Протокол № 1672 от 01.11.2023, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1672 гр. Пазарджик, 31.10.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова

Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20235220100333 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:45 часа се явиха:

Ищецът М. Й. Х. не се явява, редовно призован.

Не се явява представител за ответното дружество „Ай Ти ЕФ Груп“ АД, редовно призовано.

Съдът докладва постъпилата молба от адв. Й. – пълномощник на ищеца, с вх. № 25373/27.10.2023 г., с която моли да им бъдат присъдени разноски за адвокатска защита, осъществена по реда на чл. 38, ал.1, т. 1 ЗА за предявения иск, за което представя договор за осъществена безплатна правна защита и съдействие, списък на разноските по чл. 80 от ГПК и проверка на ДДС номер във VIES.

Съдът докладва постъпилата молба от адв. Й.- пълномощник на ищеца, с вх. № 25377/27.10.2023 г., с която заявява, че е възпрепятствана да присъства в насроченото съдебно заседание и моли съдът да гледа делото в тяхно отсъствие. Моли да се даде ход на делото. Поддържа се депозираната искова молба и заявените доказателствени искания с нея. Във връзка с признанието от страна на ответника, относно наличие на облигационно правоотношение между страните, предоставя на съда да прецени необходимостта от исканото от ищцата съдебно удостоверение. Заявява, че няма да сочи други доказателства, няма доказателствени искания. В случай, че съдът даде ход по същество е изложено становище в тази насока.

Претендира се адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, за което представят списък с разноските. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника възнаграждение.

Съдът докладва постъпилата молба от процесуалния представител на ответника – мл. адв. Б. от САК, с вх. № 25464/30.10.2023 г., с която моли делото да бъде разгледано в нейно отсъствие. Моли да се даде ход на делото.

Поддържа изцяло отговора на исковата молба и направените в него твърдения и възражения. Сочи, че по процесния договор за кредит неустойка не е начислявана на кредитополучателя, съответно такава не е била дължима и 1 заплащана от кредитополучателя. Приложимостта им е дерогирана между страните с уговорките по Приложение № 2 към процесния договор, приложено като доказателство по делото. Счита всички съображения на насрещната страна за напълно неоснователни и необосновани. Съгласно указанията на съда представя, приложеното към отговора на исковата молба кредитното досие по Договор за потребителски кредит № 480671. В случай че съдът прецени, че делото е изяснено и се премине към пледоариите по делото е изложено становище по същество на делото. В случай че са налице предпоставките за това, моли да бъде приложен чл. 238, ал. 2, изр. 1 ГПК.

Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на насрещната страна. Претендират се разноски, за което представя договор за правна защита и списък на разноските. Към молбата са приложени: Договор за потребителски кредит № 480671; Погасителен план към Договор за потребителски кредит № 480671; Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № 480671; Приложение № 2 към Договор за потребителски кредит № 480671; Общи условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, приложими към Договор потребителски кредит № 480671; Стандартен европейски формуляр за представяне на информация потребителските кредити Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от Закона за потребителския кредит.

Съдът счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Подадена е искова молба с която е предявен иск за обявяване нищожността на неустоечната клауза, предвидена в чл.5.6 от Договор за потребителски кредит №480671.

В исковата молба се твърди, че на 29.05.2022 г. между ищеца и ответника е сключен договор за потребителски кредит от разстояние № 480671. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 2 000.00 лева, а размерът на погасителната 24 вноски, видът на вноската е месечна. Размерът на годишната лихва е посочен в допълнително приложение, а не в договора, а размерът на общата сума, която следва да върне М. Й. Х. при главница 2 000.00 лева е 6 168.06 лева.

Твърди се, че в чл. 5.1 - 5.5 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, с доход не по- малко от 1500 лв. месечен доход или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита.

Твърди се, че в чл. 5.6 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си по настоящия договор да представи обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка която ще бъде посочена в погасителния план. Неустойката се заплаща от Заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, Твърди се, че на ищеца е начислена неустойка в общ размер на 3 156,72 лева, тъй като не е представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, като месечната погасителна 2 вноска става 257,00 лева, а общата сума което следва да върне е 6 168.06 лева.

Счита се, че така уговорената клауза за неустойка в чл. 5.6 от Договор за паричен заем, спрямо която г-н Х. трябва да заплати неустойка в размер на 3 156,72 лева, е нищожна поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключена при. неспазване на нормите на чл.11, чл.19 ад.4 от ЗПК във ВР. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, съображенията ми за това са следните:

Сочи се, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.1, предл.

3-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкурентни други разпоредби. В този смисъл е практика ВКС /Решение №4/2009г. по т.д.

№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д. №509/2007г.

Твърди се, че настоящият случай касае еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.

Сочи се, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.

Твърди се, че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено, че заемателят дължи неустойка в общ размер на 3 156,72 лева, в случай че не предостави в тридневен срок от сключването му, обезпечение — двама поръчители /солидарен длъжник/, който отговарят на определени съответно към този момент да бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредит, както и при какви условия вкл. и дали ще е необходимо обезпечение/. Въпреки това на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.

Счита се, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване /в този смисъл е и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на Върховния Касационен съд/.

Сочи се, че с процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.

3

Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Считам, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.

Сочи се, че непредставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД дава основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с периодичните вноски. Счита се, че от горното е изводимо, че нито една от страните не е имала реално намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл. 71 от ЗЗД, при непредставено обезпечение. Считам, че ако кредиторът е имал за цел да получи обезпечение същият е могъл да отложи даването на кредит, каквато е обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Дори да се приеме, че страните са допускали възможността исканото обезпечение да се предостави и „неустойката" да не се дължи, то смятам, че това плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Това е така, тъй като последиците от неизпълнението на „задължението" да се предостави обезпечение, не са типичните последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка.

Счита се, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Също така считам, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.

Счита се, че са нищожни отделните клаузи от процесния договор на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност.

Сочи се, че съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗЗП при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е установено, че при забава на потребителят кредиторът има право само на лихва до размера на законната върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С оглед на изложеното е налице заобикаляне на ЗПК, поради което на основание чл.

21, ал. 1 ЗПК клаузата е нищожна.

Счита се, че са налице основания целият Договор за потребителски кредит да се приеме за не действителен, което по същество води до недействителност и на самата неустоечна клауза, като моли съдът да се произнесе относно действителността на договора в мотивите на решението.

Не се предявява самостоятелен иск за обявявано нищожност на договора.

Искането към съда е да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на клаузата предвидена в чл. 5.6 от Договор за потребителски кредит № 480671сключен между доверителя ми и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, с 4

ЕИК: 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 16, бл. Парк Дейн Офис Център, ет. 8, представлявано от С. Ю. А., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 3156,72 лева, като нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, чиято невалидност моля да бъде прогласена.