Решение № 2040 от 19.12.2025, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2040 гр. Плевен, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20254430100900 по описа за 2025 година

Пред ПлРС е депозирана искова молба от П. Д. А., ЕГН**********, с постоянен адрес в *** чрез адв. В. Б., против „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Илинден, ж.к. Света Троица, ***, вх.Г, ет.6, представлявано от В.В.Т. и З.Г.С. и „КРЕДИТ Г.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Възраждане, бул. Александър Стамболийски, №24, ет.3, ап.7, представлявано от Л.И.Б.– Г. и Р.К.Д., с която са предявени: иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД, чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на потребителски кредит №3-990- 6003-281264/ 09.01.2023г. сключен между ищеца и първия ответник, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за възлагане на поръчителство от 09.01.2023г, сключен между ищеца и втория ответник, като главни искове, и при условията на евентуалност- иск с правно основание 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД- против първия ответник „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, за заплащане на сумата от 107.60лв.– договорна лихва по чл.1, ал.4 от Договор за предоставяне на потребителски кредит №3-990-6003-281264/09.01.2023г., за периода 09.02.2023г. - 09.07.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и иск с правно основание 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД- против втория ответник, Кредит Г.“ ЕООД, за заплащане на сумата от 608.40лв– възнаграждение за представено поръчителство, на основание чл. 2, ал. 1 от Договор за възлагане на поръчителство от 09.01.2023г., за периода 09.02.2023г. - 09.07.2023г. Твърди се, че на 09.01.2023г. ищецът е сключил Договор за предоставяне на потребителски кредит № 3990- 6003-281264/ 09.01.2023г, с отв. с КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ ЕАД, за сумата от 1000лв., 1 при ГПЛ от 36% и ГПР от 42,24%. Твърди се, че по силата на чл.1, ал.2 от Договора, заемателя се задължава да предостави на кредитора обезпечение- по посочени варианти.

Твърди се, че без да е дадена възможност на заемателя да избира, заемодателя е представил като единствена възможност сключването на договор за предоставяне на поръчителство.

Твърди се, че на 09.01.2023г. е сключен договор за предоставяне на поръчителство, между заемодателя, заемополучателя и ответното дружество, по силата на който ответникът се е задължил да обезпечи пред кредитора задълженията по договора за заем, срещу възнаграждение от 608,40лв; възнаграждението е платимо заедно с месечната вноска по кредита. Твърди се, че ищецът е заплатил всички дължими суми по договорите- за заем и за предоставяне на поръчителство. Твърди се, че валидността на договора за предоставяне на поръчителство се предпоставя от валидността на договора за заем. Твърди се, че двете дружества са свързани лица. Твърди се, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не е включен в ГПР по договора за кредит и по този начин се заобикаля нормата на чл.19, ал.5 от ЗПК. Твърди се, че договорът за заем е недействителен на основание чл. 22, вр. чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК. Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, поради заобикаляне на закона- нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК.

Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства.

По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК ***, чрез юрк. Х.И., изразява становище за неоснователност на предявените искове. Не се оспорва факта на сключване на процесия договор за кредит, за сумата от 1000 лв., предоставена в полза на ищеца. Твърди се, че процесният договор за заем е действителен и не страда от посочените от ищеца пороци. Сочи се, че ГПР по договора отговаря на изискванията на закона и в него са включени всички изискуеми елементи. Сочи се също, че възнаграждението по гаранционната сделка не е разход за допълнителна услуга, свързана с договора за кредит. Сочи се също, че на заемателя са били предоставени три възможности за обезпечение на кредита.

По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът „КРЕДИТ Г.“ ООД, ЕИК***, чрез юрк. Н. И., изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Твърди се, че от страна на ответника е налице изпълнение на поетите с Договора за предоставяне на поръчителство задължения, чрез сключването на Договор за поръчителство между поръчителя и кредитора- заемодател. Оспорват се твърденията за нищожност на Договора за предоставяне на поръчителство; сочи се, че същият има характер на договор за предоставяне на услуга. Оспорва се твърдението, че ищецът е извършил плащания по договора.

Съдът, като обсъди становищата на страните, на основание представените по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

По делото, с определение №4973/04.10.2025г, съдът е посочил като факти, които са безспорни и не се нуждаят от доказване между страните: факта на сключване на договор за Договор за предоставяне на потребителски кредит №3-990- 6003-281264/09.01.2023г, между ищеца- като заемател и първия ответник „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ ЕАД, като заемодател и 2 факта на сключване на Договор за предоставяне на поръчителство от 09.01.2023г. между ищеца и втория ответник „КРЕДИТ Г.“ ООД.

