Решение № 5111 от 13.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5111 гр. София, 10.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Йоана М. Генжова

Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20211100509670 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №20100794/20.04.2021г., постановено по гр.д. №54050/2016г. по описа на СРС, 178 състав, е отхвърлен предявеният от Н. Р. К. срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за сумата 316,69 лева – стойност на електрическа енергия за периода от 14.08.2015г.

–

11.11.2015г., за която е издадена фактура

№0189714876/23.06.2016г., начислена въз основа на констативен протокол №1013419/11.11.2015г. за неточно измервана енергия за период от 14.08.2011г.

– 11.11.2015г. Осъдена е на основание чл.78, ал.3 от ГПК Н. Р. К. да заплати на „ЧЕЗ Електро България“ АД сумата от 500 лева – разноски в производството.

Постъпила е въззивна жалба срещу решението от ищцата Н. Р. К., чрез пълномощника адв. Д. Д., като се излагат оплаквания, че същото е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неспазване на материалния закон и необоснованост. В общите условия на ответника не били предвидени задължение за уведомяване и ред, по който да се извършва същото, следователно липсвали каквито и да е гаранции, които да обезпечат правата на потребителя в корекционното производство и изводът на 1 първоинстанционния съд в обратния смисъл бил неправилен. Във фактурата били начислени и „задължения към обществото“, както и цена за достъп и пренос през електропреносната мрежа, каквито не се следвали. Неправилно съдът приел, че не следва да се произнася по законосъобразността на ПИКЕЕ.

Неправилно първоинстанционният съд приел, че към датата на проверката е налице законово основание за дружеството да извърши корекцията на сметка.

Не били предоставени доказателства за публикуване на общите условия.

Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.

Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Излагат се доводи, че в общите условия на дружеството се съдържа ред за уведомяване на потребителя за извършена корекция. Освен това дори да не бил предвиден такъв ред, това обстоятелство само по себе си не водело до недължимост на сумата по корекцията. Неоснователни били и възраженията във връзка с начислените такси за „задължение към обществото“, пренос и достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа, като сумата по корекцията била правилно изчислена. При приемането на ПИКЕЕ, ДКЕВР не е излязла от законовата делегация по чл.83, ал.1, т.6, ал.2 и чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ. Неоснователни били и доводите, че съдът следвало да извърши инцидентен контрол на ПИКЕЕ, съгласно чл.17, ал.2 от ГПК, тъй като същите представлявали подзаконов нормативен акт. Общите условия били публикувани както в централни всекидневници, така и в множество местни всекидневници, вкл. и такива за гр. София.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя 2 от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед обстоятелството, че пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от районния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото доказателства. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на сумата от 316,69 лева, начислена по партида с клиентски № 310191515327, за доставка на електроенергия за обект на адрес гр. София, ул. ****, за периода от 14.08.2015г. до 11.11.2015г.

Не е спорно между страните по делото, че ищцата е потребител на електроенергия за горепосочения недвижим имот.

Спорът между страните възниква относно наличието на основание за начисляване и заплащане на посочената в исковата молба процесна сума, представляваща извършена корекция на обема и стойността на доставена енергия за минал период.

В ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 98/2013 г.), приети съгласно законовата делегация на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ , се съдържа подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение на потребителя. От момента на обнародване в ДВ (бр. 15/14.02.2017 г.) на решение № 1500/06.02.2017 г., адм. д. № 2385/2016 г., 5-чл. с-в на ВАС отменените с него правила на ПИКЕЕ престават да се прилагат, като остават неотменените правила по чл. 48- чл. 51, до отмяната им през 2018 г. с решение 3

№ 2315/21.02.2018 г., адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, IV отд. (в сила от 23.11.2018 г.). Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. В случаите, когато тези правила не уреждат конкретните отношения, приложение трябва да намерят общите правила на ЗЗД. Ако в Общите условия в нарушение на чл.

