Решение № 99 от 04.01.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. С., 04.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20211110133031 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.

Производството е образувано по искова молба на В. А. И. против Н. В. С., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД, за сумата от 2500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди периода от 2.4.2016г. до 2.6.2021г. от престъпление, извършено на 2.4.2016г., за което е наложена присъда по НЧХД № 19764/2016г. СРС, 2 състав. Ищцата твърди на 2.4.2016г. пред Руския център в гр.София ул.Ш.а N9 да е била блъсната и ударена от ответника С., бивш съпруг на дъщеря й, в резултат на което получила лека телесна повреда. Във връзка с този инцидент по инициатива на И. било образувано НЧХД № 19764/2016г. по описа на СРС, 2 състав, като с присъда от 18.5.2021г. ответникът бил признат за виновен. Поддържа се в периода 2.4.2016г. до 2.7.2016г., а и понастоящем да е получила допълнителни увреждания от побоя, за които полагала медицински грижи.

Навежда да се е увеличил хематомът на дясната подмишница и да са се получили 5 кръвонасядания, които сочи да са в причинна връзка с побоя нанесен й от Н. С.. Твърди и понастоящем да изпитва болка при свиване на ръката в лакътя. Ищцата сочи, че деянието на ответника се е осъществило пред детето Веселин С. и повлияли негативно както на неговата, така и на нейната психика. Претендира заплащането на претърпените от нея неимуществени вреди за исковия период 2.4.2016г. до 2.6.2021г., които оценява 2500 лв. Моли съда да уважи предявените искове и претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответникаН. В. С., в който оспорва иска по основание и размер. Поддържа, че между ищцата и ответника има конфликт датиращ от развода между С. с нейната дъщеря. Оспорва твърденията за побой, в това число и за настъпили вследствие на такъв усложнения от синина на ръката. Счита, че от исковата молба не става ясно, по какъв начин е влошено здравословното състояние на ищцата. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендира сторените в производството разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от 1 фактическа и правна страна следното:

Безспорно по делото са следните обстоятелства, установени с влязла в сила присъда по НЧХД № 19764/2016г. СРС, 2 състав, а именно на 02.04.2016 г., в гр. С., пред сградата на Руски културно –информационен център, чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на мишницата на дясната ръка причинил на пострадалата В. А. И. лека телесна повреда, изразяваща се в следното травматично увреждане - изразен подкожен хематом по странично-задната повърхност на дясната мишница с належащи пет кръгловати кръвонасядания, което увреждане е реализирало медико-биологичния признак „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ - престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.

От показанията на разпитания по делото свидетел Е. Б. И.

(дъщеря на ищцата), преценени при условията на чл. 172 ГПК, които съдът кредитира като логични, последователни и подкрепящи се от останалия доказателствен материал се установява, че извършеното от ответника деяние ищцата преживляла тежко, както психически, така и физически. След инцидента я боляла силно ръката, прилагала самолечение –разтривки, мазила с магнезий и други. Първоначално чувствала облекчение, но с времето започнало да се появява подуване. Свидетелката разказва, че през 2022 г. е правена операция на ръката на майка й, която според нея се е наложила именно заради претърпения през 2016 г. инцидент.

Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в настоящото производство ищецът следва да установи фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно извършване на твърдяното деяние от ответника, неговата противоправност, причинените вреди и причинната връзка между вредите и деянието. По отношение на противоправността на деянието, вината и причинната връзка между двете е налице влязла в сила на 13.01.2022 г. присъда по по н.ч.х.д. № 19764/2016 г. по описа на СРС, НО, 2 състав, която по силата на чл. 300 ГПК е задължителна за гражданския съд. По делото е безспорно, че извършеното от ответника престъпление е противоправно и виновно, като сочените вреди са в резултат на неговото поведение. Твърдяните от ищеца факти за създадено притеснение и физически дискомфорт, се установяват от показанията на разпитания свидетел, които съдът кредитира като обективни и безпристрастни. Ето защо съдът намира предявеният иск за доказан по основание.

За да бъде определен размера на дължимото обезщетение на основание непозволено увреждане следва да се изходи от принципа на справедливостта с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и от установените по делото вредни последици настъпили за ищеца в резултат на престъплението. Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Затова в тежест на последния е да установи претърпените от него болки и страдания, като доказването им не е ограничено и може да бъде постигнато с всички доказателствени средства предвидени в ГПК.

Съгласно решение № 123/23.6.2013 г по гр. дело № 254/14 г на ВКС, Трето ГО моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства. При определяне на дължимото обезщетение следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот.

Съдът като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства, посредстом разпита на свидетеля, от които се установа негативното влияние върху психиката на ищцата, както е третърпени физически болки и страдания, непосредствено след инцидента, както и всички обстоятелства, имащи отношение към 2 претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая , намира, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД, възлиза на 1000 лв. Съдът счита за недоказан факта претърпяната от ищцата операция през 2022 г. да е в резултат от претърпения от нея инцидент на 02.04.2016 г.

За разликата до пълния предявен размер от 2500 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По разноските:

При този изход от спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът претендира такива за заплатено адвокатско възнаграждение в размер 700 лева, съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие. Съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода от производството в тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на сумата от 280 лв., представляващи направените от ищеца разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска, както и сумата от 50 лв. държавна такса по сметка на Софийски районен съд на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Софийски районен съд РЕШИ:

ОСЪЖДА Н. В. С., с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С., ул. Г.С. Р. №, вх ет, ап да заплати на В. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Ал. К.“ №, ет. сумата от 1000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие от престъпление извършено на 02.04.2016 г., в гр. С., Р. ц. на ул.

„Ш.а“ №, за което е налице влязла в сила присъда по н.ч.х.д. № 19764/2016 г. по описа на СРС, НО, 2-ри състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 45 ЗЗД за горницата от 1500 лева до пълния претендиран размер от 2500 лева като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Н. В. С., с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С., ул. Г.С. Р. №, вх ет, ап да заплати на В. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Ал. К.“ №, ет. сумата от 280,00 лева, представляваща направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА Н. В. С., с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С., ул. Г.С. Р. №, вх ет, ап да заплати в полза на държавата по сметка на Софийски районен съд сумата от 50,00 лева - държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3