Определение № 3 от 05.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№3 гр. София, 05.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20258002102095 по описа за 2025 годИ.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Д. Е. М. и по касационна жалба на ответника „Олмена Транс“ ООД срещу въззивно решение № 12 от 17.01.2025 год., постановено по в. гр. дело № 231/2024 год. по описа на Окръжен съд – Кърджали, като ищецът го обжалва в частта му, в която, като е потвърдено решение № 280 от 15.06.2024 год., постановено по гр. дело № 305/2023 год. по описа на Районен съд – Кърджали, е отхвърлен предявения от него срещу „Олмена Транс“ ООД иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за разликата над 30 000 лв. до пълния предявен размер от 120 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 01.11.2021 год., довела до смъртта на Е. Р. М. /баща на ищеца/, а ответникът – в частта му, в която, като е потвърдено първоинстанционното решение, е уважен предявения срещу срещу него иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до размера от 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.11.2021 год. до окончателното изплащане.

Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК/ и са спазени срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на всяка от жалбите.

В жалбата на ищеца се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Основните доводи са, че въззивният съд не е анализирал в достатъчна степен събраните по делото доказателства във връзка с причинените на ищеца вреди.

Неправилен бил и изводът на съда, че дължимото обезщетение следва да бъде редуцирано със 70 %, поради наличието на съпричинявяне от страна на пострадалия.

Недопустимо било задължения на работодателя, свързани със създаване на здравословни и безопасни условия на труд, да се прехвърлят на работника. По делото било установено, че работодателят допуснал нарушение на правилата на чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 КТ – пострадалият бил задължен да изпълнява длъжността „водач на 1 товарен автомобил“ без наличието на писмен договор за това. А ако били налице предпоставките за съпричиняване на вредоносния резултат, то приносът на работодателя бил значително по-голям от този на работника.

В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общи основания по чл.

280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси:

1 / Присъденият в хода на първоинстанционното производство размер на обезщетение съобразен ли е с принципа за справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД? И

2 / С оглед фактическата установеност по делото налице ли са условията съда да приложи разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ и ако да – в какъв размер?

Касаторът навежда допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, без конкретно да я посочва.

Ответникът по касационната жалба „Олмена Транс“ ООД не е депозирал писмен отговор.

В жалбата на ответника се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Основните доводи са, че при определяне на дължимото обезщетение въззивният съд не бил анализирал в пълна степен поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата по делото. Установено било, че пострадалият бил проявил груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ – липса на елементарно старание, липса на внимание и пренебрегване на основни правила за безопасност. Той бил причИ. за настъпване на процесното ПТП, поради което работодателят следвало да бъде освободен от отговорност. Въззивният съд неправилно определил степенна на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на постадалания. Освен това не било уставено наличието на силна и постоянна емоционална връзка между ищеца и неговия баща – те не поддържали ежедневни контакти, а а редки такива, когато постадалият пътувал до Република Турция.

В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общи основания по чл.

280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е формулиран следния правен въпрос, уточнен от настоящия съдебен състав, съобразно възприетото разбиране в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тъл. дело № 1/2009 год., ОСГТК: Как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД?

Касаторът навежда допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че поставения въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, цитирана в изложението. Релевира и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност.

Ответникът по касационната жалба Д. Е. М. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а въззивното решение е правилно в обжалваната от ответника част.

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът Д. Е. М. е единствен наследник – син на Е. Р. М., почИ.л на 01.11.2021 год., в резултат на трудова злополука, установена с разпореждане № 5104-08-11 от 31.03.2022 год., издадено от ТП на НОИ – Кърджали на основание чл. 60, ал. 1 КСО. Между Е. Р. М. и ответника на 29.10.2021 год. бил сключен договор с предмет: превоз на земна маса на строителен обект в с .Б, за длъжността: „шофьор“ на тежкотоварен камион М. над 12 тона, с рег.

2

№ , като договорът бил обявен за трудов по реда на чл. 405а КТ с постановление от 01.11.2021 год. на „Инспекция по труда“ – гр. К..

Въз основа на заключението по назначената по делото и неоспорена от страните комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза въззивният съд е счел за установено следното: на 01.11.2021 год. Е. Р. М. превозвал изкопни маси до с. Б., махала „Д.", общ. М.. Около 18:10 ч. позиционирал автомобила за разтоварване, дал е назад и колелата на най[1]задния мост са се покачили върху насипа на около 0,30 м. над нивото на околния терен, при което товарният автомобил е получил наклон напред. Водачът изключил двигателя на автомобила, без да задейства ръчната спирачка, след което слязъл от автомобила. По неизвестни причини попаднал между левите колела на I-ви и II-ри предни мостове, т.е. в габаритите на автомобила. В този момент поради необезопасяването, под действието на хоризонталната съставка на силата на теглото, и поради това, че задния край на коша бил проникнал в разтоварените изкопни маси, товарният автомобил се придвижил напред като притиснал /прегазил/ с лявото колело на II-я преден мост Муралов. Към момента на инцидента, товарният автомобил „М. “ бил технически изправен. Нямало констатирани технически неизправности по него, които да са в причинна връзка с инцидента.

