Решение № 69 от 24.08.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Варна , 24.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора Илия Христов Николов (АП-Варна) като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213000600227 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство пред настоящата инстанция е образувано по жалба на подс.Т. В. ВЛ., чрез неговия процесуален представител-адв.Р.К.

АКРазград и жалба на частния обвинител Ф.Р., чрез нейния повереникадв.И.Й.-ШАК против Присъда №260005 от 28.04.2021г., постановена по НОХД №380/2020год. по описа на Шуменски окръжен съд.

С въззивната жалба на подсъдимия се претендира за необоснованост на постановената присъда, допуснато съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимия бъде признат за невиновен и оправдан.

Частният обвинител претендират за изменение на присъдата, като подсъдимият бъде признат за виновен по първоначално повдигнатото обвинение по чл.343,ал.1,б„в“ вр. Чл.342,ал.1 от НК, увеличаване на 1 наложеното наказание „лишаване от свобода“ на четири години и увеличаване на наказанието „лишаване от правоуправление“.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура излага съображения за неоснователност на въззивните жалби и законосъобразност на постановения съдебен акт.Счита, че деянието е квалифицирано правилно от проверявания съд,а наказаниетосъответно на извършеното.

В пренията по делото защитника на частния обвинител поддържа въззивната жалба по изложените съображения.Счита, че не са налице предпоставките за приложение на привилигирования състав на чл.343а от НК, а наказанието смята за занижено.

Защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и доразвива изложените в нея основания. Моли за оправдателна присъда.

В личната си защита подс.В. оспорва констатациите на тройната САТЕ, счита, че няма вина за настъпилото ПТП и моли за оправдателна присъда.

В последната си дума моли настоящата инстанция да прекрати наказателното производство.

Настоящият състав, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите във въззивната жалба и допълненията към нея, становището на страните и извърши цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Предмет на въззивна проверка е Присъда №260005 от 28.04.2021г., постановена по НОХД №380/2020год. по описа на Шуменски окръжен съд , с която подсъдимия Т. В. ВЛ. е признат за виновен в това, че че на 01.06.2019 г. на път I-2 /Варна – Разград – Русе/, на км. 102+620 в посока от гр. Шумен към гр. Разград, при управление на МПС – л.е. „Ауди Q7“ с рег. № РР 5464 АТ, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на К.Р.К., настъпила на 02.06.2019 г., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл.

343, ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 54 от НК му е наложил наказание една година „лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено за срок от 2 три години. Подсъдимият е бил признат за невинен и оправдан по първоначалното обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. На основание чл. 343г от НК, подсд.В. е лишен от право да управлява МПС за срок от две години.

Въззивните жалби са процесуално допустими, подадени са в срока за обжалване и от надлежни страни.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, въззивния съд установи от фактическа страна следното:

Подсъдимият Т. В. ВЛ. е правоспособен водач категории „А, M, B, BE, C, AM, TKT“, притежаващ свидетелство за управление на МПС № 280655773, издадено от ОД на МВР гр. Разград на 22.12.2010г., валидно до 22.12.2020 г.

На 01.06.2019г. подсъдимият заедно със своята съпруга са посетили свои роднини в гр. Бургас. В късния следобед, двамата предприели обратно пътуване до гр.Разград. Подсъдимият управлявал л.а. „Ауди Q7“ с рег. № РР 5464 АТ, а съпругата му-св.С. се намирала на предната дясна седалка. След гр.Шумен двамата спрели за почивка на бензиностанция „ШЕЛ“, след което продължили пътуването си. Около 22:00 часа подсъдимият се движел по път I-2 Варна – Разград – Русе. Движението се осъществявало в тъмната част на денонощието, пътното платно било сухо, автомобилът бил с включени светлини и приближавал разклона за с. Развигорово, Шуменска област.

В същото време, св.Ф.Р. от с. Байково се намирала на бензиностанция „Кастрол“, местността „Тополите“, намираща се на главния път Русе – Разград – Варна, до разклона за с. Развигорово. След като заредила с гориво управлявания от нея л.а. „Киа Джойс“ с рег. № Н 4220 ВК, Р. потеглила с автомобила, за да излезе на главния път. До нея в колата пътувал синът й – пострадалия К.Р.К. на 32 години. Последният страдал от епилепсия и ограничено разстройство на личността, освидетелстван от ТЕЛК с 92% неработоспособност, с чужда помощ. Поради заболяването си, К. бил неспособен да се обслужва сам, неориентиран и често агресивен. От ранната детска възраст за него полагали грижи родителите му, преимуществено неговата майка. Когато свидетелката Р. спряла, за да изчака преминаващите по главния път автомобили, синът й отворил предната дясна врата и слязъл от колата. Свидетелката оставила автомобила си с работещ двигател и отворена врата, като го последвала. Същата се опитала да го спре, но той я ударил и крещял да го пусне. Пострадалият се отскубнал от ръцете й, нанесъл й удар, в резултат на който св.Р. паднала в храстите отстрани на банкета, а той продължил да се движи надолу, като скоро го изгубила от поглед. През цялото време св.Р. увещавала синът си да се върне, тъй като преминаващите коли създавали за него сериозна опасност. За да го предпази, свидетелката 3 започнала да маха на автомобилите идващи от с.Звегор да намалят своята скорост. Тъй като синът й се отдалечил много, св.Р. преценила, че колата й се намира на по-близко разстояние, поради което се отправила към нея за да го настигне. При придвижването си към лекия автомобил, Р. отправила викове за помощ към работещия на бензиностанцията, но той не й обърнал внимание, защото в този момент зареждал друга кола. По това време К. се намирал до км. 102+620 на път I-2, вдясно на пътното платно за движение, в посока гр.