По делото се установява, видно от представеният Договор за предоставяне на потребителски кредит тип кредитна линия № 3-990- 6003-281264/09.01.2023г., че същият е сключен за сумата от 200лв.- максимална сума, която може да бъде усвоявана, при кредитен лимит от 2000лв, при лихвен процент от 36%. Посочено е, че ГПР по договора е отразен в Приложение №1 към него- който варира съобразно броя на погасителните вноски. В случая съдът установи, че съобразно Погасителен план, сумата подлежи на връщане на 6 вноски, всяка от 184,60лв., при ГПР от 42,24 %. Установява се, че страните са се съгласили посоченият Погасителен план да има силата на споразумение между тях относно размера на усвоената сума от 1000лв, за срок от 6 месеца, като общата дължима сума е 1107,60лв. От съдържанието на Договора се установява също- чл. 1, ал.2, че заемателят следва да предостави на заемодателя обезпечение, в една от следните форми: 1. Двама поръчители, които да отговарят на определени условия; 2.. Банкова гаранция или 3. Поръчителство от одобрено от заемателя дружество.

По делото се установява също факта на сключване на договор за възлагане на поръчителство от 09.01.2023г, между ищеца и втория ответник. По делото е представен и погасителен план за възнаграждението за обезпечение, от общо 608,40лв., платимо на падежните дати по кредита, на 6 вноски, всяка от 101,40лв.

По делото се установява също, видно от представената справка за плащанията по процесия кредит, че от страна на ищеца е заплатена общо сумата от 1100,82лв.

По делото няма представени доказателства за сключване на Договор за поръчителство между КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ ЕАД- като заемодател и ответника К. Г. като поръчител.

По делото е изслушано заключение по ССЕ, от което се установява следното ВЛ е установило, че усвоената сума от кредитополучателя е в размер на 1 000.00 лева на 09,01,2023 г., като същата е следвало да бъде върната чрез 6 ежемесечни вноски, всяка в размер 184.60 лева, или в общ размер на 1 107.60 лева. Тази сума включва и договорната лихва уговорена между страните. ГПР е в размер на 42,57% , а не 42,24%, както е посочено в Приложение. ВЛ е установило, че по кредита са постъпили общо 1100,82лв., като задължението е погасено предсрочно. ВЛ сочи, че от предоставените от Кеш Кредит Мобайл данни се установява, че по договора за кредит не са начислявани никакви допълнителни суми, такси или лихви, освен залегналите в самия договор, а именно само договорна лихва.

За погасяване на задължението по договора към Кредит Г. от посоченият в чл.2, ал.3 банков посредник е постъпила обща сума 584.48 лева. Изчисленият от експертизата ГПР по кредита е 42,57% без включена сума за поръчителство, а ако такава бъде включена ще се установи ГПР в размер на 629,64 %.

При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

3

Сключеният между ищеца и „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД-договор за заем е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит, кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Съдът приема, че клаузата по чл. 1, ал.2 от Договора за заем, предвиждаща задължение за заемателя да представи обезпечение в една от посочените форми, е нищожна, на основание чл.21, ал.1 от ЗПК. Съгласно цитираната норма, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Съдът намира, че уговорката в Договора за паричен заем, така, както е формулирана, е трудно осъществимо и поради посоченият кратък, петдневен срок от сключването на договора, поради което същата се явява и неравноправна, по смисъла на чл.

143 ал. 2 т.20 от ЗЗП. Така уговорено, това задължение всъщност дава единствената реална възможност за сключване на договор с определено от заемодателя лице, което от своя страна да определи допълнително възнаграждение, което да се заплаща не отделно, а с вноските по договора за кредит. Тази допълнителна сума представлява скрит разход по кредита и противоречи на добросъвестността в отношенията между страните /касае се и за недействителност на клаузата по чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД/. Дължимото възнаграждение по договора за поръчителство по същество противоречи и на императивната разпоредба на чл.

19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Възнаграждението обаче не фигурира като разход в ГПР по кредита. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Последицата от това противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК – клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

За процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 42,57%- т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за възлагане на поръчителство, сключен от потребителя с втория ответник, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По силата на § 1, т. 1 от ДР 4 на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. съдът намира, съобразно приетото за установено по делото, че е налице свързаност, която обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е известен на заемодателя.