98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение не е основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това вземане е установено по съдебен ред. В случая корекцията е извършена за периода 14.08.2015г. до 11.11.2015г., като КП, въз основа на който е извършена корекцията на сметки е съставен на 11.11.2015 г. и нормите на ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 98/2013 г.) са действали към този момент. Правото на доставчика да извърши корекция при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия не е обусловено от доказване на виновно поведение на потребителя. Целта е да се коригират грешките при измерването на потребената електрическа енергия и да се определи точния размер на дължимата престация, а не да се ангажира отговорност за вреди по чл. 82 ЗЗД, като редът за това е предвиден в правила, приети въз основа на законова делегация.

Според трайната съдебна практика, която се споделя и от настоящия въззивен състав дори и при липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в чл. 47-51 ПИКЕЕ от 2013 г. (отм.). Източникът на задължението за крайния потребител за плащане на цената на доставената електрическа енергия е от договорно естество и разпоредбите на ЗЕ не изключват общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока, вкл. правилото на чл. 183 ЗЗД, че когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и е заплатено по-малко от реално дължимото, купувачът следва да доплати разликата като цена на продадената енергия. Дори и да липсва специална 4 уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване (в този смисъл са решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 107 от 26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 170 от 06.01.2021 г. по гр. д. № 169/2020 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 141 от 12.01.2021 г. по гр. д. № 4486/2019 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 6 от 22.02.2021 г. по гр. д. № 1978/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 120 от 26.01.2021 г. по гр. д. № 3754/2019 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 160 от 31.12.2020 г. по гр. д. № 1174/2020 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 16 от 09.02.2021 г. по гр. д. № 1635/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 60171/24.06.2021 г., по гр. д. № 3431/2020 г., ВКС, III ГО; решение № 127/26.08.2021 г., по гр. д. № 2057/2020 г. на ВКС, IV ГО; решение № 20/03.02.2022 г. по гр. д. № 1231/2021 г., ВКС, III ГО; решение № 13/02.03.2022 г. по гр. д. № 1647/2021 г. на ВКС, III ГО; решение № 60268/25.03.2022 г., гр. д. № 391/2021 г., ВКС, III ГО; решение № 60223/18.08.2022 г., гр. д. № 598/2021 г., ВКС, IV ГО; решение № 60298/18.08.2022 г., гр. д. № 4163/2020 г., ВКС, IV ГО; решение № 20/16.08.2022 г., гр. д. № 1533/2021 г., ВКС, IV ГО и др.).

Възражението, че първоинстанционният съд не е извършил косвен контрол по смисъла на чл. 17, ал. 2 ГПК е неоснователно, тъй като такъв е допустим само по отношение на индивидуални административни актове, а ПИКЕЕ са подзаконов нормативен акт. Следва да се добави, че по отношение на посочените правила е осъществен пряк съдебен контрол от ВАС по реда на АПК.

Неоснователно е възражението за недължимост на начислените такси "задължение към обществото" и такси "пренос" и "достъп" до електропреносната мрежа, тъй като основанието за заплащането им е предвидено в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ (отм., но действали през процесния период), чл. 28, ал. 1 ПТЕЕ и чл. 29, ал. 3 ПТЕЕ . Съгласно цитираните разпоредби битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител (чл. 28, ал. 1 ПТЕЕ ). Клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги 5 за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция чл. 29, ал. 3 ПТЕЕ . Т. е. потребителите на електрическа енергия, присъединени към електрическата разпределителна мрежа, са длъжни да заплащат на крайния снабдител не само цената на електрическата енергия, но също и цената за достъп и цената за пренос до същата. Същите са компоненти на цената на електрическата енергия и съгласно чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ (отм.) при корекция на сумата се начисляват и дължимите мрежови цени.

Неоснователни са доводите на въззивника, че общите условия на ответното дружество не съдържат клауза, която да урежда реда за уведомяване на клиента, че ще се извърши проверка, която може да приключи с корекция на сметката му при констатирани несъответствия в СТИ при отчитането на ползваната ел. енергия.

Съобразно установената практика на ВКС (в този смисъл решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. по описа на ВКС, III г. о., решение № 107 от 26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г. по описа на ВКС, III г. о. и др.) съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните по спорове за грешно отчитане на изразходвана електрическа енергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позоват на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните доказателства по делото. От това предварително, а не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в Общите условия, следва да се изхожда и при преценката какви са последиците от допуснато нарушение на чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ . Ако в Общите условия в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.