Решение № 3382 от 22.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3382 гр. София, 22.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110111135 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени от „.“ ЕООД срещу „.“ ЕООД обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата от 826,56 лв. с ДДС, представляваща неплатена цена на доставени стоки – кабелна превръзка . x 3,5 мм черна 328 бр. опаковки, по договор за покупко-продажба, обективиран във фактура с № ./21.06.2023г., с падеж на 21.06.2023г., на сумата от 3528 лв. с ДДС, представляваща неплатена цена на доставени стоки – кабелна превръзка . x 3,5 мм черна 1400 бр. опаковки, по договор за покупкопродажба, обективиран във фактура с № ./27.06.2023г., с падеж на 27.06.2023г. и на сумата от 756 лв. с ДДС, представляваща неплатена цена на доставени стоки – кабелна превръзка . x 3,5 мм черна 300 бр. опаковки, по договор за покупко-продажба, обективиран във фактура с № **********/27.07.2023г., с падеж на 27.07.2023г.

Ищецът твърди, че доставил на ответника стоки по вид и стойност, подробно описани във фактура с № ./21.06.2023г., с падеж на 21.06.2023г., фактура с № ./27.06.2023г., с падеж на 27.06.2023г. и фактура с № **********/27.07.2023г., с падеж на 27.07.2023г. чрез куриерска фирма, за което били издадени съответните товарителници. Твърди, че стоките били получени и приети от ответника без забележки, като му били предявени и съответните фактури за плащане. Въпреки настъпване на падежа на плащане на цената на стоките и въпреки многобройните отправени покани за доброволно уреждане на отношенията ответникът не заплатил дължимите по фактурите суми, с оглед на което ищецът предявява искове за заплащане на цената им. Претендира законна лихва от датата на подаване на 1 исковата молба – 13.11.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски за производството.

Ответникът „.“ ЕООД не е взел становище по същество на делото.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства намира следното от правна и фактическа страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 327, ал. 1 ТЗ.

В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже сключването на договори за покупко-продажба с твърдяното съдържание, че е доставил и предал на ответника твърдените стоки в посоченото във фактура с № ./21.06.2023г., фактура с № ./27.06.2023г. и фактура с № **********/27.07.2023г. количество и на посочената стойност.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.

По делото са приети 3 броя фактури, издадени от ищеца „.“ ЕООД с получател ответника „.“ ЕООД, както следва: фактура № . от 21.06.2023г., фактура № . от 27.06.2023г. и фактура № ********** от 27.07.2023г., в които е обективирано съдържанието на договори за покупко-продажба на стоки – кабелна превръзка . x 3.5 mm. – черна, на стойност съобразно фактура № . от 21.06.2023г. от 826,56 лв. с ДДС за 328 опаковки, на стойност съобразно фактура № . от 27.06.2023г. от 3528 лв. с ДДС за 1400 опаковки и на стойност съобразно фактура № ********** от 27.07.2023г. от 756 лв. с ДДС за 300 опаковки. По делото са представени 9 броя товарителници за изпращане от ищеца до ответника на стоки чрез куриерска фирма „Еконт“ – кабелни превръзки от ищеца на ответника на дати 21.06.2023г. и 27.06.2023г., без данни дали същите са получени от ответника.

По делото е изслушано заключение на основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, от които се установява, че процесните фактури са редовно осчетоводени от страна на ищеца, като с цялата стойност на всяка от тях е дебитирана сметка 411 – „.“ – „.“ ЕООД и същите са включени в дневника за продажби на ищеца за текущия месец, през който са издадени, като доставки, облагаеми с ДДС и с посочен ДДС. В счетоводството на ищеца няма отразени постъпили и осчетоводени плащания на сумите по фактурите, като размерът на задължението по тях се равнява общо на сумата от 5110,56 лв. От заключението на изслушаната допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесните фактури са отразени в дневника на покупките на ответника към месечната справкадекларация по ЗДДС, подадена в НАП, съответно първите две фактури в дневника за м.06.2023г., а третата – в дневника за м.07.2023г., с право на пълен данъчен кредит, поради което ответното дружество е ползвало това право.

