Решение № 205 от 17.07.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Варна, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Георги Йовчев

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело № 20253001000237 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от И. И. М., чрез процесуалния представител адв. Д., срещу решение № 122/30.03.2025г. постановено по т.д. № 553/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което съдът е отхвърлил предявените от И. И. М., ЕГН **********, гр.Варна, против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД-гр. София, ЕИК 121130788, осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 и чл. 429, ал. 3, вр. ал. 2, т.2 КЗ за заплащане на сумата от 60 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от датата на уведомяване на застрахователя за застрахователното събитие 29.04.2024 г., до окончателното й изплащане, които вреди са в резултат на настъпило на 28.10.2023 г. ПТП между мотоциклет „Кавазаки ЗР 7501“, с рег.

№ Х, управляван от И. И. М., и л.а. марка „Ауди“, модел „ А3“, с рег. № Х, управляван от Г. И. Г, застрахован в ответното застрахователно дружество по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, като неоснователни.

Въззивникът излага оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.

Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП и в частност въпроса относно вината на водача на л.а. „Ауди А3“, с подробно изложени съображения. Първоинстанционният не се е съобразил с изготвеното по 1 делото експертно заключение по САТЕ. Допуснато е неправилно приложение на материалния закон – ЗДвП. По делото е безспорно установено противоправното поведение на водача на л.а., застрахован в ответното застрахователно дружество, който е нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1, чл. 25, ал. 1 и чл. 38, ал. 3 ЗДвП. Същевременно ответното дружество не е оборило презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Въззивникът излага подробни съображения за неоснователност на възражението за съпричиняване. Изводът на съда за виновното поведение на ищеца противоречи на събраните по делото доказателства, от които не е установено ищецът да е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата.

Поведението на ищеца е било правомерно и отговорно. Водачът на процесния л.а. от своя страна неправилно и рисковано е предприел и извършил маневра „обратен завой“, като за мотоциклетиста е било непредвидимо намерението на водача на л.а. за извършването на сочената маневра. В настоящия случай липсва каквото и да е съпричиняване от страна на ищеца за настъпването на вредоносния резултат. В условията на евентуалност се излагат оплаквания за недостатъчно изследване от първоинстанционния съд на поведението (изразено в действия и/или бездействия) на участниците в процесното ПТП, съпоставянето им, с отчитане тежестта на допуснатите от всеки един от тях нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат. Неизследван е останал въпроса за конкретния принос на всеки един от участниците за настъпването на процесното застрахователно събитие, съобразно което да се разпредели отговорността за причиняването на деликта, позовавайки се на съдебната практика на ВКС. В конкретиката на процесното ПТП приносът на ищеца следва да се определи на не повече от 10 % степен на съпричиняване.

Моли съда да отмени първоинстанционното решение, като вместо това осъди ответното застрахователно дружество да заплати на И. М. сумата от 60 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди следствие от ПТП настъпило на 23.10.2023г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 29.04.2024г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, представлявано от процесуалния представител адв. В., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, с подробно изложени съображения за това. Иска се потвърждаване на обжалваното решение като правилно, законосъобразно и мотивирано. Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустимd. Същата отговарят 2 на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана от първоинстанционния съд.

Съдът след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В производството пред въззивната инстанция е безспорно наличието на валидно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между собственика на л.а.

„Ауди А3“ с рег. № Х и ответното дружество ЗК „Лев инс“ АД към датата на процесното ПТП – 28.10.2023 г.

Към настоящия момент във връзка с конкретното ПТП е налице висящо ДП № 401/2023 год. по описа на IV РУ – ОД – МВР – Варна, което се намира във фазата на разследване. Няма привлечено към наказателна отговорност лице, респ. взета мярка за неотклонение. Липсват предпоставките за спиране на настоящото производството по чл. 229, ал.1, т.5 ГПК.

Във връзка с механизма на ПТП по делото е прието заключение на вещото лице, установяващо следната последователност от действия:

На 28.10.2023 г., на път 9004, в посока от с. Звездица към гр. Варна, от черен път към пътното платно се движел лекият автомобил „Ауди“. Водачът на автомобила решил да извърши маневра обратен завой към с. Звездица. За подготовка на маневрата водачът навлязъл в уширение вдясно на пътната лента в посока гр. Варна. Друг автомобил, намиращ се на платното за с.

Звездица дал предимство на водача Г, за да може да извърши маневрата.

Към същия момент водачът на мотоциклета (ищецът), с разрешена за пътния участък скорост от 77.72 км/ч, се движел от с. Звездица в посока гр.

Варна.

Съгласно заключението в момента на предприемане на маневрата двамата водачи нямали видимост един към друг, тъй като мотоциклетът се намирал в десен по посоката му на движение завой.

