Решение № 101 от 03.09.2019, Районен съд - Средец

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 101

03.09.2019 г. гр. Средец

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Районен съд – гр. Средец, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на 20.08.2019 година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА

Секретар К.Л.

Като разгледа докладваното от съдия Кр. Донева гражданско дело № 311 по описа на 2019 г.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Районен съд – Средец е сезиран с обективно кумулативно съединени искове, предявени от Д.Ж.Д. против Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР – гр. София, за присъждане на сумата 1 370,97 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за извънреден труд – общо 257 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положен за периода от 17.05.2016 г. до 17.05.2019 г. нощен труд – съобразно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 17.05.2019 г. до окончателното й изплащане, както и на сумата 141,69 лева, представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя трудови възнаграждения в рамките на главнцата по отчетни периоди – от момента, в който са станали изискуеми до депозиране на исковата молба.

Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски. Изложени са твърдения, че през периода от 17.05.2016 г. до 17.05.2019 г. ищецът е работил при ответника като мл. инспектор/ст. полицай в Група „Охрана на държавната граница“ в Гранично полицейско управление – гр. Средец при Регионална Дирекция „Гранична полиция” – Елхово, на структурно подчинение на Главна Дирекция „Гранична полиция” – София, със статут на държавен служител и продължителност на работното време, съобразно Закона за Министерство на вътрешните работи, за който период ответникът е останал задължен за горепосочения размер допълнително трудово възнаграждение – с оглед допуснатото в съдебното заседание изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК чрез намалението му по размер, а по отношение на търсения размер на лихвата за забава – с оглед допуснатото в съдебното заседание изменение на акцесорния иск по реда на чл. 214 от

ГПК чрез намалението му по размер.

Предявените искове са с правно основание чл.

178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който ответникът е оспорил предявените искове. Изложени са съображения, че положените от ищеца часове труд са били изчислявани сумарано, в резултат на което чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време бил формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е бил заплатен на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР като извънреден труд. Счита се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложима уредбата на специалния ЗМВР, както и специалните наредби на Министъра на вътрешните работи, предвид на което Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание Кодекса на труда, е приложима само за работниците и служителите по трудово правоотношение, какъвто ищецът не бил през процесния период. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните, въз основа на закона и доказателствата по делото намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С оглед на обстоятелствата по делото и предвид на това, че не съществува спор между страните, съдът приема, че през процесния период 17.05.2016 г. – 17.05.2019 г. ищецът Д.Ж.Д. е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗМВР, като е заемал длъжността мл. инспектор/ст. полицай в Група „Охрана на държавната граница“ в Гранично полицейско управление – гр. Средец при Регионална Дирекция „Гранична полиция” – Елхово – на структурно подчинение на Главна Дирекция „Гранична полиция” – София, предвид на което ищецът и ответната дирекция са били обвързани от служебно правоотношение.

Безспорно е между страните, а и се установява от неоспореното заключение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, основано на отчетните протоколи за положен труд и платежните бележки за трудовите възнаграждения на ищеца, че за периода от 17.05.2016 г. до 17.05.2019 г. щецът е полагал труд на 12-часови смени по график, включително и за времето от 22,00 часа до 06,00 часа, т. е. и през нощта – общо 1 425 часа, за което ответникът е изплатил общо 356,25 лева – по 0,25 лв. на час съобразно чл. 8 от НСОРЗ и определена от Министъра на вътрешните работи ставка в негови Заповеди №№ 8121з-791/28.10.2014 г. и 8121з-1429/23.11.2017 г. Установява се още от СИЕ, че положеният от ищеца нощен труд – общо 1

425 часа, преизчислен в дневен с коефициент

1,143, възлиза на 1 628,78 часа, като разликата от 203,78 часа не е отчетена в протоколите за положен труд, не е начислена и не е изплатена на ищеца, а дължимото нетно трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, е в претендирания общ размер от 1 370,97 лева. Съответно, изчисленият от в. л. общ размер на обезщетението за забава върху претендираните трудови възнаграждения от момента, в който са станали изискуеми до депозиране на исковата молба, възлиза в претендирания размер от 141,69 лева.

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд /178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР/. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/.

Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период /чл.187, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР/. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и

6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /чл. 187, ал. 3, изр. 3 от ЗМВР/. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл. 187, ал. 6, вр. ал.

5, т. 2 от ЗМВР/.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи /чл. 187, ал. 9 от ЗМВР/. За периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г./, която е била отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. /влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр.

59/. С §

4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн.,

ДВ, бр. 69 от 2014 г./, която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./.

Въз основа на изложеното относно темпоралното действие на релевантните за спора подзаконови нормативни актове съдът намира, че в рамките на процесния исков период от 17.05.2016 г. до 17.05.2019 г. са действали, както следва: 1/ за периода от 17.05.2016 г. до 02.06.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. 2/ за периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.; 3/ за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; 4/ за периода от 02.08.2016 г. до 17.05.2019 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.

Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба №

8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №

8121з-592/25.05.2015 г. и

Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 ч. и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 ч. и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. Съгласно чл. 179, ал. 1, предл. 2 от ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22,00 ч. до 6,00 ч., а съобразно чл. 9 и чл. 12 от Раздел ІІІ на Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в министерството на вътрешните работи /обн. ДВ, бр. 67/14.08.2018 г., в сила от 14.08.2018 г., изд. на осн. чл. 179, ал. 2 от ЗМВР/, за всеки отработен нощен час или за част от него от 22,00 ч. до 6,00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд след предоставяне в съответните финансови звена на протокол-приложение № 6 към чл. 31, ал. 1 от Наредба №

8121з-776/29.07.2016 г. При липсата на специално правило за ставка на допълнителното възнаграждение за нощен труд или което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/.

Съгласно това общо правило, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо съдът намира за неоснователни изложените в отговора възражения относно приложимостта на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение.