обстоятелства: че съществувалото между страните трудово правоотношение е прекратено, считано от 29.12.2021г. по силата на оспорената заповед на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, както и че към този момент ищецът е заемал длъжността „инспектор“ в отдел „Контрол“ към Регионална дирекция „А А“- София, като същите се установяват и от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства- трудов договор № 527/12.10.2010г. и допълнителни споразумения към него, както и заповед № 442/21.12.2021г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „А А“.

Установява се от изричното отбелязване в оспорената уволнителна заповед, че процесното трудово правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ„във връзка с придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди възникване на трудовото правоотношение“. Следва да се отбележи, че последното е индивидуализирано в заповедта чрез посочване на страните по него, както и на заеманата от служителя длъжност, поради което, противно на поддържаното от ищеца, в случая е налице яснота относно прекратяваното с акта правоотношение. Неоснователен е и доводът на служителя за немотивираност на заповедта, доколкото с оглед конкретното уволнително 2 основание, посочването на същото- в случая както чрез цифровия израз, така и чрез словесното съдържание на разпоредбата, съставлява по своята същност мотивиране на заповедта, респ. на решението да бъде упражнено потестативното право на работодателя едностранно да прекрати трудовото правоотношение с ищеца, и е достатъчно да внесе нужната за последния яснота относно конкретното фактическо основание на инициираната от работодателя правна промяна. В случая не се касае за уволнително основание, което предполага пространно и подробно описание на фактически обстоятелства извън факта на придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в момент, предхождащ възникването на трудовото правооотношение, като във връзка с довода в тази насока следва да се изясни, че без значение е точният момент на придобиването и упражняването на това право, в случай че се твърди този момент да предхожда сключването на трудовия договор, какъвто е настоящият случай. Съдържанието на коментираната заповед, доколкото включва посочване на датата на съставянето й, на органа, който я е издал, както и на фактическите съображения, налагащи издаването й, в достатъчна степен внася яснота в отношенията между работодателя и служителя, като обезпечава и възможността на последния да се защити срещу внесената чрез нея правна промяна в трудовия му статус. В тази насока е и константната практика на ВКС, формирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 314/ 30.10.2014 г. по гр.д. № 840/ 2014 г., IV г.о., Решение № 346 от 23.07.10 г. по гр. дело № 468/09 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 46 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 16/2010 г., IV г. о., в които е прието, че във всички случаи на прекратяване на трудовото правоотношение следва да има яснота /мотиви/ за основанието, на което се извършва, както с оглед защитата на работника или служителя, така и поради правните последици.

Работодателят е този, който трябва да установи законността на заповедта за уволнение, което включва и наличие на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение.

От значение е именно основанието, посочено в заповедта за уволнение, а не друго, макар и обективно да е съществувало към датата на прекратяване на трудовото правоотношение.

Следователно, от значение е заповедта да е мотивирана, като е възможно и посочване на повече от едно основание за уволнение. Няма законова пречка мотивите в заповедта да се изчерпват и с цитиране на правната норма, тогава, когато тя не предполага различни фактически основания, нито има нужда от излагане на допълнителни данни, формирали волята на работодателя. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмнения извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и е въпрос на правна квалификация коя е приложимата правна норма... От значение е в рамките на изложените мотиви работникът или служителят да разбере кои са фактите в обективната действителност, поради които трудовото правоотношение се прекратява, а съдът да може да извърши проверка дали са се осъществили, като ги подведе под съответна правна норма и въз основа на това да заключи дали уволнението е законосъобразно“.

Във връзка с наведените в исковата молба доводи в тази насока следва да се изясни, че обстоятелството къде е съставена уволнителната заповед, както и кое конкретно лице фактически е връчило заповедта, при липсата на спор, че същата е издадена от лице, носител на работодателска власт, и че е породила целения с нея правен ефект, са ирелевантни за законосъобразността на уволнението, доколкото нямат отношение към същественото й съдържание, касаещо прекратяваното правоотношение, както и основанието за това.

Въпреки това и за пълнота и прецизност следва да се изясни, че в заповедта- в нейната титулна част, респ. в заключителната й част, са посочени и датата, и мястото на състявянето й, съответно: 21.12.2021г. и гр. София, ул. „Ген. Й.В.Гурко“ № 5.

Негодно да обоснове извод за незаконност на уволнението е и евентуалното неотправяне от работодателя на дължимото съобразно нормата на чл. 328, ал. 1 КТ предизвестие, доколкото неспазването на срока на предизвестието е единствено основание за дължимост на предвиденото в нормата на чл. 220, ал. 1 КТ обезщетение, но е без правно 3 значение за факта на прекратяване на трудовоправната връзка, вкл. законното такова.

По изложените фактически и правни съображения и при липсата на други доводи в тази насока настоящият съдебен състав намира процесната уволнителна заповед за формално законосъобразна, поради което на обсъждане подлежи наведеният с исковата молба довод за материалната й незаконосъобразност поради неосъществяване на уволнителното основание, на което работодателят се е позовал.

Установява се от представената от ответника и неоспорена от името на ищеца справка от НОИ с изх. № 1040-40-3922/2/23.12.2021г., предоставена на работодателя на основание нормата на чл. 328, ал. 3 КТ, че ищецът е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 КСО, считано от 01.07.2010г., т. е. преди възникване на процесното трудово правоотношение въз основа на сключения между страните трудов договор от 12.10.2010г., поради което следва да се приеме, че соченото в оспорената заповед уволнително основание се е осъществило в обективната действителност, а извършеното въз основа на него прекратяване на процесното трудово правоотношение е законосъобразно. Изводът в последния смисъл обуславя отхвърляне както на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, така и на обусловения от неговата основателност иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.