Определение № 38596 от 20.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38596 гр. София, 20.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. К. при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. К. Гражданско дело № 20251110149760 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 64 ГПК.

Образувано е въз основа на подадена от ищцата Р. М. К. молба с вх.

№227271/15.07.2026г., съдържаща искане за възстановяване на срока за подаване на частна жалба срещу Определение №23948/01.07.2026г. Страната обосновава искането си с обстоятелството, че в периода, в който е текъл срокът за обжалване на поставения съдебен акт малолетното й дете се е разболяло, подготвяла е документи за неговото кандидатстване за продължаване на образованието му, като й се е наложило и да пътува. Счита, че съвкупността от посочените обстоятелства е довела до обективна невъзможност да подаде частната жалба в рамките на указания й срок, като молбата прилага същата. Въз основа на изложените съображения отправя искане за възстановяване на пропуснатия от нея срок за обжалване на постановения съдебен акт.

В рамките на предоставения по реда на чл.66, ал.1 ГПК срок насрещната странаЕтажните собственици в сграда, находяща се в *****, са изразили становище за неоснователност на отправеното искане. Поддържат, че посочените от ищцата причини за пропускане на срока за обжалване не попадат в категорията на визираните в чл.64 ГПК особени и непредвидени обстоятелства. Отбелязват, че ищцата работи като учителка, поради което месеците юли и август не изпълнява трудови функции.

Допълват, че същата живее със съпруга си- баща на децата й, като считат, че грижите за тях следва да се разпределят между двамата родители. Заявяват, че в случай че ищцата поддържа, че пропускането на срока се дължи на заболяване на детето й, то същата е следвало да представи надлежен медицински документ в който да са посочени датата и периодът на предоставен й отпуск за гледане на болно дете, какъвто в случая липсва. Не на последно място, твърдят, че същата е имала възможност да наеме адвокат, който да следи сроковете и да депозира необходимите документи в 1 съда. С оглед на изложеното отправят искане за оставяне без уважение на депозираната молба.

С Определение от 09.09.2026г. съдът е насрочил открито съдебно заседание за разглеждане на подадената от ищцата Р. М. К. молба за възстановяване на срока, като е указал, че в тежест на последната е да установи, че пропускането на установения от съда срок за депозиране на частна жалба се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее.

На 28.09.2026г. по делото е постъпила молба от ищцата в която заявява, че поддържа искането си за възстановяване на срока за обжалване на Определение №23948/01.07.2026г. Уточнява, че съобщението за Определение №23948/01.07.2026г. й било връчено в деня, в който заминавала със семейството си за предварително планирано посещение на роднини в провинцията. Твърди, че се върнали с болно дете, което наложило да организира медицински прегледи и лечение, едновременно с предприемане на необходимите действия по кандидатстването му за продължаване на неговото образование. Сочи, че след отпадане на тези пречки веднага входирала частната жалба.

На 15.10.2026г. по делото е постъпила молба от Етажните собственици в сграда, находяща се в *****, в която заявяват, че поддържат искането си за оставане без уважение на искането на ищцата за възстановяване срока за обжалване на Определение №23948/01.07.2026г., като считат, че посочените от нея причини за пропускането му не попадат в приложното поле на чл.64 ГПК.

В проведеното на 15.10.2026г. открито съдебно заседание страните не се явяват, не вземат становище и не ангажират допълнителни доказателства. Приети са представените с предходно подадени молби и относими към разглеждания въпрос писмени доказателства.

