Определение № 3103 от 19.06.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3103 гр. София, 19.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава ПопК.а като разгледа докладваното от Десислава ПопК.а Касационно гражданско дело № 20238002105189 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. М. К. и А. М. К., чрез адв. Х. против решение № 458/27.03.2023 г. по в.гр.д. № 203/2023 г. на Окръжен съд Бургас, с което като е потвърдено решение № 260005/27.10.2022 г. на Районен съд Айтос, постановено по гр.д. № 1138/2019 г., са отхвърлени предявените от касаторите против Н. Т. С. - нотариус с район на действие РС Карнобат кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 73 ЗННД вр.чл. 45 ЗЗД, както следва: 1/ за сумата от 8 356,90 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, под формата на претърпени загуби от заплащане на: разноски за адвокатско възнаграждение - 950,00 лв. за производството по пр. № 1506/2014 г. по описа на РП – Карнобат, такси за издаване на 27 бр. скици и удостоверения за категория на земята – 216,00 лв., такси за издаване на 27 бр. данъчни оценки на имотите – 270,00 лв., държавна такса за 3 бр. съдебни удостоверения и преводна такса – 17,00 лв., държавна такса за образуване на дело и за преписи от исковата молба – 207,00 лв., държавна такса за вписване на исковата молба – 17,17 лв., държавна такса за частна жалба пред Окръжен съд Бургас – 15,00 лв., доплащане на държавна такса – 914,00 лв., депозит за разпит по делегация – 100,00 лв., депозит за вещо лице по СПЕ – 150,00 лв., депозит за вещо лица по СГЕ – 200,00 лв., разноски за командировки – 500,00 лв., разноски за адвокатско 1 възнаграждение -2400,00 лв. за процесуално представителство, разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на въззивна жалба и насрещна жалба – 2 400,00 лв., всички сторени във връзка с гр.д. № 917/2017 г. по описа на Районен съд Карнобат, ведно с мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 1694,59 лв. за периода от 31.10.2017 до 30.10.2019 г., както и законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане; 2/ за сумата от 373,28 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи – неполучена рента от собствените имоти, ведно с мораторна лихва върху главницата в размер на 75,70 лв. за периода от 31.10.2017 г. до 30.10.2019 г., както и законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане и 3/ за сумата от 2 000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в чувства на страх, несигурност, емоционално напрежение и недоверие в органите на властта, вследствие незаконосъобразните действия на ответницата, ведно с мораторна лихва върху главницата в размер на 405,55 лв. за периода от 31.10.2017 г. до 30.10.2019 г., както и законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

С молба от 14.05.2024 г., т.е. преди насроченото по делото закрито заседание, чрез процесуалния си представител, касаторите са направили искане за отвеждане на съдия ПопК.а /докладчик/ от разглеждане на делото, на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК с доводи, че у тях са налице съмнения относно обективното и безпристрастно решаване на спора, поради изложени в молбата обстоятелства. Настоящият съдебен състав, след съвещание, намира, че съмненията на страната в безпристрастието на съда, породено от посочените в молбата обстоятелства, е обективно необосновано и неоправдано, поради което не могат да обусловят извод за наличие на основанието за отвод по смисъла на чл.22, ал.1, т.6 ГПК, съответно за отстраняване на съдия ПопК.а от участие в съдебния състав, разглеждащ делото, поради което направеното искане следва да бъде оставено без уважение.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, доколкото препис от въззивното решение не е връчван на въззивниците –ищци, и от легитимирани да обжалват страни.

2

Касационната жалба е процесуално недопустима в частта й срещу въззивното решение, постановено по иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи и мораторна лихва върху него и по иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и мораторна лихва върху него, всеки един от които искове е с цена под 5 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК, тази част от въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, поради касационната жалба следва да се остави без разглеждане в посочената част, а производството по настоящото дело следва да се прекрати в същата част.

Касационната жалба е процесуално допустима в останалата й част – срещу частта на въззивното решение, постановена по иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби, който е с цена от 8 356,90 лв., т.е. над 5 000 лв. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на тази част от обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК следните правни въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и въведените във въззивната жалба доводи и възражения, които имат значение за изхода на делото, както и да изложи собствени мотиви по съществото на спора; 2/ Длъжен ли е съдът да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните до делото доказателства и е въведена от ищеца в предмета на спора; 3/ Длъжен ли е съдът при преценка на събраните по делото доказателства да съобрази и приложи научните, логическите и опитните правила; 4/ При нотариално удостоверяване на договор за доброволна делба на недвижими имоти следва ли да бъдат спазени всички императивни изисквания на закона и длъжен ли е нотариусът да следи за наличието им; 5/ Длъжен ли е нотариусът да опазва правата и интересите на страните в нотариалното производство и да не допуска пропуски в работата си, които биха довели до накърняване на техните интереси в съответствие с разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗННД и 6/ Достатъчно доказателство за 3 принадлежността на правото на собственост ли е удостоверението за наследниците по закон, когато страните в нотариалното производство не се легитимират със собствен титул за правото на собственост, а с този на наследодателя си, и следва ли, в изпълнение на задълженията си по чл. 586, ал.1 ГПК, нотариусът да извърши проверка за наличие на обявено завещание или направен отказ от наследство.

Касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по първия въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.2 от ТР № 1/9.12.2013 г. по т.д. № № 1/2013 г. на ОСГТК и т.19 от ТР № 1/2001 г. по т.д. № 1/2001 г. на ОСГК и със съдебната практика на ВКС, обективирана в конкретно посочени решения, постановени по реда на чл.290 ГПК; по втория въпрос – в противоречие със задължителна практика на ВКС – ТР № 1/2020 г. на ОСГТК и съдебна практика на ВКС – конкретно посочено решение; а по останалите четири въпроса – в противоречие с практика на ВКС, обективирана в конкретно посочени решения по чл.290 ГПК. В хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторите са формулирали следните въпроси: 1/ Когато нотариално заверен и вписан в Служба по вписвания договор за доброволна делба на недвижими имоти е нищожен или относително недействителен, достатъчно ли е мнимо представляваният да се позове на тази недействителност извънсъдебно или е необходимо да поиска да се прогласи недействителността на договора по съдебен ред по арг. от чл.87, ал.3 ЗЗД; 2/ Обективно възможно ли е нотариусът да извърши проверка за обявено саморъчно завещание, което към момента на обявяването му /1992 г./ не е подлежало на вписване в Служба по вписванията, и което се съхранява в Архива на Служба по вписвания в съдебен район, извън този, в който нотариусът упражнява дейността си; 3/ Субсидиарен ли е искът по чл.73 ЗННД и зависи ли от възможността ищците да могат да бъдат репарирани за причинените вреди по друг начин и от други лица; 4/ Допустимо ли е въззивният съд в решението си по същество на спора да формира правен извод, различен от този, който е формиран във влязлото в сила определение на въззивния съд в хода на същото производство относно допустимостта на предявения иск; 5/ Какъв е порокът на съдебно решение, постановено в нарушение на принципа за обективност и безпристрастност на съдебния състав(чл.117, ал.2 КРБ, чл.4 ЗСВ, чл. 6 ЕКПЧ ), когато от мотивите на съдебното решение и последващото поведение на съда при администриране 4 на делото, може да се направи обоснован извод за пристрастност и наличие на някое от основанията за отвод на съдия, визирани в чл.22, ал.1, т.6 ГПК и 6/ При предявен иск за обезщетение на причинени имуществени и неимуществени вреди, как следва да се разглеждат от съда – като един иск или като два самостоятелни кумулативно предявени иска.

Поддържа се и основанието на чл.280, ал.2 ГПК - очевидна неправилност на решението с обосновка, че изводът на съда, че нотариусът е спазил всички императивни изисквания на закона при удостоверяване сключването на договора за доброволна делба, противоречи на правилата на формалната логика, т.е. че решението е явно необосновано.

Със заявление от 23.10.2023 г. касаторите са депозирали допълнение към изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, като са формулирали още два въпроса във връзка с приложението на чл.22, ал.1, т.6 ГПК.

Насрещната страна по касационната жалба Н. Т. С., чрез адв. Г. и адв. Т., в отговора излага доводи за недопустимост на жалбата на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК и поради неспазване на срока по чл.283 ГПК за подаване на същата. На следващо място се поддържа, че на са налице сочените основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Изложено е и становище за неоснователност на доводите за неправилност и необоснованост на въззивното решение.

Третото лице-помагач на ответника „Дженерали застраховане“ АД, чрез юрк. Ройдев е депозирало отговор на касационната жалба, в която излага становище за частична недопустимост на същата на основание чл.280, ал.3 т.1 ГПК, за липса на основания по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на изложените в жалбата доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.73 ЗННД вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби, изразяващи се в сторени разноски за производството по пр. № 1506/2014 г. по описа на РП – Карнобат и по гр.д. № 917/2017 г. по описа Районен съд Карнобат, въззивният съд е приел, че фактите по делото са правилно установени от първата инстанция и те са следните: с решение № 13389/12.07.1995 г. по преписка № 2400/26.11.1991 г. на ОС „ЗГ“, гр.

5

Сунгурларе, са възстановени на наследници на К. Д. К. недвижими имоти, сред които и нива в м. „Керезлика“ с площ от 14,001 дка, а с решение № 13458/12.07.1995 г. по преписка № 3752/30.12.1991 г. на ОС „ЗГ“, гр.

Сунгурларе са възстановени на наследници на Петър Делев Керанов недвижими имоти, част от които с договор за доброволна делба от 19.04.2007 г. са поставени в общ дял на Й. Д., Д. К., А. К., Т.Д. и Мария Петрова; К. Д. К. е починал на 8.03.1992 г., като е оставил за свои наследници Тонка К.а Дамянова, Мария К.а Петрова и Димо К. Д.; на 15.03.1990 г. К. Д. К. е оставил саморъчно завещание, с което завещава на своя син Димо К. Д. всички недвижими имоти – ниви и гори, като завещанието е обявено с протокол от 23.06.1992 г. на нотариус Александър Ганчев – нотариус при Районен съд Варна по нот.дело №3710/1991 г., като обявяването е извършено по искане на Роза Кожухарова, действаща като пълномощник на Димо К. Д.; Димо К. Д. е починал на 7.03.2005 г. и е оставил за наследници Й. Х. Д. – съпруга и по заместване на починалия преди него син М. Д. К. /поч. през 2001 г./ Д. К. и А. К. – внуци; на 31.10.2014 г. между Т.Д., Й.