Решение № 511 от 07.11.2024, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 511 гр. Монтана, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВИЛЯНА МАНОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА като разгледа докладваното от ВИЛЯНА МАНОВА Гражданско дело № 20241630101034 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК с правно основание чл. 229 ЗЕС вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 9 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване вземания на „Й Б“ ЕАД /предходно наименование „Т Б“ ЕАД/ срещу О. П. Г. за следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.№ 88/2024 г. по описа на Районен съд – Монтана:

– сумата 86,47 лв., от която: 46,98 лв., представляваща частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359897627989 от 10.01.2022 г., за период 10.01.2022 г. – 24.01.2022 г.; 31,51 лв., представляваща абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359897627989 от 10.01.2022 г., за периода 10.01.2022 г. – 24.01.2022 г.; 3,99 лв. дължима застраховка по застрахователна полица № 10325423 „Смартфон протект“ от 10.01.2022 г., за периода 10.01.2022 г. – 24.01.2022 г. и 3,99 лв. дължима застраховка по застрахователна полица № 10325423 „Смартфон протект“ от 10.01.2022 г., за периода 25.03.2022 г. – 24.04.2022 г.;

– сумата 394,66 лв., дължими неустойки за предсрочно прекратяване на 1 услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359897627989 от 10.01.2022 г., от които: сума в размер на 146,11 лв., представляваща три месечни такси и сума в размер на 248,55 лв. за ALCATEL IS 2021 32GB Dual Grey, представляваща разлика между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройство на преференциална цена.

Ищецът твърди, че към 25.04.2022 г. ответникът имал задължения за предходни периоди в размер на 82,48 лв., както и сума в размер на 3,99 лв., дължима по застрахователната полица № 10325423 „Смартфон протект" от 10.01.2022 г., за периода 25.03.2022 г. до 24.04.2022 г. Сочи, че като последица от неизпълнението на задълженията на ответника са начислени договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги. Ищецът развива съображения, че процесните клаузи за неустойки предвиждат, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължал за всяка СИМ карта неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не можел да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Потребителят дължал и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора и в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължал и такава част от разликата между стандартната цена на устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова вноска/, каквато съответствала на оставащия срок на договора. В случая претендираната сума се образувала от две самостоятелни неустойки, които обезпечавали две различни престации.

Клаузата за неустойка по договора за мобилни услуги поставяла праг на максималния размер на неустойката до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. При договорен срок от две години, клаузата не създавала неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор и не излизала извън обезщетителната си функция. Този размер на неустойката бил изцяло съобразен с договорения с КЗП максимален размер на неустойки със спогодбата от 11.01.2018 г. Счита неустойката, представляваща разликата между стандартната цена без отстъпка на устройството и преференциалната 2 цена при сключване на договора, за съобразена със закона и добрите нрави, както и сочи, че същата не се основавала на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, нито била налице обоснована вероятност за това.

Ищецът сочи, че задълженията за предходен период, в общ размер от 82,48 лв., били обединени в две фактури №№ 7330982398/25.01.2022 г. и 7332162184/25.02.2022 г. Ищцовото дружество излага, че при сключване на договори, всяко лице получавало един или повече клиентски номера, под които се обединявали всички сключени и действащи към момента договори на конкретното лице и се издавала една обща фактура за задълженията по тях.

При констатиране на неизпълнение на задълженията по един или няколко договора, сключени от дадено лице под един клиентски номер, услугите по всички договори под този клиентски номер се деактивирали, а непогасените и дължими към момента задължения се обединявали в една фактура, като дължими за предходни периоди, като във фактурата се начислявали и съответните неустойки. В системата на ищеца, на ответника бил поставен клиентски номер 006789968. Всички непогасени и изискуеми задължения на ответника в размер на 481,13 лв. били обединени във фактура № 7334846573/25.04.2022 г. за клиентски номер 006789968, със срок на плащане 15 дни от дата на издаването й, които и към датата на подаване на исковата молба, не били заплатени.

Иска да се признае за установено и вземането за законната лихва върху сумата от 481,13 лв., от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.01.2024 г. до изплащането й, както и да му се присъдят разноски за исковото и заповедно производства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът О. П. Г., чрез назначения му особен представител, счита предявените искове за допустими. Сочи, че за сумата от 248,55 лв., представляваща разликата в цената на мобилния апарат, исковата претенция не следва да бъде уважена, тъй като при сключване на договора е имало абонамент и апаратът е платен изцяло, а не на вноски. Ответникът следвало да дължи единствено доказаните и незаплатени суми по процесния договор. Счита, че адвокатското възнаграждение за ищеца следва да е в минимален размер, а направените разноски да бъдат възложени на ответника, съразмерно на уважената част от ищцовата претенция.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните 3 фактически и правни изводи:

По иска по чл.79, ал.1 вр. чл. 229 ЗЕС.