При така събраните доказателства съдът намира, че предявените искове са изцяло основателни. Процесните фактури, както и представените товарителници не са подписани от ответника, нито има данни стоките, описани в тях, да са получени от последния, поради което сами по себе си същите не доказват възникване на облигационни отношения между 2 страните, нито изпълнението на задължения на ищеца по такива отношения. Независимо от това фактурите съдържат всички съществени елементи на договори за търговска продажба – страни, предмет и цена, като задължението по тях е изънсъдебно признато от ответника с оглед отразяването на фактурите в счетоводството му, включването им в дневниците на покупките на ответника към месечната справка-декларация по ЗДДС, подадена в НАП и ползването на пълен данъчен кредит по тях. Извършването на посочените счетоводни операции представлява признание на задължението и доказва неговото съществуване (в този смисъл решение № 23 от 07.02.2011г. по т.д. № 588/2010г. на II т.о., решение № 42 от 19.04.2010г. по т.д. № 593/2009г. на II т.о., решение № 166 от 26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.), включително и че стоките са доставени, щом е призната дължимостта на тяхната цена.

В случая е настъпил и отбелязаният във фактурите падеж на вземането за цената на стоките, който съвпада с деня на издаване на всяка от фактурите – 21.06.2023г. за първата, 27.06.2023 – за втората и 27.07.2023г. – за третата, с оглед на което преди подаване на исковата молба е настъпила и изискуемостта на процесните вземания.

Изложеното предпоставя, че предявените искове по чл. 327, ал. 1 ТЗ са доказани по основание и при липса на твърдения и доказателства за плащането им следва да бъдат уважени за пълните предявени размери за сумата от 826,56 лв. с ДДС по фактура с № ./21.06.2023г., за сумата от 3528 лв. с ДДС по фактура с № ./27.06.2023г. и за сумата от 756 лв. с ДДС по фактура с № **********/27.07.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.11.2023г. до окончателното изплащане на вземанията.

Предвид датата на постановяване на решението и датата на въвеждане на еврото в Република България, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото в Република България, сумите по делото следва да бъдат изчислени в евро съгласно фиксирания валутен курс на лева към еврото (чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България), а именно исковете следва да бъдат уважени за сумата от 422,61 евро (826,56 лв.) с ДДС по фактура с № ./21.06.2023г., за сумата от 1803,84 евро (3528 лв.) с ДДС по фактура с № ./27.06.2023г. и за сумата от 386,54 евро (756 лв.) с ДДС по фактура с № **********/27.07.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.11.2023г. до окончателното изплащане на вземанията.

При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е претендирал и доказал извършването на разноски в размер на 204,43 лв. – държавна такса, сумата от 300 лв. – депозит за съдебно-счетоводна експертиза, сумата от 811 лв. – заплатен по банков път адвокатски хонорар и сумата от 137,12 лв., представляваща платени такси по образуваното въз основа на обезпечителната заповед, издадена по делото изп. дело № 1422/2023г. на . или общо разноски в размер на 1452,55 лв. с еврова равностойност от 742,68 евро, които следва да му се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., да заплати на „.“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: с. ., на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ сумата от 422,61 евро с ДДС, представляваща неплатена цена на доставени стоки – кабелна превръзка . x 3,5 мм черна 328 бр. опаковки, по договор за покупко-продажба, обективиран във фактура с № ./21.06.2023г., с падеж на 21.06.2023г., сумата от 1803,84 евро с ДДС, представляваща неплатена цена на доставени стоки – кабелна превръзка . x 3,5 мм черна 1400 бр. опаковки, по договор за покупко-продажба, обективиран във фактура с № ./27.06.2023г., с падеж на 27.06.2023г. и сумата от 386,54 евро с ДДС, представляваща неплатена цена на доставени стоки – кабелна превръзка . x 3,5 мм черна 300 бр. опаковки, по договор за покупко-продажба, обективиран във фактура с № **********/27.07.2023г., с падеж на 27.07.2023г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба – 13.11.2023г. до окончателното изплащане на вземанията, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 742,68 евро, представляваща разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4