Решение № 127 от 18.03.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Ямбол, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20232330100779 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от Н. Р. Н. от гр. Я., против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, отрицателен установителен иск, с който се претендира признаване за установено по отношение на ответника, че ищеца не дължи сумата от 10 908, 01 лв.главница и разноски в общ размер на 130, 00 лв., за които е бил издаден изпълнителен лист от *** г. по търговско дело № *** г. по описа на СГС , образуван понастоящем в изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ рег.№ *** – И. Х., с оглед на това, че вземанията били погасени по давност.

В исковата молба се твърди, че с Решение № *** г. по дело № *** г. на Арбитражен съд ищеца бил осъден да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 10 908, 01 лв., в едно със законната лихва от постановяване на съдебното решение, до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 50, 00 лв. разноски.

По силата на посоченото по-горе решение СГС издал в полза на кредитора изпълнителен лист на *** г. по търг. дело № *** г. за посочените суми.

Посочения ИЛ послужил като основание на ЧСИ- И. Х., с рег. № *** с район на действие ЯОС да образува изп. Дело № *** г., по което изп. Дело имало насрочени принудителни действия за събиране на вземането на взискателя, вкл. Налагане на запор върху тредовото възнаграждение на ищеца.

Твърди се, че в ИЛ не било посочено на какво основание бил осъден ищеца да заплати главница в размер на 10 908, 01 лв., но с оглед дейността на дружеството „Профи Кредит 1

България“ ЕООД най вероятно се касаело за потребителски кредит, сключен пред 2010 г. или през 2010 г., с какъвто договор не разполагал или поне не си спомнял да бил подписвал такъв. С оглед момента на сключването на договора и възникналото правоотношение между страните и клаузата по чл.13, ал.1 ОУ, уреждаща постигнато между тях съгласие за решаване на споровете пред конкретни арбитражни съдилища, предхождала по време влизането в сила на разпоредбата на чл.19, ал.2 ГПК. В тази връзка и с оглед на това, че ищеца имал качеството на потребител и съгласно законодателството предвидената в договора арбитражна клауза, не е била приложима.

От друга страна се твърди, че ищеца не бил уведомен за извършената цесия от предишния кредитор и цесията не произвела действие спрямо него по смисъла на чл.99, ал.4 ЗЗД, като ответника не можел да предприеме спрямо него изпълнителни действия.

Отделно от това се твърди, че е налице недължимост на сумите поради погасяване по давност на вземанията на ответника. Давността започвала да тече от деня в който вземането било станало изискуемо, като давността била пет годишна. Давността в изпълнителното производство се прекъсвала с предприемане на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Посочени са кои способи прекъсват авността и кои не, като посоченото дело пред ЧСИ- И. Х. с рег. № *** с район на действие ЯОС било образувано девет години след издаването на ИЛ. В тази връзка се твърди, че давността била прекъсната с подаването на исковата молба до арбитражния съд и постановяване на арбитражното решение. От него момент започнала да тече нова погасителна давност по чл.117, ал.1 ЗЗД и петгодишната такава била изтекла на 14.06.2016 г., като през този период взискателя не бил поискал извършването на изпълнителни действия и такива не били извършвани.

Претендира се уважаване на иска и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В законоустановения срок е бил депозиран отговор на исковата молба от ответника. В същия се твърди, че правният им интерес произтича от сключен на 08.08.2018 г. договор за прехвърляне на вземания между „Профи Кредит България“ ЕООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД, по силата на който първото дружество в качеството им на цедент, цедирали вземането си срещу Н. Р. Н., произтичащо от договор за потребтилески кредит № ***, заедно с всички принадлежности към него на цесионера„Кредит Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД.

Считат че, предявения иск за изтекла погасителна давност бил допустим, като се взема становище по неговата основателност. Посочената разпоредба в чл.19, ал.1 ГПК, към момента на постановяване на арбитражното решение не била имала действие и нямало как на органа да се вменява задължение за прилагане на закон, който все още не бил влязъл в сила. Арбиктражното решение било влязло в сила през 2010 г., като към него момент се уреждали правоотношенията между страните, съгласно действащото към него момент законодателство, като арбитражното решение било редовно и правилно. Атакуването на арбитражно решение не било подсъдно на РС, което правило искането недопустимо.

Вземането по ИЛ ответника го придобил по договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 08.08.2018 г. между „Профи Кредит България“ ЕООД и „Кредит 2

Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. Съгласно чл.99 ЗЗД, предишния кредитор бил длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установявали вземането, както и да потвърди писмено станалото прехвърляне.

Ответника бил упълномощен по силата на изрично пълномощно да уведоми посочените в Приложение № 1А към договора за цесия длъжници за извършеното прехвърляне на вземания от името на цедента. По силата на това упълномощяване ответника изпратил на представен от длъжника Н. Р. Н. адрес в гр. Я., ул. „*** уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД чрез препоръчана поща, като същото не било получено и се върнало с отбелязване „ непотърсено“, което било удостоверено с обратна разписка, надлежно оформена от служител от национален пощески оператор „МиБМ Експрес“ ООД. В тази връзка следвало да се отбележи, че съобщаването на цесията не било елемент от фактическия състав на самия договор за цесия, като закона вменявал задължение за уведомяване на дложника, с цел предотвратяване плащане от негова страна на стария кредитор. Твърди се, че дори уведомлението и да не било стигнало до длъжника, то това не водило до недействителност на цесията, а единствено освобождаване отговорността на длъжника при плащане. Прави се искане, че ако съда приеме, че ищеца не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземането, да приеме с отговора на ИМ и приложеното към нея уведомление за извършено прехвърляне на вземане, с което уведомяват ответника за сключен на 08.08.2018 г. договор за цесия между„Профи Кредит България“ ЕООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, като същото съставлявало валиден способ за уведомяването на длъжника.