Ищецът носи тежестта да докаже възникването на договорното отношение с ответника с посоченото съдържание, както и изпълнение на собственото си задължение да предостави услугите, предмет на договора в претендирания размер.

Представен е договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359897627989 от 10.01.2022 г. /л. 9-14 от ч. гр. д.№ 88/2024 г. по описа на Районен съд – Монтана/, сключен между страните, въз основа на който на О.

П. Г. е предоставена СИМ карта с предпочетения мобилен номер, при уговорен месечен абонамент 36,99 лв. с ДДС. Договорът е за срок от 2 години.

Към този номер ответникът е получил мобилен апарат марка ALCATEL, модел 1S 2021 32GB Dual Grey, с означена цена в брой или обща лизингова цена с абонаментния план от 1,99 лева. В договора е посочена стандартна цена на устройството, без абонамент, в размер на 329,90 лева.

Представена е застрахователна полица № 10325423, застраховка на устройство „Смартфон протект“ от 10.01.2022 г. /л. 24-25 от ч. гр. д.№ 88/2024 г. по описа на Районен съд – Монтана/, по който договор за застраховка ответникът се е задължил да заплаща месечна застрахователна премия от 3,99 лева.

Следователно през исковия период между „Й Б“ ЕАД /предходно наименование „Т Б“ ЕАД/ и О. П. Г. е съществувала облигационна връзка с предмет – предоставяне на мобилни услуги и интернет по едни брой СИМ карта на името на ответника. Поради характера на уговорената насрещна престация като абонаментна месечна такса за номера, ответникът дължи заплащането й, независимо дали е използвал предоставената от оператора мрежа и мобилни услуги през периода на договора. За процесния период се установява и валидно застрахователно правоотношение, по което ответникът се е задължил да заплаща месечна премия от 3,99 лева.

На името на ответника са издадени 6 броя фактури, като последната от тях е на стойност 481,13 лева, от които 86,47 лева /задължения от предходен период с ДДС за 82,48 лева и 3,99 лева застраховки/ и 396,66 лева за неустойки, поради предсрочно прекратяване на договора.

За сумата от 86,47 лева искът следва да се уважи. На ищеца следва да се 4 присъди и законна лихва върху уважената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на претендираната неустойка за предсрочно прекратяване на договора.

В процесния договор за мобилни услуги е уговорена клауза /л. 13 от ч. гр. д.№ 88/2024 г. по описа на Районен съд – Монтана/, предвиждаща при прекратяване на договора преди изтичане на посочения срок, по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързан с него, в това число приложимите Общи условия, според която дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване, неустойка при предсрочно прекратяване за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, в размер на всички най-високи според условията на плана месечни абонаменти, но за не повече от три месеца. Предвидена е и неустойка в случаите на предоставено устройство за ползване на услуги, според която потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството, съгласно ценова листа и заплатената от него при предоставянето му.

Задълженото лице по договора за мобилни услуги е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и съдът е задължен служебно да извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в облигационното правоотношение.

Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

В разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗП е предвидено, че клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. В решенията по дела на СЕС С-26/13 и С-96/14, Van Hove, се приема, че "изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се схваща като налагащо и задължение в договора да е прозрачно изложен точният механизъм, за който се отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз 5 основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици". Това е принцип в общностното потребителско право, който следва да бъде спазван и прилаган, залегнал и в националното законодателство, не само в цитираната по-горе норма на ЗЗП, а и в предходните разпоредби, съдържащи примерно изброяване на видове неравноправни клаузи в потребителското право, доколкото при неясно и двусмислено формулиране на задълженията на потребителя, същият остава в невъзможност да прецени икономическите последици от сключения договор чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, респективно финансовата тежест, която поема при допускане на неизпълнение.

С оглед данните по делото настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай претендираното вземане за неустойка се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребителя. Относно неустойката за предсрочно прекратяване на договора, независимо от уговорения максимален трикратен размер на стандартните месечни абонаменти, съдът намира, че начинът на формирането й остава неясен за потребителя. В процесния договор се съдържа информация относно стандартен месечен абонамент, посочена е месечна абонаментна такса с отстъпки, но неясно остава как е формиран размерът на неустойката, както и каква част от общо претендираната сума представлява стойността на отстъпките и как е определена съответната част на разликата между стандартната цена на устройството, съгласно действащата ценова листа на доставчика, и заплатената от потребителя при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора. В договора за мобилни услуги е уговорено, че освен месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок на договора, до посочения максимален размер, се прибавят и част от стойност на отстъпките по абонаментни планове, съответстваща на оставащата част от договора, част от разлика между стандартна цена на устройство по ценова листа, действала към този момент и заплатената от потребителя при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора. Поради това настоящият състав приема, че не е ясно формулиран за потребителя и неясен остава и за съда начина на формиране на неустойката по всеки един от посочените компоненти, съгласно разписаното в договора за мобилни услуги. Потребителят не е в състояние да 6 прецени икономическата тежест при поемане на задължението, с оглед начина на формулирането на дължимата неустойка.