Съдът, след запознаване с материалите по делото намира, че молбата за възстановяване на срока за подаване на частна жалба срещу Определение №23948/01.07.2026г. по чл.64 ГПК се явява процесуално допустима. Съгласно чл.64, ал.3 ГПК същата следва да бъде подадена в едноседмичен срок от съобщението за пропускането на срока. Според установената съдебна практика характер на такова съобщение в случая би имало разпореждането, с което подадената от страната частна жалба се връща. Видно от приложените по делото документи, самата частна жалба, срокът за подаването на която се иска да бъде възстановен, е подадена в изпълнение на изискванията на чл.65, ал.2 ГПК с молбата възстановяване, като независимо от преждевременното й депозиране, същата подлежи на разглеждане /в този смисъл Определение №121 от 16.02.2023г. по ч.т.д. №193/2023г., I Т.О. на ТК, ВКС/. На следващо място, макар в мотивите на Определение №567 от 17.11.2010г. на ВКС по ч. гр. д. №543/2010г., III Г.О., ГК, изрично да е посочено, че актът, с който жалбата е 2 върната като просрочена няма да произведе ефект, ако впоследствие срокът се окаже възстановен в полза на страната, настоящият съдебен състав намира, че доколкото в случая не е налице спор между страните относно пропускането на срока за обжалване на постановеното по настоящото дело Определение №23948/01.07.2026г., то произнасянето по допустимостта на подадената с молбата частна жалба не е необходимо. Така Определение №129 от 26.02.2015г. на ВКС по ч.т.д. №3286/2014г., II Т.О., ТК, в което е прието, че при наличие на спор дали срокът за извършване на определено процесуално действие е започнал да тече и дали е изтекъл, съдът, пред който следва да се извърши обвързаното със срок процесуално действие, следва да разреши същия и да уведоми за становището си заинтересованата страна, докато в случаите, при които самата страна признава, че е пропуснала срока или когато с оглед на конкретните обстоятелства по делото това обстоятелства е безспорно, подобно изрично произнасяне и уведомяване за пропускането на срока не е необходимо. Както бе посочено по-горе, в разглеждания случай не е налице спор относно изтичането на срока за обжалване на постановеното по настоящото дело Определение №23948/01.07.2026г., като този факт се установява както от приложеното на л.44 от делото съобщение за неговото връчване на ищцата-молител в производството по чл.64 ГПК, така и от обстоятелството, че частната жалба не е подадена самостоятелно, а е приложена към депозираната молба за възстановяване на срока.

На следващо място, за да бъде основателна молбата за възстановяване на срока, в доказателствена тежест на подалата я страна е да установи, че пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В настоящия случай ищцата Р. М. К. се позовава на няколко обстоятелства, като счита, че разгледани в своята съвкупност, същите са довели до обективна невъзможност за спазване на указания й срок. Конкретно, същите касаят нейно планирано пътуване до провинцията със семейството й, разболяване на детето й, както и подготовка на документи за кандидатстване за продължаване на образованието му в друго училище.

Доказателства за наличието на всички тях обаче не са представени. От приложените по делото документи се установява единствено, че на 13.07.2026г. са извършени медицински прегледи на С. Р.ва К. от няколко специалисти, в резултат от които е изразено общо становище, че същата може да бъде приета в съответното учреждение, което съобразно твърденията на ищцата е училището, където следва да продължи своето образование нейното дето. С оглед на посоченото, съдът намира, че ищцата не е доказала наличието на твърдяната съвкупност от обстоятелства, едновременното проявление на които е довело до пропускане на срока за обжалване на постановения съдебен акт. От своя страна, установената с приетите по делото медицински документи причина за несвоевременно подаване на приложената към молбата частна жалба не притежава характеристиките на особено и непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК сама по себе си, доколкото кандидатстването в училище се 3 осъществява в рамките на предварително регламентирана процедура, чийто срокове са изначално известни на участниците в нея.

Въз основа на изложените съображения, съдът намира отправеното от ищцата Р.

М. К. искане за възстановяване на срока за подаване на частна жалба срещу Определение №23948/01.07.2026г. за неоснователно, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Р. М. К. молба с вх.

№227271/15.07.2026г., съдържаща искане за възстановяване на срока за подаване на частна жалба срещу Определение №23948/01.07.2026г. по гр.д. №49760/2025г. по описа на СРС, 25-ти състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила или отмяна на настоящото определение делото да се докладва за последващи процесуални действия.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4