Решение № 24 от 09.01.2020, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№24/9.1.2020г.

Година 2020 Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд двадесет и трети състав

На втори декември Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

Съдия Даниела Михайлова

Секретар Пламен Пламенов като разгледа докладваното от съдията

НАХД

№ 3688 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „П.Л.“

АД-Варна, представлявано от Т.И.М., против Наказателно постановление № КГ- 2243/ 11.07.2019г. на Председателя на ДАМТН, с което на „П.Л.“ АД-Варна е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 10 000/ десет хиляди/ лв. на основание чл. 34 ал.2 от ЗЧАВ , за нарушение на чл. 8 ал.2 от ЗЧАВ във вр. с чл.6 т.6 от НИКТГУРНТК, както и е било постановено дружеството да заплати разходите за вземане и изпитване на пробите в размер на 390лв.

В жалбата се твърди, че необходимото за зареждане на ведомственото резервоарно стопанство с дозиращо устройство зимно гориво е било доставено, за което са били представени съответните документи.Зареденото гориво се е намирало в резервоар, отстоящ на около 300м. от дозиращото устройство и е течало по тръба с ширина 2 цола под наклон-от резервоара към дозиращото устройство.

Проверяващите служители от своя страна били взели проби единствено от дозиращото устройство, като в резултат на наливането на зимно гориво в резервоара, остатъчното лятно гориво се е било смесило с новото и до устройството е достигнало гориво, представляващо смес от остатъчно лятно гориво и малка част зимно гориво.Поради това и се твърди, че е следвало да бъде взета проба и от резервоара, за да може да се приеме, че извършената проверка е била обективна.На следващо място се навеждат доводи за това, че депозираните възражения не са били разгледани, че неправилно е било прието, че дружеството има качеството на „ разпространител на горива“, както и че непосредствено след проверката горивото е било източено и върнато в цистерните, като извършеното изследване е установило, че горивото е изрядно.Поради това и се твърди, че от страна на „П.Л.“ АД-Варна не е допуснато административно нарушение, а дори и да има такова , то същото е маловажно.С оглед на това се иска отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество адв.Н. анализира събраните по делото доказателства и изразява становище, че безспорно е установено, че зимното гориво е било заредено, но поради това, че не е било ползвано за зареждане на наличните машини, то взетата проба не е съответствала на съдържанието на горивото в резервоара.Тя изтъква още, че с това гориво не се зареждат външни на дружеството превозни средства, както и че не са възникнали вреди за трети лица.Поради това и пледира депозираната жалба да бъде уважена, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се явява упълномощен представител.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На

13.12.2018г. служители на ДАМТН, една от които- св. Г.П., извършили проверка на бензиностанция „Пристанище Леспорт“ , управлявана от

„П.Л.“ АД, ***, кметство Тополи, р-н „Вл.Варненчик“ . Тя протекла в присъствието на Г. К.-началник склад. В хода на проверката били представени документи, от които се установило, че на бензиностанцията, която се ползвала за зареждане на извънпътна техника и трактори, собственост на дружеството, са били заредени 30 303литра гориво, описани във фактура № **********/12.12.2018г. и придружени с Декларация за съответствие № 0380/15.10.2018г., издадена от „Лукойл България“ ЕООД. От дозиращият накрайник на бензиноколонка № 1 с помощта на удължител била взета проба от горивото, като обема на резервоара, свързан с бензиноколонката бил 50 000л., с налично количество от 37 610 литра.Пробата била взета в шест чисти еднолитрови съдове за еднократна употреба, които първоначално били промити с около 200мл. гориво.След това всеки съд бил напълнен до около 85

% от обема си, т.е. с около 800 мл. гориво. Общото количество гориво, взето за проби, било 6 литра, като в него било включено и горивото, изразходвано за промивка.За него бил издаден касов бон. Три от пробите били за ГДККТГ, една за провереното дружество и две проби били арбитражни за ГДККТГ.След като съдовете били затворени, те били етикирани и пломбирани съгласно чл.20 от

НИКТГУРНТК по надлежния ред. Оловните пломби били маркирани с персонален № 2 на пломбажните клещи на длъжностното лице, а пробите били пломбирани допълнително с еднократни пломби с № 104584 и обозначени.

Всичко извършено по време на проверката св. П. отразила в протокол за проверка и взимане на проба от течно гориво № В-128/13.12.2018г. Протоколът бил подписан от всички участвали при проверката длъжностни лица и от Г. К..

След изпитване на контролната проба в Изпитвателна лаборатория за горива, смазочни материали и присадки към ДАМТН-ГД”ККТГ”- гр. София, със сертификат за акредитация БСА per. № 35 - ЛИ/26.11.2018г, валиден до 30.09.2020г, бил издаден Протокол от изпитване № С-0307/17.12.2018г. На основание изготвения протокол от изпитване в ГД "ККТГ" била извършена експертиза и бил съставен Констативен протокол № КП-0509/17.12.2018г. за съответствие на течното гориво с изискванията за качество. Съгласно него течното гориво за извънпътна техника и трактори по изпитаните показатели и получените резултати се отклонявало от допустимите гранични стойности, тъй като не съответствало на изискванията за качество по показателя "Гранична температура на филтруемост“. Полученият резултат от изпитването бил минус 8 ˚ С при норма максимум минус 15 ˚ С.Отклонението било със 7 ˚ С над максимално допустимата стойност. Съгласно БДС EN ISO 4259 „Нефтопродукти.Определяне и прилагане на данни за прецизност относно методите за изпитване“, при получен резултат от изпитването над минус 12,9 ˚ С, продуктът не съответства на изискванията за качество.

