Решение № 258 от 18.08.2025, Районен съд - Казанлък

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Казанлък, 18.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря МИЛКА Н. НИКОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно наказателно дело № 20255510200540 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е издаденото от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Стара Загора наказателно постановление №24- 2500060/ 10.04.2025 г.

Жалбоподателят останал недоволен от наложеното му наказание и моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление. В с.з. процесуалният представител на същия поддържа жалбата и сочи аргументи в нейна подкрепа.

Настоява наказателното постановление да се отмени, като незаконосъобразно и да се присъдят разноски в полза на въззивника.

Въззиваемата страна, чрез процесуален представител, изразява становище, че НП е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено от съда. Излага аргументи в подкрепа на тезата си.

Съдът, след извършване на цялостна проверка на АУАН и наказателното постановление, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Постановлението е било издадено за предполагаемо нарушение на чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, свързано със сключването на граждански договор с физическо лице за почистване и складиране на строителни отпадъци на посочена от работодателя площадка и по-конкретно затова, че при извършена проверка на 26.02.2025г. на строителен обект-жилищна сграда с обекти за стопанска дейност“ в имот с идентификатор *** УПИ XIV-6148, кв. 244 по плана на гр. Казанлък, работници на „Хелиос-2005“ ООД са извършвали СМР, като в качеството си на работодател дружеството е уредило от 03.02.2025 г. в горепосоченото предприятие и на горепосочения обект отношения при предоставяне на работна сила, като отношения по ЗЗД със 1 сключен граждански договор №1 от 03.02.2025 г. за извършване на работа чрез личен труд с лицето Р.К.П., ЕГН ......., на когото възложителя е възложил, а самия той е приел да извърши от 03.02.2025г. в удобно за него време почистване на строителни отпадъци на горепосочения обект, за което възложителя се задължил да изплаща месечно възнаграждение 350.00 лева.

АНО приел, че същевременно Р.К.П. с ЕГН ....... е полагал труд на 26.02.2025г. в 14:43 часа на длъжност „общ работник“ на проверявания обект с работно време от 13:00 часа до 16:30 часа и уговорено възнаграждение 300 лева, декларирано от лицето при проверката на обекта на 26.02.2025 г. на работно място- проверявания обект- елементи на трудово правоотношение.

Процесуалният представител на въззиваемата страна в с.з. изразява становище по жалбата, оспорва същата, като я намира за неоснователна. Моли съда да издаде решение, с което да потвърди изцяло издаденото НП, като правилно и законосъобразно, тъй като извършеното нарушение било доказано по безспорен и категоричен начин.

Съставеният акт бил връчен на лицето Ж.П. П.а- с пълномощно №46/05.01.2011 година. Въз основа на този АУАН впоследствие АНО е издал атакуваното НП №24- 2500060 от 10.04.2025 г., с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ, наложил на „Хелиос- 2005“ ООД с ЕИК 123681562 в качеството на работодател, имуществена санкция в размер на 1500 лв.

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо право на такава, поради което съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН същата е допустима, а разгледана по същество тя е основателна.

От съществено значение в настоящия случай за правилното правно квалифициране на отношенията между „Хелиос- 2005“ ООД и Р.К.П. и за преценка дали е налице нарушение на трудовото законодателство е разграничаването между трудов и граждански договор.

Разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ е категорична, че отношенията по предоставяне на работна сила следва да се уреждат изключително като трудови правоотношения. Тази норма е фундаментална за защитата на работниците и служителите, като цели да предотврати заобикалянето на предвидената в трудовото законодателство правна закрила, а сключването на граждански договори е недопустимо, когато те се използват за прикриване на същинско предоставяне на работна сила, което би представлявало нарушение на чл.1, ал.2 от КТ.

Основната разлика между трудовия и гражданския договор се състои в степента на зависимост на изпълняващия работата от възложителя.

При трудовия договор работникът или служителят предоставя своята работна сила на работодателя, като се поставя на негово разположение за изпълнение на определена трудова функция. Той е длъжен да изпълнява задълженията си в определено работно време и място, по начин, определен от работодателя, и обикновено с негови средства.

Работодателят упражнява дисциплинарна власт, а служителят е длъжен да изпълнява неговите инструкции. Това специфично отношение на подчиненост е ключов индикатор за наличие на трудово правоотношение.

2

За разлика от това целта на гражданския договор е извършването на конкретна работа, която е определена по обем и съдържание и за която е посочен критерий за качествено изпълнение. Изпълнителят по граждански договор не може да бъде задължен общо да „работи“ в полза на възложителя, тъй като предоставянето на труд като функция е основна характеристика на трудовия договор. Гражданските договори често се сключват за еднократно изпълнение на определена задача. Доходите по гражданските договори се класифицират като такива по извънтрудови правоотношения, подлежат на различен данъчен и осигурителен режим.

