Решение № 143 от 27.04.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Костинброд, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20251850100846 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, предявена от ищеца - „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК ********, седалище/адрес на управление: гр. С., с която се иска признаване за установено, че ответника – Н. А. Г., ЕГН ********** от с Д., му дължи обща сума в размер от 1 356.04 лева, в което число 400 лева – главница, законна лихва за забава върху главницата в размер на 198.52 лева за периода от 21.06.2021 г. до 31.05.2025 г., неустойка в размер на 757.52 лева и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 17.06.2025 г., до окончателно изплащане на вземанията.

Претендира разноски в заповедното и настоящото производства.

Твърди се в ИМ, че на 22.05.2021 г. ответникът е сключил договор за потребителски кредит с трето лице – „Стик-Кредит“ АД, съгласно който е получил сумата от 400 лева, която ищеца се е задължил да върне на една вноска в срок до 21.06.2021 г. при лихва от 0% и ГПР 42.58%.

Посочва, че договора е сключен при условията на ЗПФУР.

Твърди се неизпълнение на задълженията от страна на ответника.

Твърди се, че вземането по договора е прехвърлено с договор за цесия от 1

12.07.2023 г. в полза на заявителя.

В съдебно заседание ищеца не изпраща представител, като писмено иска гледане на делото в негово отсъствие. Прави искане за постановяване на неприсъствено решение и изразява становище по същество, претендира разноски.

В срока за отговор ответникът не подава такъв.

В съдебно заседание ответника не се явява.

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК, след като по ч.гр.д. № 531/2025 г. по описа на РС Костинброд, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК - № 255/18.06.2025 г., която е връчена на ответника по реда на чл. 47 от ГПК, като след даване на указания в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК е предявен разглеждания установителен иск.

Заповедното производство е приложено към настоящото.

С протоколно определение от о.с.з. е оставено без уважение искането за постановяване на неприсъствено решение поради наличие на съмнение за вероятната основателност на претенциите.

След преценка на представените от ищеца писмени доказателства, които не са оспорени, съдът намира, че следва да уважи предявената претенция частично.

На първо място следва да се отбележи, че са налице доказателства за придобиване на вземанията по договора за кредит от страна на ищеца, като е представен договор за цесия между него и кредитодателя.

На 22.05.2021 г., ответника, в качеството на кредитополучател, е сключил договор за кредитна линия № 696425 с трето лице - „Стик Кредит“ АД, в качеството на кредитор.

Договорено е отпускане на заемна сума от 400 лева от кредитора, която е следвало да бъде върната на една вноска в срок от 30 дни при нулева лихва и нулев ГПР, като е било възможно отпускането на нов заем транш след подписване на анекс, за какъвто няма твърдения да е сключван.

Остава неизвестно по какви причини в договора е посочен нулев размер на ГПР, докато в погасителния план е посочен ГПР при промоционални условия - 42.58%. По отношение на ГПР в договора е посочено, че не включва възможни неустойки при неизпълнение.

2

С представените договор, погасителен план и стандартен европейски формуляр не е уговорена неустойка при непредставяне на обезпечение, каквато възможност е установена с договора – чл. 13/1.

Налице е договор за цесия между ищеца и кредитора от 12.07.2023 г., в приложение по който е обозначен и договора с ответника, но остава неизвестно по какви причини в това приложение е посочена и дължима сума от 757.52 лева за неустойка.

Договора е сключен по реда на ЗПФУР, като от страна на ищеца са представени електронни записи на кореспонденция, лични данни и изпратени електронни съобщения, които доказателства не са оспорени, и на основание на които съдът намира,у че е налице валидно и действително заемно правоотношение, по което обаче е основателно само искането за главница и лихва за забава преди подаване на заявлението.

С договора е уговорено връщане на заемната сума в 30-дневен срок с падеж на 21.06.2021 г., от който момент ответника е в забава, съответно дължи изпълнение – връщане на посочената сума и дължи лихва за забава от този момент. При липса на възражение за давност няма основание да се откаже присъждане на цялата претендирана сума за забава.

Налице е неизпълнение на действително договорно задължение, ищецът е придобил вземанията по договора, поради което исковете са основателни в посочените части – за главница и лихва за забава, и неоснователен за претендираната неустойка, при уговаряне на каквато договора би бил недействителен.

Предвид изхода от делото е основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, като му бъде присъдена общата сума от 240 лева за направени такива в заповедното и в настоящото производство – минималните суми за ДТ – общо 100 лева за заповедно и исково, съразмерно с уважената претенция, както и минималните суми от 40 лева и 100 лева за защита по заповедно и исково производство /определени към момента на подаване на заявление и искова молба съгласно Наредбата за заплащане на правната помощ/. Общата сума от 1240 лева следва да се присъди в евро.

Предвид всичко изложено съдът

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА ЗА установено, че ответника Н. А. Г., ЕГН ********** дължи на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК ********, следните суми по заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК - № 255/18.06.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 531/2025 г. по описа на РС Костинброд: Сумата от 204.52 евро /400 лева/, представляваща главница; Сумата от 101.50 евро /198.52 лева/, представляваща законна лихва за периода от 21.06.2021 г. до 31.05.2025 г.; Законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 17.06.2025 г. до окончателното изплащане на задълженията,

КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца по същата заповед за изпълнение и сумата от 757.52 лева, представляваща неустойка.

ОСЪЖДА ответника Н. А. Г., ЕГН ********** да заплати на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК ******** общата сума от 97.14 евро за направени разноски в заповедното производство и настоящото съразмерно с уважената част.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________ 4