Според експерта, видимостта между двамата се открила при отстояние на мотоциклета от мястото на ПТП около 90м. т.е. в момента, когато мотоциклетът излизал от последния завой преди мястото на удара по посоката му на движение. За водача на автомобила видимостта се появила след началото на маневрата и след навлизането на пътното платно – 1, 78 s след потегляне и 4,17s преди удара. В устните си обяснения вещото лице заявява, че при появата на мотоциклетиста автомобилът е бил навлязъл с половин метър в пътната лента по посока Варна.

В момента, в който автомобилистът забелязал мотоциклета, същият направил опит за аварийно спиране, при което се оказал разположен почти 3 перпендикулярно на пътното платно, заемащ цялата ширина на пътната лента в посока гр. Варна, т.е. тази на движение на мотоциклета.

Мотоциклетистът, от друга страна, е можел да установи, че автомобилът е в процес на маневра с оглед позицията му . Водачът на последния обаче не направил опит за спиране, а за заобикаляне на лекия автомобил, участник в ПТП, и на другия лек автомобил, спрял в лентата за движение посока с.

Звездица, за да даде път на л.а. „Ауди А3“ да извърши обратен завой.

ПТП е настъпило между мотоциклета и л.а. „Ауди А3“ в лентата за движение посока с. Звездица /лентата за насрещно движение и за двамата участници спрямо посоката им на движение/, като ударът е между предната гума на изправения мотоциклет и автомобила, в зоната пред предна лява гума.

Според вещото лице – експерт при своевременна реакция водачът на л.а.

„Ауди“ е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара – в своята лента за движение. Водачът не е реагирал своевременно с аварийно спиране в момента, в който мотоциклетистът е станал видим за него. Найвероятната причина за това е, че водачът е гледал участъка пред него поради малкото място /тесен пътен участък/ за извършване на маневра обратен завой.

Заключението на вещото лице е изготвено при съобразяване на събраните по делото гласни доказателства, протокола за оглед и фотоалбум, при задълбочено отчитане на пътната обстановка, траекторията и скоростта на движение, както и получените деформации. Заключението е убедително, обосновано и компетентно и изцяло се кредитира от съда в частта относно механизма на ПТП.

В разглежданата част заключението на вещото лице не противоречи на събраните гласни доказателства. В общи линии св.Г.Г /водач на л.а. „Ауди“/ и св.Д /пътник в л.а./ описват идентичен механизъм на ПТП.

Показанията на св. Г в частта, че водачът е извършил неколкократни проверки за наличието на други МПС след отпочване на маневрата не се кредитират от съда. Не се кредитира и субективното възприятие на свидетеля, че мотоциклетистът е карал с превишена скорост. Свидетелят е пряко заинтересован от изхода на спора като водач на л.а. „Ауди“, поради което показанията му следва да се преценяват с приложение на чл. 172 ГПК. В разглежданата част показанията противоречат на подробните изчисления на вещото лице за скоростта на движение, както и на извода, че видимостта за двамата водачи е настъпила секунда- две след отпочване на маневрата.

Показанията на св. Демирова в частта относно пътя на автомобила до навлизането му в платното и относно разположението му в момента на удара противоречат на обективните находки на място, съобразени от вещото лице.

Соченото противоречие е подробно коментирано в устните обяснения на 4 вещото лице в о.с.з.

При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът приема че в настоящия случай водачът на л.а.“ Ауди“ е отпочнал маневра обратен завой при отчитане, че пътното платно в посока Варна е празно, но при условията на ограничена видимост поради наличието на завой по посоката на движение.

Приблизително две секунди след началото на маневрата, за които автомобилът изминал половин метър, на пътното платно се появил мотоциклетист, излизащ от последния завой. Вместо да спре или да даде назад, водачът на л.а. продължил маневрата, като заел цялата ширина на пътната лента в посока гр. Варна, т.е. тази на попътно движещия се мотоциклетист, правейки невъзможно преминаването му. Ударът настъпил 4,17 s след откриване на видимост към движещия се мотоциклетист. С тези действия и бездействия водачът на л.а. „Ауди“ е нарушил разпоредбата на чл.

25, ал.1 ЗДвП, задължаваща водача на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Цитираната разпоредба задължава маневриращия да извършва проверка за потенциална опасност за останалите участници, както преди, така и по време на маневрата, като последното включва и съобразяване на появили се нови участници и препятствия на пътното платно. В продължение на горното съгласно чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, и да спрат, когато възникне опасност за движението. Горното тълкуване е в унисон с общото правило на чл.5, ал.1 ЗДвП според което всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.