Каросерията на товарния автомобил била технически изправна, като нямало причинноследствена връзка между товара в автомобила и настъпилата на 01.11.2021 год. смърт на Е. М.. Преди М. да слезе от кабината товарният автомобил бил спрял. В тази ситуация той, слизайки от кабината, все още не бил предприел действия по разтоварването /ръчната спирачка не била задействана и технологично не било възможно то да се извърши/. Товарният автомобил бил покачен с най-задните си колела върху насипа, а задния край на каросерията му упражнявала натиск – опирала върху насипа. Товарният автомобил не бил обезопасен по никакъв друг начин, като нямал поставени спиращи клинове под колелата. Според вещите лица, при слизането от кабината М. следвало да бъде изключително внимателен да не попадне в габаритите на автомобила – преди да слезе следвало да хоризонтира автомобила и задейства ръчната спирачка; ако бил предприел действия по разтоварването на товара, следвало да се намира в кабИ.та и да упражнява контрол върху уредбите, действащи в момента на разтоварването и при нужда да прекрати действието им или предприеме други мерки за безопасност. От техническа гледна точка причината за инцидента била липсата на обезопасяване на товарния автомобил срещу потегляне по наклона на насипа и попадането на М. в габаритите на автомобила.

Смъртта на Е. Р. М. се дължала на множество несъвместими с живота увреждания – масивни разкъсвания на органи от гръдната и коремната кухина. Описаните травматични увреждания били възникнали при действието на твърд тъп предмет с изключително голяма сила и добре отговаряли да са възникнали при прегазване /притискане от колелото/ от тежко МПС през корема и гърдите. Установената концентрация на етилов алкохол в кръвта на Е. Р. М. била 0,69 промила и отговаряла на лека степен на алкохолно опиване, която се характеризирала с емоционална неустойчивост, лесна уморяемост, отслабване на концентрацията, на вниманието, съобразителността, забавени реакции, умерено изразени координационни нарушения, вегетативни смущения.

Въззивният съд е констатирал, че образуваното във връзка със случая ДП №24/2021 г. по описа на ОСО в ОП – Кърджали, водено за престъпление по 123, ал. 1 НК или друго от общ характер, било прекратено.

От правна страна въззивният съд е изложил съображения, че съгласно чл. 200 от КТ, за вреди от трудова злополука, които са причинили смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ за обезщетяване на работника за вреди от трудова злополука има обективен характер. Работодателят носи риска от травматично 3 увреждане на работника дори и при липса на причинна връзка между условията на труда и злополуката – съгласно чл. 200, ал. 2 КТ. Работодателят отговаря имуществено и когато злополуката е причинена от непреодолима сила, както и когато е настъпила по време на почивка на работника. Затова работодателят не може да бъде изцяло освободен от задължението за обезвреда, освен когато пострадалият е причинил умишлено увреждането – чл. 201, ал. 1 КТ. В случаите, когато пострадалият е допринесъл за увреждането, допускайки груба небрежност /чл. 201, ал. 2 КТ/, размерът на обезщетението може да бъде само намален, дори и при положена от работодателя дължима грижа за осигуряване на безопасна работа.

Констатирал е, че първоинстанционното решение в частта му, в която ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на неговия наследодател, настъпила на 01.11.2021 год. в резултат на описаната по-горе трудова злополука, в размер на 10 000 лв., не е било обжалвано и е влязло в сила и предвид доводите в подадените въззивни жалби, спорен по делото е единствено въпросът за размера на причинените на ищеца неимуществени вреди, респ. размера на дължимото от ответника обезщетение и в частност – налице ли са условията на чл.

201, ал. 2 КТ за намаляване отговорността на работодателя и ако да – в какъв размер следва да бъде намален размерът на обезщетението.

В тази връзка въззивният съд е приел въз основа на събраните гласни доказателства, че след развода на родителите му, ищецът заминал и трайно се установил в Република Т. заедно със своята майка, която упражнявала родителските права върху него. Въпреки обстоятелството, че ищецът и баща му живеели в различни държави, връзката между тях не била прекъсната – тя продължила във времето. Бащата на ищеца в годините работел като международен шофьор, като често пътувал до Република Т.. Често се виждал със своя син, като му оказвал финансова и емоционална подкрепа. Инцидентът настъпил по време, когато ищецът бил непълнолетен, което само по себе си обуславяло извод за по-интензивни по обем страдания, тъй като била налице загуба на родител в млада възраст. От друга страна, следвало да се отчете обстоятелство, че ищецът и неговия баща не били живяли в едно домакинство, считано от 2011 г., като между тях отсъствал ежедневния контакт, присъщ на типичните отношения между дете и родител.