По отношение на твърдението за изтеклата пет годишна давност се твърди, че въз основа на процесния ИЛ от 19.07.2011 г. било образувано изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ- Б. Б.. С молбата си за образуване предишния взискател бил възложил правомощията си по чл.18 ЗЧСИ, както на тази дата била прекъсната погасителната давност. На 03.12.2012 г. били изходирани запорни съобщения до пет банки, като такива били изходирани до множество банки на дати 20.06.2013 г. и 20.03.2015 г. На 16.12.2019 г. била входирана молба за прекратяване на изп. дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК и молба за връщане на ИЛ в оригинал. След като изп. дело № *** г. било прекратено ответника в качеството си на цесионер на основание чл.429 ГПК, въз основа на процесния ИЛ на 10.03.2020 г. било образувано изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ- И. Х.. С молбата си взискателя бил поискал извършването на справки, налагане на запор върху тредово възнаграждение и банкови сметки на длъжника, както и насрпочване на опис на движими вещи, като отново била прекъсната погасителната давност на вземанията. С молбата били възложени и правомощия по чл.18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител. Посочени са дати за съобщения и входирани молби с искания за налагане на запори, насрочване на опис на движими вещи, като сяко направено от страна на взискателя за предприемане на изпълнителни действия прекъсвали погасителната давност. С оглед на изложеното считат, че посочените изпълнителни действия били прекъснали течащата относно вземането погасителна давност и същата не била изтекла, като се цитира съдебна практика, включително и най- актуалната такава.

3

Иска се отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В съдебно заседание ищците – редовно призовани, не се явяват, като се представляват от пълномощник адвокат, чрез който сочат доказателства и пледира за уважаване на исковете.

Ответникът - редовно призован, не се явява, като с писменна молба поддържат отговора на исковата молба, сочат доказателства и молят за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.

След преценка на твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен ИЛ от *** г. издаден от СГС, т.о. по т. дело № *** г. на основание чл.406, вр. чл.404, т.1 ГПК, вр. чл. 51 ЗМТА и след констатиране, че с Решение № *** г. по дело № *** г. на Арбигражен съд, подлежи на изпълнение, като Н. Р. Н. от гр. Я. е осъден да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, сумата от 10 908, 01 лв. в едно със законната лихва от постановяване на съдебното решение до окончателното изплащане на вземането, сумата от 80, 00 лв. разноски по арбитражното дело и сумата от 50 лв. разноски по търгавското дело.

Във връзка с издадения изпълнителен лист от взискателя „Профи Кредит България“ ЕООД е подадена молба до ЧСИ Б. Б., с рег. № *** г. за образуване на изп. дело на основание чл.426 и следващите от ГПК, като било образувано изп. дело № *** г. срещу Н. Р.

Н. от гр. Я.. Посоченото изп. дело е приложено по настоящото производство, като в същото са описани всички действия от стпрана на ЧСИ предприети срещу длъжника.

С постановление за прекратяване от 20.12.2019 г. посоченото изп. дело № *** г. по описа на ЦСИ Б. Б. с рег. № *** с район на действие СГС е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като оригинала на ИЛ е върнат на ищцовото дружество.

След като се снабдили с посочения по-горе изп. лист. ищцовото дружество са подали молба до ЧСИ- И. Х. с рег. № ***, с район на действие ЯОС от 06.02.2020 г. за образуване на изп. дело на основание чл.426 ГПК. С постановление от 10.03.2020 г. на осн. чл.426 и сл.

ГПК е образувано изп. дело № *** г. Същото е приложено към настоящото производство и са описани всички действия от стпрана на ЧСИ предприети срещу длъжника.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.439, ал.1 ГПК.

Отрицателния установителен иск по чл.439 ГПК е средство за защита на длъжника срещу когото е започнало принудително изпълнение, чрез оспорване на изпълняемото право. Съгласно, ал. 2 от същата разпоредба искът може да се основава само на факти настъпили след приключване на съдебното дирене, в производството, в което е издадено изпълнителното основание.

Съдът намира, че ищецът има правен интерес от предявяване на иска, т.к. изложените в 4 исковата молба твърдения са основани на факти, настъпили след като изпълнителното основание е влязло в сила.

Така предявения иск съдът намира за допустим, предявен от и срещу надлежно легитимирана страна.

По първото възражение на ищеца относно клаузата на потребител и забраната за постигане на съгласие за разрешаване от арбитражен съд на спорове. В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.19, ал.2 ГПК към момента на постановяване на арбитражното решение не е имала действие, като възражението в тази насока е неоснователно.

Действително в хода на процеса бяха ангажирани доказателства, че преди образуване на настоящото гражданско дело вземането предмет на ИЛ е прехвърлено чрез цесия на трето лице. Липсват обаче данни и доказателства длъжникът да е бил уведомен за сключения договор за цесия до подаване на писмения отговор по настоящето дело от ответника.