При преценката дали едно правоотношение е трудово или гражданско следва да се отчете дали е налице фактическо проявление на подчиненост и контрол, а не само върху наименование на договора. Съдебната практика последователно прилага т.нар. „тест за подчиненост“, като разграничава предоставянето на работна сила/характерно за трудовия договор/ от постигането на конкретен резултат с относителна самостоятелност/характерно за гражданския договор/.

В настоящия случай Р.К.П. е бил ангажиран да „почиства строителни отпадъци и да ги складира на посочена от работодателя му площадка“.

Макар „почистването“ и „складирането“ да могат да бъдат дефинирани като конкретни резултати, например премахване на определен обем отпадъци, описанието „общ работник“ по своята същност предполага широка, функционална роля, която обикновено е характерна за трудово правоотношение, а не за независим изпълнител.

Наличието на „посочена му от работодателя площадка“ за складиране на отпадъците е индикатор за определена степен на контрол от страна на възложителя върху работната среда. Това е елемент, който често се свързва с трудово правоотношение, тъй като работодателя определя мястото на изпълнение на задълженията. В случая обаче това указване на площадка не представлява контрол върху начина на извършване на работата- методи, инструменти, работно време и т.н., а просто дефинира мястото на крайния резултат и контрола на възложителя се простира единствено до дефиниране на мястото, където отпадъците е трябвало да бъдат складирани, без да се навлиза в детайли относно процеса на почистване и складиране и поради това аргумента за наличие на граждански договор е по-силния.

Декларацията, попълнена от П. по чл.402, ал.1, т.3 от КТ съдържа противоречие: лицето посочва, че работи като „общ работник“, но по „граждански договор“. Наименованието „общ работник“ по своята същност предполага функционална, подчинена роля в рамките на организацията, която е типична за трудов договор. Това описание на работата, както вече беше отбелязано, е в контраст с обичайната независимост на изпълнителя по граждански договор, който обикновено се ангажира за постигане на конкретен, дефиниран резултат. Декларацията е доказателство за възприемането на работата от самото лице, но не е абсолютно определяща за правната квалификация, най-вече предвид наличието на елементи на независимост и резултатност и липсата на такива като подчиненост, фиксирано работно време, контрол от страна на работодателя върху методите 3 на работа, интегриране в редовния работен график на дружеството, отсъствие на пряк ежедневен надзор, както и неналичието на типични за трудовия договор документи- присъствени форми, ведомости за заплати и документи, доказващи Р.К.П. да е използвал инструменти или оборудване на работодателя. Неналичието на последните дава основание на въззивния съд да приеме, че квалификацията на деянието, предмет на административнонаказателното производство, като нарушение на чл.1, ал.2 от КТ е материално неправилна, а фактическото описание в НП не доказва наличие на елементите, необходими за да се направи извод, че е нарушена именно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ, т.е. предоставяне на работна сила по прикрит начин. Така постановлението е и материално незаконосъобразно.

В НП се съдържа обща и стереотипна мотивация, без връзка с конкретни факти по случая. Липсва анализ как точно описаното деяние накърнява трудовите и осигурителни права на работника, което дава основание на съда да приеме, че това не е достатъчно, за да се обоснове допускането на административно нарушение.

По делото не са представени доказателства, които да установяват, че между жалбоподателя и лице с имена Р.К.П. и с ЕГН ....... съществува прикрито трудово правоотношение. Няма подписани документи, писмени указания, разпореждания, контрол и т.н., както вече споменато по-горе в мотивите на съда.

Съдът констатира, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални и материалноправни нарушения, както следва:

В приложената декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда горепосоченото лице е посочило коректно своя единен граждански номер7007027585, но въпреки това както актосъставителя, така и след това наказващия орган, са го отразили съответно в АУАН и в наказателното постановление неправилно. ЕГН е уникален и задължителен идентификатор за българските граждани. Неправилното му отразяване в акта и последващото го наказателно постановление представлява фундаментален порок в идентификацията на субекта на предполагаемото нарушение. АУАН и НП трябва да съдържат ясно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и тъй като същите са неясни, непълни и не кореспондират логически с цитираната правна норма/чл.1, ал.2 от КТ/, това затруднява ефективната защита на жалбоподателя, поради допуснати съществени нарушения на чл.42,ал.1,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН.

По разноските:

С въвеждането на разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН се предвиди възможността в производството по оспорване на наказателни постановления и електронни фишове да се присъждат разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказва да бъде издаден такъв, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Това е поискано от жалбоподателя, чрез процесуалния му представител.

4

Предвид изхода на настоящото производство и установената незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, в правната сфера на жалбоподателя е възникнало право на разноски. Според задължителните указания за прилагането на закона, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013 г., постановено по тълк. д. № 6 по описа за 2012 г. на ОСГТК, ВКС, приложими на основание чл.144 от АПК, се присъждат само тези разноски, за които е доказано да са реално извършени.

По делото са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, като в последния е отбелязано, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева е платено „в брой, в деня на сключване на договора“. Следователно последният служи като разписка за реалното му заплащане и именно в посочения размер следва да се присъди адвокатското възнаграждение.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2, във връзка с чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН съдът