Решение № 23665 от 26.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23665 гр. София, 26.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110143134 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „ЗАД Армеец“ АД, с която срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД са предявени искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за сумата 971,20 лева, представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца по застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение за причинени на правоимащото лице имуществени вреди от повреда на застрахованото имущество автомобил „Д.“ рег. № ., ударил се в ППС, намиращо се пред него поради несвоевременно спиране на намиращия се зад л.а. автомобил „Д.“ рег. № ., лек автомобил „Ф.“ с рег. № ., управляван от С. Г., както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 371,53 лева, представляваща мораторна лихва в размер на законната за периода 11.08.2022 г. до 10.08.2025 г.

Ищецът твърди, че на 14.11.2020 г., около 15:10 ч., в гр. София, на бул. „И.“, л.а.

„Д.“, рег. № . се движел след друго превозно средство, като предприел спиране. В същия момент, зад него се движел автомобил „Ф.“ с рег. № ., който не успял да спре своевременно и ударил л.а. „Д.“ в задната част, в резултат на което последният се изместил напред и се ударил в МПС пред него, при което са настъпили имуществени вреди, подробно описани в исковата молба. За настъпилото събитие е бил съставен двустранен протокол за ПТП. За увредения автомобил е бил сключен договор за имуществена застраховка, като в изпълнение на задълженията си по същия застрахователят определил и изплатил на правоимащото лице сума в размер на 7430,52 лева. Към датата на събитието отговорността на водача на автомобил „Ф.“ с рег. № . е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Ищецът е отправил извънсъдебно покана за изплащане на вземането, заплатено като обезщетение по имуществената застраховка, като ответникът отказал да удовлетвори същата в цялост – непогасена останала сумата 971,20 лева. Ищецът счита, че в случая поведението на застрахования при ответника водач се намира в причинна връзка с настъпването на щетите, с оглед което и предявява иска си за остатъка от пълния 1 размер на изплатеното обезщетение. Моли за решение, с което претенцията му да бъде уважена.

Ответникът е подал в срок отговор, с който оспорва предявените искове.

Твърди завишеност на размера, като заявява, че с изплащане на застрахователното обезщетение в размер на 6 459,32 лева, задължението на ответника спрямо ищеца е изпълнено. Признава, че е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Ф.“ с рег. № . към датата на събитието. Въвежда възражение за съпричиняване – М. Г. не се е движил със съобразена скорост и спрял внезапно. Твърди, че не всички щети се намират в причинно-следствена връзка с процесното събитие, като посочва, че при наличие на „тотална щета“, ответното дружество дължи до 70 % от средната пазарна стойност на увреденото МПС след приспадане на неувредените части. Оспорва акцесорната претенция за лихва. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По арг. от чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена застраховка „Гражданска отговорност” - срещу застрахователя по същата иск за платеното.

Основателността на предявения иск по чл. 411, ал. 1 КЗ е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно това са обстоятелствата, че е бил сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор по имуществена застраховка, валиден и осигуряващ застрахователно покритие към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по този застрахователен договор, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество, отправено до ответника искане за изплащане на регресното вземане, като сумата е останала непогасена в размер, възлизащ на претендираната с исковата молба.

В тежест на ответника по предявения иск е да докаже възраженията си срещу основателността на претенцията, в това число, че за настъпване на произшествието е допринесло и поведението на управлявалия застрахованото имущество по застраховка „Каско“ водач, т.ч. и тези негови действия и бездействия, допринА.щи се настъпване на вредите по застрахованото имущество.

С доклада по делото съдът е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „Ф.“ с рег. № . е била застрахована с договор за застраховка „Гражданска отговорност“ от ответника към 14.11.2020 г.; че ответникът е удовлетворил извънсъдебно претенцията на ищеца частично, като е останал непогасен остатък в размер на сумата 971,20 лева. Като спорни са очертани въпросите дали всички увреждания, за които ищецът е изплатил застрахователно обезщетение, се намират в причинна връзка с процесното ПТП, респ. каква е действителната стойност на вредите, възникнали в резултат от застрахователното събитие, определена към датата на настъпването им /14.11.2020 г. /, както и обстоятелствата около настъпване на ПТП и дали водачът Г. е допринесъл с поведението си за причиняване на вредите по 2 застрахованото имущество.

За установяване механизма на произшествието в производството е представен съставен между двамата водачи протокол за ПТП от 14.11.2020 г., съгласно който автомобилите са се движили в една и съща посока по бул. „И.“, когато водачът на лекия автомобил „фолксваген“ е ударил в задната част автомобил „Дачия“. Съгласно изявлението на водача, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, вината за настъпване на произшествието е негова. Описаните щети по застрахованото при ищеца МПС са в областта на неговата задна и лява част.

Съгласно приетото като доказателство по делото свидетелство за регистрация на МПС част I за лек автомобил „Д.“, рег. № . същият е с прекратена регистрация, считано от 10.02.2021 г.

Приети са доказателства, от които се установява, че в изпълнение на договорното си задължение по сключения договор за застраховка „Каско Стандарт“ ищецът определил и е изплатил застрахователно обезщетение по имуществената застраховка в размер на сумата 7131 лева в полза на собственика на автомобила, като е заплатена и сума в размер на 299,52 лева за разоборудване и описване на щетите по автомобила, което не се оспорва от ответника.