Протоколите от изпитване и констативния протокол били връчени на представителя на „ П.Л. ” АД, като искания не били направени.

Поради това, на 01.02.2019г ., след отправена покана, св. П. съставила против дружеството акт за установяване на административно нарушение, за това че на 13.12.2018г. на бензиностанция „Пристанище Леспорт“ ,в качеството си на краен разпространител по смисъла на § 1 т.20 от ДР на ЗЧАВ, е разпространявало течно гориво за извънпътна техника и трактори, за което на

17.12.2018г. Констативен протокол № КП-0509/ 17.12.2018г. е било установено несъответствие с изискванията на чл.6 т.6 от НИКТГУРНТК.Нарушението било квалифицирано като такова по чл.8 ал.2 от ЗЧАВ вр. чл.6 т.6 от НИКТГУРНТК.При предявяване на акта възражения не били направени.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения, в които било посочено, че бензиностанцията всъщност представлява резервоарно стопанство с дозиращо устройство, че неправилно е било прието, че дружеството разпространява гориво, че е следвало да се вземе проба от резервоара, а не от дозиращото устройство и др.В заключение било формулирано искане случаят да бъде приет за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление № КГ-2243/11.07.2018г.С него административно-наказващият орган изцяло възприел констатациите , описани в акта и правната квалификация на нарушението – по чл.8 ал.2 от ЗАЧВ във връзка с чл.6 т.6 от НИКТГУРНТК съгласно фирмена техническа спецификация / ФТС 1975/ на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД.За него и на основание чл.34 ал.2 от ЗЧАВ на „ П.Л.” АД ***, била наложена „Имуществена санкция” в размер на 10 000лв. и било възложено да заплати разходите за вземане и изпитване на пробите в общ размер на 390лв., от които 350лв. за изпитване и 40лв. за вземане на проба. Депозираните възражения били разгледани и приети за неоснователни.

В хода на съдебното производство бе разпитана свид. Г.П.- актосъставител и ръководител на проверката, чиито показания съдът кредитира, като дадени безпристрастно, обективно и пълно.От тях се установи , че пробите са били взети при спазване на съответната процедура, както и че представената декларация за съответствие е била от 15.10.2018г., а зимния период е с начало 16.10. Самата проверка е била извършена на 13.12.2018г., през зимния период и изследваното гориво не е отговаряло на съответните изисквания за този период.

По искане на адв.Н. до разпит бе допуснат и св.Д.И.-търговски директор на „П.Л.“ АД, чиито показания съдът също кредитира.От тях се установи, че горивото от бензиностанцията се използва за зареждане на извънпътна техника единствено и само на територията на пристанището, както и че горивото е било пристигнало ден или два преди проверката, като в този период не е било извършвано зареждане на машини.

Съдът приобщи към доказателствата по делото представените от адв.Н. копие от фискален бон от 01.12.2019г. и копия от свидетелства за регистрация за фискално устройство, които кредитира.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства и тези по административно-наказателната преписка, както и приложените допълнителни писмени доказателства, които преценени в тяхната съвкупност са взаимно и логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Председателя на ДАМТН на основание члр.43 „а“ ал.3 от ЗЧАВ. Актът също е съставен от компетентно лице-св. Г.П. , който съгласно Заповед № А-167/01.03.2017г. има такива правомощия-да съставя актове за установяване на административни нарушения в случаите на чл.34 от ЗЧАВ.

В хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. В него, както и в акта , се съдържа пълно описание на нарушението и обстоятелствата при неговото извършване, датата и мястото на извършването му, както и доказателствата, които го потвърждават.Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

Депозираните след предявяване на акта възражения са били разгледани и са били приети за неоснователни.Те не съдържат в себе си спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване

Правилно административно-наказващия орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.

Разпоредбата на чл.8 ал.2 от ЗЧАВ забранява пускането на пазара, разпространението, транспортирането и използването на течни горива, които не отговарят на някое от изискванията за качество, определени в наредба.

Съгласно § 1 т.5 „а” от ДР на НИКТГУРНТК

„Горива за извънпътна техника и трактори“ са течни горива , получени от нефт, предназначени за двигатели с компресионно запалване за извънпътна техника и трактори, включени в тарифен номер 2710 19 43 по Комбинираната номенклатура на ЕС. В чл.6 т.6 от същата наредба е посочено, че тези горива , които са със съдържание на сяра до 10 mg/kg, следва да отговарят на техническите спецификации на производителите.От приложената по преписката фирмена техническа спецификация е видно, че техническото изискване към горивото по показател „ гранична температура на филтруемост през студен филтър, CFPP за зима е минус 15.