Определение № 196 от 16.01.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 196 гр. София, 16.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Гергана Никова Касационно гражданско дело № 20238002101252 по описа за 2023 година

Производството e по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 11814 от 21.12.2022 г., подадена от М. С. А. и В. А.

С. чрез адвокат Д. Н. от АК - П. срещу въззивно Решение № 498 от 24.11.2022 г. по в.гр.д.№ 636/2022 г. на Окръжен съд – Плевен.

Ответницата по касация С. В. А. е подала отговор на жалбата чрез адвокат Т. Д. от АК - П., в който се поддържа становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.

По искането за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено Решение № 907 от 16.06.2022 г. по гр.д.№ 5300/2021 г. на Районен съд - Плевен, с което е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на М. С. А. и В. А. С., че С. В. А. е собственик на основание давностно владение на следните недвижими имоти: недвижим имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-22 от 17.01.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № 18-4794 от 08.05.2019 г. на Началника на СГКК-Плевен, находящ се в [населено място], [община], адм. адрес: [населено място], [улица], площ 1 478 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, предходен идентификатор: ***, номер по предходен план: *-* в кв. 72;

1 поземлен имот с идентификатор *** по КККР, с адм.адрес: [населено място], [улица], с площ 946 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, предходен идентификатор: ***, номер по предходен план: *-* в кв. 72, както и сгради, които попадат върху имота: сграда **** със застроена площ 123 кв. м., брой надземни етажи: 1, брой подземни етажи: няма данни, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, сграда ****, застроена площ 121 кв.м., брой надземни етажи: 1, брой подземни етажи: няма данни, предназначение: постройка на допълващо застрояване.

Установено е, че ищцата С. В. С. и Ц. К. А. са сключили граждански брак на 19.02.1956 г. в [населено място]. Ц. К. А. е починал на 18.02.2012 г. и е оставил за свои наследници – съпруга /ищцата/ и син К. Ц. А.. Ответниците М. С. А. и В. А. С. са законните наследници на А. К. А., починал на 12.04.2017 г. – негови съпруга и дъщеря.

Наследодателят на ищцата Ц. К. А. е декларирал с данъчна декларация от 27.05.1998 г. съсобственост със С. В. А. по отношение на имот в [населено място]: 1/ къща, построена 1958 г., на един етаж, с РЗП общо 100 кв.м.; 2/ гараж, строен през 1958 г. с РЗП от 20 кв.м.;

3. второстепенна постройка от 60 кв.м., строена през 1993 г. Съгласно разписния лист към действащия регулационен и кадастрален план на [населено място], одобрен със Заповед № 3658/1984 г. на Председателя на ОНС, до 2011 г. парцели *, *, * и * – *, в кв. 72 са били записани на К. А. И. и на сина му Ц. К. А., без данни за идеални части и основание за придобиване.

На 14.12.2011 г. с нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по наследство и давностно владение № 142 от 14.11.2011 г. на нотариус С. П. (рег.№ * на НК) А. К. А. и Ц. К. А. са признати са собственици по наследство и давностно владение върху съседните два имота: 1/. УПИ, находящ се в [населено място], общ. Плевен, целият от площ 805 кв.м., съставляващ УПИ * – * в кв. 72 по плана на селото, заедно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и две стопански постройки, и 2/. УПИ находящ се в [населено място], общ. П., целият от площ 1400 кв.м., съставляващ УПИ *-*, в кв. 72 по плана на [населено място], незастроен.

На същата дата (14.12.2011 г.) с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 143 от 14.11.2011 г. на нотариус С. П. (рег.№ * на НК) Ц. К. А. е продал на брат си А. К.

А. 1/2 ид.част от посочените в НА № 142/2011 г. два имота, останали в наследство от баща им К. А. И..

К. Ц. А. се е отказал от наследството на баща си Ц. К. А., починал на 18.02.2012 г., който отказ е вписан в книгата за приемане и отказ от наследство под № 8 от 21.02.2012 г., а с договор за продажба на наследствени права от 28.02.2012 г. (надлежно вписан в СВ гр.