Шумен и предприел внезапно пресичане отляво надясно спрямо посоката за движение на приближаващия се в този момент до мястото автомобил, управляван от подсъдимия В.. Участъкът от пътя бил неосветен и без обозначение за преминаване на пешеходци, а пострадалият бил с тъмни дрехи, без светлоотразителни елементи по тях. В този пътен участък подсъдимият управлявал автомобила със скорост около 88 км/ч при ограничение на скоростта от 60 км/ч, указана с пътен знак „В-26“.

Автомобилът бил на къси светлини, защото при излизане от ляв завой, подсъдимият възприел светещите фарове на автомобил, излизащ от бензиностанцията, поради което превключил светлините. Подсъдимият и съпругата му забелязали в непосредствена близост пресичащия пешеходец.

Автомобилът ударил намиращият се на пътното платно К. с предната броня, в дясната странична част на тялото му, в областта на десния долен крайник и таза. Тялото му отхвръкнало, завъртяло си и се ударило в предния капак и предното стъкло на автомобила, като било отхвърлено на платното. Ударът станал в лентата за движение на подсъдимия. Последният намалил скоростта и след около 50м. спрял и направил обратен завой, за да разбере какво се е случило. На светлината от фаровете на автомобила си видял пострадалия, лежащ на пътното платно. Подсъдимият се обадил веднага на телефон 112 и съобщил за произшествието. Свидетелката Р. не успяла да достигне до автомобила си, когато чула удар и се обърнала да види какво се е случило.

Видяла автомобила на подсъдимия, приближила се към него и попитала:

„Какво направихте?“. Подсъдимият отговорил, че нищо не знае и тя тръгнала към сина си. Подсъдимият включил аварийни светлини и спрял перпендикулярно на пътя, за да предпази тялото на пострадалия от идващите автомобили. Обадил се по мобилния си телефон на свой приятел– св.С.С. – полицейски служител, който до скоро работел в пътна полиция. Съобщил му за станалото ПТП и потърсил неговия съвет какви действия да предприеме, тъй като бил силно притеснен и в стрес от станалото. След като изпълнил неговите указания, разговорът бил прекъснат от пристигналите на местопроизшествието линейка и полиция. Подсъдимият бил извикан от полицейските служители за проверка на документите и тестван с дрегер, а свидетелите А. и Ю. помогнали да качат пострадалия с носилка в линейката.

Малко преди това, съпругата му – св. С. В.а се свързала със св. И.Д. и съпругата му от гр. Шумен, съобщила им за инцидента и ги помолила да дойдат на мястото, на което последните се отзовали. Подсъдимият помолил св.Д. да отиде лично в спешния център на болницата, защото е лекар, да се 4 запознае със ситуацията и да прецени дали пострадалият се нуждае от нещо.

Подсъдимият изразил готовност да даде кръв и каквото е необходимо за лечението му. Св.Д. веднага отишъл в болницата и от лекаря придружаващ линейката разбрал, че състоянието на пострадалия е критично и тежко, като съобщил това по телефона на подсъдимия. Въпреки проведените реанимационни мероприятия пострадалият К. починал в 0.10 ч. на 02.06.2019 г.

На местопроизшествието е извършен оглед и изготвен снимки. албум със

В хода на досъдебното производство е назначена съдебно- медицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп № 40/2019г .на пострадалия К.. От заключението й е видно, че при аутопсията на трупа на К.Р.К., на 32 години, от с.Байково е установена съчетана травма – глава, гръден кош, корем, таз, крайници.

Контузия на главата: разкъсноконтузна рана челно слепоочно в ляво, с охлузвания под раната – към челото и под раната- към лявото слепоочие;

Ивицовидно охлузване на кожата челно в ляво – над средата на веждата;

Ивицовидно петнисто охлузване на дясното слепоочие; Кръвонасядане на клепачите на лявото око и подочието; Плитко петнисто охлузване на дясната скула; Охлузване на носния корен и гърба на носа; Оторагия вляво; Обширно кръвонасядане на меките черепни обвивки в ляво челно, слепоочно, теменно и тилно и в дясно слепоочно – на ограничена площ; Счупване на люспата на лявата слепоочна кост с ход към черепната основа, където фрактурната линия се разделя на три отделни лъча; Малък кръвоизлив (субарахноидален) в областта на черепната основа; Малки контузионни огнища в зоната на мозъчната кора слепоочно и тилно в дясно.

Контузия на гръдния кош: Петнисто кръвонасядане на предната гръдна стена в дясно – под гръдното зърно; Плитко охлузване на гръдната стена предно-странично, на същото ниво; Охлузване в лявата подмишнична област, обхващащо и задната страна на лявото рамо; Широко охлузване на гръдния кош ляво странично, съставено от множество успоредни драскотини, бледо кръвонасядане в областта на дясната ребрена дъга и коремната стена;

Счупване на шест десни ребра по предна аксиларна линия, с разместване на фрагментите; Множествени разкъсвания на десния бял дроб от счупени ребра; Хемопневмоторакс вдясно; Колапс на десния бял дроб; Счупване на четири леви ребра по средна ключична линия.

Контузия на корема и таза: Охлузване в лявата поясно-седалищна област, сливащо се с охлузването на гръдния кош ляво странично; Плитко охлузване върху крилото на лявата хълбочна кост; Счупване на крилото на дясната хълбочна кост на таза; Счупване на десния ацетабулум; Счупване на двете срамни кости на таза до симфизата; Счупване на двете седалищни кости 5 на таза; Счупване на напречните израстъци на L2, L3 и L4 в ляво.