В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля М. Г., управлявал лекия автомобил „Дачия“ при настъпване на произшествието. Същите като последователни, правдиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, съдът кредитира и въз основа на тях приема за установено, че последният се е движел с автомобила от паркинг на магазин „Кауфланд“ в ж.к. „Люлин 7“ по бул. „И.“. Автомобилът, движел се пред него, сорял рязко, той спрял зад него и в този момент джип „Ф.“ го ударил, от удара колата му се изместила и се ударила в предния автомобил. Ударът бил доста силен, автомобилът бил увреден отзад и в ляво. Отпред също имало увреждания, но по-леки.

Свидетелят Г. се движил на разстояние от предния автомобил около три метра. Счита, че автомобилът пред него е спрял рязко и това е била причината да задейства рязко спирачната система на управлявания от него автомобил.

В производството пред първоинстанционния съд е изслушано и прието заключението на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. И. Н.. Същото съдът кредитира, като обективно и компетентно дадено, изготвено въз основа на събраните по делото доказателства, преценени от експерта с оглед притежаваните от него специални знания от областта на авто-техническите науки. Въз основа на заключението съдът приема за установено, че събитието е настъпило на 14.11.2020 г., около 15:10 часа, в светлата част на денонощието, на бул. „И.“ в гр. София. Водачът на лек автомобил марка „Дачия“, модел „С.“ с рег. № . е възприел препятствие (спрял или спиращ автомобил пред него), задействал е спирачната система и е привел автомобила си в покой или до скорост, близка до нулата, на безопасно разстояние от предния автомобил. Водачът на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Т.“ с рег. № ., движещ се зад Д., не успял да спре своевременно. Настъпил е контакт между челната част на МПС Фолксваген със задната част на автомобил Дачия. Поради по-високия клирънс на SUV-автомобила (Т.), неговата предна броня и носеща греда с а ударили автомобил Дачия в зоната над основната броня или в горната част на бронята

(явление, известно като Override или "надкачване"). Това е довело до директно натоварване на задния панел (престилката), капака на багажника и светлините, прескачайки частично енергопоглъщащата функция на гредата на бронята на автомобил Дачия. Съгласно експертното заключение водачът на автомобил Дачия е реагирал успешно на ситуацията, спрял е без да удари предния автомобил. Водачът на МПС Т. е разполагал със същия визуален хоризонт, но не е успял да спре без да 3 настъпи удар. Ударът в случая е бил с висок интензитет. Кинетичната енергия на 2.2тонния Т. е деформирала задната структура на автомобила С. (пластична деформация) и едновременно с това му е придал рязко ускорение напред (импулс).Под въздействието на получения импулс, Д. (вече с деформирана задница) е отскачил напред. Дори при натиснати спирачки, силата на удара от тежкия SUV автомобил е преодоляла силата на триене на гумите с асфалта и челната част на Д. е ударила задната част на третия автомобил. Този удар е причинил повредите по предната броня, решетката, фаровете и предния капак на автомобила Д.. Причината за настъпването на произшествието вещото лице е посочило, че е неспазването на необходимата дистанция и липсата на концентрация у водача на Ф., който не е реагирал своевременно на пътната обстановка. В резултат от така установения механизъм на настъпване на произшествието по застрахования при ищеца автомобил са настъпили значителни по тежест и обем увреждания в неговата предна и задна част, вкл. и скрити структурни деформации. Локализацията и характерът на повредите (силно деформирана задна част с проникване в купето и деформирана предна част от натиск) съответстват напълно на физиката на верижен удар, при който автомобилът се явява „средно звено“. Вещото лице е посочило, че няма данни за повреди, които да не кореспондират с този механизъм. Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил марка „Дачия“, модел „С.“ с рег. № ., изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП вещото лице е изчислило в размер на 8 910,34 лв., а по цени на официален за марката сервиз в размер на 13 528,80 лв. С оглед възприетата пазарна стойност на автомобила към датата на произшествието се установява, че е налице тотална щета, а дължимото обезщетение на след приспадане на запазените части е в размер 7 546 лв.

Въз основа на събраните в производството писмени и гласни доказателства и заключението на вещото лице по САТЕ съдът приема, че предявеният иск е доказан по основание и размер.

Причина за настъпване на произшествието съдът намери, че е поведението на водача на SUV автомобилa „Ф.“, който не е спазвал необходимата дистанция спрямо преднодвижещото се МПС, движи, се е със скорост, която не му е позволила да контролира автомобила и да спре безопасно при внезапно възникнала нужда от това. С поведението си този водач е нарушил правилата на чл. 20, ал. 1 иал. 2 ЗДвП. Съгласно показанията на свидетеля Г. самият той е възприел спиращото пред него превозно средство, но осигурената дистанция и скорост на движение са му позволили да спре безопасно без да настъпи съприкосновение. Движещият се отзад водач обаче не е успял да спре на безопасно разстояние и е допуснал настъпването на произшествие именно защото не е спазвал необходимата дистанция, а скоростта му на движение не е била съобразена с пътната обстановка, в резултат от които фактори не е успял да упражни необходимия контрол върху автомобила си. Дори да се приеме, че водачът Г. е активирал рязко спирачната система на автомобила си, последното не е допринесло за настъпването на произшествието, доколкото ако застрахования при ответника водач бе спазвал стриктно правилата за движение, то ПТП не би настъпило. Ето защо и не може да се възприеме, че с поведението си Г. е нарушил правилата за движение по пътищата. Следователно и възражението на ответника, че е налице съпричиняващо поведение е неоснователно.