Плевен на 28.02.2012 г.) А. К. А. е продал на ищцата С. В. А. наследствените си права, които притежава по наследство от брат си Ц. К. А., като след тези два акта ищцата е останала единствен приобретател на правата, оставени в наследство от съпруга й Ц. А..

С данъчна декларация от 24.07.2020 г. С. В. А. е декларирала земя и сграда в [населено място], [улица], с обща площ 2 500 кв.м., в т.ч. застроена площ 175 кв.м. (жилище, построено през 1958 г. от един етаж, РЗП 100 кв.м.; жилище – кухня, сторена през 1958 г. – РЗП 10 кв.м.; гараж, построен през 1958 г. – РЗП 20 кв.м. и второстепенна постройка от 1993 2 г. с РЗП 60 кв.м.).

Спорът между страните е придобила ли е ищцата право на собственост върху въпросните два недвижими имоти, кога и на какво основание, във връзка с което въззивният съд е приел следното:

Семействата на двамата братя Ц. К. А. и А. К. А. са живели в съседни имоти в [населено място], като до смъртта на братята не е имало спорове между тях нито за граници, нито относно притежаваното от всеки право на собственост върху въпросните четири недвижими имота - бивши парцели *, *, * и *-* в кв. 72. От приетото от районния съд заключение на съдебно-техническа експертиза е установено, че съгласно разписния лист към действащия регулационен и кадастрален план на [населено място], одобрен със Заповед № 3658/1984 г., парцели *, *, * и * -* в кв. 72 са записани на насл. на К. А. И. и Ц. К. А.. От 2011 г. два от тях - УПИ * и УПИ * са записани на А. К. А., съгл. посочените по-горе констативен нотариален акт № 142/2011 г., и нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 143/2011 г. Вещото лице е дало заключение, че съгласно сега действащата кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-22 от 17.01.2019 г. на Изпълнителен Директор на АГКК, имот с идентификатор ***/УПИ *-* е с площ 946 кв.м., имот с идентификатор ***/УПИ *-* е с площ 1 478 кв.м., имот с идентификатор ***/УПИ *-* е с площ 820 кв.м. и имот с идентификатор ***/УПИ *-* е с площ 1 405 кв.м. В комбинирана скица № 2, която е неразделна част от заключението са отразени имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***, както и УПИ *, *, * и *-*, кв. 72 по регулационния план от 1984 год., които съгласно заключението се припокриват напълно, с изключение на югозападния ъгъл на УПИ *-* (която част няма отношение към спора).

От разпита на свидетелката М. М. А. е установено, че дворното място, представляващо УПИ *, *, *, *, е ползвано от А. К. А. и Ц. К. А. и техния баща К. А. И.. Къщата, в която живее ищцата и стопанската постройка в същия имот са построени от Ц. К. А. и са обитавани и ползвани от него и семейството му, а брат му А. К. А. със своето семейство е останал да стопанисва и обитава бащината си къща, в съседния имот. Свидетелката е категорична, че всяко от семействата на двамата братя, спокойно и безпрепятствено в продължение на много години е ползвало съответните УПИ и построените в тях жилищни и др. сгради без вътрешни преграждения между съседните имоти. Не е имало никакви спорове между семействата до 2016 г., когато възникнал спор за преминаващи през двата имота тръби, които пречели в имота на А. А. да се изгради самостоятелна порта за преминаване на лек автомобил.

