Решение № 192 от 26.02.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Варна, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20243100500186 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на К. К. К. срещу Решение № 3874 от 28.11.2023г. по гр.д. № 12829/2022г. по описа на ВРС, 16-ти състав, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са отхвърлени предявените от въззивника срещу ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 1386 лева, представляваща дължимо допълнително брутно трудово възнаграждение за продължителна водолазна дейност в МВР за месец декември 2020г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 27.09.2022г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 246.24 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.01.2021г. -27.09.2022г.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност на решението. Поддържаните съображения са, че правилно ВРС е приел, че от 2007г. ищецът е включен в обучителен курс за придобиване и потвърждаване на квалификация за работа с леководолазно оборудване за осъществяване на аварийно-спасителна дейност под вода, като в периода 2008-2019г., същата ежегодно е потвърждавана със заповеди на директора на ГД „ПБЗН“. Тези обстоятелства обуславят осъществяване на специфична служебна дейност от ищеца в този период, която му е възлагана от съответния ръководител, независимо от това, че не е назначен на длъжност „водолаз“. Със Заповед № 634/13.11.2020г., раздел III, т. 1.7 ищецът 1 временно не е допуснат до извършване на водолазна дейност, т.е. тя е прекъсната, поради което към 01.12.2009г. ищецът не е осъществявал водолазна дейност. По въпроса обаче дължи ли се на ищеца възнаграждение за извършвана водолазна дейност през 2020г., съдът не е съобразил, че Заповед № 1983з-634/13.11.2020г. не е относима за исковия период, тъй като с нея се дава допуск на служители на ГД „ПБЗН“ извършващи водолазни спускания занапред, считано от датата на нейното издаване до 31.10.2021г. Ищецът е осъществявал такива по силата на Заповед № 1983з-626/04.11.2019г., съобразно раздел V от която е получил допуск за специфичната служебна дейност от датата на постановяването й до 31.10.2020г. вкл. Извършването на дейността през 2020г. се установява, както от събраните свидетелски показания, така и от писмените доказателства събрани по делото – извлечение от дневник за водолазни спускания и разпореждания за провеждане на неотложни водолазни спускания с водолази от РС „ПБЗН“ – Варна. В последните са обективирани водолазни дейности с участието на ищеца – издирване/спасяване на удавник в Черно море и издирване на веществени доказателства за престъпление в същия воден басейн. Отделно в представени от ответника платежни бележки за месеците юни и август 2020г. е признал това обстоятелство, като е начислил допълнително възнаграждение на ищеца за работа под вода, съответно 176.70 лв. и 114 лв. В нормата на чл. 14 от Наредбата не е въведено изискване служителят да има допуск към 01.12. на съответната година, за която се дължи заплащане на допълнителното възнаграждение. Единствената предпоставка за платимата еднократна компенсация е ищецът да е осъществявал през текущата година специфичната служебна дейност, който факт е установен по делото. В този смисъл отправя искане обжалваното решение да се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявените искове да се уважат с извод за основателност.

В отговор на жалбата от ГД „ПБЗН“ - МВР оспорва доводите в нея и поддържа други, с които обосновава правилност и законосъобразност на постановеното решение.

Поддържа като правилен правния извод в обжалваното решение, че със Заповед № 634/13.11.2020г. въззивникът не е допуснат до водолазни спускания, като водолазната му дейност е прекъсната и към 01.12.2020г. същият не осъществява такава, поради което исковата сума не му се дължи. Прекъсването на правото за осъществяване на водолазна дейност означава неосъществяване на такава към 01.12.2020г. относимо и към календарната година. Видно е, че притежаваната от ищеца квалификация и водолазни спускания не попадат в хипотезата на чл. 14, ал. 1 от наредбата. Тази дейност е дефинирана като платима на календарна година, а видно от Заповед № 1983з-634/13.11.2020г., временно ищецът не е допуснат до извършване на водолазни спускания. Исковата претенция е за 2020г., като към м. декември 2020г. ищецът не е притежавал водолазна квалификация, поради прекъсване на правото му за осъществяване на дейността. Поддържа неоснователност на позоваването на платежните документи, с довод за признание на водолазни дейности с участието на ищеца, доколкото допълнителното възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности по Раздел III е различно от допълнителното възнаграждение за летателна, авиационна, парашутна, плавателна и водолазна дейност по раздел IV от Наредба № 8121з1060/26.09.2019г. В този смисъл моли обжалваното решение като правилно да се потвърди.

2

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка претендира присъждане на съдебни разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от К. К. К. срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1386 лева, представляваща дължимо допълнително брутно трудово възнаграждение за продължителна водолазна дейност в МВР за месец декември 2020г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 27.09.2022г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 246.24 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.01.2021г. -27.09.2022г.

Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: ищецът бил назначен в системата на МВР през 1990г. на длъжност „пожарникар“, като от 31.10.2014г. заема длъжността „командир на екип“ в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ към РД „ПБЗН“ – Варна. Със Заповед № 574/13.09.2007г. на директора на НС „ПБЗН“ бил включен в обучителен курс за придобиване и потвърждаване на квалификация за работа с леководолазно оборудване за осъществяване на аварийно-спасителна дейност под вода. В периода 2013-2019г. ежегодно е потвърждавана, съответно и повишавана придобитата от ищеца квалификация след проведени водолазни спускания, като към настоящия момент е „старши инструктор водолаз“. Ето защо от края на 2007г., независимо че не е назначен на водолазна длъжност, ищецът при изпълнение на служебните си задължения извършва водолазна дейност, възлагана му от съответния ръководител. През 2020г. в изпълнение на издадени от директора на РД „ПБЗН“ – Варна заповеди, ищецът осъществил водолазни спускания на 24.05., 25.05. /две за деня/, 21.06., 14.07. и 23.07. /две за деня/, които са отразени надлежно в дневник за водолазни спускания на сектор „СОД“ към РД „ПБЗН“ – Варна. В закона няма изискване за необходим брой на реализирани от служителя водолазни спускания през съответната календарна година, като предпоставка за заплащане на дължимото за тази дейност възнаграждение, точно както липсва изискване и за количеството на пожарите, в чието потушаване да е участвал ищецът, за да се приеме, че извършва и друга служебна дейност – пожарогасене. На основание чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и раздел IV от Наредба № 8121з-1060 от 26.09.2019г. на МВР и конкретно чл. 14, ал.

1 от същата, на държавните служители извършващи водолазна дейност десет години, към първи декември на съответната календарна година и всяка следваща година, извършващи дейността, се изплаща допълнително възнаграждение в размер на една брутна заплата, включваща основното месечно възнаграждение и допълнително възнаграждение за 3 продължителна служба. А съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредбата допълнителните възнаграждения за специфична дейност се заплащат еднократно заедно с възнагражденията на служителите през м. декември на съответната календарна година, в която са изплатени. За 2020г. основната заплата на ищеца била 990 лв. с добавка за прослужено време, при което дължимото по реда на чл. 14, ал. 1 от Наредбата възнаграждение за календарната 2020г. и платимо еднократно в м. декември на съответната година е в размер на 1386 лв., което не е заплатено от ответника. Ето защо от 01.01.2021г. ответникът е в забава за плащане на дължимото, като размерът на обезщетението за забава до 27.09.2022г. възлиза на 246.24 лв.

Отправил искане поради изложеното за положително произнасяне по предявените искове.

В отговор на исковата молба, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР признала, че ищецът за посочения период е полагал труд по служебно правоотношение на посочената длъжност в рамките на специфичната длъжностна характеристика, включваща пожарогасителни дейности, а водолазната дейност, в случай, че такава е осъществявана е заплащана по реда на Наредба № 8121з-1060 от 26.09.2019г. на МВР. Посочила, че държавните служители в системата на МВР извършват водолазни дейности, когато заемат водолазна дейност и тези, на които това им е възложено със заповед на съответния орган по чл. 9 от ЗМВР и притежават водолазна квалификация, като заповедта се издава за всеки конкретен случай. Тази дейност е дефинирана като платима, но отнесена към календарната година, а съгласно Заповед № 1983з-634 от 13.11.2020г. за обявяване на водолазни квалификации, даване на допуск на служители на ГДПБЗН-МВР, извършващи водолазни дейности, временно ищецът не е допуснат до извършване на водолазни спускания. Оспорила ищецът да е изпълнявал водолазна дейност по смисъла на § 1 на Инструкция № 8121з-33 от 10.01.2019г. за условията и реда за осъществяване на водолазна дейност от полицейските органи и органите на ПБЗН в МВР с аргумент, че посочването на конкретни осъществени водолазни спускания за 2020г. не съставлява такава.

По отношение на същия не е налице и изискването за извършване на дейността повече от 10 години. Касае се за разрешителен режим по допускане за осъществяване на дейност, без наличието на който такава не може да бъде извършвана, то при изчисляване на годишните допуски притежаваната от ищеца квалификация и водолазни спускания не са в рамките на над 10 години. При осъществени пет спускания за 2020г. не е изпълнено съдържанието на дефиницията на водолазни дейности. По изложените съображения отправила искане предявените искове да се отхвърлят с извод за неоснователност.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор в отношенията между страните, че в периода от 01.10.1991г. до настоящия момент между тях е възникнало и съществува валидно служебно правоотношение по силата на което К. К. приел да изпълнява различни длъжности при ответната дирекция, като от 31.10.2014г. заема длъжност командир на екип в „Пожарогасителна и спасителна дейност“ на Първа РСПБЗН – Варна.

4

Трудовите задължения изграждащи осъществяваната от ищеца трудова функция са съобразно описанието им в специфична длъжностна характеристика.