От огледа и измерване на място, вещото лице е установило, че в имота на ответниците, с идентификатор *** (УПИ *-*) има построена една жилищна сграда, отразена в кадастралната карта като сграда с идентификатор ****, една лятна кухня, отразена в кадастралната карта като сграда с идентификатор ****, стопанска постройка на западната имотна граница, отразена в кадастралната карта като сграда с идентификатор ****, втора стопанска постройка на западната имотна граница, отразена в кадастралната карта като сграда с идентификатор **** и постройка на допълващото застрояване, отразена в кадастралната карта като сграда с ****. В имот с идентификатор *** (УПИ *-*) има 3 построена една жилищна сграда с лятна кухня, отразени в кадастралната карта като сграда с идентификатор ****, една стопанска постройка в дъното на имота, навес и втора постройка на допълващото застрояване, отразена в кадастралната карта като сграда с идентификатор ****. Тази сграда е построена преди 1984 г. и попада в двата съседни имота. Същата е отразена в кадастралната карта, за частта от нея попадаща в УПИ *-* като сграда с идентификатор ****, а за частта от нея попадаща в УПИ *-* – като сграда с идентификатор ****. Отразена е на схема № 3 към заключението на ВЛ (с черен контур) като една сграда с общ покрив.

Свидетелката М. А. установява, че понастоящем стопанската сграда, т.нар. навес, се ползва и от ответниците, които нямат свой гараж, но твърди, че ползването е предоставено безвъзмездно от семейството на Ц. А.. Спор относно собствеността върху имота на ищцата не е имало до 2021 г., когато ответниците завели иск за делба. Същото се установява и от показанията на свид. И. Б., както и че двамата братя са били в много добри отношения и че са уредили доброволно помежду си въпросите относно собствеността върху отделните УПИ, които били разделени от ясно обособена граница - утъпкана пътека, съществуваща и понастоящем. Свидетелят установява, че къщата, в която живее С. А., както и стопанската постройка (гаража и навеса) са построени от съпруга й Ц. А. и че ответницата М. А. ползва част от навеса, за да си паркира колата. В този смисъл са и показанията на свид. Ц. Й. В..

Свидетелят Т. П. Т. и свид. Ю. Д. И. установяват, че освен да си вкарва колата, ответницата М. ползва и две стаи до навеса, за да си държи зимнината, но не установяват откога се ползват тези помещения.

От огледа на място, вещото лице е установило с помощта на страните, че към настоящия момент ответниците М. А. и В. С. ползват западната част от постройката на допълващото застрояване, построена в УПИ * (имот с идентификатор ***) и УПИ * (имот с идентификатор ***), и отразена на схемата с черен контур, като дължината на всички ползвани от тях помещения е 10,80 м., които отляво надясно са както следва: стая за живеене с площ 9,66 кв.м., баня с площ 5,76 кв.м., склад с площ 20,48 кв. и навес-гараж с площ 19,95 кв.м., а ищцата ползва източната част от тази постройка с обща дължина 11,95 м., като в нея има обособена стая за живеене и гаражи. Пред постройката, в източната част е изграден навес, който се ползва за паркинг от ищцата С. А.. Вещото лице посочва, че част от навеса-гараж с площ 17,85 кв.м. попада в чертите на УПИ * (имот с идентификатор ***).

Според заключението, площта от тази постройка, която попада в УПИ * (имот с идентификатор ***) е 60 кв.м., а в УПИ УПИ * (имот с идентификатор ***) - 38 кв.м. По отношение на имота с идентификатор *** (УПИ *-*) е установено, че в него има постройка на допълващото застрояване, отразена на схема № 3 с червен контур, част от която е предназначена за отглеждане на две понита, а останалата част са складове за инвентар.

Строена е през 1995 г., след плана от 1984 г. и поради тази причина не е нанесена в него.

Към датата на изготвяне на експертизата УПИ *-* e незастроен. Съгласно заключението на вещото лице ПИ с идентификатор *** с площ 946 кв.м. е идентичен с УПИ *-*, кв. 72 по плана на [населено място], а този с идентификатор *** е идентичен с УПИ *-*, кв. 72 по плана на [населено място], като кадастралната граница между имот с идентификатор *** и 4 този с идентификатор *** съвпада с имотната граница на УПИ *-* и УПИ *-*. Според ВЛ всички сгради в трите застроени имота са построени от Ц. К. А. преди 1984 г. и са нанесени в плана от 1984 г. Само сградата в имот с идентификатор ***, която е строена през 1995 г., не е нанесена в кадастралния план.